Едно Ново начало...

Първите слънчеви лъчи се опитваха да разкъсат мъглата,която като призрачна пелена обгръщаше корабите и кея.Един търговски кораб тъкмо бе акустирал и пътниците му го напускаха с бавни и уморени крачки.Същата нощ "Харпията" бе преживяла тежка буря и сега дори отдалеч се виждаха сериозни щети-главното платно бе разкъсано,а една от по-малките мачти се бе счупила.Две групи моряци изнасяха черни чували по предположение на минувачите с телата на загиналите по време на бурята.Забулена с черно наметало слаба фигура ги подмина с бърза крачка.По улиците бе пусто,въздуха бе тежък и влажен,а студът прерязваше дробовете на тези,които имаха глупостта да се разхождат по това време.Фигурата продължи до една от малкото по-високи сгради след което сви по една от малките улички и се загуби в мъглата.Не след дълго пред погледа и се появи схлупена таверна носеща гръмкото име "Великият рибар"-пробита кръчма от която тъкмо биваха изхвърлени последните пияници за нощта.Фигурата прекрачи прага на заведението и с едно рязко отмятане на главата свали качулката скриваща лицето и.Оказа се жена на не повече от 22 с крехко телесложение дълга черна коса и тъмно очи.тя хвърли бърз поглед на посетителите,които все още бяха във видимо трезо състояние и се настани в края на бара.Името на жената бе Фарея О'нийл.Тя си поръча храна след което унесена от топлината идваща от камината се заслуша без особен интерес в разговорите на околните,които за неина изненада бяха доста оживени за това време на деня,изглежда нещо интересно се бе случило на това място и то не отдавна....

Мъжът на импровизирания тезгях вдигна глава по някое време. Скоро трябваше да затваря, за да може и той да има малко почивка от всички тези приказки, от тези пияни мъже... От капризите на дългата работа. Но ето че не преставаха да идват все нови и нови хора наоколо. Притесняваха го новите посетители, макар да бе свикнал с всякакви изчадия и странници. Те... те живееха тук, в Мрачния юг, робската земя, нито добра, нито лоша...
- Хей ти, какво зяпаш? - тихо му просъска мъжа, който седеше почти право пред него и късаше една роза на малки парченца. Той, който имаше възможност да отива там, където светът бе свободен... винаги носеше красиви неща насам, в тъмнината... и после отнемаше красотата им - Дай ми още една чаша вино. И ми разкажи за това, за което всички говорят. Сигурно достатъчно си разбрал вече... Каква е тази личност, която могат да обсъждат толкова, освен Господарите?

Кръчмаря се смръщи.
Мъжът изглежда си даде сметка,че така няма да стане и хвърли една златна монета,която се завъртя за секунди на плота проблясквайки изкусително и след миг с кратичко "дзън" полегна уморено пред алчният поглед на съдържателят.
-Казах да ми донесеш още вино-сопна се непознатият-И задръж рестото-допълни малко по-тихо усмихвайки се заговорнически.
-Разбира се господине-мазно отвърна кръчмаря и забърза да изпълни поръчката.Поднасяйки питието той се настани срещу непознатия и заговори бързо и шепнешком.
-Появила се е някаква банда - главорези-никой незнае от къде са се появили и защо...хората говорят,че това били слуги на Господарите,други покварени скиталци решили да припечелят от страхът и смута на тези мрачни времена,но никой незнае точно кои са.Лицата им били изкривени от ярост,бели като платна...но мен ако питате сър това са маски или преувеличени слухове...прост народ живее ,страхлив суеверен,но може ли да е сигурен човек,някои твърдят,че са демони...-мъжът спря за момент озърна се предпазливо дали не го слуша и продължи-Изкла ли са тази нощ още едно семейство...главатарят им е заявил,че пристанището трябва да се предаде на властта му или всички ще бъдат избити,казал го е на единствената пощадена - Елизабет дъщерята на търговеца на платове чието семейство е избито.
-Що за човек е бил този търговец?-поинтересува се непознатят отпивайки от виното си.
-Добър човек господине много добър,винаги е бил точен нико му пари не е дължал с никого проблеми не е имал...-изведнъж кръчмарят замлъкна.
-Има ли още?
-Това е достатъчно-смотолеви мъжът зад бара и нервно избърса ръце в престилката си.
-Не ме лъжи!-изсъска мъжът-Повече злато няма да получиш,но лесно можеш да се лишиш от нещо по-ценно и от злато-погледа на мъжът рязко се премести към камината над която закачени стояха две ръждясали саби.
-Не създавайте проблеми господине...кръчмата е единственото което имам недейте моля ви...-захленчи съдържателя,а по зачервеното му лице се появиха едри капки пот.
-Тогава говори...
-Има награда господине...за главите на бандитите...голяма награда...за разбулването на тайната им по-малка,която...-но не довърши тъй като мъжът насреща му рязко замахна с ръка за да замълчи.
-Хееей исках да чуя-мъжът се сепна.Погледна объркано в страни от себе си и забеляза чернокосата жена,която изглежда до сега бе подслушвала разговорът му.

Усети как стопанинът усети това като сгоден случай да се измъкне малко по-настрани, за да намери някакво извинение да не довършва... дори после да го накараха отново... Ако този човек, този строен млад мъж, със странни сиви на цвят дълги коси, умееше да заплашва истински, може би тогава щеше да рискува.
Елвенор Скалвин знаеше достатъчно добре, че не се харесва нито на стопанина, нито на хората изобщо, дори в това градче далеч от всякаква свободна цивилизация. Лилавите му на цвят очи всяваха страх у тези хора, защото им напомняха на ужаса от тъмнината, ужасът, който бе техен Господар. Макар че самият Елвенор не знаеше почти нищо за това. Той бе скитник, може би по-скоро войн, единак, предпочиташе пущинаците... Рядко се интересуваше от това, което интересуваше хората. Носеше елфическо име, но това не означаваше, че бе длъжен да се тревожи за всяко живо същество и не му пукаше.
- Ще разберете и сама - нямаше намерение да гони стопанина и още повече да му плаща още. Пък и тази, тя се бъркаше в това, което него го интересуваше.

-Всъщност вече знам достатъчно-Фарея сви рамене и погледна в страни-Достатъчно...малката награда за информацията не ме интересува.
-А значи просто сте търсела повод да се запознаем-подметна ехидно мъжът.
-Не се ласкай-отъвна му О'Нийл и се усмихна криво-Не си от тук нали?-продължи тя.
-Очевидно-отговори кратко Елвенор и набързо огледа останалите посетители сякаш за да потвърди думите си.
-От тези тук полза няма...страхливци и безделници...съвсем обикновенни хорица-мъжът долови известна нотка на презрение и надменост в гласът на жената,която вече се бе приближила до него.-Но ти може и да притежаваш някакви качества на боец-съмнението в гласът и го подразни леко,че тя дори не го познаваше как можеше да подлага на съмнение способностите му.Не можеше да и отрече обаче ,че за крехката и възраст бе достатъчно смела и надъхана да си позволява да му говори така,знаеше какви асоциации провокира външността му.Хората предпочитаха да стъпват на пръсти около него,а това момиче се опитваше да го настъпи,вътрешно той се усмихна искаше да види до къде ще стигне непознатата.
-Да минем направо на въпроса-изглежда обаче тя бързо се отегчаваше и играта бързо бе заменена от прямота.-Говоря за бизнес...
-Парите не ме интересуват-спокойно заяви Елвенор и отпи от чашата си с вино без да изпуска обаче непознатата от поглед.
Фарея се разсмя.
-Хайде стига...и очакваш да ти повярвам,че на кой не му трябват пари?Дори този ,който има никога не би отказал още...все пак те въртят света-израз на недоумение се изписа по лицето и за миг,но бързо изчезна.
"Поредната маска"-набързо прецени елфът.
-Колко?-само попита той.
-Да речем 20% за теб 80 за мен...
-Няма начин-отсече мъжът и понечи да и обърне гръб.
-Стиога...дори незнам на какво си способен туко виж в най-добрият случай съм те използала за жив буфер-тези дууми се изплъзнаха от устата и.
-Кааакво...-проточи Елвенор и я погледна смръщено...
-Така де...60 за мен 40 за теб това е последното ми предложение...наградата за главите на бандитите е 1000 жълтици...тази оферта не е за изпускане-побърза да отклони темата О'Нийл.
-Не благодаря...работя сам.
-Хаха...нима вярваш,че ще се справиш сам с банда главорези с които цяло селище не може да се пребори?Не ми изглеждаше толкова глупав...но изглежда съм сгрешила в преценката си -О'Нийл се обърна и понечи да се върне на мястото си.
Елфът прехвърли набързо преспектиеите в ума си.колкото и да не му се искаше да го признае,наемницата имаше право.
-Почакай...-спря я той.Фарея закова на мястото си.Не се обърна,но на Елвинор му бе ясно,че тя е готова да го изслуша и ,ако се наложи да преговаря...

Мразеше да работи с наемници и други хора. Имаше си причините да бъде сам. Обикновено винаги попадаше на по-големи измамници и главорези от самите онези, които трябваше да преборят. А и обикновено той не желаеше да помага и да се бие за глупави и загубени каузи. Главорезите можеха да си вършеят... наградата беше твърде малка, за неговата преценка, ако наситина бяха това, което хората описваха.
Това сигурно можеше да й достави удоволствие, тази битка. Никой луд нямаше да се наеме да се бие срещу толкова малка награда. Да... пак стигаше до глупавата награда. Колкото до неговата преценка. Тя изглеждаше като умел войн, поне му се струваше, че беше участвала в достатъчно кървища. Тук, в тези земи или някъде другаде... Обикновено, ако изобщо някога се заемаше с такива неща, винаги оставяше другите да се бият. Мразеше да използва меча си, затова и повечето не го мислеха за нещо особено. Какво изобщо правеше той и за какво се разхождаше така безцелно из света... какво изобщо ги интересуваше тях?
- Сигурен съм, че не ти е толкова до парите. Но това не ме интересува. 50 на 50, ако не те устройва се забравяме. Ако те устройва, аз черпя - и без това не смяташе, че ще се пробва, както обикновено. Първо щеше да разучи и види как се развиват нещата нататък. Ако някой друг свършеше мръсната работа, още по-добре. - Чакам решението ти.

-50 на 50 а?-Фарея въздъхна тежко.За момент мъжът си помисли,че тя ще се откаже или дори по-лошо,че ще замахне с някоя от камите си към главата му-Какво пък толкова-наемницата сви рамене и се обърна.-И без това с тази шайка,скоро работа за мен няма да изскочи на това място,а следващият кораб до...-тя замлъкна усещайки се ,че говори твърде много,нещо,което не бе типично за нея-както и да е ...имам малко време.-тя се настани до елфът.-Името ми е Фарея О'нийл-представи се наемницата.
-Звучи ми познато-отбеляза небрежно мъжът.Наемницата се сепна,мъжът не бе очаквал подобна реакция от нея.
-Явно си обикалял много-уж нехайно отбеляза О'нийл.
-Нито много,нито малко...достатъчно за да видя и чуя,така,че да мога да оцелея.
Думите му бяха уклончиви,липсваше категоричност,нещо ,което накара наемницата да си отдъхне,бе очевидно,че той не се сеща точно къде бе попадал на името и.
-А ти си?-попита Фарея и впи мъртвешки черните си очи в тези на мъжът.
-Елвенор Скалвин-представи се мъжът.
-В такъв случай да пием за...едно Ново начало-попринцип подобни думи биваха придружени от звънлив смях и мила усмивка,но в този случай сякаш ги бе изрекла някоя древна статуя,оцеляла по чудо сред руините на древен град забравен в дълбините на някоя джунгла.

- Ново начало - поклати глава и се подсмихна саркастично. Нямаше такива термини в речника му. Беше просто сделка, накрая на която дори сигурно нямаше да си стиснат ръце. Взимаха парите и се разделяха. Хубавото в повечето случаи беше, че той взимаше пари без да е извършил кой знае какво. Затова и не го приемаха... Ох, нямаше значение, всичко зависеше от отделния случай...
- Както и да е, госпожице, нека е наздравица. От моя страна за хубавата сделка