Проблеми на невнимаващи

"Ъ..По-точно как ще го нсаправим?"
"Ами..Засега искам да разгледам просто.."
"Предполагам на Ним не му се нрави"
Дарсия млъкна и погледна с мрачно изражение наоколо. Беше дошъл..Заради Муртаг..И заради онези които беше убил..Някак не искаше да ги върне, но някак пък чувстваше, че трябва.
"Е, нас нали ни бива да правим неща, които не трябва..Внимавай да не те види някой..Там има някой, усещам го.."
"Прав си"
Не бяха избрали подходящо място за телепортация, но черните плащове ги покриваха добре..И стига да не мърдаха много бяха идеално незабележими. Само че не знаеха какво да правят с жезълите..Бяха забравили да ги скрият, а те просветваха тревожно и светлината бързо можеше да ги издаде.
"От другата страна какво ли е?"
"Ако имаме повече късмет скоро ще видим..Обръща се към нас"
Двамата затихнаха..Засега им вървеше..Но едва ли щеше да е задълго

"Проблемът е..Че изобщо не знам какво да правя от тук насетне..Нямам понятие какво се крие тук..Освен компанията, която и ти виждаш, де.."
Те се придвижиха леко надясно и отново се огледаха.
"Залегни!" извика Муртаг..Някакви стрелаха по тях, незнайно защо. Дарсия се препъна, Муртаг се пресегна и хвана копието, което трябваше да прониже лицето на господаря само след мигове.
"Бързи рефлекси имаш.." отбеляза Дарсия и се изправи отново.
"Забелязаха ни.." каза очевидното, но все пак трябваше да се отбележи.
"Ами аз предлагам ти да си поговориш с тях, а аз да..Бягам!" Дарсия отпраши надясно преди духовете да могат да го стигнат. Муртаг го последва, засега това беше добро решение.
"И докога така.."
"Докато не измислиш защо и какво ще прави тук..Предлогам да е бързо"
"Значи само аз да мисля.."
Муртаг поклати глава и се наведе, за да пропусне дузината копия над себе си.
"Играл ли си някога на убий противника..Е това ще е същото"
"За съжаление, Дарсия съм ги пропуснал тези игри..Когато ти си играл на "убий противника" аз съм играл на "хвани другарчето"
"И докато си спорим..Трябва ни някакъв план"
Духовете наистина ги бяха видели..И се умножаваха..Все повече и повече..
"Жезълите няма да помогнат..Нали?" с надежда попита Дарсия, току-що уцелен в ръката от едно копие. Не беше сериозно, но загуби равновесие за момент
"Жезълите..Можем да опитаме.."
Муртаг спря и се обърна, но поглеждайки назад, пребледня и се обърна
"Прекалено много са за силата, която ние познаваме..Ако имахме нещо повече..Може би, кой знае"

"Не можем вечно да бягаме..Ще повлечем всички след себе си"
"Тогава.."
"Аз измислих"
Бяха прекъснати от новия залп копия, които минаха на сантриметри от главата на Дарсия, едното уцели крака на Муртаг и го извади от строя. Дарсия спря до брат си и се надвеси над раната.
"Не!Върви, няма време" Муртаг извади ядно копието от крака си и се обърна. Докосването на раната до снега не беше от приятните усещания и мъжа изръмжа ядно. Те се приближаваха, Дарсия стоеше все още до него
"Върви ти казвам!"
"Ха!Искаш да спасиш Тъмния господар?Я се осъзнай малко..И Муртаг..Ако ще умираме, ще умрем заедно.."
Той извади жезъла си и със същото онова сериозно изражение застана пред брат си. Онези се спряха, виждайки пламъка в очите му, но все пак не можеха да се откажат. Дарсия не притежаваше кой знае каква сила или може би още не я беше открил.
"Дарсия.." Муртаг придърпа крака към себе си и го обля в синя светлина. Мъжа пред него обърна глава и намигна.
"Казах ли, че ще имаш нужда от мен?Е, ако не съм, то сега го казвам.."
Те се приближаваха, Дарсия не помръдваше..Те идваха с коията си към тях..Дарсия не помръдваше. Нямаше силата да се бори срещу тях..Но имаше силата да се бори заради брат си..Пък и макар това да направи последно в своя живот..Същност по-добре щеше да е..Поне за него..Но си имаше работа все пак, все още..
Синята светлина се усили. Ним се беше пробудил. Откакто се беше завърнал в тялото на Муртаг беше станал много странен, но и помагаше доста.
Жезъла просветна в черната си светлина и Дарсия мълчаливо го насочи към съперниците си. Не каза нищо, те го разбираха и той знаеше това. Той ги предизвикваше и те го виждаха ясно..Затова и приготвяха копията си толкова усърдно целейки се в него
"Ако това е нашата Съдба..То се радвам, че поне сме заедно накрая, Дари"
"Чакай, чакай..Какво пък беше това?"
"Не знам..Просто така ми хрумна..Все пак приеми последните ми думи"
"Е, приемам ги, но без онова обращение"
Муртаг кимна и се усмихна..Ръката му затрепери от използването на толкова сила за лекуване. Копията изхвърчаха срещу Дарсия, той замахна и образува щит. Копията се удариха в него.
"Измисли план, моля ти се"
"Не мога..Не мога и да се върна..Но ми трябва помощ..Която едва ли ще получа.."

- Помощ ли? Това е лесно!- някой щракна с пръсти и спря останалите хвърчащи копия. Чернокосото момиче пристъпи напред, вървейки по снега без токовете й да затъват, а воала на роклята се развяваше кротко назад. На рамото й на една страна висеше малка чантичка, която се сливаше със зелените дрехи. Духовете спряха и отстъпиха назад:
- Понякога трябва да съм и зла...- промълви и очите й просветнаха, онези отпред отстъпиха още и отпуснаха ръцете с копията си:- Вървете!- обърна се назад и се усмихна мило на Дарсия и Муртаг.

От обърканото изражение на Дарсия, Муртаг го напуши смях..Същност смях, който..Не, пак се забъркваше със спомените. Изправи се, разтърквайки ръката си, Гедвей Игнасия наболяваше, напомняйки нещо познато наоколо.
- Е.. - Дарсия не сваляше изражението от лицето си, но май си беше загубил и гласа. Самият Муртаг също имаше малко проблеми с това, но бързо свикваше..Отренирано беше при него. - От търсенето на подходящи думи би трябвало да ви се отблагодарим..Която и да сте вие

- Не е нужно, заради вас съм тук... Муртаг и Дарсия Моуси.- отвърна момичето и се обърна към тях със същата мила усмивка:- Аз би трябвало да ви благодаря, за това че приемате Съдбата си такава, каквато е била и каквато е сега... И също така да ви се извиня за всичките болки и страдания.

- Казано по този начин изглежда странно..- проговори Дарсия и се спря..Мислено остави Муртаг да говори..Беше по-големия, като се замислеше, наистина. Брат му се поклони
- Ние сме изпратени от някой, за да следваме Съдба..Каквато и да е тя...И според мен..и за мен..Е по-добре да имам живот с много приключения и болка, отколкото живот с щастие и седене в някой забутан край. Ето подкрепя ме.. - виждаше го по усмивката на Дарсия, макар и да разбираше неговото объркване, предпочиташе да не мисли..Не сега..Поне веднъж не

Момичето се засмя тихо и кимна с глава:
- Значи съм се постарала, доволна съм от себе си...- сложи едната си ръка на таза си, ас другата докосна леко чантата:- Но нека се представя, по- приемливо ще е... Аз съм, тази която създава моментите в живота ви ви, аз съм първият човек на Света... аз съм Съдбата.

- Това и очаквах.. - усетил го беше, макар и да не искаше да мисли..Онова чувство там. Странното беше, че Гедвей Игнасия беше проработил..отдавна не го беше използвал..От три години и вече беше забравил за него..Просто един белег, нужен за войнишки цели.
- Ние нямаме нужда от представяне, нали?Мисля, че Нира достатъчно се е занимавала с нас..По незнайни причини. И няма нужда от извиненията ви - успя най-сетне да се съвземе и Дарсия и се огледа, за да задоволи несигурността си. Може би скоро трябваше да минат и през това..А хич не му харесваше от вън

Тя се усмихна и се обърна към Зидът:
- Време е да вървите натам... Време е и аз да преработя някои неща.- погледна чантичката, в нея бяха каретата, които трябваше да измени, няколко събития, които трябваше да промени... Да разплете и изплете наново:- Вътре няма да сте сами, има още много които ще ви помогнат когато имате нужда. Мнозина съм нарочила за вашият път тук... Вървете и скоро ще се срещнем отново.

"Нужна ви е малко подканка..Нали?"
Синята фигура прие формата си и поставяйки ръце на кръста си им кимна подканващо.
- Аха!Само ми ела..Знаеш, че теб много те обичам! - подвикна Дарсия и тръгна напред към зимния демон. Муртаг ги изгледа за миг, но ги последва. Зидът..Не искаше да го приближава, чувство на опасност, дебнеше го навсякъде.
- Все още ли си сигурен?Или предпочиташ да седнем на сладки приказки до някое огнище? - прекъсна го Дарсия, виждаше ясно нерешителността. За него не беше проблем да си тръгне по всяко време.
- Сигурен съм.. - отговори му другия и кимна на Ним. - Води, но ако обичаш по краткия начин..Не се разтакавай, моля те..
"Зависи от моите познания..Винаги бягам от това място, знаеш го..Но..Добре дошли!"

Чернокосата се усмихна отново и се огледа:
" И това място съм занемарила май, колко ли още работа ще ми се натрупа докато съм тук... Е, както и да е. Анубис, вече разбираш ли защо те пратих тук да чакаш?"
" Господарке, защо наистина сте тук?"- промълви чакалът.
" Бях забравила какво значи болката и тъгата, спомних си... спомних си, когато го убих, онова същество... наказанието. Води ме демоне!"
Момичето свали чантата от рамото си и притвори очи, след миг вече я нямаше, а скоро следите й в снега се покриха и напълно се заличиха.

- Ним аз казвал ли съм ти..Че наистина е добре, че не си искал да си отидеш..
"Бях млад..И не знам как стана..Наистина тук имам повече сила в някои неща, но..Светът ме дърпаше назад..Трябвах му..не знам защо..Донесох само болка докато не срещнах Мерик"
Вече бяха вътре. Ним ги водеше, не им беше нужна светлина. Неговите очи виждаха в мрака. Чувстваше се сигурен..Тук беше мястото му от последния му ден като живо същество насам, но всеки ден се бореше срещу това да дойде тук..Не искаше да остане тук завинаги..Не още..
- Но Муртаг..Тук ще намерим само Алзиеа..Ами Кевин? - намеси се Дарсия, чието чувство на несигурност се усилваше все повече и повече.
- Сигурен съм, че той също е тук..Забравил за правилото..Ним се обърка..

Някъде там две тичащи фигури спряха до треперещето на земята тяло.
"Господи..Господи, умира..Боли го..Наистина го боли..Защо си дошъл до тук" започна едното вълконещо, душейки белокрилия.
- Път на бившите владетели! - извика Арвен, следвана от дракона си и Морзан, държащ верига с прикованата към нея Кейти Джоунс
- Пълна скръб - изсмя се момичето, виждайки ангела, но млъкна, срещайки погледа на Арвен. Тя се озърна и погледна към току-що появилото се огледално порталче.
"Клайв!Дръж се..Дръж се!" чу се от там гласа на Мерик, зимния демон все още дишаше, но и него го болеше. Кевин се държеше още.
- Кевин.. - изплашено прошепна царицата, не я биваше в тези неща. - Какво да правя..
Вълконещата се настаниха до ангела и легнаха обезпокоено до него
"Студен е" тихо каза Алзиеа..Мразеше Кевин да прави тези неща

- Ним..Това не ми харесва..
"Спрете!Ще се оправя, стига да не ми пречите.."
Настана тишина. Несигурността нарастна и жезъла отново просветна в черната си светлина. Ръката на Муртаг се стрелна към чернотата, но се спря, заглеждайки някъде там, напред.
"Ним" тихо и заповеднически каза, прикривайки се веднага в тъмнината. Елфът изчезна в синята си светлина и настана същата тази тишина. Скоро се върна, носейки нещо в ръка.
"Проблемът е решен" подсмихна се тихо и разтвори ръце. Беше птичка, съвсем малка птичка, някак прозрачна..Като Ним..
- Е, предполагам наистина е по-добре от приятелите на входа - засмя се Дарсия, птицата кацна на рамото му и изписука. После полетя напред и отново се върна. Дарсия тръгна след нея, Ним го последва
"Побързай"
- Тук не ми харесва - прошепна Муртаг..Не спираше да мисли, че някой го следи.
- С тази бързина скоро ще се оправим - усмихна се Дарсия, искаше да се махне от тук..
"А аз мисля, че си имаме път.." прекъсна Ним радостните мисли и се съсредоточи върху пътя.
- Хора..Тук има нещо - настигна ги и Муртаг, като накара Дарсия да спре и да стисне жезъла по-силно.
- Значи не само аз го чувствам - прошепна и кимна напред - Да вървим все пак..Каквото и да е..Все някога ще се покаже.
Двамата тръгнаха отново след зимния демон и след птицата. Зад тях едни сиви очи просветнаха успокоено
"На косъм" каза си тя и тръгна напред с безшумни, но бързи крачки. Нямаше какво да я изкаже тук, освен усета на двамата отпред. За зимния демон нямаше да се тревожи много. Птицата сви по друг коридор и Ним спря.
"Вървете след нея..Нямате нужда от мен тук..Не сега.."
- Какви си ги намислил? - запита подозрително Дарсия
"Просто върви"
- А аз ти обещах да не те оставям..
"Муртаг, положението, в което сме сега..Е накратко..Не е време за спорове."
- Както кажеш..Но внимавай..Знаеш, че е опасно, може да останеш тук завинаги..
Муртаг тръгна напред, следван от Дарсия. Ним ги изчака да се отдалечат и обърна поглед назад към тъмнината.
"Защо винаги ги следваш?"
- А защо не?Не очаквах, Ним..Да имаш толкова усет..
"Когато ме обучаваха усвоявах трудно..Но после се развих добре"
Тя извади кинжала и застана пред демона
- Само с едно едничко движение мога да те накарам да останеш тук..Завинаги..Осъзнаваш го, нали?
"Ако това е моя път..С радост ще ти попреча да стигнеш до тях.."
- Ангела е ненужен..
"Ангелът..Е същество, от което винаги има нужда, макар и никога да не се забелязва.."
- Не желая да слушам философиите ти
- Нито пък аз твоите.
Двете фигури някъде напред стигнаха до задънен тунел..Птицата се беше изгубила някъде наоколо и ги беше довела дотук.
- Някаква идея - тихо попита Муртаг, облягайки се на стената пред тях. Дарсия я изучаваше внимателно, търсейки нещо, което да му помогне.
- Има нещо тук..Нещо..Някак привличащо..Усещаш ли?
Чувството за смърт и болка..Чувството, което вече не му правеше толкова впечатление, но тук беше силно.
- Може би сме на крачка от онова, което търсим, но не можем да го открием

- Трябва колкото се може по-бързо да го занесем до Зида..Няма да оцелее.. - намръщи се Морзан, дърпайки веригата на Кейти
- Прав си...
С общи усилия Арвен и Нитцу повдигнаха ангела и го оставиха на Алзиеа. Вълконещото не чакаше покана и скоро вече беше далеч напред.
- Хайде след нея - каза разтревожено Арвен, мятайки се на гърба на Нитцу.
- А ние - извика Кейти докато и второто вълконещо си отиваше. - Нитцу!
- Ние с теб имаме работа - подсмихна се мъжа до нея и я задърпа в противоположната посока.
Алзиеа бягаше напред, забравила за Арвен. Птицата се показа далеч напред от нищото..Някъде там свършваше и Зидът..Някъде там, все още бяха далече. Очите на вълконещото бяха силни..Тя виждаше малкото пърхащо тяло във висините. Значи трябваше да върви напред, някъде там нещо я викаше..Някъде там имаше нещо.
- Алзиеа!Побързай, Клайв става по-зле..Ако изкараме Кевин от Отвъдното..дори и само в Зида..Ще се справят
"Но Арвен..Зидът е прекалено далеч за мен.." тревожно се обърна към нея, онази, която се беше качила на Нитцу, с ниско летящия дракон наблизо.
- Тогава дай на Бриам..
"Не..Драконите са по-бавни от мен..Просто ми трябва сила.."
Не искаше..Знаеше, че няма да издържи..Знаеше, че щеше да е трудно. Но Кевин беше нейният господар и тя държеше на своето.
- Алзиеа..Повикай ги..Повикай го.. - чу тя съвсем наблизо и умножи силите си.
"Не говори..Това ще те измори повече."
Да повика?Кой..Нямаше помощ тук..Нямаше помощ в Отвъдното..Поне не такава, на която тя би се опряла. Зидът беше далече...

- Може би ако..
- Ти четеш ли мисли..
Муртаг кимна и извади жезъла несигурно
- Но ти плащаш щетите..
Дарсия се усмихна. Черната и синята светлина се смесиха, стената пред тях се срути и откри лабиринта на още и още тунели.
- Колко е голямо това място? - учуди се Муртаг, когато пушека се вдигна. Призрачната птичка отново се появи и тръгна напред, този път много по-бързо

- Същност..Ако имаше поне малко живот нямаше да е лошо..
- Но Ним е усетил нещо, не е на добре..
- На мен ли го казваш..Загубихме пътя мой човек..
Дарсия поклати глава и въздъхна. Вече му се струваше, че върви из тези коридори от часове..Че дори никога не е излизал от това място. А всичко беше така еднакво..Чудеше се как ли издържа на еднаквостта в собствения си дом
- Един съвет..Ако някога ти се изпълни мечтата..Постарай се да има цвят
- Ако не аз, то Ним ще се постарае..Винаги е имал усет към цветовете..
Отново замълчаха. С всяка изминала крачка тишината ставаше все по-напрегната и ужасяваща. Но все пак усещаха, че са някъде наблизо..Някъде, където трябваше да направят правилния избор. Наляво, надясно, нагоре, напред..Вече не виждаха пътя си. Вече вървяха без посока, като насън. Някъде назад Ним парира удара с привидно безпокойство. Всяко нещо тук му костваше вечно престояване в Отвъдното. Където той не желаеше да попадне.
- Отдавна вече мина времето ти.. - противника му, или противницата му..Вече беше трудно да се определи..Странно изглеждаше то пред него, странна бе фигурата му.
"Ако говорим за това..То не само на мен ми мина времето"
- Спомням си те..Помниш ли онази битка?Битка преди толкова години..Битка, в която за пръв път използва меча си..Тогава беше дете.
"Стига приказки..Бий се!"
Някъде напред Дарсия залегна отново, нещо полетя към него и премина през рамото му като мъгла. Господаря се строполи долу и хвана рамото си. Нямаше кръв, но имаше студенина. Студенина, която не желаеше да изпитва.Мъртвешката студенина на смърта
- Как не се сетих, че все нещо ще се случи - измърмори Муртаг и се огледа. Друго мъгливо нещо се стрелна към него, но мъжа го отбягна.
- Ако отида там..Ще е пагубно за мен..Трябва да остана тук..И може би тук се разделяме.. - процеди господаря, обърна се и с здравата си ръка хвана жезъла си, правейки щит.
- И теб ли трябва да оставя..
- Ти пожела да дойдеш, за да върнеш ангела обратно. Желанието бе твое..Ние, останалите..дойдохме с теб, за да ти помогнем по пътя..Ним и аз трябва да останем тук, докогато трябва и колкото е нужно.Ти продължи напред..
Болката го прониза отново. Никога..Не..Само веднъж беше изпитвал това..Когато беше загинал предишния път..Но усещането беше някак далеч по-приятно от сега. Това сякаш го изяждаше отвътре.
- Може би си прав - замисли се Муртаг..Нямаше време..Трябваше да върви напред.
- Късмет..
- На теб ще ти е нужен..
Лилавокосия се изгуби в тъмнината напред. Дарсия се изправи с мъка
- Кой има желанието да прави лошо на лошия - усмихна се, знаеше, че там някъде се крие нещо..

"Бързо..Трябва да бързам..Трябва да намеря пътя..Напред"
Вълконещото се препъна, но не намали бяга си. Ангелът потреперваше на гърба й и тя чувстваше как тялото му все повече изтива. Тук нямаше слънце за него, което да го стопли. Тук нямаше елексири за него, които да му дадат сили да продължи..Но се държеше заради някаква упоритост, вродена в него кой знае от къде и как. Държеше се..До последно..Защото някъде там и някой друг умираше с него.
- Алзиеа!Зидът е далеч за теб!Ал!Спри! - извика някой зад нея, но тя не послуша гласа. Мислено молеше Бриам да й помогне, но продължаваше напред..и напред
"Бриам!" извика бившата владетелка към дракона, а той поклати глава
"Това е само между вълконещото и ангела. Там някъде идва помощ..Но тя трябва да се справи. Ние сме мъртви от три години, но те имат шанса да се върнат отново"
"Може би си прав, но не мога да оставя нещата така"
"Знаеш, че доближим ли се до Зида нищо няма да стане..Вече сме мъртви отдавна и това е нашият дом..Остави Алзиеа..Тя може да се справи, вярвам в това"

- И замах.. - мечът изхвърча от ръцете му и кинжалът се опря до гърлото му. - Може да имаш сила в нещо, но тук уминеята ти с меча са намалели
Ним преглътна и се вгледа в отразените свои очи. Златните очи, които винаги беше искал да зърне, пък макар и замалко.
"Ти не си златоока"
- Аз съм мъртва отдавна..И съм златоока, млади ми Никравзи..Ти си взел моите очи, докато брат ти..Е, неговите са като на всички останали родственици..Само ти и аз..Аз се криех през цялото време..Защото златото означава слънце, а слънцето означава лято. Ти наследи моя вид..Русите коси и златните очи..Но признавам, на теб ти отива много повече..
Тя махна острието от врата му и се отдалечи
- Отново!Бий се и ми покажи какво си научил..Не искам и ти да изчезнеш тук.. - заповеднически каза тя и хвърли меча на зимния демон.
"На твое място друг вече би ме запратил накрай света"

- Обичам да се бия с невидимци.. - въздъхна Дарсия и се строполи до входа, от където беше минал брат му. Отново измагьоса щит, за да се предпази от нова порция димни ножове. Онзи, който го беше пронизал все още беше в него..Разяждаше плътта му, макар и не видимо.
Нещото пред него дори не помръдна..На Дарсия му се струваше, че вижда отделни части от нещо, но зрението му се замъгляваше и той малко по малко го губеше.
- Щом трябва да загубя и зрението си тогава добре..Но ти, каквото и да си не ще минеш напред - извика и отново вдигна жезъла. Имаше чувството, че преминава някакъв тест за нещо..Не смяташе да се откаже, вече се беше заел..А и лека полека се парализираше..Не помръдваше единия си крак вече
"Защитаваш нечистокръвен"
- Какъвто и да е...Тук съм, за да пазя този вход..
Някой се засмя или на Дарсия така му се стори. Всичко стана черно..Вече не виждаше..Вече не виждаше нищо, съвсем нищо. Въздъхна, но все пак стисна жезъла си отново. Кракът го болеше, но не можеше да го усети..Все едно го нямаше
"Ако се предадеш, всичко ще се оправи"
- Ако се предам, значи съм загубил..А аз все още имам себе си..Вземи ми всичко ако искаш, но аз ще стоя тук, докато не направиш така, че да остана тук завинаги..

- Задънена улица - въздъхна Муртаг и объркано се огледа..Зала ли беше това?С четири различни на цвят стени..Това място много му напомняше на магията на онази вещица.
"Кевин" отново си помисли и си представи ангела някъде там "Не, няма да стане толкова лесно"
Обиколи стените още веднъж, но нямаше нищо тук, което да му подскаже..Нито звук, нито писмена..Просто зала с четири различно боядисани стени. Черно и синьо, зелено и жълто..Пода и тавана бяха ослепително бели.
"Да не би пък" той спря при втората си обиколка и потръпна. После поклати глава..Едва ли беше това начина..Но ако беше това, може би имаше капан..Прекалено спокойно беше преминал всичко досега, оставяйки други на опасност..
"Муртаг!Муртаг!"..Мразеше такива неща..Глас някъде от близо, който да шепне името му. Извади жезъла и се завъртя..Но залата си оставаше празна и безмълвна.
"Ето че дойде и моят ред на опасности" помисли си мъжа и отново се огледа..Но нищо..Започваше да му прилошава от това спокойствие.
"Муртаг!" хвана главата си с ръце..Някой се опитваше да му подскаже..Някой се опитваше да го обърка..Но беше преминавал такава стая и преди..В един сън, който Кевин му беше причинил..Един сън, един кошмар..Защото заспеше ли Муртаг, то кошмарите не му даваха мира..Затова предпочиташе да почива с Ним, но когато спеше..
"Муртаг.."
- Не!Тишина!Тишина! - извика той и в същия момент..Синята светлина просветна..Това го накара да възкликне с малко по-елфическо звучене, което пък активира жълтата стена и тя просветна слабо.
- Какво е това? - запита се и стана..Тишина отново, нарушена от затварянето на вратата, от която беше дошъл..Сега нямаше връщане назад, трябваше да разреши загадката.
"Това беше странно..Но ако опитам на.." той се обърна към черната стена и се замисли. После изговори тихо две три думи на "черния език", стената откликна веднага.
"Ако трябва да говоря на различни езици..То трябва да открия кой коя стена активира..Но какъв смисъл има това..."
Той седна на пода и се замисли..Ами зелената?
"Муртаг!"
- Не!Престани, махай се..Махай се..
Помагаше, но объркваше..Онзи сън, какво правеше там..Въртеше се из тези две стени, мълвеше онези думи..Думи на език, който сам не знаеше. Думи на умиращ език..Не ги знаеше, не можеше да ги изговори..
- Какво да правя!? - извика след малко блъсна с юмрук в пода. Кевин умираше, а той си играеше на загадки..
"Всяко нещо може да ти послужи, защото всяко нещо си има цел в живота. Откриеш ли целта, то си служиш с предмета..Откриеш ли как да си служиш с предмета, то намираш онова, ценното, което носи този предмет и чака да бъде разгадано"
Думите на Бром отекнаха в залата като отдавна забравени уроци и той вдигна глава, оглеждайки се. Празната стая, с различните стени..Вече знаеше..Трябваше да се изправи и да продължи..Трябваше му мисъл..Нещото, с което според Муртаг, не беше в добри отношения в много случаи. Изправи се и се доближи до синята стена. Синьото беше цвета, който той носеше със себе си. Синя беше магията на жезъла му, син беше огъня в него. Синя светлина имаше Гламдринг, Ним си служеше със сини магии
- Какво криеш в себе си.. - замисли се, заговорил вече на драконски..Вратата се беше активирала при това наречие..Ако беше врата..Значи драконския беше нужен тук..Муртаг затвори очи и докосна стената. Усети живота от другата страна..Ако това беше живот..После, отново с това странно чувство на забрава съвсем се отпусна. Синята магия се разпиля от пръстите му по стената и я пропука. Беше като стъкло и той премина през материята като през водна струя, но остана сух. От другата страна имаше безброй гадини..Змии, щипалки, червеи..Всякакви ..
- Значи напред - каза с чувство на сигурност и тръгна по коридора с гадините.

"Кевин!" изкрещя с последен дх вълконещото,скочи и се озова в тунел..Дъхът на ангела се върна едва, сърцето му биеше бавно и спираше..
"Не се предавай!" изкрещя си наум Алзиеа и отново се надигна "Спаси го"
Болката вече усещаше и тя..Болка на същество, което не биваше да я изпитва..Болка, която пронизваше сърцето
- До следващата ни среща, Алзиеа - вдигна ръка Арвен и кимна на Нитцу - Ще се видим тогава, когато твоята Съдба те доведе отново при нас

- Отново! - изкрещя жената и отново подаде меча на задъхания Ним
"Нямам сила..повече"
- Ти дете ли си или войн?Стегни се!Говорищш глупости..Какво ще каже Муртаг, ако те види!?
"Муртаг.." Ним погледна жената отново и хвана меча "Заради него"

Зрението му..Нямаше го...Сивите очи си бяха получили заслуженото..Краката му, нямаше ги. Болката в рамото му..усилваше се..Ръката му се парализираше от нея, жезъла натежаваше.
"Все още ли не се предаваш?" присмехулно го попита някой
- Казах ти..Вземи всичко ценно на моето тяло, но аз ще стоя тук..И ще пазя..Ще пазя Муртаг..Ще пазя брат си!
"Щом това е волята ти"
Гласът му изчезна, нямаше го..Не го чувстваше вече..Както когато беше омагьосан. Чу собственият си глас наоколо да се смее
- Сега?
"Вземи и душата ми..Но аз съм тук и няма да мръдна от мястото си" каза на пресекулки умствено

Звън на камбани, гадините наоколо. Тихите стъпки..Снега..Те го следваха с малките си крачета...Те се плъзгаха след него..
"Аз ще отида там" той бързаше напред, спомнил си поличбата, с която вървеше в живота си..Вървеше напред, спомняйки си всички тях..Не биваше да ги забрави..Не биваше..Да мисли за тях, трябваше да го прави..Ним беше някъде тук, жертвайки едва издействания си живот сред живите. Дарсия беше тук, борейки се за брат си, губейки всичко ценно. Кевин беше тук, умирайки заради невнимателността на Муртаг. Беше изложил трима души на опасност..Беше изложил близки хора на смърт и болка..Защото той я водеше след себе си винаги..Или на него така му се струваше.
Те тичаха след него с малките си крачета..Те се плъзгаха след него..Те лазеха по дрехата му, те се катереха по жезъла му и го оплитаха с паяжини.
Когато беше малък много се плашеше от гадини..докато не се намери Арвен, която веднъж завинаги го беше излекувала от това, изсипвайки му една кофа щипалки на главата по време на баня. Той беше ли почивал тези години..От както се помнеше беше забравял радостите на детството..Като например онази огромна баня, в която винаги се намираше по нещо ново. Бром затвореше ли ги там..Усмивка се изписа по лицето му..Те бягаха след него с малките си крачета. Те се плъзгаха след него. Те се увиваха около врата и гърдите му. Те го оплитаха в паяжини. Те си играеха из него, из дрехите му..Из косата му, но той знаеше, че е безнадежно да се опита да ги махне. Невъзможно беше. И така докато не намери светлината..Странно беше..Беше слънчева, наистина беше слънчева светлина..Слънце..Защо?Как така тук..
Той премина стаята като в сън и се плъзна по другия коридор..Те все още го следваха, а той вървеше без ясна представа за нещата. Докато не чу онзи шум..Онзи шум..Чаткащи копита..Какво беше това?Спря се и се опомни. Откакто беше минал през онази стена всичко му беше странно. Все едно знаеше във всеки един момент, че трябва да бърза, но и това го бавеше. Съществото излетя направо през него, видя го и се спря..Строполи се и изпусна товара си. Белите криле, които трепереха..той дишаше едва, сърцето му вече спираше. Кестенявите коси закриваха изпотеното лице. Ако можеше да се види отстрани, Муртаг би се уплашил от себе си. Той, целият пълен с гадини и тези очи..Те не виждаха нищо, той просто вървеше без да знае и може нищо. Но виждайки белите криле и лицето..
"Кой си ти?" изникна в главата му детският образ на едно лилавокосо изплашено дете
"Аз съм новият ти съученик!Кевин Ру Уърт!"
"Кой си ти?" питаше младежът Муртаг, белокрилия пред себе си
"Аз съм ангел, прогонен от страната си. Сигурно не вярваш, но.."
- Кевин! - осъзна се Муртаг и очите му се нормализираха. Той се затича към двете фигури и повдигна ангела. Сърцето му спираше, не дишаше вече - Господи дръж се..
"Спаси го..Аз не можах" каза вълконещото и положи глава на студения под..
Вече не го интересуваха гадините. Вече го интересуваше само този, заради който жертваше живота на други двама. Затича се с белокрилия назад, там, където беше видял онази светлина. Сърцето му спираше
- Кевин! - изкрещя накрая и се добра до стаята, претъркулвайки се..Беше се спънал в мъртвото тяло на малката бяла птичка..Всичко умираше..Всички тези гадини..Слънчевата светлина освети падналия напред ангел, Муртаг изгуби съзнание, поразен от нещо ново. Дарсия се задави и падна напред, противника му спря да се смее и изкрещя учудено. Ним хвана главата си с ръце и падна на колене, майка му изчезна със светкавична бързина. Клайв просветна и стресна стоящия до него Мерик, в душата на детето просветна надежда. Арвен и Нитцу се спряха и обърнаха.
- Този звук - прошепна владетелката, другите около тях потръпнаха.

- Хайде..Знам, че си жив.. - глас, който обичаше да слуша..Мелодичен и мек..Спокоен и вдъхващ доверие..Но какво беше станало..Какво беше това усещане. Докосване до сила, която Муртаг не познаваше. Усещаше нечие ново присъствие..Нечие ново начало. Усети козината на нещо да преминава до главата му и смеха на някой толкова познат. Отвори очи и се огледа. Всичко беше потънало в мрак..Светлината идваше от някой наблизо..Намираха се..Същност някъде в началото на Зида.
- Какво стана - промърмори Муртаг, притваряйки очи. Онзи отпред пусна Алзиеа и се обърна към него.
- Даде начало на някой, който умираше от натрупаната болка в себе си и от това, че ангелска душа не може да стъпне в Отвъдното и да живее редом с мъртвите.
Ръката, която Муртаг видя беше позната..Да, с този сребърен пръстен..и прозрачна.
- Ним..Ти си жив
"Казах, че от мен трудно ще се отървеш" намигна духа и Муртаг се изправи с негова помощ. Дарсия стоеше пред него стискайки и отпускайки замислено ръка
- Дарсия..И ти не си пострадал..
- Същност..Пострадах, но..Вече нищо ми няма..
Наистина, гадините ги нямаше вече по него, но се нуждаеше от истинска баня..
- Винаги правиш забранените неща..Има ли начин да ти се отблагодаря.. - чу отново и чак сега се обърна, вече успокоен..Беше отишъл чак до там, там, където Зидът свършваше и Отвъдното водеше своето начало.
- Кевин..
Ангелът се обърна и усмихна. Имаше нещо ново в него..Светлината на онова слънце, което Муртаг беше видял през омагьосания си поглед. Светлината на нещо странно и древно. Все пак не се сдържа и се доближи до ангела
- Все още аз не съм върнал дълга си към теб, Кевин.
- Но това, което направи за мен сега е нещо много по-голямо от това да върнеш тези глупави дългове..
- Аз се радвам, че ти си тук, до мен..Защото.. - замълча си..Не искаше да се издава, но Кевин го разбираше. - Обясни ми каква е тази светлина
- Светлина..На новото раждане на един ангел..Защото рядко моя народ е идвал на тук..И малко ангели притежават тази светлина
Кевин им се усмихна. Муртаг го усещаше..Нещо ново и някак страшно. Сила, която никой от тях не познаваше и не можеше да възприеме.
- Сега мога да се върна там като истински ангел..Защото досега..Аз бях само нещо без сила и опит..Сега вече имам и двете...
- Но сега накъде? - попита Дарсия, въпросът, който мъчеше всички..Сега накъде?Никой не можеше да отговори на това..Нямаха ясна представа дали ако излязат навън няма да ги подгонят отново или Кевин или нещо друго ще ги спре..Можеха да стоят и тук..

- Е..Нашият общ път свършва тук.. - Дарсия се усмихна и им обърна гръб. После преди да изчезне напред се сети и се обърна - И следващият път ще се постарая да ви убия по-добре.
Кевин му кимна, Алзиеа изръмжа заканително. Черния господар се изгуби напред, там, от където бяха тръгнали преди време с Муртаг
"И ние трябва да побързаме..Това място няма да се задържи спокойно завинаги" Ним просветна и изчезна , оставяйки Муртаг да намери пътя.
- Не мислех, че ще се върнеш..Ти каза, че няма връщане назад, ако попаднеш тук
- Ние вярваме в това..Вярваме, че веднъж попаднеш ли в Отвъдното умираш завинаги и заедно с теб умира и онзи, който пазиш. И аз щях да изчезна, ако ти не беше преодолял магията.
- Каква беше тази магия?Аз просто вървях напред..Сред онези гадини..И знаех, че трябваше да бързам..
- Но те са те бавили..Гадините, на които не си обърнал внимание. Голяма роля играят те тук..Но виж..Ако беше продължил без да забележиш Алзиеа щеше да отидеш в Отвъдното..завинаги..Защото пътят щеше да се затвори зад теб и ти щеше да заемеш моето място там. Дарсия щеше да умре, Ним щеше да изчезне далеч от теб, макар и ти, попадайки там веднага да забравиш всички..Всички, които някога си познавал..Ще помниш само гадините и пътят, водещ от тъмнина към светлина..Те ще ти говорят, но ти не ще ги чуеш. Те ще те викат, но ти няма да ги познаеш..Само мисълта, че си дошъл тук с цел да спасиш някого. Мисълта, която през цялото време те е следвала из мрачния път.. Мисълта, че ще загубиш близки..Тя не е позволила на магията да се разпространи.
Той млъкна и след малко вече вървеше напред. Алзиеа го последва, оставайки Муртаг сам в тъмното. Жезъла просветна, за да освети самотната фигура в мрака. После той вдигна глава и последва слънчевата светлина, която вече се отдалечаваше в мрака.
Навън беше тъмно и студено..Снегът се топеше бързо, а това означаваше, че Клайв не беше добре..
- Но..Защо? - учуди се Муртаг, оглеждайки бързо топящия се наоколо сняг.
- Обяснението е просто..Той получи много болка, заради мен..Сега трябва да си почине, а докато го прави, не може да създава зимата..Май Куикнинг ще си намери работа. - последното беше казано малко по-силно и това предизвика съответната реакция.
"Не!Без такива..Тя е за лятото след 20 години..Сега е нашия период и за нищо на света не бих допуснал лято в началото на зимата." изкрещя отново появилия се Ним и вдигна ръка. Не го биваше особено, но успя да покрие мястото с нов сняг
- Е, радвам се, че работата ти харесва....Хайде, Алзиеа..Муртаг..
Отдалечавайки се от мястото, Зидът отново се напълни с онези призраци..Муртаг се чудеше дали да не ги накара да го подгонят..Липсваше му нещо, което не му се беше случвало досега. Да премине през едно такова място без особено големи опасности.
"Който е последен да забрави за банята" подсмихна се Ним и задмина господаря си, духовете го бяха видели.Също и Муртаг.
- Банята си е за мен!
Най сетне нещо..нормално..Духовете ги гонеха, те бягаха от тях..По-настървени бяха от колкото когато беше с Дарсия, но така беше и по-интересно

- Чакай Муртаг!
Лилавокосия се спря и обърна. Алзиеа летеше към него с бясна скорост, възвърнала силите си като по чудо. Кевин го настигна и махна от него един паяк
- Спри ги..Защото аз нямам силата да се бия срещу Отвъдното..Още не..
- Но аз...
- Ти можеш да ги спреш..Ако плъзнат по света ще бъде лошо..
- Е..Добре..
Той извади жезъла, Ним се съедини с него и мъжа застана пред тълпата. Ако сега държеше Гламдринг в ръце всичко щеше да е различно, но кой знае защо не можеше да го използва, беше му забранено все още от Нира. Този жезъл..Беше го викал и преди три години, но тогава съвсем за кратко, дори не беше осъзнал какво означава. Сега знаеше..С него ясно си личеше кой е той..Наследник на нещо зло, нещо, за което хората говореха със страх и презрение..Нищо ново..Цял живот го бяха гледали така..Само толкова малко хора бяха видели него..Него..Просто Муртаг..Но не..Той беше наследника на Вариаки, той беше нечистокръвен черен господар, той беше зло, скрило се сред тях, заплаха, която трябваше да премахнат..
Светлината на жезъла се усилваше с всеки един спомен. Спомен на болка и страх. Светлината ставаше непоносима, духовете се връщаха на постовете си, забравили кого и защо гонят. Муртаг изчезна с тях, някъде..Вече го нямаше.
"Но.." заекна Алзиеа и се огледа уплашено
- Ще го изчакаме..Той има едно недовършено нещо тук.

- Събуди се..Събуди се..Знам, че се държиш, знам, че Ним ти помага - този глас. Глас, заради който се беше измъчвал цели три години. Истина ли беше?
- Защо съм тук?Защо...
- Защото трябва да направиш нещо, изпратен си тук, за да разбереш нещо..За да намериш нещо.
- Съжалявам, Арвен..
Той отвори очи и я погледна виновно
- Вече трябва да спреш да се обвиняваш за това. Решението бе мое. И не мисли, че беше лесно да го взема...Пред твоите очи..Пред очите на толкова много Ездачи. Не исках да се прочувам, а просто да защитя замъка
- И го направи..Ние те помним
- Тогава съм щастлива - усмивката й изчезна в светлината на входа. Той се намираше в някаква пещера. Тя изчезна, просто изчезна. Все едно никога не я беше имало. Той се изправи. Пещерата беше от син камък, а жезълът му беше побит в средата като някакъв странен паметник. Муртаг се пресегне да го вземе, но пещерата се затресе и той се дръпна.
"Спри..Аз съм онзи, който е изработил този жезъл..И не ще ти го дам без да те изпитам"
- Но..За това ли съм тук?
"Да..Нека ти разкажа за жезъла, който Съдбата е определила за теб..Той, както и много други принадлежи на Тъмната кръв. Род, известен с желанията си да управлява света..С желанията си да убива, с черните магии..Може би си по-запознат от мен..Преди хиляди и хиляди години, когато Тъмния род се появил, то първият им родственик проявил качествата, които сега виждаме у всички вас. Той пътувал много. Веднъж изкълчил крака си и трябвало да остане у стар човешки ковач. Запленен от работата на ковача, Черния човек помолил за една услуга и човека се съгласил. На следващия ден Черния човек си тръгнал от града с дълга патерица от черен метал. На Черния човек му се харесала изработката и след дълго мислене вградил в патерицата огромна сила..Това бил първият жезъл..Те всички си имат имена..Неговият се наричал "Черното начало". Всеки жезъл получава името си от това каква сила съдържа в себе си. Силата на жезъла се определя от характера на Черните хора...Макар и наполовина ти също си черен човек..Слушаш ме, нали?"
Муртаг кимна..Обичаше да слуша истории, това беше любимата му тема за губене на време..Но сега имаше нещо важно тук..
"Постепенно наследниците на Първия започнали да харесват идеята на предшественика си..И поръчвали своите жезъли при синовете на онзи ковач..С времето изработката ставала все по-красива и изящна, силата по-голяма"
Жезълът наистина беше красив на външен вид. Изящна изработка, използвана за зли цели...
"Съдбата определя кой да получи жезъла си и кой не..Жезълите остават в старата къща, където се коват от незнайни същества, докато магьосникът не получи правото да повика оръжието си. Роди ли се някой, независимо чистокръвен или не, то жезълът му ще го чака там..Е, аз съм ковачът, който направи жезълът, който сега стои пред теб..Той се нарича Синя сълза..Или на език, който е измислен от някакъв стар народ - Зейлейн. Давам ти тази обща информация..Сега..Сега е моментът да разбереш това ли е твоят жезъл..Опитай да го докоснеш, да слееш силата си с него..Защото само тогава ще имаш правото да го притежаваш и да използваш силата му."
Настана тишина на очакване и Муртаг пристъпи напред
"Но това няма ли да те наради, Ним?" попита разтревожено
"Синя сълза не е свързан по никакъв начин с мен..Нищо няма да ми стане"
Муртаг кимна и се доближи. Оръжието се разгоря със синия си огън, но това не му пречеше..Той притежаваше такъв огън. Съсредоточи се..Синя сълза..Усещаше нещото в този жезъл, усещаше спокойствието, което издаваше..Усещаше сигурността му..Още малко..Синия огън, излизащ от ръката му напълно приличаше на огъня на жезъла. После не знаеше какво се беше случило..Само, че синята светлина го беше обгърнала, спокойствието го беше заляло, сигурността беше дошла в душата му. И вече вървеше. Очите, горящи със синия огън горяха предизвикателно, той държеше жезъла на рамо и вървеше към ангела. На крачки от Кевин нещо друго го спря и принуди да се поклони.
"Значи все пак не съм сбъркала..Идвам, за да ти позволя да използваш нещо друго..Но и Синя сълза ще ти е от полза"
Невидимата ножница на гърба му засвети и изчезна. Гламдринг се появи пред него, с обичайната си външност. Мечът, толкова отдавна не го беше виждал
"Използвай и двете"
Всичко отново потъмня, всичко се върна към нормалния си вид..Само Гламдринг и жезъла бяха различни. И Кевин с тази светлина..
- Да вървим.. - каза тихо ангела и кимна усмихнато натам, накъдето би трябвало да бяха планините