Бягството

Внезапен вик от болка разцепи тишината която цареше в подземията на Даркан.Последва миг тишина след което писъка се повтори,но този път беше по силен.Подухна вятър който едва загази факлите които едва осветяваха мрачния коридор.Чу се нечие смях.Смях който беше смразяващ.В една от килийте се провеждаше обичайното изстезание на затворници и роби.Този път жертвата беше младия Мерик.В продължение на седем години той търпеше какви ли не унижения и изтезания.Беше бит до смърт всеки ден от както бе попаднал на това проклето място.Даваха му само хляб и вода колкото да приживее до следващия побой.И този път не бе по различно.Ударите с камшик по гърбът му бяха оставили болезнини рани от стотиците налагания по кожата му.Кръв се стичаше от всяка рана която имаше по тялото си докато висеше с завързани раце от тавана.Виеше му се свят и едва различаваше къде се намира.
-Толкова за днес!Заповадя един прегърбен възрастен орк с первъзка на окото която бе получил от поредния опит на Мерик да избяга от този ад.
Двама доста здрави орки го свалиха от въшето и му отвързаха ръцете.
Тялото му тупна безжизнено на студения каменен под като издаде силен шум.
-Моли се да умреш още сега глупако защото ако пак се обиташ да избягаш това което направихме преди малко ще ти се стори като масаж пред новите ни уреди за мъчения.Обърна се страия орк към падналия в безсъзнание Мерик като напусна килията му заедно с обичайната охрана от орки.
Щом орките заключиха килията му те се отправиха към изходите за да се повеселият с токущо заловената елфка.
Внезапно обаче Мерик се размърда.Дрехите му бяха в кръв.За пореден път му се искаше да умре по време на изтезание.Но уви това така и не се случваше.Със сетни сили той успя да се изправи на крака.Беше му трудно заради болката,но той се опита да я пренебрегне за последен път.С бавни и крачки той се облегна най-близката стена.Въздъхна тешко и протегна ръка към една от пролуките които беше издълбал в продължение на месеци.От там извади малък ключ който беше откраднал не отдавна от стражите.С последни сили,той отключи килията и отвори решетката.Мирисът на свобода го опиани.Беше жадувал за това цели седем години и се най-сетне щеше да усети отново онова чуство което бе мечтал толкова време.Събирайки последни сили,той побягна на към изхода на подземието.Докато бягаше можеше да види светлината която идваше от стълбищата водещи до арената където орките си устройваха боеве с затворниците.Широка усмивка озари лицето на Мерик щом видя светлина за първи път от толкова време насам.Остана му да направи едно нещо преди да бъде отново свободен и то беше да се измъкне от замъка на орките.

-Беглец!Беглец!Викаха затворниците щом видяха тичащия Мерик на арената.
Една стрела истреляна от близката кула едва не уцели мъжа докато прекосяваше огромното пространство между арената и портите на замъка.
Последва втора стрела този път изстреляна от западната кула.Мерик обаче и нея успя да избегне като отскочи в последния момент преди да се зъбие в него.
Изведъж като,че ли от нищото се появиха група орки които явно нямах намерение да допуснат беглец сред затворниците.
Мерик нямаше много време за мислене.Бягайки под дъжд от стрели той се отправи надясно право към орксаката оръжейница.Надяваше се все още да пазят верните му ножове и лакът.Щом стигна до оръженицята той се прикри зад една колона за да избегне поредната стрела.Изстощен,но не и обнадещен,той хукна към огромната купчина от раждясали и изпочупени оръжия която беше под навеса от балкони.
Започна да рови за някакво оръжие и като по чудо се натъкна на двата си ножа.Широка усмивка се разля по изстрадалото му лице.Започна да се смее като ненормален щом зграбчи по един нож във всяка ръка.В гръб като изнаведелеца се появи разбеснял трол с брадва в ръка.С доста отработено движение,Мерик разсече гръкляна му.Трола неуспя дори да разбере как това се случи.Замаха беше мигновенен и трола падна на земята като гърлото му бликаше тролска кръв.Отново усмивка се появи на лицето на война който като,че ли кравта му кипна.
-Хването го!Извика някакъв орк от към кулите.
Петима орки заобиколиха младия мъж и се захилиха глуповато.Всеки от тях беше достатъчно едър и силен за да повали неовъоражен човек.
С бърза серия от удари той ги повали на земята.Те всички бяха мъртви.
-Затоврете портите!Не бива да се измъкне.Извака дрезгав оркски глас.
Последва дълък спринт и Мерик премина през портите точно преди да бъдата затворени.Последваха множество стрели изстреляни от стрелците стоящи на кулите,но уви те не го улучиха.Мерик беше свободен и сега бе готов да се насочи към други земи където би бил в безопасност.