Назад в миналото

-Щом така казваш...
Нещо сякаш се стовари в снега,но това нещо прекалено бързо се раздвижи за един обикновен претрепал се човек...Звукът от издърпване на оръжие от ножницата и бързите стъпки я накара да действа бързо.
-Внимавай!
Кракът,насочен да я ритне и да я запрати в снега не улучи,когато тя скочи във въздуха,а острието на меча полетя към Муртаг.

Избегна се, вадейки своето оръжие в опит за защита срещу кой знае какво този път. В този момент му се искаше да не му пука като на онзи ухилен многознайко след години, само че нямаше време.
- Изглежда познах относно пратеник на Дарсия

-Явно имате нещо общо.Наблюдателността ви си е за похвала.-Белендарон се озъби срещу него,разкривайки удължените зъби,неприсъщи за нормален представител на човешката раса.
Извърна поглед към една доста стресната синекоса,която току що беше драннала меча си в бронята му и в резултат на това даже елфката се поразклати.
-Какво по...

- Да, прав съм - отново кимна мъжа, като се приближи и хвана меча по-здраво, приготвен за атака. Този изобщо не му вдъхваше доверие и щеше да го атакува при следващата проява на заплаха от страна на онзи, нямаше никакво намерение да се отказва - Но изглежда не си говорил чак толкова с него, че да те зарази с глупостите си, поздрави.

-Глупости?-зловещият му смях отекна наоколо.-Наричай ги глупости,щом толкова искаш.Но не ти си моята цел днес,тъй че се дръпни.

- Знам че не съм ти цел, аз не съм цел на никого по принцип - ухили се лилавокосия, докато меча засияваше с знак, че Ним беше решил да се промъкне наоколо отново - Но защо трябва да се дръпвам без желание?Но може и да си прав, ако не го направя ще си говорим до довечера и сигурно не те урежда, нали?
Хвана меча с две ръце, за да не го изпусне случайно и всичко да отиде на кино. Вече знаеше достатъчно за този меч и как да го събуди, ако имаше нужда

-Няма да си губя повече времето.
Синекоското се насочи към Джесика,която малко се панира,но успя да избегне на косъм атаката.Движеше се прекалено бързо за един нормален човек,а и тази външност,тази ярост...
-Какво искаш от нас?!-едва не изпищя на края,когато мечът едва не се сблъска с бронята,покриваща крака й.

- Може би бой - усмихна се отново лилавокосия, като в първия момент не реагира на атаката, после се обърна и хвърли меча по натрапника, осъзнавайки, че меча не може да бъде откъснат от него...Вече не можеше да загуби меча, беше завързан с магия за него. Така че го хвърли докато острието се разгаряше по-силно

-Нахалник.-погледна го в последния момент и отново изчезна заради бързината си,само за да се появи зад него.
Посегна към лилавите кичури и без малко да го хване и да го завлече през снега,когато нещо се блъсна в него и го запрати надалеч.
-Да не си посмял!
Стори й се,че бронята й беше като кашкавал в сравнение с неговата.Силните му ръце хванаха китките й,а той стисна най-силно тази,която държеше меча и едва не я прекърши,преди да реши да я метне настрана и да се позабавлява малко с новата си плячка.
-Та,Муртаг Моуси.-едно силно "прас" от приземяването на елфката в някое дърво го накара да се усмихне още повече.-Колко ли Черния ще ми се зарадва,ако разбере,че съм премазал лицето ти?

- Чудя се...Мислех, че той иска да го премаже със собствените си ръце - усмихна се лилавокосия за пореден път, наистина бъдещето можеше и да е заразително с нови похвати при битка. - Но това можеш да го обсъдиш с Даедел, не с мен, а той за жалост спи в момента.
После прие сериозна физиономия точно както брат му беше направил в студа преди време и вдигна меч.
- Направи няколко лоши неща тук, а дойде само преди миг. Не ми харесваш много...

-Е,на това му се вика стил.Благодаря ти за комплимента,наистина не мислех,че съм толкова бърз.-този път Белендарон се усмихна и притвори очи.-И даже ще се проявя като джентълмен.Ти първи можеш да удариш...защото резултатът ще бъде все същия.

- Да не губим време, искаш ли?Аз не мога да ударя първи така или иначе, защото не ме бива в това - всъщност може би, ако...Но нямаше да се случи, преди да беше сигурен, че Ним е готов за това. Защото рискуваше да го загуби, ако елфа не успееше преди Муртаг да действа - Давай, не съм като брат си, не владея магии, така че както виждаш съм доста по-слаб опонент

-Колко си ентусиязиран само.-още едно подхилкване и вече го нямаше.-Зад теб!
Стовари тежкия си брониран крак върху кръста му в опит да го изрита напред.

Наистина залитна, но успя да се задържи и да замахне назад, толкова сигурен, че онзи вече го няма там.
"Когато си готов можеш да използваш магията си, събуди го" тихо прошепна Ним, когато наоколо се разпиляха снежинки, които объркваха всички наоколо
"Но няма да мога да се върна"
"Ума ти е мой, аз го пазя, ще те изведа навън, когато той не пожелае да се върне, вярвай в мен"
"Ще го направя, ако нямам избор" и отскочи, понеже очакваше друг удар из снежинките наоколо.

Белендарон се стресна,когато внезапната изненада му попречи да вижда,но щом скочи нависоко,където снежинките да не му пречат,той забеляза Муртаг и се насочи към него.
-Виждам те!-едва ли не си играеше на криеница.

- Да и аз! - потвърди мъжа, като се обърна бързо и понечи да кръстоса оръжие с него, но се отказа и се отдръпна в последния момент кой знае защо, може би просто интуиция. После нападна замахвайки силно, от което вятърът се усили, под влияние на демона

-Пхе.
Бронята му погълна цялата мощ на атаката,сякаш изобщо не беше докоснат.Приземи се на земята,където вече снежинки нямаше,и то доста близко до дървото,където беше запратил елфката.
-Очевидно аз наистина съм доста по-добре екипиран за бой от теб.
Последва крясък,щом той махна с меча и запрати огромна вълна от ледената покривка наоколо,но обагрена в черен цвят.

- Искаш да видиш моята екипировка ли? - спокойно попита той като "кацна" на земята и залегна, за да удържи някак на атаката, а после доближи, за да е по-близо за във всеки случай - Мислех да не ти доставям удоволствието да я виждаш, но ако настояваш. - после отново замахна, беше напълно безполезно, само ако не предприемеше нещо по-голямо. Иначе всичко това за този беше детска игра.

-Предизвиквам те.
Отново се измъкна,но този път се отдалечи на няколко крачки и забучи меча в земята.Прибра ръце зад гърба си и отново се усмихна.
-Хайде,удари ме с всичко,което имаш.

- Добре тогава - беше го виждал много пъти, веднъж даже го беше преживявал, но не помнеше, все пак беше било неочаквано. Обърна острието към себе си и се поряза на него. Очите му почерняха и се появи ризница, изглеждаше същия, но и променен. Озъби се и се поклони за поздрав - Тогава ще те атакувам аз. Наричай ме както искаш, но Даедел ми харесва повече. - каза с малко по-странен глас, някъде при ездачите сестра му също беше приела по-странен вид и сега седеше и гледаше злобно и любопитно. Брат й вдигна оръжието, което беше почерняло изцяло и с доста по-бързи движения започна да напада.

-Уууу,това е интересно.-и въпреки това не мръдна.
Освен атаката идваща отпред,той точно в последния миг усети как нещо го удряше и отзад.То беше дребно,незначително,затова продължи да стои на едно място.И точно тогава...малкото черно кълбо се удари в рамото му,а мечът също го порази и проби бронята...
-К-какво...е това...-дробовете му крещяха за въздух,а той просто не можеше да мръдне.
Успя да извърти поглед назад и видя една събудена синекоска,която държеше ръката си така,сякаш беше хвърлила снежна топка по него.
-К-какво...-ужасения му поглед я някара някак да се ухили.

- Ставаш малко объркан? - усмихна се...нещото между Муртаг и Господаря, държейки меча готов за действие по всяко време, пък и още не беше показал никаква магия, но не се и налагаше. - По-внимателно, когато водиш битка, може да се окаже, че не съм сам, наистина - ухили се пак и отново замахна, както би направил всеки господар на негово място просто за забавление...Може би...

Белендарон пребледна още повече,но...
Джесика се изненада,и то неприятно,когато нещо като портал се отвори точно пред нея и една хъка изхвърча от там.Тя сграбчи синекоското за наметалото и с невероятна сила го издърпа точно навреме,за да може порталът да го погълне,преди Муртаг да успее да удари.
-Страхотно...ау...-тя сложи ръка на главата си,недоволна от края на битката.

- Скучно намуси се господаря, като спря с малко сила удара поради което се превъртя - Ей, защо винаги аз съм прецаканият, а Муртаг не е...
После се огледа наоколо, така сякаш наистина беше си върнал стария образ, но си беше Даедел.
- Какво сега, помощ ли ти трябва?Или черните господари не са поносими? - каза след малко оглеждайки елфата сякаш тя беше виновна за изчезването на синекосия

Джесика го гледа,гледа,докато не поклати глава.
-Не,ще пропусна.И сама мога да си насъбера малко лед за главата.
Посъбра малко сняг в ръцете си,след което няколко черни ивички се образуваха около пръстите й и се увиха като кърпа около 'лекарството'.Щом беше сигурна,че снегът нямаше да се разпилее по косата й,тя притисна това произведение на мединското изкуство към главата си и прибра обратно меча в ножницата.
-Чакам въпросите ти.