Някъде сред вековните дървета ...

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

Беше в дебрите на една от най-дълбоките и опасни гори,познати на останалите същества. Това не я притесняваше ни най-малко. Облегна се на съборения дънер и протегна назад ръце. Намираше се на нещо като полянка,едно малко място,обградено изцяло от високи дървета,заобиколена от доста на брой вълци. Всички се бяха излегнали и си личеше,че са доста уморени,а това бе едно от най-подходящите места за небезпокоявана почивка. Една вълчица,по-бяла от снега,със сини пронизващи очи се изправи и легна отново,само че точно до Бела.
- Явно всички сте уморени от премеждията тези дни - Ухили се Тринити и погали Мираж по чистата козина. - Поне си струваше. - Един от вълците издаде приятелски звук и се излегна на земята по гръб. - Сега си спечелихте малко време за нищо правене,насладете му се напълно.- Беше облечена тъмно - черни панталони,бяла риза от лен,черен корсет и тъмно наметало,което беше като закачено върху един по-нисък здрав клон. До Бела имаше голяма и здрава кожена чанта, в която бяха по-важните провизии и дрехи. И тя като вълците бе уморена,затова просто замълча и се заслуша в гласовете на гората.

Вятърът тихо брулеше клоните на дърветата. Всичко беше спокойно, докато вятърът не донесе далечен разговор, който все повече и повече наближаваше:
- Казвам ти, че беше голям колкото Грифон... - казваше плътен мъжки глас.
- ...Да... - едва доловимо се чуваше женски глас.
След около минута вече можеха да се различат силуетите на двама минувачи - един висок мъж на средна възраст, хванал за ръка висока и слаба млада жена. Двамата вървяха и си говореха, когато изведнъж видяха глутницата вълци я момичето, почиващи си точно пред тях. Вълците веднага станаха и започнаха да ръмжат, готови да скочат при първа възможност.

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Оу - Тихо промърмори Бела,определено изненадана от появата на това уж безлюдно място. Изправи се бързо,като знак на вълците да не ръмжат толкова агресивно. Звукът не изчезна напълно,но стана значително по-тих,но все пак животните бяха нащрек. Мираж стоеше зад Тринити,но сините й очи бяха впити в новодошлите с недоверие. Магьосницата също не бе особено спокойна при такава странна и то на странно място среща.
- Не очаквах да срещна някой тук - Накрая каза Бела с нормален хладнокръвен тон,присъщ за нея. - Мога ли да си позволя да попитам,какво ви води насам ?

Двамата странници огледаха внимателно момичето, после вълците и накрая мъжът каза:
- Не очаквахме да ви видим тук госпожице... Аз и жена ми просто минавахме оттук... Впрочем, казвам се Траян. А това е съпругата ми - Мария...

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Приятно ми - Усмихнато кимна на двамата Бела и вече изглеждаше видимо по-спокойна. - Да,аз съм Бела - Реши да си спести фамилията,с която не се гордееше кой знае колко. - Значи само сте минавали оттук ... не съм виждала досега някой да го прави. Но винаги си има първи път.

Двамата се усмихнаха и се здрависаха с дамата.
- Та...Защо стоиш тук сама? - попита Мария - Изглеждаш ми самотна...

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Не съм точно сама - Бела посочи с поглед вълците,излегнали се под дърветата. - Имам уредена среща в един град,но трябваше по някакъв начин да стигна дотам и се поуморих повече от предвижданото. Но самота засега не усещам. Човек може да се учуди какъв контакт може да се установи с животно,което приемаш за равен. - Погледна новодошлите с интерес и направи една малка крачка назад.

Корвус крачеше из гората и си мърмореше недоволно. Беше се включил в една експедиция, но сега всички бяха мъртви. Имаше храна и вода за още два дни, но май се беше загубил. Изведнъж дочу гласове. Тръгна към тях и се отзова на една поляна. Там видя трима души и глутница вълци, които обаче не изглеждаха агресивни...

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

'Боже,толкова много хора ли бродят в горите' Бела повдигна глава,без да обръща особено внимание на тихото ръмжене на вълците зад нея. Не бяха свикнали с хората,освен нея,макар и да виждаха доста в битките в селата. Погледна Корвус някак замислено и сложи ръце на кръста си,точно върху черния корсет.

- Здравейте дами - поздрави Корвус. - Господине. Може би бихте могли да ми помогнете. Не познавам добре района и се изгубих

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Всичко е толкова еднакво,нищо чудно да сте се загубили - Рече спокойно Бела,поглеждайки дърветата пред нея. - По-важно е къде точно искате да отидете,защото местата тук са много,дори и да не се виждат.

- С придружителите ми искахме да отидем до ( града към който се е запътила Бела). Само, че сега всички са мъртви. - Отвърна Корвус. А аз никога не съм бил там.

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Хм ... странно и аз бях тръгнала натам,лично не ми сред любимите места за посещение ... а и повечето,които са се запътили натам,оставам мъртви накрая. Това също е сред причините да не го обичам особено много. Но така или иначе времената го налагат ... - Погледна вълците и те малко по малко започваха да се изправят,все още вперили очи в останалите. Бялата вълчица до Бела тръгна напред. - Ами така или иначе трябваше да се стегна все някога да отида. Ще ти помогна да стигнеш.

-Благодаря, госпожице. Между другото името ми е Корвус.

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Няма проблем. Няма да ми е чак за първи път ... и едва ли за последен. Поне си намерих причина да спра да мързелувам. - Усмихна се леко и погледна вълците,които вече се бяха поизправили,готови да последват Мираж,от която вече не се виждаше нищо. Един от тях се доближи и вдигна глава към Бела. Очите й се спряха върху него и проблеснаха в леко оранжево. Той извъртя глава,излая някак въодушевено и всички вълци се затичаха и скоро изчезнаха сред вековните дървета. Тринити взе наметалото си и го сложи,като скри лицето си с качулка. После хвана през едно рамо и чантата си.
- Мисля,че е време да тръгваме. А,да, забравих да се представя. Бела Тринити.

Вървяха мълчаливо известно време. Бела крачеши уверено, а Корвус вървеше до нея.
- Ами ти? - попита той. Какво ще правиш в града?

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Напоследък няма да е особено разумно от моя страна да отида в някой от големите градове, а не съм добре с провизиите. Трябват ми оръжия,а това е най-близкото място,освен това точно до града има гора,една от малкото,в които все още не са избити животните. А и малко връзка с външния свят няма да ми се отрази зле,би трябвало да имам приятели там,ако са все още живи.

Напомняш ми на брат ми - каза Корвус след малко. Явно и двамата се оправяте добре из горите. Мен хич не ме бива по тази част.
В това време един от изприпкалите напред вълци се върна и доближи до Бела...

Брой мнения : 23 Location : Wonderland Registration date : 05.09.2008

- Какво има ? - Тихо приклекна Бела и погледна притеснено вълка,който изръмжа едва чуто.Тринити го почеса зад ушите,изправи се и се обърна към Корвус,сякаш нищо не се е случило. - Някакви ловци се навъртат наоколо,ще се наложи да позаобиколим.Тези,местните,са много неразбрани хора.А иначе,горите са главното място,в което стоя,още от малка и затова мога да кажа,че ме бива в ориентирването.

Брой мнения : 11 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

Белият вълк се огледа наокло и започна осърдно да души. Докато въртеше високо вдигнатия си черен нос той изведнъж се закова на място. Позамисли се малко, а после свали главата си и погледна един много черен вълк от глутницата, направила кръг окло скалата на която беше седнал.
"Подушваш ли го Селтеръс?" - попита на вълчи език белият.
"Да, двама човека идва насам, както и много чужди вълци." - повдигна глава черният вълк, значително по- дребен от главатаря на глутницата.
"Аз ще отида да разследвам, останалите останете тук!" - грамадният бял вълк скочи от скалата и се узова при останалите вълци. Те покорно му направиха път да мине и той бавно се доближи до едно храстче до пътя. Когато чу, че двамата наближават, той грациозно изкочи на пътя им.

Брой мнения : 37 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

Рин вървеше бързо, почти тичаше.Така сякаш бгаше от нещо или някого .. Дишането и бе учестено, а сърцето сякаш щеше да изскочи от гърдите й .. Продължаваше да се движи все така бързо, но изведнъж усети нещо странно.Неината интоиция се задеиства и младото момиче моментално спря ...
"Глупачка .. намери кога да спреш.Ами ако наистина те преследват, така си още по-лесна мишена .."-упрекна я неиното вътрешно и на моменти доста по-мъдро Аз-".. а и тези рани .. ъх .. защо все на мен .."
Усети чуждо присъствие, сеге бе сигурна че не беше сама .. светкавечно се огледа, но не забеляза каквато и да била опасност или друго същество наоколо ...
-Страхотно .. сега ме гони и параноя. -каза тихо на себе си ... и се подпря на едно дърво .. за да си почине ...
По навик протегна ръка към колана, на които трябваше да е закачена чантичка с оръжия .. но с голяма изненава Рин установи-че тя липсваше ..
-Хъх .. дали не съм ги изгубила докато бягах .. -запита се тя и сведе глава ..-Ъх .. има ли значение ..

Брой мнения : 11 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

Арнулон изведнъж замръзна. Двамата пред него стояха вцепенени, но вълците на странното момиче се държаха приятелски с гигантския бял вълк. Арнулон вдигна глава и енергично задуши във всички посоки.
"Надушвам кръв!" каза той на вълчи език, оглушително изви и побягна някъде сред дърветата. "Миризмата идва оттук...На близо е... Надявам се да е някое ранено животно... Гладен съм..." Белият вълк тичаше и душеше, спираше се на места и се ослушваше. След няколко минути се озова сред няколко дървета, озарени от слънчевите лъчи. Проницателните му зелени очи се спряха върхо леко приклекнало момиче, от което течеше тънка струйка черна кръв. Арнулон бавно запристъпва към ранената, внимавайки да не згреши в движенията си. От личен опит знаеше, че ако сгреши по време на нападението си, или жертвата ще избяга, или той самият ще бъде нападнат и в най- лошия случай убит...

Брой мнения : 37 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

-Как можах да се забъркам в това?! ... Скапана болка .. -изруга Рин ..
*откъсна парче плат от дрехите си и превърза раната*
"Трябваше да го направя по рано .. дано никое животно не ме е усетило .. сигурно смърди на кръв от километри .. каква глупачка съм .. поне е хубаво че до няколко минути рана няма да има .. "-упрекваше се мислено тя .. " .. На всичко отгоре съм разспиляна .. дори съм изгубила част си оръжията си .. краи това беше .. за нищо не ставам .. "
*въздишка*
"Боже .. мога да изям цял слон .. трябва да намеря някаква храна .."
за момент мислите и бяха прекъснати .. неината интуиция отново се задеиства ..
"Или съм напълно откачила или тук наистина има някого .. надявам се да е второто ... защото няма нищо по отвратително от халюциниращ вампир .. или какво съм аз .. "
Все още седеше така не искаше да дава каквито и да било признаци на уплаха или друга емоция .. или пък да показва че подозира че не е сама ..
"Е дано да е останало нещо в проклетат раница"-пожела си тя и свали раницата от гърба си .. отвори я леко и извади един кунаи ...

Брой мнения : 11 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

Вълкът леко изкимтя и се доближи по- близо до момичето. Беше очевидно, че тя го видя, но дори не потрепна. Арнулон рядко срещаше същества които да не ги е страх от него... Момичето тъкмо щеше да го прогони, когато чу второ скимтене...

Брой мнения : 37 Age : 32 Registration date : 01.11.2008

-Не скимти така .. *обърна се към него* .. Ела .. ще ти дам .. *извади от раницата ВкУсЕн сандвич и го подаде на красивото животно* .. Да знаеш не е възспитано да дебнеш така ... *усмивка*