-Ти!Как се осмеляваш да забравяш моите заповеди?!
Белендарон отнесе още един удар в лицето,май вече станаха прекалено много.Падна на пода,но не посмя да мръдне,а и не можеше.Този имаше пълен контрол над него в момента и явно беше решил да го използва за боксова круша.
-Казах ли ти да не я докосваш?!-Намару стъпи върху гърдите му и кракът му мина право през бронята,сякаш изобщо я намаше.-Казах ли ти?!
-Не знаех,че е тя!-успя накрая да извика Белендарон,а почти изчезналото му чувство за гордост продължаваше да го тормози отвъртре.
-Лесно би я разпознал!Не усети ли тъмната енергия в нея?!
-Не съм магьосник попринцип!
-Но със силите,които ти дадох,ти би се справил с това перфектно.Но не,реши да се пробваш да я убиеш само за да се набиеш в очите на Дарсия?!Как се осмеляваш?!
-Каза ми,че мога да използвам каквито и да искам ресурси!Просто да се погрижа белокосия да бъде отслабен!
Намару спря крака си точно преди да го срита в ребрата,но яростното му изражение издаваше желанието му да приключи процеса.