Приключението за честта

Беше студена и мрачна нощ.Студената и страшна декемврийска виелица отново бушуваше със страшна сила.Ако някакъв земен човек стъпише тук,със сигурност нямаше да може да направи и пет крачки,но за синовенете на изгубения Амбър това не беше никакъв проблем.
Малка групичка от има-нема пет човека,се задаваше по стръмния склон.От нея се чуваха неясни звуци,но с течение на времето се чуваха ясни и отчетливи думи.Те пееха раазбойнически песни и пре спокойно,можеха да бъдат разпознати като разбойци,ако все пак земен човек,успееш да издържи на тази страшна задуваща за капка кръв виелица.Групичкаат премина с лекота склона.Спря се,сякаш пред невидима преграда и всички слезнаха от конете си.
-Коруин,какво смяташ да правиш?
-Ще спрем тук,Бенедикт.Мястото е много добро,за базов лагер.Разпънете палатките,а ти Жерар напали огън.Рандъм,помогни на Жерар.Ганелон разопаковай провизиите с храна,а аз ще се оправя с времето.
Всички приеха нарежданията на Коруин-който всъщност беше техният водач-.Самият законен принц,се потърси опипом медальона,който носеше и мислено се насочи към времето.Постепенно ледената виелица,която смразяваше кръвта се отбиваше от невидима преграда,която Рубинът,който висеше на медельона направи.Кори се обърна и се мигновенно сребърна усмивка се изля върху лицето му.Всички бяха изпълнили заповедите му.
Седнаха да хапнат и пийнат:
-Някаква преста къде да го търсим-подхвърли Жерар
-Предполагам е някъде тук-отвърна Бенедикт
-Така е,някъде тук е.Но ще е трудно да го открием сега.Предлагам да изчакаме малко-прдложи Ганелон.
Кимнаха и вдигнаха тост за Дарсия.Отпиха.Виното,което Рандъм беше открил имаше сладникъв вкус.Петимата приятели продължаваха да говорят и постепенно се онасяха.
Изведнъж...

Нещо наруши иначе перфектната им преграда, само за да се получи дупка. Но това нещо нямаше намерение да се показва още, просто се скри и нямаше ни помен от него вече. Ангелът се издигна високо в небето и се огледа. Снегът беше заради него и неизпълнените му задължения, но нямаше значение. Сега по-важно беше да не влиза в бой с тях. Радваше се, че от тази височина можеше да ги види прекрасно без снега да му пречи, само трябваше да размахва крила по-бързо, за да не замръзне. Просто трябваше да ги следи, това беше всичко.

Постепенно трима от нашите приятели заспаха.Останаха будни единствено Ганелон и Коруин
-Принце Коруин,сигурен ли сте,че сте прав?
-Да,Ганелон,аз искам да помогна на Черния Господар,и да отмъстя на ддобрите.те разрупиха,Авалон и Амбър и те ще платят с главите си за това.
Ганелон не повярва на чутото.Никога не беше виждал,толкова ядосан Коруин,но не искаше да спори.Младия принц,бе негов приятел и той му се доверяваше напълно.Наклони главаат си в знак на съгласие и погледна към небето.Мигновенно скочи и се заогледа.
-Какво има?-попита Коруин и също стана
-Чу ли това преди малко?
-Кое?
-Не го ли чу?
-Какво да съм чул?-учуди се Коруин
-Сигурен ли си?
-Да,Ганелон,сигурен съм.Кажи ми какво чу?-вече изнервен подвикна Кори.
Ган посочи с глава небето.После каза:
-Видях и усетих пърхане на крила.Не беше някаква птица,друго беше.Някой ни наблюдава.При това пряко.-замислено отвърна той
Коруин зяпна ,но бързо възвърна самообладанието.Седна отново и се загледа в небето.
-Може,не е изключено-започна той-Дарсия е странен човек и винаги може да прати ,някой да ни наблюдава-приключи
Дали беше прав,дали не?Скоро щеше да се разбере....

Кевин отново въздъхна, беше толкова студено тук в Даркан...За това не си падаше много по такива мисии. За нищо на света нямаше обаче да се приземи при тях докато не го усетят напълно, рискуваше някои неща и нямаше да ги загуби. Полетя малко напред назад и отново си пое дъх, издиша сякаш кубчета лед, направо щеше да си замръзне. Чакай малко, на мисия беше, по-добре да се съсредоточеше. Снежинките му пречеха сега, затова се снижи още малко, ясно различавайки фигурите, не биваше да изгуби никой от тях от поглед, пък и те нямаше къде да отидат. Тук във въздуха беше само той и злите същества, които сега вече го отбягваха защото беше пратеник на Дарсия. Това му беше хубавото. Не биваше да нарушава и тишината, макар че нямаше начин, все пак летеше и то ниско. Но накрая не издържа и слезе още по-надолу. Веднага се наложи да избегне няколко стрели и срещу заплахата отвърна с заплаха, магията му изгаси огъня и запрати смъртоносни проклятия, добре че не уцели никого.
- Врагове ли ще бъдем? - каза тихо и ледено, все още готов да се бие.

Тишина.Нямаше отговор.Разсъждения,мимики и прочие.Нямаше отговор,въздишка,отново и отново въздишка.
-Ганелов,недей!-извика някой и спря военоначалника,който отново изправяше лъка,за нова атака.Спря.Обърна се и се поклони.После отиде зад Коруин.
-Слез долу.Нека да говорим.
Ангелът слезна.Отново светлина беше се появила
-Кой си ти?-ножът оопрян в гърлото на Кевин,беше някаква изненада.Този път,не Ганелон,а Бенедикт беше изкарал и насочил много бързо и точно меча си.
-Свали меча Бенедикт,моментално?
-Не съм толкова доверчив,като тебе братко.
-Ще се наложи,ако неискаш Дарсия да разбере-отвърна Коруин
Бен свали и прибра меча си.
-Кевин?Следиш,ни по заповед на Дарсия предполагам?-мислено отбелязаха Рандъм и КОруин в един глас
.Зачакаха отговор.

- Разбира се, иначе бих ли се разхождал в студа без дори да се облека подходящо?Изпрати ме още щом тръгнахте - каза ангела, като продължи да поддържа ледената нотка в гласа си, като не сваляше очи от всички наоколо, следеше ги един по един. Можеше да се наложи да се бие, това Дарсия щеше да го усети. А щом го усетеше или щеше да се развесели или разгневи, нямаше представа. Но предполагаше, че засега господаря просто си играе, както обикновено с повечето си нови поданници.
- Следя ви по силата на неговата заповед и не биваше да слизам, но нямах друг избор, леда покри по-голямата част от крилата ми и така или иначе щях да падна при вас или по-надалеч. Но не мога да споделя нищо нито за мисията ви нито за моята, предупреждавам ви от сега, не ме питайте

Тесен сиво- червен портал се появи не далеч от тях. От него с видно недоволство излязоха трите демона. Сестрите не разбираха защо Охайо ги беше пратил тук, като целта им беше друга де, все едно искаше да ги разсее докато той си свърши своята си работа.
- Този малък...- изсъска Би- Джи и изскърца със зъби:- Как смее? Нали и той иска да си върне господаря?
- Очевидно първо иска да се справи с пречките около внуците на господаря Уайдет.- отвърна Ши и тръсна глава:- Да видим дали ще намерим нещо интересно наоколо.
- Ще има, определено.- обади се Ди и пристъпи напред пред сестрите си замислено.

В далечината се видяхя два силуета. Един на човек и един на дракон. Те вървяха един до друг,глава до глава. Обичаха разрухата и я почитаха. Техният бог беше само този,който им помагаше...не вярваха на никого,освен на злото. Нямаха приятели,нито ясно очертана съдба. Просто се разхождаха и избиваха...това щяха да правят и в последния си час.
Ето ги сега отново в същото положение. Забелязаха тризначките...но не ги поздравиха.Мразеха да го правят и не искаха.

- Другар?- промълви Ши- Джи и огледа новопоявилите се заинтересовано. Много бяха отсъствали от истинския живот и бяха забравили за вида на драконите, така че този привлече вниманието им повече от необходимото:
- Щом си тук, наш съюзник ли си или служиш на друг?- попита Би- Джи, като пристъпи напред и скръсти ръце подсмихвайки се леко.

-Ние служим на Бога на Разрухата...Но може би ще ви помогнем.Казвам се Акира,а това е Шейн.
Драконът отвори голямата си уста в знак на поздрав.
-Надявас се да не ви пречим,просто минаваме оттук преди да разрушим едно малко селце не далеч оттук.
"Малко,хич не ми изглежда така"
"О,ще им кажем,че е царството на кентаврите нали?Ами ако са от добрите?"

- Селце значи? А може би ще можете да ни помогнете.- зак(говори кестенявокосата и пристъпи напред до сестра си.
- Какви ги приказваш, работим сами!- сепна се Би и хвърли малко гневен поглед на Ши.
- Но онзи ангелоподобен ни прати тук, значи е имало причина.. обади се третата, която мълчаливо разучаваше мястото с поглед:- Търсим някого за да вземем нещо от него. Но не знаем къде да го търсим... чувал ли си името Цинк Голем, Акира?- попита зеленокосата, като насочи сивите си очи към него.

-Нямам право да говоря за познати хора докато вървя по тази земя. Така ми е предречено,така и ще сторя.
"Дадохме им напътствия,сега да видим дали ще се сетят"
"Това вече си е техен проблем. Аз им помогнах достатъчно. Усетят ли се,по-добре за тях."

- Познати.- тризначикете се спогледаха и се изкискаха:- Цинк представя себе си за човек, но всъщност е на половина демон, а знаеш ли къде може да е... от няколко хилядолетия следите му липсват?- запита Ши- Джи, като пак погледна към дракона, но питаше Акира.

// малко описание за Цинк Голем има в темата с героите ми, ако ти е интересно за него//

-Защото не оставя следи. Замислете се малко къде като отидеш нещо ти заличава следите....логично е,дори и да не знаеш къде е..
"Царството на Русалките,обаче нали знаеш,че не е много сигурно?"
"Бъди спокоен,знам. Но все пак това е мястото където за последен път преди няколко дни го забелязахме. "
Шейн затвори очи...трудно му беше да приеме,че някой толкова много го гледа. Все пак сега имаше дракони в изобилие,не като едно време...

- Сякаш говорим с наследник на Сайанка.- промърмори Би- Джи и скръсти ръце:- Гатанки, гатанки...
- Водата.- обади се пак Ди- Джи:- Нима един камък може да обича водата...
- Вода? Че не го ли е страх от водата?- смръщи се Ши.
- Може би вече не, а може и да е сключил сделка с онези създания.
- За кого говорите, омръзна ми?- нацупи се Ши, същинско дете, независимо че със сестрите й бяха на една възраст, на няколко хилядолетия.

-Значи се досетихте.Ако толкова ви трябва може даже да ви заведа при него. Тъкмо на път ми е,а и ще стигнем по-бързо с дракона.

- Перфектно!- възкликна Ши и се усмихна дяволито.
- Само, че с дракон не пътуваме.- отвърна Би- Джи и погледна към съществото:- С портали е по- лесно и бързо, а и ни е забранено от нашия Господар.

-Добре,ще стигнем за еднакво време така или иначе. Само ми кажете кога ще тръгваме. Аз мога и веднага...
"Ами Царството на Кентаврите"
"Спокойно...достатъчно беди за сега им причинихме. Да изчакаме още малко и само ще искат смърта си..."

- Тогава води!- отвърнаха в един глас тризначките, и извърнаха погледи на страни, където се отвориха нови три портала:
- Ще държим връзка, за да ни насочваш. Ще се видим при Русалките.- проговори само Ди- Джи и пристъпи напред, стискайки куклата в ръцете си.