Лъжи из снега...Нещо ново

Черно-сребърният дракон, който летеше от тъй далече най-сетне спря. Не беше толкова далеч...Просто за нея никога нямаше да има втори полет...Или щеше да има. Матасуна, драконът на ездача, който така добре й беше помогнал се преобърна изведнъж и едно тяло падна върху купчина сняг. А после драконът отново изчезна
- Матасуна!Ти ме излъга! - избухна гласът й, още преди да изтрие снега от лицето си. Нали трябваше да стигне в Ризел?Какво целеше този дракон?Беше нечестно, и то много...Загърна се със синята униформа и се поизправи. Беше...Пусто...Имаше сняг...Никакви живи форми. Къде беше?Сега трябваше да има свое приключение, за да се завърне...Защо всички я изхвърляха и я смятаха за непотребна. Само той като че ли не...Но за да го питаше, трябваше да го намери...Значи трябваше да разбере къде е. Ризел, чернокосото момиче със синята униформа въздъхна недоволно и огледа за път, макар че и такъв нямаше. После се напрегна. Ако можеше да вярва на усета си, този, който й показваше...Някои или наближаваше или просто вървеше по път, някъде наблизо. Ами ако можеше да й помогне да стигне Динзел?Защо да не опиташе, това беше първото й пътешествие...сама...По неволя. Напрегна сили да скочи от пряспата долу и се затича по посоката, от където ясно се чуваха стъпки.

Г-ца Нияла Дърнс беше със своя дракон.Нияла вървеше спокойно и се оглеждаше наокола изведнъж пред нея изкочи едно момиче.Ния се стресна и въздъхна като си каза наум Sad

Новобранка едва ли е била сама до сега).
Ния погледна момичето и каза:
-Здравей какво правиш тук ?
-Здрасти аз съм Ризел можеш ли да ми помогнеш?-попита момичето.
Нияла не беше с най-хубавия характер дори някой хора не я понасяха особенно и не обичаше да помага на хората ,но тя отговори.
-Аз съм Нияла Дърнс кажи каква помощ искаш???

Ризел я погледна отново. За една Тир`ре тук изобщо не беше добре...Понеже нямаше някой до себе си, който да направлява нещата...Който да й каже...Тя беше ездач, но от тези, които отбягваха, заради това, което притежаваше. Сила, която мнозина други не притежаваха, а бяха ездачи. Обзе я някакъв страх...Нещо смътно...Но се насили да си спомни за онова, което можеше да я подкрепи, което беше стоплило страха и го беше премахнало. Ако беше до тях, нямаше страшно.
- Трябва да ме опътиш - твърдо и почти заповеднически каза тя като вдигна глава - Трябва да стигна до царството на драконите или Динзел, но не знам къде се намирам. Случайно ти да знаеш?
Възвърна уверения си тон, с който най-често говореше, защото...нямаше значение, най-важно беше да намери пътя...Надяваше се тези сини униформи да не я оставят на показ от къде идва...

Нияла се засмя и каза:
-Не съм длъжна да те опътвам нито да ти казвам къде е царството на ездачите ,но ще го направя ,защото аз съм ездач на дракон само искам да знам ,защо искаш да отидеш там кажи ми и ще те заведа.-каза Г-ца Дърнс заповеднически след което се позамисли и отново каза- ако ли не си остани тук и няма да опътя.
Ния се качи на дракона си и закачака отговора на момичето.

- Много остроумно - приличаше й на онзи малкия досадник, който често правеше така. Чудеше се защо ли...Да не би те пак да си правеха шега с нея, или пък защитаваха онзи лилавокосия...Каквото и да беше щеше да се върне.
- Трябва да стигна там, защото от там дойдох. Имам недовършена работа с ездачите от двореца, които са се настанили в гората. Но ако не ти се занимава сигурно мога и сама. - не можеше да се справя с това...Да общува с хора, които не познаваше...Само можеше да се заяжда с онези

На Ния и стана доста смешно виждаше ,че момичето е доста надуто както всички лигави момиченца ,но Ния се обърна към нея и каза :
-Ъм я повтори ,че нещо не те слушах.
След което Ния се обърна на другата страна и взе едно от чантите си които бяхаа на дракона.
Ризел доста се ядоса явно не беше сфикнала да я дразнят така си помисли Нияла ,но пък на нея не и пукаше за момичето.
Ния не хареса Ризел още когато я видя затова се държеше така с нея.Ния изави от чантата си кафе в едно шишенце и отпи една глътка след което прибра шишето отново и каза:
-Виж Ризел аз съм ездач от двореца и за да те заведа там трябва да знам каква е работата ти която е недовършена така ,че по добре ми се довери и кажи ,защото до там е много дълъг пътя и ако тръгнеш сама едва ли ще стигнеш до някъде.каза Нияла самоуверено.

- Добре, благодаря - тихо отвърна момичето и забърка по джобовете на синята униформа. Поне се радваше, че тези униформени май прекарваха повече време по лагери и границите...Поне досега. Беше сигярна, че трябва да има нещо по джобовете, което да я опъти. Като не можеше да накара някой да я заведе, щеше да стигне сама, пък дори и да се наложеше да се претрепе по непознати пътеки. Намери някакви резервни очила, лист хартия, изпълнен с касиви и старателно изписани букви и малко компасче. С ужас проумя че е облякла чужда униформа и то мъжка...На онзи очилат забавен тип - Нека не те задържам повече.
След което й махна и побърза да я подмине, явно насочила се към комините, които пушеха далеч далеч натам, явно село...Трябваше да има някой там все пак