- Илио! - чу се задъхания глас на господин Милдезар - Ела веднага!
- Идвам учителю! - отвърна начинаещият магьосник и тромаво се заизкачва по стълбите на голямата къща.
Милдезар не беше от типичните магове. Той не умееше да здържа гнева си, особено когато беше провокиран. Но от друга страна беше мъдър човек и доста добър преподавател, през чиито ръце са минали множество велики чародеи.
- Какво е това? - изрева почервенелият от яд старец, сочейки с треперещ пръст купчина натрошено стъкло.
- Стъкла господин учителю - смирено отвърна младежът.
- Не ми се прави на ударен, говедо такова! - още по- силно извика магът - Много добре занеш какво е това.
- Не ви разбирам...
- Какво ти казах сутринта? - трепереше Милдезар.
- Казахте ми да почистя Кълбото на видения.
- Да! И ти какво направи?
- Ами... - заекна Илио - Почистих го...
- Бил го почистил - завайка се старецът, а лицето му вече съвсем се сля с пурпурната му роба - Щом си го почистил, защо е счупено?
- Ами... Докато го чистех, аз такова... Вгледах се в него и...
- И?
- И такова... Видях един черен тип на кон, изпуснах кълбото и то се счупи... Но аз не съм...
- Чакай малко! - прекъсна го учителят - Какво си видял?
- Един тип облечен в черно, седнал на ко...
- О богове! - едва не падна магът, но се хвана за ръба на бюрото си - Видял си Мракон- господаря на злото...
- Кой? Мракун ли?
- Мракон идйот такъв! - Милдезар рязко се обърна към престарялата дървена библиотека в ъгъла на кабинета си и усилено зарови из книгите. След ужесточено разхвърляне на книги, псуване и вайкане, той най- после намери малка книжка, разгърна я и зачете.
- Мракон е владетелят на злото, мрака и смъртта. Роден през дрън- дрън... Убил дрън- дрън... Аха! Всеки, който срещне погледа на Мракон ще бъде преследван от силите на мрака, убит, а душата му ще се присъедини към останалите в колекцията на горе споменатия.
- О богове! - извика Илион. Младежът може да беше непохватен лентай, дори простак, но не беше глупав. Беше роден и израстнал на улицата, благодарение на което знаеше, кога е в опастност. Досега беше загазвал множество пъти, дори беше изпитвал пълния гняв на Милдезар, но никога до сега не беше го грозяла толкова голяма опасност – Какво да правя? Какво да правя?
- Успокой се! – сопна му се магьосникът – Всичко ще бъде наред! Слушай ме сега! Ако беше някой от предишните ми ученици щеше да е много по- лесно, но за жалост си най- лошият и недисциплиниран ученик, който съм имал досега. Умееш само три магии и то съвсем безполозни. Затова ще трябва да ме следваш неотлъчно винаги да ме слушаш и... – неочакван тропот на долния етаж прекъсна разговора им. Милдезар грабна жезъла си, чукна го с пръст и го допря до челото си. Това беше магия за рентгенови очи. Той се съсредоточи върху пода и каза на ученика си:
- Подяволите! Група чероли са нахлули в къщата. Явно те търсят. Стой тук!
Магът тихичко излезе от стаята и се допря до парапета на сълбите, поглеждайки надолу към сивкавите призрачни фигури, приличащи на обладани наметала – без определа форма. Милдезар прошепна няколко думи, рязко насочи дървения си жезъл към един от враговете и синя мълния мигом се простря през етажите, забивайки се право в черолито, разпръсквайки го на множество изкри. След този изненадващ удар, магът презкочи лакирания парапет и се узова на дъсчения под, наобиколен от изненаданите духове.
- Така... Кой от вас ще ми плати вратата? – предизвикателно попита Милдезар.
Черолите не казаха нищо, явно поради факта, че не можеха да говорят, а само леко се раздвижиха и мигом от реещите им тела се показаха по един брой ръце, здраво стискащи магически пръчки, насочвайки ги към облечения в червено.
Илио тъкмо излезе от кабинета, когато надуши пушек. Наистина, от долния етаж се надигаше пушек, хвърчаха огньове, проблясваха многоцветни свтлини и се чуваха заглушените заклинания на Милдезар. Нескопосаният начинаещ магьосник едва успяваше да различи биещите се фигури, но когато разпозна виковете на учителя си, изпълнен с решителност, той се спусна по стълбите с боен вик:
- Ще ви помогна господине!
- Не глупак так... – не успя да довърши магьосникът, защото зеленикаво кълбо от искри се изсипа над главата му. Това беше една от трите ненужни магии, които знаеше Илио – зелено кълбо от искри, използвано като окраса при празненства, или както го наричаше самият младеж „заря”, въпреки, че това име звучеше странно и нелепо.
За няколко мига черолите бяха удивени от кълбото, стояха неподвижно, като статуи, защото всеки знае, че черолите не могат да устоят на светлини. Просто ги обужават. Милдезар също гледаше кълбото и тъкмо когато щеше да се сопне на ученика си, жълтениква свтлина премина през корема му. Докато всички се бяха отплеснали, един скрит черол, беше излязал от сенките и ударил магьосника в гръб.
- Господине? – доближи се Илио – Господине?
Вцепененото тяло на магът се стовари върху младежа. Няколко секунди Илио се бореше да отмести трупа. С едната си ръка го хвана за рамото, а с другата – за кривия, инкрустиран с релефи жезъл и с доста труд го отмести. Стана и вдигна ръце, за да оправи дрехите си, но ръката му не пускаше магическта вещ. Колкото и да се мъчеше, нямаше успех. Илион мяташе ръка, дърпаше жезъла с всички сили, но уви, той беше като залепен.
Черолите стояха безмълвно, наблюдавайки нелепата ситуация.
- Ох, хайде да приключваме! – изпъшка едно от създанията. Очевидно тези духове комуникираха на по- висше ниво, заради което никой не ги чуваше. Останалите фигури кимнаха в знак на съгласие и бавно тръгнаха към момчето. Илио ги видя и уплашено вдигна ръце, за да се защити. Ослепителен лъч изхвръкна от жезъла и освети цялата стая. Илио не виждаше нищо, затова размахваше жезъла на всички страни, пращайки снопове светкавици, огнжове и ледени струи няйъде из ослепителната светлина. Когато светлината се разнесе, В стаята цареше хаос. Пода беше покрит с килим от счупени стъкла. Любимият диван на Милдезар гореше в син пламък, а от духвете нямаше и помен. Само няколко искри се търкулнаха до Илио и мигом изкаснаха.
- Боже мили, как го направих? – очуди се младежът.
Тъкмо, когато се захвана да оглежда пораженията, усети силно дърпане в дясната си рък- тази, с която държеше жезъла. Той не обърна внимание и продължи да разглежда, когато повторно, по- силно дърпане го прекъсна.
- Какво по... – поредното дръпване го повлече към входа на къщата. Сякаш някой, или нещо го влачеше. Илион се опита да се противопостави на силата, но нещото надделя и го завлече навън, в зимната нощ.
Следва продължение...
Пон Дек 01, 2008 1:16 am