Първият от всички "Вие" ?

От известно време тишина вече нямаше из Зидът. Мнозина пазачи, призраци се трупаха по вратите и от вън дори, като спореха по между си и се сражаваха, но без особен смисъл, тъй като не можеха дори да се докоснат. По парапетите се мяркаха и зомбита, влезли от Отвъдното до тук и взирайки се в далечният мрак, който се сееше наоколо заедно със снега. Причини демоните наоколо не можеха да уточнят, но и не смееха да се приближават толкова до каменната постройка, призраците бяха доста нервни... за призраци. Някъде от другата страна на Зидът, далеч от цялата тази орлелия и даже малко под земята в тясна стаичка, стоеше един друг демон и кротичко четеше някакъв прагмент. На врата му висеше дълга масивна верижка, която пържеше здраво овално шишенце проблясващо от време на време в зеленикаво. Демонът вдигна глава и се ослуша смръщено, всъщност изражението му винаги беше смръщено. Въздъхна и сгъна прагмента:
- Какво ви води насам, Майл`Лени?- промълви тихо, а гласът му сякаш озвучи цялата стаичка.
- Рей, Рей, Рей...- Тризначките се появиха сякаш от нищото, излизайки от трите ъгъла на помещението и впиха погледи в зеленокожото същество:- Винаги един такъв...- засмяха се и скръстиха ръце.
- Какъв?- намръщи се още повече и се изправи, като парчето стара хартия тупна на пода.
- Има ли значение, скоро ще си идеш, а нашият Господар ще е тук, отново и властва.- отвърна Би- Джи и присви очи:
- Дай ни кристалчето и ще си идем с мир, Рей Даймао!- подвикна Ши- Джи и пристъпи напред.
- Знаете ли... в голяма грешка сте, идвайки тук.- демонът вдигна ръце към трите, а в дланта му се образува нещо като речен камък, но сияещ в няколко цвята, цветове на дъга. Сестрите отстъпиха крачки назад, но в следващият момент се озоваха зад него, а светлинната му магия удари стените и озари стаичката:
- Рей, Рей, Рей...- прошепна Ди- Джи и вдигна странната розова кукла пред себе си, стискайки я силно и впивайки ноктите си в нея, разкъсвайки плата и конците...

Навалицата от вън утихна изведнъж. Няколко призрака изгледаха каменните порти на Зидът ужасено и мигновено нахлуха вътре ухапани. Но нямаше смисъл, онзи който пазеха, а той пък пазеше друго, вече го нямаше. Малката стаичка беше с напукани стени, а по пода се мяркаха разкъсани прагменти и книги. От Рей Даймао беше останало само бялото му наметало, нищо друго. Ди- Джи прегърна куклата си и се подсмихна съвсем леко, за разлика от сестрите й, които се засмяха гласно. Ши- Джи вдигна мъничката зелена фигурка пред лицето си и му прати лека въздушна целувка:
- Милият Рей, още една пионка за нашата малка игра.
- Остават още трима до съживяването на Господаря, той ще се зарадва на пионките.- отвърна Би- Джи и изтръгна от ръцете на късокосата си сестра фигурката на демона.
- Още трима, но те са по- трудни.- намръщи се леко Ши.
- Нима се боите, сестрички?- запита Ди- Джи и се насочи към един от ъглите на стаята, всъщност стаята нямаше врати или прозорци, беше само четири дебели каменни стени и нищо друго. Би подхвърли фигурката на кестенявокосата, а от пода вдигна онова овално шишенце, първият кристал който им беше необходим в начинанието им. Само няколко стъпки към стената и изчезнаха, миг преди призрачни войни да нахлуят през другата стена в стаята и да открият... нищото.