Вторият от всички "Вие" е различен от преди...

Второто място, което тризначките посетиха. Второ и коренно по- различно от предишното. Тук попаднаха в пещера, широка и тъмна, тъмна като онази стаичка, но тук беше по- голямо по площ и даваше повече предимства на Втория пазител. Втория от група, която наричаха "Вие". Нямаше логика в това определение, но просто така бяха известни онези. Необичайното тук беше и странният уплах на сестрите. Ти вървяха бавно напред в пещерата, като плахо се оглеждаха, сякаш очаквайки да им дойде гръм от стените. На вън не бяха срещнали никого, но пък тук бяха убедени:
- Покажи се, покажи се?!- подвикна Ши- Джи и пристъпи напред най- уверено от трите или за пореден път проявяваше смелост, която ги беше довела до заточението преди столетия.
- Наивна си, малка Майл`Лени.- нечий женски глас стресна демоните и те застанаха една до друга, с гърбове.
- Не съм малка, тризначки сме!- това изказване на невидимата жена явно ядоса кестенявокоската.
- Но си родена последна.- онази се засмя. По гласа й се личеше, че е възрастна, но умело се криеше в сенките, дълбоко в пещерата.
- Покажи се, учителко.- проговори Ди- Джи спокойно и въздъхна тихо:- Покажи се, за да не се скрием ние.
- Това предизвикателство ли е Ди? Иска ми се да видя дали сте толкова умели в действията си както някога, когато а ви учех.- блед образ се появи като от нищото, от дълбините на пещерата. Дребна фигура ,приближаваща бавно и с ръце зад гърба си. Много възрастна жена със сиво розова къдрава коса и някак си лукава и уверена усмивка, заради която вдлъбнатините по лицето й личаха още повече. Не беше джудже, обикновен човек беше, но историята й беше дълга, замесена с много демони и много смърт, нейната и чужда, което й беше придало частично безсмъртие и правото да пази. Защитаваше това, което висеше на врата й. Същото овално шишенце ,като това на демона Рей Даймао, но това просветваше в оранжево.
- Генкай.- трите леко се поклониха, като знак на уважение към възрастната жена.
- Нима това название още значи нещо за вас?- запита тя и присви леко очи, дълбоки и изпълнени с мъдрост, непозната сила:- Името ми е Сава Варден.
- Предпочитаме Генкай, нашата първа учителка.- подсмихнаха се сестрите и застанаха мирно, все едно подреждайки се във военен строй:- Изглеждаш различно?- запита след малко Би- Джи и се вгледа с интерес в тъмните очи на Сава.
- Различно, в какъв смисъл?- запита, запазвайки уверената си усмивка. В следващият момент тризначките потрепериха и очите им се разшириха ужасяващо. Генкай притвори очи за миг и след малко, отваряйки ги демоните паднаха на колене стискайки зъби от болка:- Та? Наистина ли сте тук заради това?- посочи шишенцето на врата си и пак събра ръце зад гърба си, стоейки на едно място.

- В него е затворен той... верният другар на...
- Тишина!- жената прекъсна треперещият глас на Би- Джи и присви очи още повече:- Не назовавайте името му тук!
- Ти млъкни!- извика Ши и с усилие запрати фигурката на Рей към Генкай. Жената се отмести съвсем леко на страни и улови мъничкото зелено човече, като го загледа замислено.
- Ди, справила си се отлично бих казала, браво.- отвърна и се подсмихна, в следващия момент магията й над тризначките се вдигна и те се изправиха бавно и с облекчение, болката която изпитваха беше жестока.
- Какво искаш от нас, учителко?- запита зеленокоската като стисна розовата си кукла още по- силно с нокти.
- Аз да искам нещо ли? Не, не. Вие искате от мен.- поклати глава и се наведе, оставяйки фигурката на земята:- Но нека видим как ще си го вземете...
- Предизвикваш ни, наистина!- изпискаха трите в един глас и очите им просветнаха гневно и лукаво:- Наистина!- Би- Джи мина напред и отпусна ръце до себе си, като се вгледа във възрастната жена, в очите й съсредоточено.
" Ето го, ето го. Не се боиш, че ще загубиш камъчето, боиш се да не загубиш живота си. Безсмъртието, което получи след четвъртото си съживяване. Затова си променена, за да запазиш живота си... Сава."- подсмихна се и кимна леко с глава. Генкай потрепна за миг, но остана на мястото си, мръщейки се на среща им.
- Бъркаш...- прошепна и вдигна ръцете си към нея. Би стисна ръцете си в юмруци и се стовари на земята пак, покосена от жестоката болка, но този път не само във всяка част от тялото си, а и в главата си. Собствената й магия се обърна срещу нея, вадейки нейните страхове на яве, ужасът че могат да е върнат Уайдет.
- Не!- за първи път от както трите се бяха върнали, Ди- Джи изпищя по този начин и изражението й прие нещо тъжно и тревожно. Този писък разсея за миг Генкай и тя вдигна поглед към нея изненадано, от това се възползва Би, като очите й пак засияха в собствения си цвят, оранжево, зловещо. Кафевите очи на Сава потъмняха още повече и се разшириха. Като хипнотизирана, Генкай се отпусна и се свлече на земята, дишайки тежко. Бледо розово- синьо сияние я обви и друг облик се появи на мястото на възрастната жена. Беше същата на ръст, но косата й беше напълно розова, очите сияйни и ясни, а лицето й, нямаше и една бръчица:
- Какво... какво сторихте...?- промълви тихо тя, с тих и нежен глас, типичен за младо момиче, за дете дори. Демоните пристъпиха към нея бавно и приклекнаха, привеждайки смирено глави:
- Прости ни, учителко, но това е наш дълг. Никой няма да ни спре, Генкай... Сега вече си нашата истинска учителка, такава каквато те помни от преди хилядолетия.- усмихнаха се и се изправиха, като пак се поклониха като при идването си. Ди щракна с пръсти и тялото на Сава просветна в сиво, смалявайки се и втвърдявайки се. Сега тризначките вече имаха две фигурки и две кристални шишенца.

Трите тръгнаха обратно към изхода на пещерата. Доволни, че напускат това място. То беше най- неприятното им, именно защото преди няколко хиляди години тук се бяха научили на всички магии и тук бяха развили силите си, а тази която превърнаха в своя пионка им беше първата учителка, тогава Генкай била на 13, но била най- умелата и способна. Близка роднина на първата съпруга на техният господар, Уайдет. А сега вече не можеше да се каже, че е нещо. Беше умирала няколко пъти и винаги беше връщана от Отвъдното по необясними за някои демони причини, но пък Уайдет си знаеше. Кармен беше причината, жена, на половина човек на половина нещо друго, защитаваща Сава Варден, но не успяла да защити себе си.
- Много бързате!- нечий друг глас ги стресна, като прекъсна мислите им и спомените им от миналото, тризначките се обърнаха назад, само за да срещнат сивото сияние, а след него червените очи на ангелоподобното:
- Охайо, защо си жив?- попита Ши- Джи и скръсти ръце.
- Генкай ме пазеше, редом с кристала, но тя вече не е сред нормално живите. А вие сте една стъпка напред към пробуждането на Уайдет Аион- Каин Данте, само че със Сайанка няма да ви е лесно.
- Тя е дете.- промърмори Би и присви очи недоволно.
- Именно, а едно дете може да е много по- лошо от някой възрастен. Рей Даймао беше много лесен, Генкай също не беше трудна, да видим как ще се справите с Цинка... той си е страшилище.- наистина приличаше на ангел, поне от части, но имаше и много демонично в него. Косата му беше дълга и бяла, очите му кърваво червени, а по лицето и ръцете си имаше изрисувани странни знаци и символи. Но изключвайки това, черните криле му придаваха достатъчно излъчване на нещо зло.
- Той също ще е лесен.- промълви Ди и обърна гръб на ангелоподобният.
- Надявам се, само да си кажа... Сайанка е за мен.
- Май знаеш много повече от колкото предполагаме, Охайо?
- Така е. Очите на Генкай виждат на далече, дори и отвъд съзнанието на някои. Аз бях частица от нея, както вие бяхте частици от Анубис Грифон. И като казах това...- червеноокият се замисли и пръхна с криле:- Има едно ангелче, синекосо, двойниче на някого...
- Двойник на малкия внук?- попита Ши и го погледна през рамо.
- Да, да. Ще го убия!- засмя се Охайо и изхвърча от пещерата, летейки на някъде умислено. Трите го последваха навън, където ги чакаше простичко направен сиво- червен портал.

П.П. Добавих малко описание на Уайдет и Охайо в последния ми пост с геройчетата. ^^