Сив рай

Заглавие: Сив рай Пон Яну 12, 2009 10:16 pm

-Баааааака.-тряс.
...
-Баааака.-тряс.
...
-Бааааааака!-ТРЯС!
-ПРЕСТАНИ!-сложи ръце на покритата си с цицини глава.-Тая пръчка не са ти я дали,за да пращаш с нея заклинания по мен!
-Не е пръчка,жезъл е.-тряс.
-Добре,само престани!-оголи зъбите си срещу нея и започна да хъска като истински звяр.
-Бааака.-тряс.
Демонът се отказа...Защо?Защо беше заклещен с това ангелче?Защо тук,защо сега,защо?Светът не беше устроен така!Не беше!Просто беше неправилно!Мрак и светлина винаги трябваше да се карат,да се бият и въпреки всичко да са хванати ръка за ръка.Но даже и последното не можеше да стане тук,защото тя държеше онзи проклет...жезъл?Пффф...в ръцете си и запращаше по някое друго бяло кълбо към него,ако той поемеше крачка към нея или просто се опиташе да си отвори устата.
-Имаме мисия,нали знаеш?-каза тя с все така спокойния си глас.
-Точно това досега се опитвах да ти кажа!-скочи на крака,леко обнадежден,че тази най-сетне щеше да спре.
-Баааака!-тряс и той се стовари обратно върху сивото нищо под себе си.
-Защо...защо?!ЗАЩО?!Искам си при Луната,тя ще ме разбере!-покри лицето си с ръце и зарови пръсти в няколко къси сини кичури.
-Луната още не знае,че е Луна.И Слънцето не подозира,че е Слънце...
-Да?
-Бака!-тряс.
-...

Заглавие: Re: Сив рай Пон Яну 12, 2009 11:28 pm

"Трябва първо да отидете там и да се разберете...Докато не го направите,няма да ходите никъде."
Как?КАК?!Тя...тя само го налагаше с магии!Той се опитваше,страшно много се опитваше,преглъщаше омразата си и през стиснати зъби се опитваше да говори с нея.Но тя-не!Само го трепе и тормози!Тази мисия щеше да бъде пълен провал,а той толкова много искаше най-сетне да се окаже при някой,близо до него по природа...
Разпери черните си криле,притвори леко жълтеникавите си очи и се сви.Скри се зад крилете си,оформяйки купол около себе си с тях.Прегърна колене и започна да мисли.Намусено духна настрани няколко бели кичура...
-Анджела.-някой нежно докосна едно от перата,което го накара направо да настръхне.
-Аааааа!
-Баааака.-тряс.
-Не,не,не!-хвана я за ръката,решен да поправи нещата.-Дакиан!
-Дакиан?
-Да...да...-закима с глава,ухилен до уши.-Дакиан!
-Даки-чан?
-Ъ?!
-Ба-
-Добре,добре,Даки-чан!

Заглавие: Re: Сив рай Пон Яну 12, 2009 11:40 pm

-Ти си Сълзата на Луната,нали така?-наклони глава настрани.
-Да,да!-най-сетне,стигаха до някъде!
Мълчание...още мълчание...Започна да се плаши,защо-
-Бааааака!-тряс!
-АУ!Защо?!
-Не питаш нищо за мен.-и отново се дръпна,далеч-далеч от него...
Дакиан вече сериозно се побъркваше...Докъде би стигнал за господарката...докъде...

Заглавие: Re: Сив рай Вто Яну 13, 2009 9:34 am

Как беше възможно?Отново скрил се зад крилете си,той мислеше над мисият им...явно да мисли над това как да се оправи с тази беше безполезно,нищо не му идваше наум.Пък и...как беше възможно тъмнина и светлина да се разбират?Не можеше да го проумее,но явно можеше,съдейки по Луната и Слънцето...Но той все пак не можеше да го проумее.
Тя нямаше да прирари до него...не!В никакъв случай,не и отново.Демон,кой знае какво беше намислил този мрак...приемаше Луната като изключение,имаше си причини.Но този,не!Той на всичкото отгоре беше паднал ангел,още по-зле!Сигурно искаше отмъщение,без съмнение...
"Светлината е сътворена от мрака.И въпреки това те не спират да са врагове...така е устроен света,но две божествени сили отказват да се примирят с това правило..."
"Бака...бака,бака,бака."-гледаше скептично към черните криле.-"Таи нещо..."
"И въпреки всичко...без мрак,светлината е обречена и обратното..."
"Защо изглежда толкова тъжен?Мразя да правят така,чувствам се виновна..."
"Просто...просто е така устроен света.Да е объркващ."-усмихна си се малко по-спокойно и без да усети дръпна крилете настрани.
Анджела като за първи път показа нещо по-различно от спокйствие и се изненада.Видя топлата му усмивка и притворените очи...оф,предразсъдъците да си гледат работата,тоя й харесва,досега всеки да се е отказал!
-А?-момичето се огледа,защо...защо всичко започна изведнъж започна да свети?
-Ама...ама ние какво направихме,че...-Дакиан погледна към нея още по-изненадано,но те започнаха с бясна скорост да пропадат надолу и даже крилете им нямаше да ги спасят,тъй че нямаше време за приказки.