Насам - натам ...

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:29 am

-Покажи ми,покажи ми!-о,не...даже се захвана да си мие чиниите,и в процеса гледаше към кака си с толкова големи детски очички...

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:35 am

- Добре.- кимна момичето и извади няколко неща от шкафовете, като ги подреди на масата:- Какво искаш най- напред?- запита, оглеждайки продуктите, с които разполагаха.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:38 am

-Искам...искам...-замисли се,гледайки към тавана,сякаш очакваше просветлението от там да падне.-Искам...като шоколадовите курабийки на мама!

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:39 am

- Курабийките на мама.- Джаки се усмихна широко, прикривайки малко тъгата си:- Идвай тук. Те са лесни.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:43 am

-Хааай.-и се лепна за масата,гледайки с възможно най-голяма съсредоточеност...
***
-Май...май ги направих!-радостно възкликна детето,когато остави готовите сладки на масата.-Пробвай ги,како,пробвай ги-
Чу как някой почука на вратата.Лицето й,ако беше възможно,се озари още повече и тя се стрелна напред да посрещне родителите си.
-Добро утро...-май не...
Висок мъж,облечен странно,като войник май,не беше сигурна,свали за миг шапката си в поздрав и се усмихна.
-Д-добро.-скри разочарованието си за нула време.-Искате ли курабийка?-и повдигна чинията към него.
-А?Не,не благодаря...-смутено отказа младежът и се поогледа.-Самичка ли си тук,има ли някой с теб?

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 9:47 am

- Не, аз съм тук.- другото момиче се приближи със сериозно изражение до сестричката си и постави ръце на раменете й, гледайки войника въпросително:- С какво можем да ви помогнем, семпай?

-Семпай?Ааа,не,не,аз съм само...-премести поглед от голямото момиче към сестра й и разбра каква беше работата...Боже,колко не искаше да прави това...-Тук съм с едно важно съобщение.Може би ще мога да говоря с Вас...насаме?-Джики не разбра точно намека и не се дръпна.
-Ама няма никой друг тук.-каза най-невинно.
-Да,но...Е,добре.-тези очи го накараха да се откаже да се инати,не искаше да вижда как сълзи капят от тях,но...-Родителите ви,те...
Когато войникът свръши,Джики изтърва чинията и тя стана на много малки парченца.Курабийките са разпиляха по земята,но тя остана да го гледа с разширени очи,докато...
-Аааа,гоме,гоме,гоме!-и се втурна да ги събира.
След като взе и последната,детето с толкова голяма и неестествена усмивка го забута по пътеката надолу...
-Благодаря за информацията,сега може да си ходите.Бай-бай!
Войникът не вярваше на очите си,но реши да си отиде...Даже не се сбогува,не искаше да погледне детето,особено когато чу как то накрая не издържа и изхълца силно...

Джаки остана като вцепенена, шокирана, а цикламените й очи трепереха и все едно блясъкът им беше изчезнал толкова бързо:
- Джики...- проговори най- накрая, когато войникът тръгна по пътеката надолу:- Ела...- и тя не издържа, падна на колене и от очите й започнаха да капят големи горчиви сълзи, протягайки ръце да прегърне малката си сестричка.

-Како!-едва не я отнесе,като се блъсна в нея и я прегърна силно.-Како!Како!
Не искаше да плаче...не не можеше да се сдържи.Сълзите на сестра й я бутаха още повече в онзи отровен мрак от мъка и детето имаше чувството,че ако не излее сълзите си,щеше да се задуши.

- Спокойно, спокойно...- макар и да го повтаряше, тя самата не можеше да се успокои:- Всичко ще е наред, ще се оправим, спокойно.- прегърна я силно и затвори очи, а сълзите и на двете не спираха.

-Те няма да си дойдат!Татко няма да ни донесе сладко!Како!-всичко това капеше от устните й само,тя можеше само да плаче и нищо друго...-Сега сме сами...кскво ще правим?Не искам...не искам кака да се жертва за мен,не искам!НЕ!

- Няма, няма да сме сами, заедно сме и така ще сме...- отвърна Джаки и я прегърна по- силно, сякаш да не я изпусне, да не загуби и нея:-Заедно ще се справим. Обещавам.

–И аз...-подсмръкна лекичко.-И аз обещавам,како...Няма,няма да те оставя,няма.

- Благодаря.- отвърна тихо, но не успя да се усмихне изобщо, колкото и да искаше и да опитваше:- Какво щях да правя без теб...

-Това е моя реплика...-изхълца още веднъж,стискайки плата на роклята на Джаки.-Защо?Защо трябва да ги няма...

- Защото...- всъщност и тя не знаеше отговора, но трябваше да каже нещо, нещо успокоително, може би:- Защото така е устроен света.

-Не е честно...-све се още повече в прегръдката на кака си и положи глава на рамото й.-Не е честно,просто не е честно...Искам ги обратно.

- Мисля, че нищо не е честно...- отвърна тихо и леко отвори очи:- Но нищо не можем да направим, само да си помагаме заедно, както мама и татко биха искали.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 7:36 pm

-Хлъц...Какво...какво ще правим сегааааааааааа?!
Последното прозвуча като истеричен вик,когато нещо голямо се сгромоляса на земята и едва не отнесе къщурката им.
"Ъмф..."-черен като нощта,Джики даже можеше да се обзаложи,че имаше по някоя друга бяла люспа като за звезда.-"Това беше...катастрофално..."
И се отърси от снега,силният му спокоен глас беше укротил момичето и то не усети кога последната сълзичка капна.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:06 pm

Джаки примига още по- стреснато, от колкото беше до сега. Очите й се разшириха и устата й се отвори леко при вида на това... черно, което сигурно тях двете щеше да смаже за малко както смаза снега под себе си.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:14 pm

"А,извинете ме."-драконът ги забеляза с големите си сини очи и приближи муцуна до двете момичета.-"Нали не съм създал проблеми?"
За негов голям шок по-малкото започна отново да плаче,не,направо да реве.То се скри в ръцете на кака си,очевидно да се скрие от дракона.
"Ама чакайте,чакайте!Аз не съм-"-притвори око,когато ревът стана още по-силен и го удари директно.-"Защо...аз..."
-И той ще ни помогне...и после ще го изгубим и него!-продължи да реве момиченцето.-А аз ще съм се привързала към него!И ще ми липсва!И ще плача още по-силно и от сега!

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:17 pm

- Джики, Джики, спокойно...- голямото момиче се паникьоса съвсем, не само от това, което войникът им каза, не само от появата на този дракон, а и от... от всичко изобщо. Вдигна глава към дракона и въздъхна тревожно:- Няма да губим никого и нищо повече. Нали ти обещах, наистина обещавам! Нищо и никого вече.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:22 pm

Драконът ги огледа паникьосано,докато не взе решение.Внимателно се приближи,преценил,че по-голямото от момичетата нямаше да се опита да го удари.Не,че щеше много да му направят,изглеждаха напълно безобидни...за разлика от вокалните способности на това дребничкото,направо не беше за вярване.
"Шшшш,спокойно...тихо,тихо."-затвори очи и побутна лекичко детето,което отначало се опита да се отдръпне,но се спря.-"Не знам дали това помага,но...аз съм тук."
Джики изхълца няколко пъти и накрая се предаде,като протегна ръчички към него.Той радостно прие поканата и отново доближи муцуна,като й позволи да се опита да го прегърне.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:25 pm

Гледката беше интересна. Джаки наклони глава на една страна, докато внимателно отпусна ръцете си от малката си сестра за да докосне дракона:
- Как... се казваш?- попита тихо, като пак погледна съществото.

Заглавие: Re: Насам - натам ... Пет Яну 16, 2009 8:28 pm

"А?Аз ли?Найто..."-дръпна се леко назад,когато Джики съвсем случайно едва не му бръкна в ноздрите.-"Ами вие?Разбрах,че тя е Джики,но как наричат теб?"