Началото

В небесата се появи огромно туловище на някакво създание. То започна бавно да слиза към земята. Скоро се разбра, че то е дракон. Огромен, червен дракон с красиви лилави крила. На него имаше младеж. Момчето правеше някакви физиономии.
- Викос, никога ли няма да се научиш как да седиш правилно върху мен. След още няколко полета въобще няма да имаш крака. - каза драконът на момчето, което явно се казваше Викос.
- Хирадор, разбери, че върху твоите люспи въобще не може да се седи. - каза Викос на драконът си.
Хирадор не се ядоса. Той беше свикнал момчето да му казва, че не е удобен за седене. Драконът се вдигна на няколко метра от земята, преобърна се и Викос се сторполи на земята по лице.. още преди да беше успял да се свърже с драконът се чрез телепатия, създанието беше отлетяло. Тяхната връзка се разразстваше всеки ден, но те все още не можеха да общуват, когато са далеч един от друг. Викос разбра, че драконът е отишъл на лов. Митичното "чудовище", както го наричаше младежът, щеше да се върне след няколко часа с добър улов като голям елен или нещо подобно. Момчето започна да се разхожда по зелената трева. За първи път идваше тук. Хирадор му беше казал, че трябва да отидат до Царството на Драконите, но и двамата нямаха представа как да стигнат до там. Въпреки, че Хирадор идва от там, той не помни нищо, защото се е излюпил в Алгезиа, където го е намерил Викос. Сигурно той е бил изпратен от някой маг. Докато стигнат до Царството и двамата тренираха. Хирадор летеше все по - нависоко, но пък беше станал много голям и ядеше много. Викос пък тренираше магиите си. Освен това се упражняваше с дървен меч, който си беше издялкал, тъй като все още не си беше намерил истински. Двамата можеха да си говорят докато са на близко разтояние, но заедно тренираха да се опитват да си говорят чрез телепатия на все по - далечно разтояние. Викос започна да търси някой човек или някое джудже или елф. Надяваше се този, който срещне да знае къде се намира царството.

ПП. С червено ще пиша когато съм с героя ездач, а когато съм с дракона ще пиша със синьо. Говоренето им ще е в зелено, защото то е малко по различно, тъй като е телепатия.

Небето беше ясно.Слънцето грееше с топлите с лъчи. Само няколко игриви облачета летяха във висините. Понякога запречваха слънцето, но след малко то отново се показваше. Дърветата на земята се полюшваха леко от слаб ветрец. Той галеше цветята и приемаше мириса им, а след това го разнасяха навсякъде и всичко беше толкова хубаво. Много мушички, осички и пчеличи жужаха напред-назад и събираха нектар.Всичко беше чудесно. изваднеж нещо огромно закри слънцето. Но този път не беше малко облаче. Тоиз път беше някакво същество и то много голямо. Беше дракон. Скоро този дракон кацна на една полянка между борови дръвчета. Няколко листа се вдигнаха от земята, когато чудовището се приземи. Съществото неволно размаха опашката си и извади няколко дървета от корените им, а от короните се разлетяха птички. Вече не всичко беше така прекрасно. Откакто се появи драконът, всичко се промени. Вятърът спря. Сякаш се беше изплашил. Пчелите, осите и мухите се скриха кой където намери. Слънцето не печеше вече така силно. От дракона слезе момче. То беше с кафява коса и кафяви очи. Когато слезе малко понакуцваше, защото по - рано, люспите на съществото бяха разранили краката му. Червеното чудовище отлетя и започна да се оглежда. Сякаш търсеше нещо. То наистина търсеше. Младежът също диреше нещо. То се свърза с дракона си чрез телепатия:
- Хирадор, откри ли нещо?
Хирадор му отвърна с ядосан тон:
- Не! като че ли тук въобще няма села и градове. Викос, май сме се изгубили.
Двамата продължиха да търсят. Изведнъж юношата дочу нещо. Беше разговор. Двама човека си говореха съвсем ясно. Тийнейджърът веднага изпрати образа на мястото, където се намираше. Дракона го получи. То представляваше борова горичка, с много храсти и красиви макове. Хирадор долетя на мига и погледна надолу, като се надяваше, че те няма да го забележат. Обаче беше много трудно да не се види такова огромно туловище на дракон. ДВамата се обърнаха нагоре и съзряха опашката на дракона, който се приземяваше. Двамата веднага отидоха по посока на опашката. Викос ги видя. Единият определено беше елф. Познаваше се по дългите уши. Другият беше човек. Те не ги нападнаха. Само малко се изплашиха при вида на дракона. Елфът пристъпи напред.
- Какво искате? - каза той, но в гласа му имаше някаква особена нотка.
Момчето му отговори:
- Търсехме хора или елфи или джуджета. Търсим Царството на драконите. И двамата не знаем къде.
Човекът огледа младежа и дракона последователно, прецени ги и каза:
- Не мисля, че ни искат злото.
След това ги опътиха накъде да поемат, за да стигнат до царството. Двамата се зарадваха, но решиха да поостанат още малко в графстовото. Отпратиха елфът и човекът и отидоха на тяхната скала.

***************
Едит katri_mei: Когато отново решиш да пишеш в тази тема, ми прати ЛС.