-Още малко! - извика висок женски глас, който оттекна във далечината.
Няколко минути след това се чуваха прелистванията на книжни листове, който пореха въздуха с белотата си.
-785... 786... 787... Дооо 900 страница! Още само 113. - въздъхна същия глас докато звуците продължаваха.
-800! - стреснато се сепна същия глас след половин час.
-Тази книга няма край... - каза Мери като притвори едната копица и прочете заглавието на книгата. "Ангелът на Бог" красеше лъскавата синя корица на четивото в ръцете на младото момиче. След като бе стигнала 800-ната страница, Мери сложи книгоразделителят между страниците и затвори книгата. Тя сложи книгата настрани, подпря главата си на ръката, а ръката подпря на главата. Така замислена, Мери седя около 15 мин. Полека клепките на очите й започнаха да се затварят, но на всеки 5-6 сек. тя ги отваряше с мисълта "Още 100". Момичето развали почивната си поза и отново взе книгата като се опита на издърпа книгоразделителят, но книгата й се изтъркули по склона.
-Хей, почакай! - извика момичето и разпери ръчички след книгата като побягна след нея. Книгата се търкаляше, а Мери тичаше след нея. След известно време четивото се спря, момичето го догони, взе го в ръце и въздъхна. Тя обърна крачката назад, но почуства хлад от към гърба. Мери се обърна и се видя на входа на огромна пещера, от чиято вътрешност бе оплетена във сталактони. Момичето се замисли и реши да разгледа по-навътре. Тя излезе от сянката на пещерата, погледна слънцето вдигна дясната си ръка към него, а с другата хвана китката на дясната и с нея изписа с пръстче китайския знак на "Алената птица"(в героя ми има картинка). В този миг в шепата на Мери се появи малка светлинка, подобна на умаления вид на слънцето, с която момичето започна да пристъпва към пещерата. Въпреки че знаеше, че това не е особено правилно, Мери продължаваше да навлиза в пещерата с бавни стъпки. Тя преглъщаше нервно докато разглеждаше причудливите форми на сталактитите и сталакмитите.
-Аааа! Дракон! - изпищя Мери като са препъна в един камък и падна по задник на влажната земя като замалко да изпусне светлината в шепата си. Тя погледна напред и видя, че дракона не се движи, а всъщост това е просто скална форма. Момичето се изправи бавно, изтърси прахта от себе си с едната си ръка, докато държеше светлинката с другата си ръка. Тя заобиколи "дракона" и продължи екскурзията си. Стигна до скално образувание с формата на медуза като го погледна внимателно и въздъхна.
-Хм... Тук има нещо странно. - отбеляза Мери след като тръгна назад и отново се загледа във статуята на дракона. Момичето излезе сполучливо от пещерата, погледна слънцето и светлинката изчезна. Тя се върна на мястото, където беше се строполила книгата, огледа се, но не успя да я съзре. Мери се върна на първоначалното си място, полетя с крилата си с надеждата от по-голяма височина да я намери. Книгата висеше на един клон на едно изсъхнало дърво. Мери се спусна до дървото, грабна рязко книгата и бързо се отдалечи от дървото.
Съб Мар 21, 2009 11:04 pm