Сико Ризоно

име: Сико Ризоно
раса: Несигурна/Смесена (прилича на човек, но и той самият не знае какво е)
възраст: Някъде между 19 и  25 (Спрял е да отброява дните отдавна)
външност: Висока фигура с разкъсана черна перелина и качулка, закриваща цялото лице. Ушите на момчето наподобяват елфските, но са изкривени назад и надоло, придавайки му застрашителен вид. Очите му са много светло сиви (почти бяли), но предпочита да крие и тях. Цялото му лице е в дребни белези, които попринцип зараствали бързо, но скоро след зарастването си, били заменяни с нови. На пръв поглед е обикновен просяк или дори прокажен.
оръжия и предмети:
- Рапира
- Манерка за вода
- Празен чувал
- Джобно ножче
- Малко вързопче пълно със злато на прах (Магически предмет - златото никога не свършва)
- Въже (20-25 метра)
умения и способности:
- Отдаване на живот (магия) - Умее да лекува всякакви рани, болести и подобни. Еднственото което не може, е да връща мъртвите към живот (все още).  Тъмната страна на тази магия, е че той самият губи от живителната си енергия за да направи това. (Ако се научи да връща умрелите към живот, тогава това ще коства живота му)
- Скорост (Умение подпомогнато с магия) - Момчето може да се предвижва невероятно бързо, почти неусетно, но предпочита да пази това свое умение в тайна.
- Самоконтрол - Сико е от хората които никога не изпускат нервите си, най-вече защото се страхува от това какво ще направи ако това стане.
- Труд и техника - През годините самота, момчето се бе научило само да прави всичко от което се нуждае.
- Фехтовка - Момчето е усвоило това иначе богаташко умение, чрез дълги и самостоятелни тренировки. Самият Сико съществено го е изменил, подменяйки атрактивността с ефективност. Това иначе толкова спортно оръжие, може да се превърне в нещо изключително опасно. Въпреки това, повечето време той я крие под наметалото си.
- Още неразкрити или нежелани, неизвестни умения и магий, принадлежащи на различните раси.Сико предпочита да не използва някой от уменията си, докато дори не подозира за други такива. Скоростта и лечението са единствените две неща, които той харесва в произхода си.
характер: Сико е спокоен и уравновесен. Усмисля всяко едно нешо многократно и спазва едно единствено свое правило. Никога да не прави нещо за което ще съжалява. Прекарал е години в самота, както и години сред хора и няма проблеми и с двете. Познава себе си перфектно - винаги знае какво и защо прави. Пред други хора предпочита да е потаен. Няма никакви мечти или желания, освен да открие причината за съществуването си, смисълът на своя живот. Остава равнодушен пред всякакви борби за власт и надмощие, както и пред доброто и злото. За него това са просто две наименувания на едно и също нещо.
история: През целия си живот, Сико е бил скиталец. Няма никакъв спомен откъде е , нито какво е, но знае че съзнателният му живот е започнал в смесения свят. Първият му спомен бе, как група хора го ритат, докато проси на една пуста улица. Оттогава е изминал дълъг път, преминавайки през повечето светове, както и преосмисляйки цялото си съществуване. Това, което момчето разбира е че добро и зло, бяха просто думи, с които човек можеше да оправдае дадени действия. Сико не признаваше нито едното, нито другото. Момчето продължаваше да обикаля световете, в търсене на своята истина, на своя смисъл, но времето минаваше и животът течеше. Постепенно Сико възмъжа и порастна, но въпреки това остана верен на целта си. Търсенето продължаваше.
 
допълнително:
Слагай ме скиталец. Като начало ще кажа, че в момента на започване на играта, Сико е в земята на джуджетата. (Нежелан гост = Непознат дрипльо)

Добавено с Едит:
Допълнително 2
Всъщност Сико не е от смесен род, а от непозната на останалите раса. Нито той, нито който и да е, подозира за съществуването на ертите (неговата раса), но тя съществувала, незасегната от войните и всичко ставащо. Характерните четири умения за всеки ерт били: Отдаване на живот (включително и връщане към живот, но с цената на собствения), Скорост (наистина много бърза скорост - почти невидима), Отнемане на живот (Те можели да източват жизнените сили на други същества - това е силата която Сико ненавижда и чийто свойства не познава. Споко, надали ще го използвам, пък и дори ако това стане, то няма да е нещо неусетно. Да се има предвид че Сико ненавижда тази сила, дори подозира че е демонична, понеже не познава произхода си.) и Безсмъртие (Тяхните тела не били ограничени от времето или пространството, нито от материята или духовното. Нямат нужда от храна или облаги, нито от изкуства, любов или други подобни. Те не се нуждаели от нищо, но за да може ерт да получи такава сила, той трябвало да умре. Малцина са Ертите, върнали се трайно от мъртвите, но те всички са били върнати с цената на друг живот, с цената на някой пожертвал се. Сико нито подозира, нито има изгледи някога да притежава тази сила. Повечето ерти знаят за тази мощна магия, но я смятат за недостижима.)

Характерно за ертите е да са наблюдатели, почти като съдбата, но за разлика от нея, те се осмелявали да се намесват и дори да се борят за собствените си каузи. Те не познават "Доброто" и "Злото" като понятия. За тах има просто различни желания, на различни същества. Винаги поемат отговорност за всяко тяхно действе и са готови за последствията, независимо дали ще ги приемат или ще се борят срещу тях. Те не се интересуват от етикеций и норми, като изразяват уважението, привързаността, омразата, и любовта си, в тяхните истински форми. Въпреки всичко, лъжата не им е чужда. Умеят да плетът думите си толкова съвършенно, че могат да надлъжът дори и елф или дракон, които са събирали своята мъдрост с хилядолетия. Ертите са и единствения народ, приемащ лъжата като обикновено нещо, а не като зло. За тях тя е просто действие, нито добра, нито лоша.

Външен вид на ерт - Обикновено на височината на едър човек, както и с неговите форма, кожа, коса, нокти и всичко останало. Различават се от тях по белите си очи, както и по закривените назад, остри уши. Повечето изглеждат грубовати и дори леко отблъскващи. Възстановяват се много бързо, но не могат да лекуват себе си истински, тъй като те пренасят собствената си енергия в себе си. Ако са ранени, могат да затворят раната с магия, но това ще им коства всичката умора и болка, които са щяли да изпитат занапред от тази рана. За разлика от мъжете, ертските жени се съревновават по красотата си с елфските такива.

Характерно за Ертовете е че нямат нужда от сън, храна, вода, слънце, мрак, въздух или дори тяло, по начина по който хората се нуждаят от тях. Тези неща са важни, но за разлика от хората, са поставени като второстепенен фактор. След смъртта си, етровете могат напълно да се откъснат от тези нужди, но не винаги могат да използват това. Всеки ерт някога достига до визшата енергия, където просто съществува без тези необходимости, но не всеки успява да се върне оттам. В света на ертите, върналите са третирани като царе, докато в другите светове са считани за богове. (не че Сико ще успее)