Където съществувам

Той кимна на дракона си и кацнаха в снежното поле, където само каменният кръг обозначаваше нещо магическо. Не беше рискувал да отиде направо в замъка, щеше да е глупаво от негова страна. Беше човек, който на няколко пъти беше лъган от случайни пътници... И никак не искаше това да се случва отново.
- Ето, Полето на Ангела, устройва ли те? - все пак каза на спътника си без да слиза от дракона си. Можеше да се наложи скоро пак да полети.

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

-Добре,сега слушай плана!
Земята пак се разтресе.
-Не пак!
Този път пак се опитах да използвам силите си но паднах на земята в бесъзнание.
След малко се събудих.
-Това не беше моят план,но сега ще го чуеш!

- Умирам от любопитство - той пак си пушеше цигарата, само дето отвеяно гледаше към каменния кръг в снежното поле, сякаш очакваше нещо да се случи ей сега... Някой да изкочи от там, както беше станало преди стотици години. Не, че не слушаше, разбира се, затова се обърна, колкото да не прави впечатление, че не му пука - Слушам те

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

-Плана ми е да отидеме в най-затънтеното място на този свят и да напрвия нещо!
Облаците пак се появиха!
-Стига де!-Рекох.
Насочих погледа си към небето и свих юмрук!
Слънцето пак се показа.
Там щ разбиеме земята и готово ще унищожиме злото!

Червенокосият се усмихна спокойно и преди да отговори замислено допуши цигарата си... Нещо, заради което прякорът му беше Пушльо...
- И кое смяташ за зло? Защото аз познавам зло, заключено в човек, който не претендира за трона на господаря... И зло отвъд света, което иска просто да съществува. Злото... Винаги го има, то не може да се унищожи напълно.

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

Аз го хванах за ръката и го качих върху Сайръс.След това аз се качих пред него и готово отвлякох го!Неговият дракон тръгна след нас!
-Ето за това зло ти говория!

- Така ли? - усмихна се червенокосия и запали нова цигара. - Какво ще направиш с мен, един просто войник... Не аз бих успял да преобърна цяло царство, нито пък съм супер силен герой.
И пак беше така спокоен, сякаш беше тръгнал на нова разходка... За него нямаше никакво значение, че са го отвлекли. И това... се беше случвало и преди и беше било много, много по-страшно

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

-АЗ не съм те отвлекъл,ако така си мислиш,просто те взех да ти покажа нещо!
Аз наистина не знаех какво да направия!
-Ще........

- Ще помисля каквото ми кажеш. Виждаш ли, и преди са ме отвличали, и преди са ме взимали като заложник, или просто да ми покажат нещо. Спокойно, аз съм войник от години, най-малкото това е част от живота ми. Но сериозно, чудя се дали ще видя нещо, което наистина да ме удиви, след всичко, което съм видял, интересно

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

-Добре,кажи ми какво да напрвия с теб!
АЗ БЯХ готов на всичко,абсолютно на всичко!
-Ееее,казвай,какво да прия с теб?И за последно не съм те отвлекъл!
Казвай??!!??

Той го погледна с оранжевите си любопитни очи.
- Щеше да ме заведеш някъде? Току-що ти казах, хлапе, извинявай за определението, че дори и да казваше, че си ме отвлякъл, не ме интересува. Значи щом не си, още по-добре. Първо каза, че искаш да ми покажеш нещо, а после ме питаш какво да правиш с мен... Не разбирам

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

-Много си важен,първо те хващам,но не те отвличам!След това възнамерявам да те пусна!Но за да те пусна ти трябва да ми кажеш какво да напрвия с теб!Не схващаш ли!
Облаците пак се появиха и се появи светкавица,гръмна!

- Не, извинявай. Тези думи изглежда са за по-умните от мен. Ако имаш нерви, обясни ми отначало... В противен случай прави каквото искаш с мен, защото можеш да ме сметнеш за безполезно същество

Брой мнения : 14 Registration date : 11.05.2009

Аз го пуснах на земята,неговият дракон го хвана и му казах:
-Гледай си работата!

- Добре, довиждане - помаха той и повдигна рамене. Какво можеше да направи? Да моли за прошка и да се опита да разбере? Не това беше неговата същност. Да си гледаше работата означаваше да защитава границата... Значи добре, не можеше да се засегне от това. - Приятен път, където и да отиваш

Обърна се и загледа кръга. Кръга насред зимата, кръг от камък с писмена, по-древни от всичко, което съществуваше наоколо. Въздъхна и се поклони, както си му беше редът. Драконът му придвидливо изчака ездача си да се изправи, за да го попита:
"Ами какво сега? Границата..."
- Границата е запазена - прекъсна дракона Йонамине, като вдигна ръка и се усмихна. После отпрати тази усмивка към несигурните очи на самия дракон. - Адурна, мила моя, знаеш, че границите са защитени.
И го каза толкова уверено, че драконът се отказа да спори с него. Тя беше разумно същество все пак и познаваше много добре своя ездач, който... бе като другите, но бе толкова по-спокоен и... някак нормален. Не обичаше да крещи, да се ядосва... Не обичаше да пие, само обичаше да пуши в повече, но това беше единственият му лош навик, нали?
Йонамине отново се обърна към кръглия камък и въздъхна.
- Твърде рано си отиде, господарю Кевин. Той се нуждае от теб - хвана нашивката на рамото си, на която беше изобразен дракон, поглъщаш слънцето - знакът на Южната армия. Под командването на Рой Мустанг, той все още не беше сигурен дали разбира цялата ситуация около себе си. Разбираше ли я... или си мислеше, че я разбира?
За Северната армия знакът беше дракон, увит около звезда. За Източната беше житен клас, увит около дракона... За Запада важеше дракона, разпръскващ водни пръски. Четири деления... Щяха ли да издържат срещу хилядите? Щяха ли наистина да се справят без водач. Рой беше... добър водач... Но щяха ли да го послушат всички. Отново въздъхна и тръгна да се качи на розовия дракон

Продължава тук - https://svetove.bulgarianforum.net/forum-f4/topic-t273.htm