Пренесено

Седнах на една поляна до замъка под едно дърво и се замислих.Изведнъж чух шум и видях нещо да се скрива зад едно дърво.
-Излез и се покажи-казах аз и насочих лъка си.

Едно чернокосо момче със сини очи се появи.Мечът му стърчеше зад него.Той имаше разрошена коса,но със стил.
-Йо.-каза й момчето и се усмихна хладнокръвно.

Свалих лъка и го попитах:
-Защо си дошъл тук?Това е царството на елфите а ти както виждам не си такъв.Всъщност какъв си?-заредих лъка с една стрела за всеки случай и го изгледах.Бях готова да го олуча със стрелата ако направи някое грешно движение.

-Вампир.Благороден вампир,да сме по-точни.А ти си елф,разбира се.Чувал съм за вашето твърдоглавие..-отвърна момчето и се изкикоти тихо.

Изгледах го леко гадничко.
-По-добре внимавай,стрелите ми са вълшебни и могат да поразят дори и теб.-казах му и насочих лъка към него.Тъкмо щях да го олуча когато нещо трепна в мен...нещо топло.

Момчето извъртя очи и се усмихна меко.Той наведе глава надолу и въздъхна.
-Хах,кой ли харесва вампирите?Особено моя тип.Аз съм от разлигавените.Но някой хора ме харесват такъв какъвто съм.Ще ги обидиш ако ме "нараниш".Елфче.-отвърна той и се изкикоти отново.

-Унсакай арона темара!!!-прошепнах аз и стрелата блесна в синя светлина.Изстрелях я но нарочно я отклоних,за да оцели дървото до момчето.Щом го оцели го разцепи на две и то мигновено изсъхна.
-Не ме наричай елфче,защото следващия път това ще се случи на теб!-казах му и се усмихнах а после съвсем приятелски му казах:
-Аз съм Елион Катърмолт.Приятно ми е.-и се засмях сладичко.

Момчето потрепна от страх но запази самообладание и преглътна.
-Айдо Блекхарт.Нещо те накара да отклониш стрелата..Това заплаха ли беше или просто си прекалено жалка с лъка?-попита Айдо със лукав поглед.

-Заплаха.Иначе съм една от най-добрите в стрелянето с лък в Естония.Е поне бях,вече може всички да са се изселили или да са загинали.-казах му и погледнах настрани леко наттъжена,даже доста натъжена и замислена.

-Горката..искаш ли да те целуна за да се успокоиш малко..?-попита Айдо и се изхили злобно.Беше си такъв,всъщност.Доста лигав и опиянен,но стане ли дума за битка,превръщаше се в принц..