Наново

"Супер,това е първият ми ден в този град и колегите ми ги няма!!!"-замиси се Даяна.
До нея се приближи един май.Беше на около 19 години,висок с бледа коя и лилави очи и коса.Той се вгледа в Даяна,която беше седнала на едно съборено дърво.Момичето беше облечено с тениска каси панталони,носеше маратонки.На лявата си рака имаше лента,а косата и беше вързана на конска опашка.По всичко си личеше че е мъжкарана,а и момичето,което търсеше мажа.
-Извонете търся едно момиче.Мисля че тук трябва да е те.Вие ли сте Даяна?-попита я той.
-Разбира се.Вие трябва да сте Колинс.
-Да.Добре.Значи,можем да започваме с работата.
-Не трябва ли да сме повечко?
-Ами не.За тази работа и ние сме достатъчно.
Така двамата тръгнаха.Отправиха се към близкия парк и се обърнаха един срещо друг.Лице в лице.
-Сега трябва да нацепим тези дърва и да ги занесем в офиса,който е на две преки оттук.

Двамата започнаха да се трудят.Когато вече се смрачи бяха почти приключили.
-Добре утре ще продължим.Сега си свободна.
-Чао.
Когато се прибра капнала от умора.Небеше предполагала че тази работа е толкова изморителна.На входната врата я бе посрещнала старицата,при която беше наемателка.Старицата я посрещна с отворени обятия и носеше престилка на цветчета.
-Как си?-попита я госпожата.
-Изморена и виня като прасе.
-А как беше работата?
-Изморителна.
-Надявам се за утре си подготвена.
-Разбира се нали трябва да ти платя в края на месеца.Съпругът ти пребра ли се?
-Не.Навярно тази вечер няма да се прибере.
-Добре ще се изкапя и си лягам.
Момичето се качи нагоре зарязвайки наемателката си.

Когато влезе в стаята си малко се поспана,но се прави.Вътре беше разхвърляно и много тъмно.Над прозореца бяша спуснати щорите,които рядко се вдигаха от нея и много често от хазяята и.На бюрото цареше цял ураган от книги,доклади и списания.Оттях не се виждаше малката и ношна лампа.Отдругата страна бе леглото и .То небеше оправено,а дрехите и се подаваха от гардероба.Най-трагично беше в банята-тя отново беше запушена.Това означаваше че ще трябва да използва банята на другия наемател,с който често се караше и това сигурно щеше да доведе до нова кавга.Но това не я вълнуваше.Искаше да се изкъпе и шече да го постигне на всякаква цена.

На сутринта се събуди от силни удари по врата.Тя се изправи и погледна часовника си.Беше 5:30 сутринта.Отиде до вратата и си подаде носа.Пред нея стоеше бесен другият наемател.Той миришеше на женски парфюм.Поръчни мисли минаха през гмлавата на Даяна.Тя само се усмихна и отново си легна.Заспа докато съквантирата и мрънкаше на главата,но нямаше смисъл да си хаби думите.След половин час будилникът и се зърваня,а съквантиранта спеше на един стол седнал.
Подаволите пак аз ше го отнеса.-изцака с уста момичето.Тя се преоблече и оправи.После отде до другия наемател и го събуди.Очите на момчето бяха кървясали,а телефона му падна на земята.Имаше пропуснати повиквания и съобщения.

-Колко е чеса?-попита я той през сумтене.
-6:15
Изведнъж се разсани със светкавична скорост и излезе от стаята.Даяна за първи път вдигна щорите си и отвори прозореца.Стаята и се бе вмирисала на на цигари и женски парфюм.Момичето изчака съквантиранта и да тръгне прав,а тя след него.Тя обичаше да върви пеш,Това и помагаше да размишлява,а и я ободряваше.По пътя се засече и с Колинс.
-Добро утро.-поздрави я той
-Добро.Как сте?
-Идеално,а вие?
-Също.Е, ще се видим на работа.Довиждане
-Да довиждане.

Разговора я бе убодри.И с бодра крачка продължи напред.Когато след тренировка отиде на работа.Там шефът и се беше парфюмирал и облякъл най-хубавите си дрехи.Личеше си че ще изиза някъде.Той я погледна и се усмихна:
-Днес ще ти е очивен ден.Ще излизам и затова си в почивка.
-Добре.
Даяна излезе от работилницата и тръгна към залата за тренировки на селото.Тичешком младата дама отиде да тренира.Имаше енергия за изръждване.Момичето искаше да потича малко,а после а направи коремни преси и лицеви опори..Следобеда вече беше прклъчила с упражненията си и си тръгна.Навън беше станало тъмно и мрачно.По всичко си личеше че ще има голяма буря.Беше се появил и силен вятър,който клатеше клоните на високите дървета.

Не след дълго започна и да вали.Чуваха се мълниите които утряха клоните на старите дървета.Даяна вече съжаяваше че не се е прибрала след работа направо в квартирата.Затова се скри под един навес и клекна.Стана и студено.Изведнъж се сети че съквартирантат и не беше в квартирата и реше да му звънне.Надяваше се поне веднъж да не се скарат,а да и помогне.Тя го набра,но телефонът даваше свободно и никoй е вдигаше.Накрая му затвори и зачака дъжда да поутихне.Стисна си очите и зачака.Изведнъж чу гласове.Тя се стресна, веднага се скри зад едно рарвои отново се опита да го набере.

Той отново не вдигаше,но този път се включи гласовата поща.Това не и вършеше работа.Тя започна да трепери,беше се появил жадния страх.

Момчешките гласо се чуха че спират под навеса,под който тя беше одеве.Даяна вече беше чисто мокра,а съквартиранта и ощего нямаше.Дъждът се бе усилил повече.Изливаше се от небето каточели никога нямаше да спре

Изведнъж на сладораната скрита в момчески спортен екипи се прииска да се изкашля,но нетрябваше.Започваше да се дави,но трябваше да си трае ако неискаше да я намерят.Погледна си телефона.Беше изминал цял час откакто беше зад вековното дърво,а съквартиранта и все още го нямаше.Навярно все още не си бе погледнал телефона.После се заслуша да разбере дали са си тръгнали онези момчета.Не се чуваше нищо освен дъжда.Даяна си пое дълбоко въздух и излезе.Още при показването си тя ги видя и змръзна на място.Те още небяха я видели,затова стъпи крачка назад,но се подхлъзна на нещо и паднас писък.Това привлече вниманието им.Те отидоха до дървото да видет кой е там.

Като видяха че това е една мъжкарана се засмяха.Двете момчета я заобградиха от двете страни за да неможе да избяга плячката им и се засмяха злобно.Момчетата изкараха ножове и започнаха да я обикалят.Даяна се изправи и заогледа.Нямаше изход.Чудеше какво да прави.Единственото нещо което засега бе тренирала нямаше да и помогне.Можеше само да се моли да не я убият,но и това небеше в нейния характер.Затова се наведе и взе счупена пръчка от земята и започна да блъфира.Тръгна да ги атакува,но нямаше смисъл.Те я повалиха бързо.Извъртя си главата и видя че някой минава по улицата.

-Помщ!Помогнете ми!!!
Беше започнала да крещи.Помоща и незакъсня.Отдалечината се появи нейне спасител и я защити.
-Добре ли си?-попита я нейния спасите.
-Разбирасе.Благодаря ти.Я чакай ти не си ли шефа Колинс?
-Всъщност да.Да те заведа ли до вас?
-Няма да е зле.-усмихна се цялата почервеняла Даяна.

Двамата вече бяха пред квартирата и.Щяха да разговарят,но се бе появила наемателката и беше отишла при тях.
-Добър вечер госпожо-каза Колинс.
-Здравей.Водиш ми май момичето.
-Да.Да не се изгуби и затова.

Тримата влезоха в къщата.
След няколко дена времето беше наред,а Даяна се готвеше за работа.Тръгна с бедра крачка и щаслива че повече няма да търпи хазяъката си с нейните превземки.Замисли се и започна да се усмихва.В главата и нахлуха мисли за почивка и отдих.Искаше и се с група приятели да отиде да гледа някакъв мач и да се забавляват,а след това навръщане да си направят щур купон на някаква усамотена поляна.Ето това щеше да и се отрази отлично,а после можеше пак да си ходи на даскало и да слуша хазяъката си.
-Добро утро.-беше Колинс,който зървали спокойството и.
-Добро.-отвърна леко сърдита Даяна.
Двамата влязаха в малката работилница,взеха необходимите им неща и тръгнаха за дърва.Първите няколко часа работа си беше пълно мъчение и за двамата.Оставаха им още половин ден.