Нов приятел

Тя изтича навън и спря на няколко метра от дървото, малкото момиче застана до входа и загледа тъмната фигура,в чиито ръце се образува малко кълбо лилава светлина и тънка пръчка,която заби в земята,поставяйки на върха й сферата. Детето следеше с голям интерес движенията на девойката, до сега не бе виждала подобен тип магия, а и незнаеше за какво е.
- Какво прави?-попита тя без да очаква някой да и отговори.
- Това е сигнален жезъл.-промърмори изпод драехата Иклър.
- Ааа...Говореща птица!!- извика момичето и отскочи назад.
- Какво има?-дотича, стресната от вика й Авлоейс.
- Т-той говори!-измърмори дребосъка,сочейки орела с пръст.
- Извика все едно е видяла чудовище!-оплака се птицата.
- Това ли било ?!- засмя се високо мокрото момиче и седна на земята.-Не си ли виждала говореща птица?
- Разбира се!-сопна се тя.-Просто се изненадах.
- Добре.А как се казваш?
- Калипс Дикнис от Царството на елфите!-каза наперено елфчето и отиде до мястото където спеше преди подигайки одеалото,където тихичко спеше малко животинче.-Това е спътника ми Блу.
- Аз съм Авлоейс,а това е Иклър.-отговори девойката усмихвайки се.- На колко години си?
- На 13.
- Какво прави малко елфче като теб на това място?
- Аз не съм никакво ‘’малко елфче’’!!!-развика се Калипс.-...а и мога да ходя където си пожелая.
- Не съм съгласна!Трябва да се върнеш у дома,прекалено е опасно,особено след война.
- Да се върана!?Апсурд!-изръмжа момичето и завъртя светлокосата си глава настрани.
- И защо, имаш дом, нали?
- Имам...Ей, аз да не би да съм подложена на разпит?!-сопна се Калипс и зави краката си с одеалото.
- Не,просто желаех да завържа разговор.Извинявай,ако съм казала нещо лошо!-каза тихо тя.
Настана тишина,Авлоейс разреши дългата си коса и я изцеди от водата, след което събра малко дървесина пръсната по земята и я запали с малко магия в средата на помещението.Седна до орела и извади малко храна от раницата си, подавайки му къс месо:
- Иклър,добре ли си?-попита тихо тя.-Ето хапни си!
- Благодаря!-отвърна той и започна да яде.
Авлоейс също започна да се храни и когато усети погледа на момичето и подате малко храна:
- Ето вземи!-усмихна се приветливо тя докато й я даваше,но тя отказа.-Сигурна ли си че не искаш?
- Не!-намръщи се елфката и взе даденото й,раздели го на две и поднесе под носа на Блу,който веднага я изяде.
- Tи на колко години си?-попита тя,докато хапваше.
- На 16.
- А защо си тук?
- Чакам един приятел да дойде.-отвърна тя
- Онази магия..как каза..сигнален..жезъл, за твоя приятел ли е?-полюбопитства Калипс.
- Да,за да може да я види когато мине от тук и да разбере къде съм.
- Тoй ездач ли е?
- Мхм.-усмихна се девойката.-Ще ви запозная когато дойде.
Отново настана мълчание,всички приключиха с вечерята си и двете животни заспаха.Отвън гръмотевиците спряха,но дъждът продължаваше да пада от черното небе.Авлоейс се облегна назад и се отдаде на мислите си,черният й поглед следеше движенията на огнените пламъци,а светлото й лице стана безизразно, дясната й ръка нежно галеше заспалата птица,а с лявата играеше с кичур коса,спуснал се по гърдите й.Малкото момиче бе прегърнало коленете си и тихо наблюдаваше седящата пред нея жена,русолявата й коса падаше свободно по раменете и гърба й.Мина доста време от както за последно разговаря с някого,тъй като се стараеше да избягва непознатите които среща,а и до сега не бе виждала същество като нея.Около това момиче се улавяше странна миризма,смесица от тази на вампир,върколак,елф и други същества, но определено най-силно се усещаше аромата на полски цветя,който я накара да се отпусне и успоки,някакси се почувства свободна да говори и споделя с Авлоейс,сякаш я познава от векове....
- Аз избягах от вкъщи...-промърмори Калипс.Авлоейс я погледна топло без да каже нищо,не желаеше да я кара да говори на сила.
- Скарах се с по-големият ми брат,Мат.Той е по- голям от мен със седем години и ме третира като накакво хлапе.Веднъж чух ,че родителите ни искат да го оженят за някаква си елфка от друг град,но аз знаех че той е влюбен в съседското момиче,Елизабет и казах на наще.Той разбра и ми се развика,аз се ядосах и избягах заедно с Блу.
- Не е трябвало да бягаш защото ти се е развикал.-укори я Авлоейс.
- Той каза, че ме мрази!-извика Калипс.
- Едва ли го е мислел сериозно,просто се е ядосал..-каза тя.
- Това не го оправдава!-нацупи се момичето.
- Добре!-отказа се да спори Авлоейс.
.........
- Обичаш ли да пееш?-попита тя,когато видя събеседничката си в лошо настроение.
- Да.
- Ще ми изпееш ли нещо?
- Първо ти!-каза Калипс и се усмихна малко злобно.
- Добре!-засмя се девойката.-Ще ти изпея една много стара елфическа песен,може и да си я чувала.
Калипс се втренчи в нея,неизкаше да пропусне нито едно нейно движение.Авлоейс се облегна назад,затвори очи и прошепна някакво заклинание...косата й стана руса , чертите на лицето й по нежни,а черният цвят на зениците й стана небесно син..
Започна да пее,бе тиха и бавна песен,галеща всичко наоколо,думите излизаха плавно,сякъш цялата й душа се изливаше в тези ноти.Калипс наблюдаваше с широко отворени очи,никога до сега не бе чувала такъв глас,толкова нежен и приятен,сакъш пред нея бе слязъл накой ангел.
Дъжда навън спря,появи се лек ветрец и натежалите от водата клони на дъба се раздвижиха поскърцвайки,в далечината не далеч от дървото се чу пронизващ вой на вълк,който достигна до ушите на Авлоейс и тя млъкна.
- Какво има?-попита елфката,объркано от внезапното прекъсване.
Девойката се изправи,приемайки стария си вид и даде сигнал на Калипс да замълчи,след което каза нещо на Иклър и излезе навън.

Черната тишина отново се разкъса от вълчия вой,но сега бе по близо,Калипс грабна лъка си и пристъпи към отвора на помещението:
- Аз не бих излязъл навън точно сега -каза орелът и се изправи.
- Трябва да видя какво става-отвърна момичето.
- Стой вътре и се погрижи никой да не разбере,че сме тук!-настоя птицата.-Авлоейс ще се оправи сама!
Калипс се поколеба за миг и излезе навън,забеляза стройната фигура на девойката,която се приближи до сигналния жезел който направи по-рано,сложи ръка върху блестящата свера и той изчезна.
- Авлоейс,какво става?-попита момичето опитваики се да я види в тъмнината.
- Влизай вътре и се покрижи никой да не излиза докато не кажа!-каза строго тя.
- Но защо...
- Просто ме послушай и влез вътре,изгаси светлините и се скрийте!-нареди девойката-Усещам че няколко неприятни същества идват насам,може да се стигне до битка...не искам да пострадате!
- Аз мога да се бия!-възрази момичето.
- А да убиеш?-попита клеобсида.Настана тишина,Калипс наистина не бе способна да нарани някого,това бе нещо което никога не би искала да прави,но да покажеше слабост прет тази непозната, направо я вбесяваше.
- Да мога!-каза тя малко несигурно.
- Виждаш ли през ноща?-попита девойката.
- Не,но знам магия с която ще мога!-усмихна се елфката щом усети че има шанс да помогне.
- Направи я тази магия!
- ОК!-Калипс затвори очи и прошепна някакво заклинание,-Готово!
- За колко време ще виждаш и колко пъти можеш да го повториш тази нощ?
- Ще трае около час, мога да го повтарям през десет минути три пъти.-отвърна тя,-но докато трае магията немога да вижда на светло.
- Ясно,-замисли се за нещо Авлоейс и влезе в хралупата,загаси огъня и взе оръжията си,давайки наставления на Иклър.
Тъмнината обгръщаше всичко наоколо,луната бе скрита от облаците,намираха се в средата на долината и нямаше къде да се скрият за да изненадат врага,единствено можеха да чакат той да дойде и битката да започне.Отново се чу пронизващия вой,но този път си пролича,че не бе на обикновен вълк:
- Върколак?-потрепери Калипс когато усети мириса на кръв носещ се във въздуха.
- Да.Чеатири върколака,два вампира и човек.-каза тихо Авлоейс и се сниши ниско до основата на дървото,момичето я последва.
- Какво ли търсят тук?-прошепна момичето-Невъзможно е да минат покрай пазачите на границата,драконите ще ги усетят веднага.
- С черна магия всичко става!-каза девойката-Този който я е направил трябва да е доста добър, щом е успял да скрие същността на подобни зверове.
Настана тишина,враговете бяха на около петдесет метра от дъба и ясно се усещаше присъствието им,виковете и злобното им ръмжене достигаше до ушите на Авлоеис и тя се опита да чуе какво си говорят, но без успех.Ясно знаеше, че тези същества вече са надушили присъствието на Калипс и нямаше начин да подминат изгодното младо елфическо месо.
....
Зверовете вече стояха пред двете момичета,черната козина на преобразилите се върколаци бе настръхната,те бяха застанали най-отпред и гледха яростно своите жертви.Единият носеше на рамото си трупа на младо момиче,което захвърли настани,Калипс потрепери при вида на обезобразеното й лице.
- Мм...-чу се смеха на висок мъж с дълги руси коси,който усети колебанието в елфката,стоеше на по-заден план,вампирските му, червени очи огледаха нагло телата им и лукавата му усмивка разкри белите кучешки зъби.- Май ще се позабавляваме тази вечер!
- Да!-каза другият,който стоеше на крачка пред него, той бе също висок, с тъмни коси и черни очи.-За мен е елфката...
- Тук не позна, братко!-възрази русокосия,след него се включиха и останалите четирима,
- Чувствам се леко пренебрегната!-каза съркастично Авлоейс.
- Оу, моля да ме извините!-втренчи в нея черните си очи вампирът.-Тогава аз ще се погрижа за вас.Той кимна с глава и върколаците бързо застанаха в кръг,офраждайки двете момичета.
- Успокой се и бавно тръгни към дървото!-прошепна тико девойката щом видя страха в очите на Калипс.Неиспускайки злодеите от поглед те бързо се придвижиха до входа на хралупата,единият от върколаците понечи да нападне,но тъмнокосият вампир го спря,любопитството му какво ще направят бе голямо,а и усещаше доста странна аура около по-голямата плячка.
- Влизай!-нареди тя и без да чака блъсна елфката в хралупата,изричайки някакво заклинание,от ръката й излезе тъмно синя светлина и на на входа се появи прозрачна бариера.
- Хей...-извика момичето и понечи да излезе,но в мига когато докосна преградата изпадна в безсъзнание.

-Хм,владееш магия?!-усмихна се лукаво тъмнокосият вампир.
-Интересно!-разсмя се другия,но не откъсна раздразнения си поглед от нея.
Авлоейс леко се подсмихна и изтича на няколко крачки от дървото. Върколаците я обградиха,постояха няколко секунди и стоящият зад нея й се нахвърли.Тя отскочи настрани и заби кинжала във врата му преди той да се обърне,съществото изрева от болка и безжизненото му черно тало падна на земята.Двамата отстрани се налетяха върху й,клеобсида избегна удара на единия и го изрита в главата,но докато вниманието й бе върху него, другия нарани левия й крак и отскочи назад. Зверовете повториха,но Авлоейс бе по-внимателна и умело рани и двамата, избягвайки острите им зъби.
Битката между девойката и двата звяра продължи няколко минути, докато безжизнените тела на върколаците не паднаха на мократа трева.
-Браво, скъпа моя!-заръкопляска шумно тъмнокосият вампир, който бавно се приближи.-Победи тези некадърници доста бързо!
-Говориш сякъш не ти пука за тях!-каза задъхано Авлоейс.
-Че защо да ни вълнуват тези глупаци, които ни бяха натресени от господаря!- озъби се русокосия.
-Не се меси в разговора ни, Шейс!-сряза го приятелят му.
-Нима съм излишен тук, братко Фредерик?!
-Не се засягай толкова бързо!-разсмя се тъмнокосия.-Просто се шегувам!
-Не ми се чака повече!- погледна с жаден за кръв поглед Шейс и извади сребърния си меч, инкростиран с червен камък на края на дръжката.
Вампира нападна директно, но Авлоейс замахна към главата му и той отби удара й, а тя парира неговия опит да я прониже в сърцето и извъртя меч към китката му.Шейс избягна и ритна помежду им някакво пърче дърво.Девойката я махна от пътя си с десния си крак, като се надяваше да улучи лицето му, ала не успя и той отново премина в настъпление. Отблъсна атаката му и той - нейната. Няколко пъти Авлоейс напада и парира. После опита една хитра комбинация, научена от Елиан, която се състоеше от нападение, финт в четвърта позиция, финт в шеста и мушване с промяна на посоката към китката. Поряза го и кръвта рукна.
-Вещица!-изруга противникът й и отскочи назад.
Фредерик се усмихна лукаво, сякъш очакваше това да се случи.Излезе напред и извади закачения на гърба му, закривен като коса меч.Той изскочи от
ножницата без никакъв звук, описа красива дъга и зае позиция за смъртоносен
удар. Приличаше на самотно крило от тъмна стомана с острие, което блестеше
като огледална нишка. В този момент Фредерик впи яростен поглед в девойката, която усети заплахата за живота си и побягна, отправяйки се към гората.
-Спри,глупава страхливке!-викаше след нея разяреният вампир.
Той започна да я настига, Авлоейс затвори очи и от гърба й израснаха черни прилепови крила,а тялото й загрубя приемайки вида на небесен вампир.Знаеше,че така може да избяга, но магията с която бе запечатала хралупата в дъба нямаше да издържи дълго и тези двамата ще наранят Иклър и Калипс.Трябва бързо да се справи с враговете си,но аурата на Фредерик й подсказваше, че не би могла толкова лесно да го победи, затова трябва да се прикрие мвжду дърветата и да използва предимството на късия си меч.
След дълго препускане, Фредерик и Авлоейс се изправиха един срещу друг. Тя отстъпи назад към горичката. Бе застанала там, за да използва дърветата като предимство. Навлезе на три-четири метра сред тях и направи две крачки в ляво.Ръката на вампира замахна с неуловима за окото скорост, като език на жаба, и острието на меча премина през една фиданка около десет сантиметра в диаметър. Дръвчето остана право за миг, после бавно се стовари на земята.Втурна се към нея. Макар и меча му да бе дълъг,той напредваше бързо, размахваше оръжието почти нехайно и дърветата падаха около него, когато минаваше.Острието направо звънеше, като разсичаше въздуха, после глухо се врязваше в някое дърво, почти без да забавя движението си.Той наведе меча си за нападение,а девойката насочи острието към гурдите му.Ръката му леко трепна и в същото време оръжието й беше отбито силно в страни. Парира неговия удар, Фредерик с лекота се справи с атаката й и
отново настъпи към нея.Този път клеобсида дори не си направи труда да напада. Просто отби, отстъпи и се скри зад едно дърво.Ново глухо врязване и едно дърво започна да пада към нея. Махна се от пътя му, парира и отстъпи.
-Не си чак толкова добра!А?-ухили се противникът й.
Да, тя не бе толкова добра колкото него във въртенето на меча.Все пак зад гърба на този,поне сто годишен вампир, имаше множество сражения от които винаги е излизал жив, а и тази рана на крака й я правеше още по-уязвима.
Тя се запъна и престанах да отстъпва. Взе да напада все по-бързо, като търсеше незащитени места. Нямаше такива!
Продължи да я притиска и тя отново трябваше да отстъпи. Все едно се биеше с ледник. Убеди се, че съвсем е полудял, ала от това не й стана по-леко. При всеки друг безумната ярост
би довела до изгубване на известен контрол в боя. Но Фредерик бе изковал
рефлексите си през годините и тя искрено вярваше, че дори премахването на
мозъчната му кора не би накарало неговите движения да загубят
съвършенството си.
Той методично я караше да отстъпва, тя криволичеше между дърветата,
Фредерик ги отсичаше и продължаваше да напредва. Авлоейс допусна грешката да
атакува и едва успя да спре ответния му удар на сантиметри от гърдите си.
Девойката се пребори с първата вълна на паниката, която я заля, когато видя, че той я
изтиква към края на горичката. Скоро щяха да бъдат на открито и дърветата
повече нямаше да го бавят.
Фредерик нападна и клеобсида парира, възобновявайки отстъплението си. Беше й останал само един номер и мисълта, че ако той не успее ще има голяма опасност за живота й.
Беше много по-трудно да се бие срещу левак и това също беше
пречка. Ала се налагаше да проведе малък експеримент. Трябваше да научи
нещо, дори с цената на известен риск.
Направи голяма крачка назад, като излвзе за миг от обсега на
вампира, после се наведе напред и атакува. Движенията й бяха съвсем
точно премерени и много бързи.
Неочакваният резултат, който сигурно поне отчасти се дължеше на
късмет, беше, че проби защитата му, макар да пропусна целта. За миг
меча й се стрелна напред и закачи лявото ухо на Фредерик. Това леко го
забави за няколко мига, но не достатъчно, за да има значение. От друга
страна го накара да подсили защитата си.Авлоейс продължи настоятелно атаката си,
без какъвто и да е нов успех. Бе го резнала мъничко, но кръвта течеше от
ухото му и пръскаше наоколо, по няколко капки на интервали.
Девойката реши да остави се леко разкрита, само за миг, като знаеше, че той веднага
ще нанесе удар, насочен към сърцето й.Фредерик го направи и тя отби в последния момент. Не й се искаше да мисли колко близо бе стигнал този път.
После започна отново да се защитава и да отстъпва към края на
горичката. Като парираше и вървеше назад.
Още петнайсетина крачки продължи да се бия в защита,
безпомощно.След което отново се разкри.
Той се хвърли веднага, както бе направил и първия път и тя пак успя
да го спре. Фредерик започна още по-усилено да настъпва, като я
изтласкваше към края на черния път.
Там го удържа и взех да се измества към мястото, което си бе
избрала. Трябваше да устои само още няколко мига, да го нагласи...
Бяха много тежки мигове, но Авлоейс се биеше яростно и се подготвяше.
Тогава се разкри отново по същия начин.
Знаеше, че той ще постъпи както и преди, десният й крак бе в позиция малко
зад левия и приклекна, когато той го направи. Отби съвсем леко меча му
настрани и скочи заднешком върху черния път, моментално протягайки докрай
ръка напред, за да обезкуража евентуален замах към главата си.
Фредерик реагира, както се бе надявала. Отби меча й, пристъпи
напред...
...и попадна върху мястото с черна трева, което тя бе прескочила.Черните растения бяха податливи на черна магия и на девойката и бе лесно да ги накара да се увият около противника й.Необходими й бяха само няколко мига. При следващия си опит да направи
крачка, Фредерик осъзна, че нещо става. Видя как по лицето му първо се
изписа изненада, после то отрази усилията му. Разбра, че тревата го е
хванала.
Авлоейс се съмняваше, обаче, че ще успее да го задържи дълго, затова действа
незабавно.
Заобиколи отдясно, извън обсега на оръжието му, прескочи тревата и
се озовах пак от другата страна на черния път. Фредерик направи опит да се
обърне, но стръковете трева се бяха увили около краката му чак до коленете.
Той се олюля за миг, но възстанови равновесието си.
Девойката се придвижи зад него, откъм дясната му страна, като го удари силно по главата..

Шейс обикаляше около дървото и се чудеше как да премахне бариерата. Много добре знаеше, че шанса да не пострада при допира си с нея бе нулев, но и да стои така без да прави нищо го влудяваше.
-Къде се гудиш, Фредерик?!-загледа се нервно в посоката, в която изчезна брат му и омразната жена.
Мина се доста време, а нямаше никакъв сигнал за победата на Фредерик над непознатата.Беше убеден, че големият му брат ще я разкъса са секунди, но сега съмнението взимаше превез над него.
Шейс застана пред входа на дървото и се загледа в лежащата на земята елфка.Бе толкова нежна, а аромата на кръвта й го караше да пощурее.
Изведнъж чу някакъв шум зад дървото и изтича да провери.Оглеждаше се като луд.. Обърна се с гръб към дървото ,за да огледа околноста, но в същия момент силна болка се разля по тила му и падна на земята в безсъзнание.

***
Топлите лъчи на слънцето нежно милваха мократа долина и капчиците вода блестяха като малки скъпоценни камъчета. В клоните на стария дъб, които леко се поклащаха от прохладния ветрец пееха тихо две птички. Тънките им гласчета се сливаха в приказна феерия с околноста.
-Долината е много красива след една дъждовна нощ!-усмихна се Елиан.
Той бе дошъл малко преди да се съмне и сега се ба облегнал на дървото, премятайки малко огледало в ръцете си. Оказа се , че закъснението му се дължало на загрижената му майка, която категорично отказала да го пусне да лети по време на бурията, така че успял да се измъкне чак когато Калет се убедила че нама да вали повече.
-Да!Наистина е много красиво!-каза отнесено Калипс, която лежеше на няколко крачки от него и наблюдаваше променящата се форма на самотно облаче на небето.
-Този скоро ще се събуди,така че се размърдайте и се пригответе за скорощно тръгване!- нареди Авлоейс и помилва Лиметен по главата, неоткъсвайки поглед от завързания Фредерик.
Тъмните дълги коси на вампира бяха прилежно сресани от девойката и нежно падаха около лицето му.Тя се постара той да изглежда сравнително добре когато влезеха в града, а много добре знаеше че за един оважаващт себе си вампир,какъвто е той, бе наистина унизително да прилича на просяк.
-Добре че поне другия не е дневен вампир!Спести ни доста проблеми!-размърда се Елиан и в червената му дълга коса заиграха пламъци.
Шейс се събуди когато дойде момчето и се опита да се освободи,но замръзна веднага щом видя проблясаците на зората, "Поне веднъж ще зърна тази приказна глетка" бяха последните му думи преди топлите цветове да затанцуват в косите му и да изгорят кървавите му очи, а бледото тяло да се превърне в пепел,разпръснат от вятъра.
-Не говори така!-сряза го бързо Авлоейс и отново хвърли поглед на вече събуждащия се Фредерик.
-Какво става?-промълви сънливо той и разтърси глава за да се съвземе, а лицето му се изкриви от болката в главата.-Къде е Шейс?
-Мъртъв!- ухили му се нагло Калипс,която сега стоеше пред него заедно с другите.
-Щом си буден вече можем да тръгваме!-каза рязко Авлоейс и му помогна да стане.
-Къде ме водите?-попита вампира спокойно.
-В блиския град.-отвърна Елиан.

Елиан и Калипс летяха над Авлоейс,която водеше Блу и Фредерик. Двамата вървяха мълчаливо, всеки потънал в своите размисли.
-Какво си ти?-попита по едно време мъжът,без да отмества погледа си от земята.
-Клеобсид.-отвърна по същия начин и тя.
-От господаря си знам, че сте около пет, шест в целия свят и всичките са на преклонна възраст.- тихо говореше вампира.-Ти си доста млада. Не разбирам!
- Да, аз съм най-младата между себеподобните ми, но съм и най-различната!
-Защо?-втренчи се в нея Фредерик.
-Всеки от нас има определен брой видове които може да копира, както й равнището на което може да използва силите им...Клеобсида с най-много валц е Нефлосим,който умря преди една година.
-Какво е тов валц?
-Валца е мерната единица за силата ни.Един валц се равнява на един вид, който можем да копираме и първо равнище от силата която можем да употребяваме от този вид.С нарастване на валца- нараства и силата ни. Нефлосим имаше 36 валц.
-А ти колко валц имаш?-попита я Фредерик.
-Незнам!Вече имам 37 валц и май може да се разраства още.Проблема е че колкото повече валц- толкова по трудно става да усвоиш силите на следващия.
- Ето защо толкова много пъти ти си променяше вида по време на битката.-замисли се отново мъжът.
През останалото време до града мълчаха, сякъш нещо го възпираше да го сторят.Елиан и Калипс безгрижно викаха и се смееха, летейки на гърба на Лиметен, който от време на време недоволстваше.

На около стотина метра от портите на града групата седна да почине и хапне. Наблизо шумолеше малко поточе и те напълниха манерките с прясна вода. Калипс и Елиан отново говореха и се смееха шумно, докато Авлоей хранеше Фредерик, защото не смееше да го освободи.
-Сякъш съм бебе!- мърмореше недоволно той, но не отказа храната. На лицето на момичето се появи нежна усмивка и сякъш нещо трепна в мъжа и той извърна глава настрани, свеждайки поглед.
-Хайде яж!- подкани го тя,-нямаме цял ден на разположение!
Всички легнаха да почиват,дори Фредерик заспа. Авлоей бе прекалено развълнувана зада затвори очи и да се отдате на сладката прегръдка на съня, затова седна на брега на поточето и затананика някаква мелодийка, която прерасна в приказна песен. Наоколо, дори вятъра сякъш спря за да послуша този вълшебен глас. Клеобсидите се славеха с най-карасивите гласиве,особено тези с висок валц.
- Имаш прекрасен глас!- чу тихо, почти момчешко гласче в главата си.
Девойката бързо се изправи и огледа, но не видя никого.
- Къде си?- попита тя.
- Тук!- отново чу гласа, но този път бе зад нея. Тя се обърна и видя нисичко човече, което се усмихваше сякъш на сила.Беше слабо и мръсно.
- Кой си ти?- попите отново тя.
- Аз...-опита се да каже нещо дребосъка, но загуби съзнание и се строполи на земята.

***

Авлоейс се го излекува, а Елиан донесе от града чисти дрехи и го преоблече, след което го оставиха да почива.
- Кой е той?-залюбопитства Калипс.
- Той е един от племето на фианите в планината.-отвърна Елиан.
- Фиан?- учуди се клеобсида. -Какво прави тук и то сам?
- Племето му е избито.-каза тихо Фредерик без да ги поглежда.
- Как така избито?- развика се ездачът и го хвана за яката, разтръсвайки го.
- Господаря изпрати група демони да убият всички фийа в планината. Цяло чудо е, че този тук е жив!-каза спокойно вампира.
- Нещасници!- заблъска го в дървото Елиан.- Как можете да наранявате толкова чисти и добри същества?! С какво ще ви навредят те?!
- Елиан, престани!- издърпа го Авлоейс и го блъсна на земята.- С бой няма да постигнеш нищо!
- Ще го убия!- викаше той и тръгана да се изправя, но девойката седна върху му и му попречи да прави каквито и да било движения.
- Пусни ме!- съпротивляваше се,продължавайки да вика.
- Успокой се !-извика и девойката, като го зашлеви. Елиан се съвзе и отпусна.
- Извинявай!- извърна поглед настрани.- Вече можеш да станеш от мен!
Клеобсида се изправи и отиде бързо до събудилия се от виковете фиан.
- По добре ли си?- попита го тя.
- Да!- веднага позна гласа й човечето и се отпусна.
- Как се казваш?- веднага залюбопитства елфката.
- Нямам име.- съобщи отнесено той.
- Фийа нямат имена.- обясни Авлоейс.
- Тогава ще те наричам Фини!- усмихна се вежливо Калипс.- Съгласен ли си?
- Добре!- погледна неуверено към Авлоейс.
- Името е хубаво!- успокои го тя.
Малкия фиан бе решил да вярва само на девойката, тъй като по гласа й разбра, че тя е добър човек, но от останалите се плашеше.
- А на колко години си?- продължи с въпросите си момичето.
- На ваши 2 и 8 наши.- отвърна, кашляйки дребосъка.
- Остави го да си почива!- отпрати я Авлоейс.- После ще го разпитваме.Нека първо да се съвземе!
- Добре!- измънка недоволно Калипс и отиде при останалите.
- Тази вечер ще остнем тук,за да може Фини да се оправи, а утре сутрин ще отидем в селото.- съобщи на всички Авлоейс.
На вечеря фиана разказа за случилото се, всичко бе точно така както каза Фредерик.В Елиан се надигна огромно количество гняв, но не си позволи да избухне отново.
Късно вечерта Фини вдигна висока температура и започна да бълнува.
Авлоейс не се отделяше от него и се опитваше да му помогне,докато другите си легнаха по нейни нареждания.
- Ела...пом..аа...недей..-викаше разпокъсано в съня си момчето и се мяташе наляво, надясно.
- Спокойно!- говореше му нежно клеобсида, но когато видя,че думите не помагат започна да пее.
Минаха се няколко минути докато Фини се успокои, но температурата му не спадаше. Девойката взе една кърпа и я намокри, после я сложи на челото му, а главата му на коленете си,неспирайки да пее.
- Ти наистина си странно същество.- промърмори тихо Фредерик, който лежеше до дървото пред нея.
- Нима?-каза тихо тя, като му се усмихна вяло.
- Мхм.-загледа се в самотната звезда която блестеше през клоните.

Нещо помръдна в храстите и Авлоейс се събуди. Оставаше съвсем малко докато се съмне, а Фини заспа едва преди час.
- Кой е там?-прошепна тихо девойката и се отправи към шума, с кинжала в ръка.
Студеното острие се опря в гърлото й, а свободната му ръка държеше здраво нейните:
-Не мърдайте!
-Фредерик, пусни я!-изкрещя Елиан.
Вампира използва момента когато всички спяха и се освободи,но в същия момент те се размърдаха и той не успя да избяга.