Добре дошли в острова на турнирите "Grimstone"

Беше мрачно, както винаги на острова Grimstone.Валеше,гърмеше се и светкавиците разцепяха небето.В луна парка"Замъка на Нации" източика на енергията там,самия Замък на нация говореше с нещо покрито с наметало,което бе скъсан от незнен експлонат.
-Значи какво те води насам Катерач(попита Замъка)
-Ами чуствах се самотен и исках да си поговора с някой.(каза Катерача подавайки се от чершафа)
-Ами говори.
-Добре би ли ми обяснил всичко отново.
-Кое всичко?
-За острова,за това и другите места в него за турнирите.
-Добре.И така това е острова Grimstone.Намира се по средата на морето Садания.Тук има общо 4 региона.1-ви регион е тук "Царсто на Нации".Това е лунапарк захранван от мен.Моята енергия подържа всичките експлонати тук живи,включително и теб.2-рия регион е на исток от тук.градът Талос.Там е захранвано от машина направена от незнаен алхимист.3-тия регион е градът Бростел.Той е на Запад от тук.Там е захранвано от 7-те лорда,но е владеян от Граф Луциан-зъл войн магиосник.И последния 4-ти регион е Аркум.Център за експерименти на зомбита както и лудница.Там е захранвано от незнайнна сила,но мнозинна твърдят че е зъл дух.
-А защо трябва да бъде всеки регион да е захранван от нещо?
-Ами тук е очевидно.Доколкото за другите регионни те използват енергията за други неща,като захранване на уреди за експерименти и т.н.
-А турнирите?
-Ами ежегодно всичките региони правят турнири,освен този.Правилата на всеки са различни,но целта е една.Който спечели турнир получава едно желание.Най-голямата мечта на победитела ще се сбъдне.
-И затова съществата си жертват своя живот,за едно желание!
-Не не.има общо правило което не позволява да се убива учасниците взаимно.Просто трябва да се нокалтират.
Дъжда вече преминаваше.Капките спряха и изгря слънце.
-Благодаря за инфото.Имам само още един въпрос,какво значи "остров"?
-Знаеш ли я се поразходи някаде.
-Защо?
-Защото "той" отново идва.
-Ааа.(притесни се Катерач) Значи да бягам бързо.Чао.(след което почна да търчи в първата видяна от него посока)

-Здравей Карл.
Пред замъка се появи усмихнат маморния експлонат на пират Карл.Той седна точно пред замъка поглена го все така усмихнат и каза.
-Здравей,о источнико на енергия!
-Пак ли се скара с капитана?Този път май ти е уцели ръката.(каза замъка който погледна ръката на Карл,която бе чисто черна)
-Да, но не бх се тревожил.Арма се справя чудесно с оправянето й.
-Защо постоянно се опитваш да постигнеш не постижимото.
-Тогава би ли ми обяснил защо не мога да избягам от тук?!?
-Ти си експлонат.В момента който излезнеш от острова магията ще изчезне и ти ставаш една обикновенна статоя.
-Тогава ме превърни в нещо друго.Как може капитана да излиза от острова а аз да не мога?!?
-Всеки от нас не е еднакъв.Всеки експлонат губи енергия по различен начин.Капитана ти може да излиза защото в него има специален кристал който му подържа енергията.Единствената причина да се връща тук е за да го зареди.
-Тогава защо и аз нямам а?!?
-Защото Родителите са ни направили различни!Всеки си има нещо правещо го уникален.Ето ще ти дам пример с Катерач който досега беше тук.Той има способноста по-бавно да губи енергия,но като почне да губи енергията направена от мен,той почва да приема заместител.Това влияе и на характера му.
След тези думи,от ръката на Карл се изплъзна черното и от нея се оворми мълчеливата гарга наречена Арма.
-Благодаря Арма,много добре се справи.(каза Карл и почна да гали гарвана)
-Сега разбираш ли защо не можеш да напуснеш луна парка?
Каръл погледна нагоре,усмихна се и каза.
-Едисвеното което разбрах е че не мога да напусна парка защото хабя бързо магическата енергия.Така че(каза Карл който се исправи и грабна Арма) трябва да зема магическия обект който ти дава магическата сила!!!
След като каза това той се затърча срещу Замъка,като Арма се бе превърнала в черен меч.
Той със силен замах на меч се опита да прободе замъка.Но около замъка се появи магически кръг,който в момента който Арма го удари,обзе целия Карлс елекричество и го избута назад толкова силно че той се удари в най-блиската стена .
-Не го прави тново,защото ще те унищожа по-такъв начин че Арма да не може да те оправи.
Карл погедна нагоре,усмихна се и каза
-Добре тогава.Ще намера друг начин да се позабавлявам.(каза статоято която се изправи и се иступа)Я виж ти.Кални следи.Сигурно са на Катерач нали?Сега е време да си пойграм на гоненица!
След като каза това Карл взе арма и тръгна по следите оставени от Катерач.
-Любовта ви кара да правите странни неща.(каза Замъка )

Из мокрите пътища на луна парка Катерача бягаше със цялата си сила,опитвайки се да не пада постоянно поради неговата материя който макар и да не попива,става много нестабилна като е намокрена.Той очаяно търсеше място за криене от статуята убиец!По-едно време той видя мястото на пазара.Поне едновреме е било,сега е само празни сергий и един голям чершав за покрив.Катерача се спря посредата на пазара където бе най-сухо за да си поеме дъх и да исъхне малко.Но спокойстовото му бе развалено от един смях ,почти като на дете.
-Ха-ха-ха.Защо бягаш Катерачу?
Катерача почна да се оглежда в различни растояни.Видя как сянка обикаляше из сергийте.Той стисна здраво кирката си и почна да се оглежда всички посоки.
-Каде се криеш!
-Аз съм тук,аз съм там,аз съм навсякаде!
-Не си играй с мен!Покажи се психопат такъв.
-Защо е цялата тази агресия?Какво съм ти направил аз на теб че да се отнасяш със такава жестокост към мен?
-Ти постояно ме атакуваш без причинно само защото не можеш да победиш нито замъка нито капитана си!Затова си го искарваш на мен!
-Ама ти това ли си мислиш че права.Не не!На мен просто ми е забавно да се.....
Катерача усети как статуята се затърча към него той се обърна ряско и отскочи назад.Пирата силно заби арма която още бе в формата на меч в земята.Той погледна нагоре, усмихна се и каза.
-..бия с такава бърза кукла като теб!!!!

Kатерача бързо се изправи и замахна със своята кирка към главата на Статуята която се одръбна бързо назад.Карл погледна Катерача който се мъчеше да седи изправен.Виждайки това той почна бавно да се приближава към него.С усмивка на уста той гледаше как Карл се оглеждаше за път за бягство.Стигна до Катерача и си вдигна високо Арма и каза.
-Ех очаквах повече,но за жалост трябва да ти одрежа главата,за да мога да си одида и да си посвира на цигулката.Спокойно ти си само една кукла няма да усетиш нищо!
-Значи и ти няма да усетиш това!
В този момент Катерача бързо замахна кирката си.Карл за да избегне удара който идваше в главата му се наклони назад.Катерача му ритна крака и той падна на земята.Карл се изправи и видя че неговия опонент го нямаше,то той чуваше как краката му газеха локви.Той се усмихна и почна да следи тези шумове,като превърна Арма в малък боен чук.През това време Катерача бягаше из сергийте мъчейки се да се държи изправен.Разбирайки че не може да се дърщи повече се облегна на една сергия за да може да си въстанов баланса.Но той не спираше да се оглежда за психопатът който не спираше да се смее.И изведъш смеха отмина.Тишина настъпи.Но тя бъзо отмина.
-ЧЕТРИ!
Катерача погледна нагоре за да види една бадаща сергия.
-Какво по-....
Катерача скочи напред за да не бъде смазан от сергията .Както лежеше на семята отново чу гласа на пирата.
-Знаеш ли писна ми от гоненица.Хайде да пойграем на нео друго.Тази игра се нарича "Бягай от летящите сергий"!
И с тези думи Карл почна да ударя всяка сергия която бе близо до него с бойния си чук,запращайки ги към въздуха и към посоката на Катерача.
"Трябва да се скрия в някоя от атркцийте" помисли си Катерача и почна да се оглежа.Той видя зграда където Карл не семе да влезне.Той почна да бяга с цели си тамИзбягвайки летящите сергии.С последните си сили той скочи в зградата.
-ОООООО.Ще си играем на закрита игра.ЧУДЕСНО!
Карл бавно влезна в зградата.

-Каде си Катерачуууу!Излез а си пойграем малко!Обещавам че няма да нараня!Е само малко.
В сградата където беше влязъл Карл бе напълно мрачна,нищо не се виждаше,само се чуваше гласът на Карл и тежкото дишане на Катерача.
-Знаеш ли каде се намираме сега Карл!
-Има ли значение!?!Независимо каде сме винаги е забавно!
-Сигурен ли си?Я по-добре се огледай!
Карл почна да се оглежда за Катерача.В този момент нощното небе бе осветено за миг от една светкавица която освети и за миг сграда.И точно в този момент около Карл се появиха неговите изображения и той разбра че е влязъл в едната сграда където никога не би влязъл,Къщатата на Огледалата!.Карл се хвана за главата и се наведе надолу,защото единствено там нямаше огледало.
-Шибана кукла!!!Като те хвана ще те изкормя!Нещасна малка.....
-Не ти е приятно нали!Да се видиш в огледалотонали?!Защото то те кара да си спомниш нали!Как превиши свойте лимити,как причини толкова страдания,осебоно на твоята любиба!
-млъкни.....млъКНИ...МЛЪКНИ!!!!!
Обладан от своята ярост Карл почна да замахва рязарено с Арма която още бе във формата на чук!Той чупеше всяко огледало дето му се меркаше пред очите!През това времеКатерача излезна внимаелно от сградата.И почна да бяга с колкото сила имаше останала.Карл който почти бе унищожил сградата,излезна навън, седна на земята,почна да гали арма и погледна нагоре.Дъжда вече бе отминал и през мрачните облаци излизаше светлина която го освети.Той стана и тръгна към своята изложба"Света на Пиратите",а Катерача излезна от лунапарка и седна в своята пейка която се намираше зад парка в една гора.