Флеймио

име:
Флеймио

раса:
Човек

възраст:
19

външност:


оръжия:
Нож от черен камък

умения и способности: 
- Флеймио (огън)
- Познания за гората

Характер:
Дивак. Любопитен. Емоционален.

История:
Първия спомен на младежа е от ранната му детска възраст. Спомня си горяща къща, бягство, лодка и стрела. Всичко обаче било прекалено отдавна - през дългите години той забравил какво точно се е случило. Белегът от стрела в рамото му обаче останал...
Той винаги е живял в гората. Не знаел коя точно гора, защото за него това бил целия свят. Не познавал нищо друго освен тази гора. Единственото което запазил от миналия си живот бил един нож, направен от черен камък.
Истинските му ясни спомени започват някъде от около девет годишна възраст. По това време той вече бил забравил родния си език, но за сметка на това бил почти експерт в ловуването. Картината с горящата къща обаче останала все така запечатана в съзнанието му, въпреки че не знаел какво точно е тя. Годините минавали, а той все повече привиквал към дивашкия живот. Тялото му било силно, но недохранено, детските му дрехи отдавна били захвърлени, тъй като той не виждал причина да крие тялото си. През годините той научил всичко за гората. Тя станала негов дом.
Един ден той чул непознат вик - глас наподобяващ неговия. По това време бил на 18 години. Думите били непознати, но въпреки това го накарали да почувства едно непознато за него чувство. Чувството било силно и притеглящо - той се втурнал на помощ. По пътя чул втори шум - рев на мечка. Очуден от самият себе си, той не се обърнал, а продължил. Когато пристигнал, той видял огромния звяр надвесил се над някакво същество със странна кожа (дрехи) и огромна гърбица (раница). Изкрещял бойния си вик и се втурнал на помощ, държеейки каменния си нож в ръка. Мечката замахнала към главата му, но получила само нож в лапата. Последвали викове, както и няколко отбегнати мечи лапи, но това било закратко. Една от атаките на звяра ударила момчето в ребрата и го запратила няколко метра настрани, чупейки две от тях. Звяра се изправил приближил до младежа и се изправил на задните си крака. Ревът му изпълнил очите на безименния младеж със страх. На всичко отгоре, той усетил и нова болка - болка в целия му гръб - болка наподобяваща болката когато хванал онзи червен светещ камък (жар) на 15 години. Целият му гръб горял. Странното същество с гърбицата се изправило и започнало да бяга, но нещо го спряло. То забило поглед в гърба на момчето и прошепнало на непознат език:
- Флеймио...
Младежа се претъркулил настрани, избягвайки падащите към него лапи и забил ножа си в една от тях. Болката в гърба станала дори по-силна, задминавайки тази от счупените ребра. Изкарал ножа и се отдръпнал, пазейки се от поредните мощни замахвания. Животното отново стъпило на четири крака и тръгнало бавно към него. Тогава той видял своята възможност и се засилил в атака. Мечката също не останала безучастна - хвърлила се напред. Тя обаче не очаквала скока на младежа - той се хвърлил през нея падайки директно на гърба й. Оттам забил ножа във врата й и го прерязал (врата).
Болката в гърба изчезнала.
- Флеймио! Флеймио! - разкрещяло се спасеното същество и забило кракът си в вече счупените ребра на младежа. Болката се примесила с тъга и страх, а трите заедно се превърнали в гняв. Всичко пред очите на младежа пламнало. Самият въздух се превърнал в огън. Той самият се чувствал както никога през живота си. Пламъците били толкова красиви... Споменът за горящата къща изникнал отново. Той закрещял. Темперетурите спаднали. Пламъците изчезнали. Това което видял обаче не му харесало. Търговецът бил мъртъв. Младежа обърнал гръб на изпепеления труп и побягнал.
Флеймио. Това било неговото ново име...

// и аз не знам откъде ще започна. Просто правя героя и после ще му мисля.