Трансформацията

Беше рано сутринта когато Дриймхънтър се събуди облян в студена пот. Напоследък това често му се случваше, имаше кошмари ,по точно кошмар които се повтаряше всяка вечер откакто беше в новият град. Той излезе на двора и се замисли, в този момент Даркър се приземи по възможно най шумният начин. Дриймхънтър се стресна и по инстинкт събра в ръцете си кълбо черни пламъци, тази атака наричаше - Коройхо, и я насочи към дракона.
-Какво ти става бе човек, това съм аз!-каза Даркър изненадан от реакцията на своят господар. По принцип Даркър обичаше да лети по зазоряване, но така и не беше отработил своето кацане, което в този момент беше оставило два огромни отпечатъка от краката му.
-О, извинявай, напоследък съм доста нервен.-каза Дриймхънтър и угаси кълбото.-Помниш ли кошмарът за който ти бях споменал?
-Хм, не особенно, защо?
-Не спира, всяка вечер го сънувам и не мога да го проумея.
-Що за сън ще е това, за какво става въпрос в него?-Даркър беше озадачен от тона на ездача си.
-В него ние двамата се биехме срещу Лайтър. Ние се биехме с всички сили, но той беше на път да ни победи, в един момент и двамата направихме забраненото заклинание - Енерксия. Докато траеше ние се обединихме в едно цяло. След като приключи нашето обединяване Енерксия стана още по силна и отнесе Лайтър.
-Какво каза? Че сме се обединили?
-Май от тези приземявания си оглушал. Това сега не е важно, трябва да намерим Знахаря!
Даркър, не особенно изненадан от думите на господаря си, се приготви да излети отново.
-Каде се засили, още не съм си изпил чая?
-Какво говориш бе, нито имаме чай, нито пиеш чай.Качвай се, без да питаш много?
-Ама....?
-Няма "Ама", не е времето да се занимаваме с групичката луди запътили се насам.
-Добре де. Странно, не ги усетих да приближават!
-Как очакваш да ги усетиш, като си намалил силата си, за да не те усещат тебе.
-Оф, вярно съвсем забравих за това.-казвайки това, Дриймхънтър скочи на гърба на дракона си.
-А, аз забравих колко си отвеян сутрин.
Последва излитането на драконът и неговият господар, което, както прийземяването, беше съпроводено от остър шум след което тътен и ругатни от страна на дракона, че отново е прецакал "тайното" измъкване.
-Значи Знахарят, а?-каза с лекота драконът, извивайки се на изток към градът, след което потегли с пълна сила.
Времето летеше, до края на изгрева колибата на Знахарят щеше да изчезне, но те имаха предимство - и те летяха.
Двамата се появиха пред колибката, буквално с гръм и трясък, след което тъмният властелин слезе от дракона си и нахлу в къщичката.
-Ехо, Знахарят случайно да е тук?- въпросът му бе риторичен, старчето никога не бе напускало колибата, въпреки това той не получи отговор.
-Покажи се найнакрая, нямам цял ден!
-Спокойно - каза старчето подавайки се зад един шкаф - та сега е още утро. - Думите му бяха придружени от дразнешо намигане и повдигане на вежди.
-Добре, няма да увъртам, каде да намеря "Милениум"- "Милениум" бе забранена книга пълна със заклинания, нашият властелин я искаше, защото беше убеден че има заклинание за възкресение, както и такова, което би премахнало контрола на Лайтър над братята му. Дриймхънтър бил получил предсказание "Пътят към забранената книга, ще посее семената, от които твоите братя ще се появят".
-Синко, книга се търси при библиотекар, не при знахар. - каза Знахаря. Той бе мъдро старче, което обичаше гатанки, говореше се, че бил над 150 годишен заради своите елексири.
-Добре тогава, каде да намеря библиотекарят? - запита привидно спокойно властелинът.
-Отвъд......отвъд изгрева.
В този момент, колибата на Знахарят започна да изчезва пред Даркър, а Дриймхънтър поглеждайки към прозореца, забеляза, че навън настава мрак.
-Какво става, каде сме?-попита притеснен властелина, защото усети как присъствието на драконът му изчезна.
-Добре дошъл в Разделната земя.
-Каде?
-Това драги е домът на блуждаещите души.
-Как да разбирам това, че съм мъртъв ли?
-Не, съвсем не, по точно е да се каже, че си на точното място. Тук е това, което вън го няма.

Говорейки старчето отвори старо ковчеже, извади доста добре запазена карта и я подаде в ръцете на Дриймхънтър.
-И какво трябва да права с това?
-Това синко е карта която ще те отведе до библиотеката.
-Аха, ами нещо да ми кажеш за съществата бродещи навън?
-Това от което трябва да се пазиш не е звяра, а човека вън.
-Тогава тръгвам, ще се видим след 3 дена. - каза Дриймхънтър с усмивка.
-Защо след 3? - крайно изненадан от точният срок, запита Знахаря.
-Един ден, за да си проправя път през пазачите, друг за да открия книгата и трети за да науча едно заклинание.
-Ясно, върви тогава, нека Пазителите да бдят над теб.
-Ооо, те винаги го правят. - С тези думи тъмният властелин напусна колибата.

В момента в който Дриймхънтър напусна колибата, го побиха тръпки, последва силно главоболие. Той падна на колене, "Това присъствие е доста силно, каква сила притежава този.Е, време е и аз да освободя всичката си сила." тази мисъл профуча като таифун през главата му.Той се изправи, хвана дръжката на странният си меч, вдигна го с двете си ръце, насочи го нагоре, след което се чу страшен тътен. Хората около него, които допреди миг се забавляваха от неговата болка, се сгромолясаха на земята. Около него се извиваха снопове от тъмна енергия, които изчезнаха след секунди.
Решен и вече напълно готов за битка, той се затича напред. Не след дълго се озова пред кръчма. Тъмният властелин влезе, седна и разгърна картата за да я разгледа. Крайно изненадан остана след като видя, че карта няма, а само лист хартия. "Подяволите, явно ще търся по стария начин."си помисли той, отново извади меча, този път освободи по-малка вълна от енергия, за да всички в кръчмата останат в съзнание. Последва хор от крясъци.
-Не искам да ставам груб момчета, но някой не би ли проявил желание да ми помогне? - запита ги спокойно Дриймхънтър.
-Добре, добре, кажи от какво имаш нужда. - отговори млад мъж на около 25 с кафява коса.
Властелинът спря потока от енергия в помещението, след което направи знак на мъжа да се приближи.
-Виж, извинявай за това преди малко, но спешно се нуждая от помощ. - заговори го учтиво повелителя.
-А, спокойно и по ядосани са идвали тук, това беше нищо. Та явно си дошъл с картата, а?
-От къде знаеш за картата? - попита властелина, като през главата му минаваха какви ли не идеи.
-Последният път, когато те видях, беше в библиотеката, търсеше отново книга от забраненият сектор, за да спреш брат си.
Дриймхънтър остана вцепенен, пред него стоеше Библиотекаря от преди 3 прераждания, точно същият какъвто го помнеше.
-Браво, как така не си остарял?
-Ха, не си прочел надписа долу на картата.
-Не ми отговори на въпроса!
-Много е просто, убиха ме банда магове, денят след като напусна библиотеката. Сега съм дух, и да искам не мога да остарея. Tака де погледни тук. - Библиотекаря му посочи малък надпис в долният десен ъгъл на картата. Той гласеше "Невидимото е видимо само за този, който блуждае", а блуждаещите бяха мъртвите.
-Е - каза Дриймхънтър - разчиташ ли я?
-Напълно, не че бих забравил къде работя. - отговоти мъжът с усмивка.

Даркър, останал в шок от това, че ездачът му се изпари заедно с колибата, се огледа. Забеляза някакъв дрипав човек с необикновено голям келтски меч на гърба си, вероятно скитник или беглец.Усъмнен от веселия поглед на странника, дракона се реши накрая да го попита:
- Какво ти е толкова забавно?
- Еми всеки път става така, някой луд влиза точно преди залез и повече не излиза. - като последва най-гадното кикотене чувано от дракона.
- Е, няма да се смееш много дълго, господарят ми не е глупав нито слаб, дори и до следващия изгрев да не излезе, аз ще вляза.
- Аха, и като си 2-пъти по-голям от колибата ще ти се получи особено добре. нека да забравим тия работи и да се запознаем, не мисля да чакам мълчаливо, не е в стила ми.
- Дракър, дракон отгледан от Пазителите и носещ смърт навсякъде, по принцип. Ти?
- Кан, ловец и убиец.
- На какво?
- На дракони. - с които думи странника хвана меча си и се опита да отреже едното крило на дракона.
- Ха, май хич няма да скучая, следващите минути. - избягвайки меча, добави Даркър.

Той събра кълбо, магия, пламъци и мълнии в устата си, но не се прицели добре, понесе силния на 10 тен удар, но се изправи и отвърна със по-голяма сила, толкова голяма, че Кан отлетя на 10 метра, въпреки закрепващото заклинание, единствената му сила в момента!!!