На по една халба биричка

-Ъм...
Сигурно беше глупаво да съди цяла раса по само един нейн представител, но това вече му се налагаше да си го повтаря прекалено често...Ако не ангелите, то само този специфичен индивид беше изключително странен. И не знаеше дали в положителна насока или не...
-Тори...какво правиш...?
Кестенявокосото момче все още стоеше проснато на дървените дъски на пода и трепереше като мишле. Тук таме някое златно перце просто изскачаше от косите му и веднага след това се превръщаше в прашец. Очевидно не смееше да погледне златокосия право в очите. Би трябвало да се притесни, но Тори го правеше постоянно...
-Съжалявам, Лор-доно! Много много съжалявам!
-За какво...?-повдигна халбата с бира към устните си и го изгледа подозрително със златните си очи.
-Те...те ме видяха...
Ангелчето, както и всички останали в страноприемницата, се стреснаха от внезапния гръмък смях на мъжа. Масата златна коса, вързана на ниска опашка, се люшна зад него, когато той отметна главата си назад и смеха му отекна из помещението.
-Глупаче такова...те сигурно те знаят от ден първи.-поклати глава и докосна челото си с длан, това дете не спираше да го изумява.
-Н-н-нани?!-таралеж прическата се върна много бързо.-Ама...ама...!
-Седни, седни...-намали смеха до тихо кикотене и затупа стола до своя.-Седни и ми разкажи какво стана...