Когато се срещнем...

- Хм... да, по ресторантите, най-обикновено... или пък мога да намеря някоя бутчица, където да продават кюфтета или леки пържолки... по-добре това?


Стискам ти! *She believes in you*

- ДАА, така искам! - кима тя и го целуна по бузката.





8йЕЙ!* Утре ще ти разправям какви глупости прочетох хД, ще паднеш от смях!

- Ще се постарая... дано най-доброто магазинче още е отворено. През зимата затварят рано, защото им е студено. Да побързаме!

Чакам с нетърпение xD

- Бързо, бързо! - засмяно хукнаха натам.

- Внимавай да не се подхлъзнеш на някоя улица! Не искам да те боли после, пък макар и да имаш козина и така нататък...

- Е, в момента не съм коитка и може и ад проимам силна болка и синини, но няма да ги чувствам, когето съм коте.

- Все пак не е приятно, затова искам да внимаваш. Пък и няма смисъл да бързаме толкова много за храната! Тя ще ни почака мъничко, като ни види, че сме гладни.

Тя се усмихна миличко и го хвана под ръка
- Ето, ако сега паднем, аз ще съм върху теб и няма да ме заболи. - пошегува се.

- Дано. Я виж какво съм слабо! Току виж не помогнала, стига да не съумееш точно в момента да станеш по-мъничка.

Тя се разсмя.-
- Не, днес щесъм човек, както и ти!

- Говорим само за елемента падане! Тогава нищо не ти пречи да се изхитрееш за свое добро.

- А, не, аз не съм такова! - намуси се - ООоо- усети аромата на месо и се залюля.

- Няма значение, няма значение. Сега ще ти поръчам цяла тава. После пак ще измислим нещо.

- Благодаря. - каза тя и го погледна сериозно. Милите й котешки очи пресветнаха, а тя проуменя. - Наистина, много! Сега... ДА ПЛЮСКАМЕ! - хе хе, умираше си от глад.




- Джи! - викна блондинката и падна върху него, плъзгайки се на една от плочките - Их де, откога не си идвал при мен! - гушна го силно, чак можеше да го удуши.

- Първо дамите~ Дано ти харесва, май има някои препечени.

- М? Мислех, че си почиваш - а неговото свещено правило бе да не буди почиващите.

- Дай насам!



Тя се намуси.
- Мен може да ме притесняваш! - млясна го по бузката.

- Ето, ето... ако ти трябват някакви сосове, до теб са.

- Не мога да го знам. Някои не обичат.

- Мерси! - каза с пълна уста.


Тя се намуси още повече и го пусна.
- Добре, съжалявам. - май тя го бе прекъснала. Въздъхна и му помаха, а след това се върна в стаята.

- Само да не се задавиш, моля ти се!

С ограничените си реакции можеше само да съжалява за недоразвитите си качества... може би... след сто години може и да разбереше хората по-добре.

- A, споко!


Е, те, ''хората'' не бяха трудни за разбиране. И тя, простия човек, реши да иде да досажда на брат си, щото така или иначе нямаше на кого другито.
- Батко?

- Е, длъжен съм да го кажа. От къде да знам дали няма нещо да ти заседне. Ще пийна от това, ако нямаш против.

- Кажи, мое малко сладко зайче! - той се обръщаше така към нея... когато беше в хипер добро настроение.

- Нямам, нямам. - засмя се тя и потърка ушички в него.



- Ми скъчно ми е.

- Прекрасно - той си сипа една доста добра чаша от явно джина, понеже на такова миришеше и пусна някакво лимонче вътре, кой знае откъде точно сега го беше взел.

- Нима! - той се изправи от стола, на който седеше близо до камината, за да си топли краката. - Ела тогава да измислим някоя простотия заедно, ще ни отива като брат и сестра.

- Пиеш джин? Не те ли е страх, че ще се напиеш?



- Хайде. - тя отиде при него и го гушна. Поне той й обръщаше внимание. - Кате е кака Изи?

- Не. Толкова много опияняващи химикали съм изпил през живота си и толкова отвари.. .че от един джин да се уплаша...

- Вече задължително ли бива свързана с мен? Мисля, че се чувства страхотно на топло и спокойно без много вятър и студ.