Saiyuki [saga] + ...

Просто ми се... прищя...

Saiyuki Gaiden
Saiyuki Reload: Burial
Saiyuki Interactive OVA
Saiyuki
Saiyuki OVA
Saiyuki: Requiem
Saiyuki Reload
Saiyuki Reload Urasai
Saiyuki Reload Gunlock


Saiyuki Gaiden
Saiyuki
Saiyuki Reload
Saiyuki Reload Blast
- Saiyuki Ibun

Забележка: Заглавията са подредени в горе-долу хронологичен ред според историята си. Не препоръчвам лично аз да се гледат и в същия този ред, но нека да бъдем точни xD В случая с мангите и Сайюки Ибун - това е по-скоро алтернативна версия или... и аз не знам как точно да я нарека, но пак си има връзка по един интересен начин с останалото...

Време е да започнем с общите неща... да, точно така. Имам пред себе си една много обширна тема, с която съм готова за всеки изпит, на който ме подложите. Толкова добре познавам героите им, че съм готова да мина всеки един тест, независимо от трудността и да позная почти сто на сто всеки един въпрос... толкова материали изчетох, че не вярвам да е имало нещо, което толкова много да ме е влечало досега... Това са те. Четиримата виновници. А тяхното аниме? Тяхното аниме се нарича Saiyuki. Преведено директно на български означава "Пътешествие на Запад"... и няма какво друго да се каже... те пътуват към заветната си цел вече години наред, винаги нови, винаги забавни... никога, никога недоскучаващи. Четиримата чалнати главни герои, двама от тях са ми братя, другите са ми толкова близки, че се подготвят и те просто да ми станат част от семейството. Какво пък... дори маймунчето бих си взела.

Всичко започна много отдавна... Когато Божеството разделило светлината от мрака и живота от смъртта. Някога преди, преди хиляди години... тогава били създадени петте свещени свитъка. Онези, които са най-могъщи на света. Петима са онези, които имат правото да ги държат. Петима избират боговете за носители на святата вяра. Свещениците Санзо. Ония, що носят мир по света!
Това е история за място, което е рай. Място, на което в мир живеят демони и хора, където заедно съществува магията и науката. Този свят е рай... докато черните ръце не пожелават да го покварят... Докато не дойде време слънцето да дойде и да ни спаси.
Зли демони се появяват и пожелават зло на този свят. За да ги спре, а и за да спре разрушението на своя китен свят, бива избран един млад свещеник Санзо. Той и тримата му пазители са натоварени със задачата да отидат до далечната Индия и да спрат Гю-ма-о: демонът, който никога не бива да бъде възраждан. През хиляди препятствия по своя път, Чо Хаккай, Сон Гоку, Ша Годжо и техният водач, Генджо Санзо... започват своя път на запад... Ще стигнат ли и какъв в крайна сметка ще бъде техният край там, където слънцето залязва? Колко още тайни ще разкрият за себе си и за онези, за които не са предполагали, че някога може дори да срещнат? Качете се в тяхната кола и може би... някой ден ще разберем...

Е... това е светът на Сайюки. Управляван от богове с черни сърца и мисли, някои от които искат само смърт и тегоби... управляван от вярата, че доброто някой ден отново ще бъде тук и хармонията ще възтържествува... Воден от вярата, че демони и хора някой ден отново ще бъдат заедно. Колко хиляди и хиляди мечти досега сме видели в анимето и мангата и колко думи на надежди са се изговорили. Пътят... е поет... Светът на Казуя Минекура е уникален по своему. Като че действието се развива в нашия свят и в същото време е на място, невъзможно за достигане. В мир съжителстват лъковете и пистолетите, конете и малкото автомобили... всичко е в една истинска хармония, точно, както се твърди в описанията. Този свят е странен и нереален... но те са неговите хора и са родени за него. Никой друг не може да направи подобна друга картина. Магия и наука се свързват и преплитат в едно.
Колко странни неща и съдби видяхме по целия път. И колко много пораснаха нашите герои... една здрава връзка, която никой никога не би повярвал, че може да съществува... те са една от най-силните комбинации, които могат да бъдат видени в аниме. Правят се, че нищо не ги интересува и не им пука за другия... но всъщност дълбоко се притесняват, някъде там, в сърцата си... и се следят взаимно в името на това да бъдат заедно... защото така са по-силни. И никой никога няма да забрави онази сигурност и онази вяра, скрита зад едни наглед простички думи... "Защото те няма да умрат".
Колко просто е като че ли просто да си представиш "Какво толкова? Виждам ги, те пътуват постоянно с малкия си джип и се карат, и си крещят, бият се"... но де да беше само това! Всяка дума има значение... не, зад всяка дума има и друго значение.
Те са безкрайно забавни, те са безкрайно сериозни. Мисията им е забавна, но и безкрайно опасна. Тя е толкова, толкова изтощителна и дълга. Колко неща още им предстоят да се случат... докато не се сблъскат със съдбата си отпреди 500 години... защото имало едно време...

Тогава, когато се роди Сейтен Тайсей, демонът, който не е демон, човекът, който не е човек. Съществото, родено от самата земя, без порода и род. Едно такова същество бе отведено при боговете и те решиха да го задържат. Дадоха го на Слънцето, което да го отгледа и да го дари с любов... И Слънцето нарече това същество Гоку... а после... после започна ужасът... Имало едно време, преди 500 години трима богове, които дали живота си в името на това Сон Гоку, детето на земята, да остане чисто и неопетнено... дали живота си, за да го спасят и пратят обратно на земята. Заради техните "грехове" те биват осъдени... но тяхната раздяла никога не е вечна...

Е, дори и да не разбрахте това обяснение напълно... става въпрос за Сайюки Гайден, за който по-късно... но е факт, че историята на нашите герои започва не отпреди две-три години... и не отпреди десетина. Чак отпреди цели 500 години... някога преди...
Мога да кажа с ръка на сърцето, че историята има толкова разклонения и е така развита, че никога няма да ти стане скучно... винаги да се ровиш и да откриваш... още... още случки... още изненади...

Главните герои...
Най-силни са, разбира се, образите на централните ни четирима герои, макар да има и много други, на които се заслужава да се обърне внимание. За тях може би ако стане на въпрос някой друг път... а сега... Нарочно ще си послужа с тези снимки и с няколко думички, че няма да ми стигне...

Генджо Санзо
Какво мога да кажа за своя по-голям брат, освен, че е по-големият ми брат? Генджо Санзо... Коурьо, детето от реката. Една интересна съдба и една интересна личност. Който опознае него, може да опознае и мен, когато съм сред най-познатите си хора... Вярно е, не се съмнявайте в него!
Един свещеник намира край реката изоставено дете... и решава да го отгледа в храма като свой собствен син. От там тръгва пътят на Коурьо. Малкият послушник е единственият истински син на Кьоумьо Санзо - една смахната откачалка, един весел дух, една истинска светлина. Ами малкият? Той, с русата си като злато косица и лилавите си очи, често прави впечатление на всекиго... и колко ли е трагично това, че една нощ... неговият единствен баща бива убит пред лилавите очи на това дете... Една светлина си отива, след като се опитва да го защити - детето, а и свитъците на сътворението. Защото този Санзо държи у себе си два свитъка... бива нападнат и убит... и никой не би се учудил на това, че малкият става избраник на боговете... като следващ Санзо. Генджо Санзо - 31-вият на Китай.
Санзо може да бъде сметнат за затворена личност, или пък по-скоро тсундере от мъжки тип. Той е безкрайно пасивен и обикновено не прави нищо, освен да се поскара малко, като стар мърморещ баща, да седне и да пуши цигарката, захапал вестника си. Изглежда така, че сякаш би изоставил хората около себе си във всеки момент, но накрая винаги е там, където трябва да бъде. Позволява си дори да бъде ранен заради тях. Той се нуждае от тях... дори да не си го признава никога. Зад иначе безразличната му физиономия се крие истински любопитно същество. Той има познания, на които други бяха завидели. Зад безучастното му поведение се крие истинска сила, която само чака да избликне. Той е силен и магнетичен образ. Има нещо в него, което те кара просто... просто да не го мразиш! А кой би намразил оня, който въпреки всичко носи толкова поводи за усмивки... Онзи, който има най-откачените вкусове и алергии, онзи, с когото всички се шегуват и от когото всички си патят... и онзи, който е истинският център, онзи, който е човекът, около който всички се държат. Те доказаха, че не могат без своя водач... той доказа... че е водач.

Сон Гоку
"Гоку... ти се казваш Гоку" бе казал някой, някога много отдавна. И ето го сега, този така забавен и мил образ, без който историята няма да бъде същата. Заради когото всъщност започна всичко... той е още жив, той е там, където душите на други се молеха да бъде. Усмивката му блести все така широко... той все още се смее. Все още е чист.
Гоку е едно истинско дете. Той е съществото, което някога отдавна бе обединило останалото трима по един странен начин... и сега, подавайки им няколко портокала, ги направи екип. Докато Санзо е техен център, то Гоку е тяхната душа. Когато са заедно, те могат да забравят за винаги за всичко, което са оставили зад гърба си. Когато са заедно, тогава болката изчезва. Единствената мечта на Гоку е да не бъде самотен и неговата светлина - Санзо - никога да не загасне. Той е готов да се хвърли от хиляди скали заради другите, стига това да му позволи да ги задържи до себе си. Неговата история е най-болезнена и ужасяваща... неговата история го прави и най-силен като че ли, най-дълбоки са раните му... в неговите ръце лежи и обещание, дадено отпреди 500 години. Времето, което те сега не помнят... Никога не съм харесвала Гоку напълно. Понякога съчувствам на историята му, докосва ме по онзи тъжен начин... но въпреки всичко... той не е от най-силните магнити...

Ша Годжо
"Чакам аз деня, в който... някой ще ме погледне с други очи и ще види... ще види в цвета на косата ми не цвят на красота... а червеният цвят на кръвта". Ша Годжо... оня, който е демон, но не е. Полу-демонът, който броди с червените очи, търсейки някой, който да го изведе от мрака. Кой по-широко може да те накара да се усмихнеш от него? Кой може да е по-забавен, дори повече от Гоку... и кой всъщност е този, който никога не е бил обичан? Едно момче, което е искало да бъде приемано от семейството си, което е страдало само. Чиято майка го е мразила... което сега броди наоколо само за да получи малко нежност. Много хора виждат в него само комедията... къде отива обаче онази част от него, която... дори и да крие, тя си е там. Много хора смятат Годжо за глупав, поради това, че се впуска на помощ твърде бързо и винаги попада под ударите на злото първи. Но какво да се направи... той също не иска да губи. Другите са негово семейство. Те са негови братя. Годжо да мрази? Годжо да презира? Няма място за абсолютно никакво зло в сърцето на Годжо. Той би ги изоставил само за да иде да се бие сам, ако мисли, че те са застрашени, ако мисли, че това е единствено негов проблем. Той би извадил дори онези, които сякаш на първи поглед са му неприятни... от някой действащ вулкан. Той е истински и верен приятел, независимо колко опърничав изглежда. И какво ли означава за другите ли? А какво им бе на тях, когато на задната седалка нямаше никой... и нямаше никой, който да пресича думите им, да се обажда, когато не трябва, да спори с тях... нямаше никой, който да сподели едно уж нечувано, но искано мнение. Ша Годжо допълва техният свят по още един уникален начин. Търсейки и намирайки онова, от което сърцето му се нуждае в тази откачена компания... давайки всичко от себе си, съвсем сякаш недоловимо... за да защитава семейството...

Чо Хаккай
"Ако те боли... ако те боли, можем да станем равни. Ако извадя окото си... тогава ще се самонакажа за онова, което направих, нали? Тогава ще стана като онази, която убих... Или може би... искаш да извадя и двете? Добре... добре..." Съдбата на Хаккай е може би също една от най-ужасяващите. Една история, оплискана с кръвта на хиляда убити. Имало едно време един учител, който бил отгледан като сирак. Този учител търсел сестра си, отдавна изгубена, докато учел децата в сиропиталището... един ден демони отвлекли жената, която обичал... затова той ги проследил и ги избил всичките... всичките... но жената... жената после загинала... а според легендите човек, който убие хиляда демона се превръща сам в демон. Чо Гоно се превърнал в чудовище и кървавата му история се разпространила из околността... Всичко това е част от едно погребано минало. За това как Годжо го намира, оплискан с кръвта на хиляди убити, за това защо и как се грижи за него после, за това как Санзо решава, че този човек трябва да живее, за това как той приема ново име... хиляди неща могат да се изпишат. Но сега Хаккай е с нас такъв, какъвто е. Грижовната "майка". Той, който се притеснява за всичко и всеки един от останалите. С дълбоката лична драма, която носи в себе си... най-странен от четиримата, той продължава да носи своята странна усмивка на лице... и тяхното присъствие ще продължи да бъде като стена, на която той ще може да се опре... винаги... Една истински наранена душа някога преди... сега може да бъде единствено част от онези, които успяха да възродят щастието му и го накараха да разцъфне с нова сила. До последния си дъх... тихото присъствие ще бъде отново с нас, вярно до последната секунда на живота си.

Сега малко и за...


Вече споменах за кратко за Гайден малко по-нагоре. Това е история, която все още спи някъде там, в безкрайния свят на Сайюки. И чака своя край вече 500 години. Тя разказва за истинското начало на онова, което са те сега, за истинското начало и истинското им събиране някога отдавна. Те винаги са били заедно, свързани заедно от самото си раждане... защото са били заедно и някога преди - тогава, когато са имали божествена сила.
Да... историята ни започва преди 500 години, в Небесата, където живеят красивите божества на нашия свят. Техният свят е прекрасен и нереален. Техният свят е всичко, което някой някога е искал да види, пък дори и само за малко... но както обикновено се случва и на най-прекрасните места... в Небесата има тъмна поквара. Едно божество иска да унищожи всичко, създавано някога. Божествената армия ще бъде негова, стига да изиграе картите си добре. И накрая той ще бъде Императорът на слънцето, главният бог на света... само още няколко стъпки към целта...
Злият Литотен е готов на всичко, за да изпълни желанията си и да задоволи страстите си. Той ще убие ако трябва сина си, Натаку, но ще постигне всичко, ще има света в своите ръце. И точно по времето, когато плановете му вървят най-добре...
В двора на една друга богиня, Богинята на Милосърдието, пристига едно истински странно същество - Сейтен Тайсей - същество нито човек, нито бог. Родено от земната твърд с цел, която никой не може и да знае. Същество със златни очички... еретично, защото няма истинска порода и род... Но въпреки това богинята го задържа в двореца си и нарежда на младия си помощник, Конзен... да се грижи за съществото. Конзен му дава името Гоку... и става като негов баща.
Гоку пък се сприятелява от своя страна с генерал Кенрен и маршал Тенпо, които винаги са готови за нови приключения. Трима млади богове сякаш се влюбват в същество, което е по-добре да бъде унищожено. В последствие обаче... Гоку се сприятелява с Натаку и виждайки на какво е подложено малкото момченце... прави така, че предизвиква Литотен и го насъсква срещу себе си. Ако иска да оцелее трябва да се махне от божествения свят. Ако иска да спаси и себе си, и Натаку... и всички останали. Трима млади богове ще заложат всичко на карта, но ще приемат задачата да изведат чистата душа в човешкия свят, където Гоку ще бъде свободен.
Богинята на Милосърдието е онази, която единствена носи милост и надежда по мрачния им път... онази, която ще реши съдбата им... някой ден...

"Можеш ли да станеш Слънце за някого?" е девизът на иначе тежката и дори трудна за гледане история. История за тъмнината, която съществува дори горе, в "идеалния" свят. Където сякаш няма надежда и няма милост към никого... където сякаш всеки преследва свой собствен интерес... Няма място дори за малката, детска усмивка... не завинаги...

Главните герои...

Конзен Доуджи - това е нашето Слънце, което носи нашата светлина... или поне стана Слънце за Гоку така, както стана и обратното. Конзен е младият бог, който първи става свидетел на широката усмивка на едно дете... и който първи подаде ръка на съществото, което не бива да съществува. С златните си коси, като слънцето... и с очи, които могат да виждат само красотата... той не е войник, нито пък може да се бие. Той може да подписва документи и да разсъждава по цял ден... скучен му е животът, но друг избор няма... докато един ден животът не влиза с гръм и трясък през вратите на сърцето му. За Гоку той дори би убил. Заради Гоку той ще жертва всичко постигнато. Едно същество, за което той е готов на всичко. Дете, за което вярва, че се нуждае от живота повече от всичко останало.
Конзен е много интересна личност. Право да си кажа, имаше голям ефект върху мен. Неговата тиха самоличност и медено-красивите му думи. Той е истинският бог, от който светът се нуждае, техният свят. Дотолкова чист и силен като характер е. Неговата вяра в чистотата и красотата е достойна за лаври и поклони. Дори да не притежава истинска физическа сила, силата на душата му е много, много по-голяма. Има волята да изтърпи всяка болка по пътя към спасението. И наистина заслужава да живее и продължи напред... някой ден.


Гоку - ето го нашето дете... за всички тези години той не е пораснал много. За всички тези години сърцето му е все така изпълнено с вяра в доброто - като всяко едно дете, той е готов да обича и да се смее, когато е обграден от обичта на онези, които и той самият обича. Вярно е, че след всичко, което се случи с него, сега е много по-различен. След всичката болка, която се изсипа върху него като казан с вряла вода... но все пак... все пак отново е нашият Гоку.
Наистина няма по-чисто създание от него, макар другите да го мразят. Няма по-голямо сърце, което да е способно да обича всеки и всичко, дори да накара всеки да му отвърне със същото. Невъзможно е като че ли да го намразиш, да искаш да го убиеш... освен ако нямаш наистина черно сърце, на каквото, за жалост, той наистина попада горе, на небето...
Дори на първи поглед да изглежда откачено и странно това, че те жертват всичко за него... нима наистина не биха го направили? Както и сега, така и преди, Гоку остава тяхната душа... независимо дали са богове или демони.
"Точно като Слънцето!", възкликна момчето и дръпна кичур златиста коса, който остана в ръката му... така започна една неразрушима връзка... като баща и син...


Генсуи Тенпо - маршалът на една от божествените армии, който обожава да чете, защото друга работа си няма... живееше някъде горе, в небето... и получи своята роля в нашия свят. Без неговия меч никога нямаше да бъде същото. Без неговата усмивка път надолу нямаше да има. Хладнокръвен убиец на всичко зло, само и само да намери пътека през злото... той, точно като Хаккай, който ще бъде след време... ще защитава всички ни до последния си дъх. Изваден от скучното ежедневие, той ще се възроди като пазител на онова, което му е най-ценно.
Тенпо има малко връзка с Конзен, макар че не разбрахме точно откъде се познават, струва ми се. Той работи заедно с младия генерал Кенрен... и продължава да е все така най-странен от четиримата. Честно казано, него го разбирам най-трудно, колкото и да ми се струва понякога обратното. Има неща, за които просто няма никакво обяснение... защо ги прави така и какъв е техният смисъл... но едно е истински сигурно - че ще изпълни обещанието си докрай. Влюбил се в живота такъв, какъвто му го показа едно дете.
"Ние никога няма да се разделим!"...


Кенрен - както и преди, така и сега... Кенрен е дете на забавленията. Роден е да търси предизвикателствата. Младият генерал, който отново и отново ще се жертва за всеки, стига да мисли, че това е правилното решение. Така трябва да бъде... и няма да го бъде страх никога, дори пред вратите на смъртта... няма да престава да твърди, че прави правилното дори ако желаят да отнемат живота му. Ще приеме всяко наказание с усмивка... и няма да се предаде. Дори Кенрен показва неща, които сме виждали и загатнати у Годжо... как е възможно да го помислиш за нещо, което не е? За хладнокръвен убиец или... каквото и да е. Кенрен, този, който обича. Той също имаше голям ефект върху мен. С вярата си в това, че връзките са неразрушими, че трябва да прави именно това, което е правилно, за да спасява другите. Отново същият верен, верен приятел... Той бе първият, който подаде ръка на Гоку с обещанието, че никога няма да се разделят. Човекът, който първи се влюби в малкото детско сърце. Онзи, който не престана да го пази и защитава. Този, който изтърпя всички наказания вместо малкия, този, който дори, макар и на шега, нарече Гоку свой "незаконен син" само, за да го опази от разсърдените прислужници, които искаха да затворят приключенеца в клетка. Може би един от най-силните характери, които въздействат на Гоку. Повече дори и от Тенпо, а може би дори малко повече от Конзен... Кенрен е бащата на малкото маймунче по начин, по който друг не може да бъде.

И малко за...

~ Saiyuki Ibun

"Друго пътешествие на Запад"... една история, която се развива много преди боговете да се преродят на нашата земя... преди червенокосият демон да започне да страда, преди еретичното същество да бъде намерено, преди учителят сирак да започне да рони сълзи и преди бебето да бъде намерено край реката.
История за един свят отпреди не чак толкова много години. Когато една друга светлина е носела радост на света. Когато една нова сила е била готова да се роди.
Всичко започва не къде да е, а в един храм, далеч, далеч в студените планини. Там тренират всички млади свещеници. Всички тези хиляди ученици, които минават през възможно най-трудните тренировки и живеят при почти ужасни за нормалните хора условия... всички те имат една цел - да станат един от петимата Санзо - носители на вечната сила на свитъците. Само петима от тях ще успеят.
И в този леден ужас насред планините... там срещаме и нашите герои. Тъй като Ибун е още в самото си начало... не знаем кой защо е там и какво е намислил да прави. Само 11 човека успяват да минат първия изпит... само пет от тях ще станат онова, за което са дошли.
Спираме се на най-важният образ в зимната приказка. Той се казва Хоумей. Той е нисичко момченце, което не изглежда да има каквато и да е сила, освен своя ум, но май дори и него не използва. Той може да се окачестви като втори Гоку, ако трябва да бъдем истински честни. Всички се чудят как е могъл да стигне толкова далеч - русото треперещо детенце, което дори обича да се крие на някое дърво, вместо да мръзне и да тренира. Неговият нрав може да ви накара да си умрете... от смях. Той е способен да обръща всичко на шега, да се забавлява така, както никой друг не може.
Това е неговата история...
История за това как момчето стана мъж и как този мъж стана монах Санзо. Какво направи той и как спечели титлата си... и как този човек накрая бе отведен от нечия ръка или просто от съдбата.. бе отведен до реката, за да намери следващото слънце. Предстои на всички ни да разберем... колко грешки или колко правилни решения е взел през живота си този лъч светлина, който досега помнехе само като готиното старче с лулата, невъзможно за разбиране, но изпълнено с най-чистата и свята любов към единствения си истински син.
Хоумей, или Коумьо (може би Кьомьо или подобно, така и не се научих да го пиша на български правилно), е образ, който, ако искаш да го разбереш правилно, трябва много внимателно да наблюдаваш. Зад веселата си фасада кой знае какво ли крие той... направо е невъзможен... понякога ме хваща срам от него заради откачените му номера.. макар и да знам какъв човек става после. Невъзможен е! Поне засега, когато още не е станал напълно, напълно сериозен...