Кейти Джоунс е тук!

- А виж това там са градините.. - Кевин показваше на Скай Драконовото царство. Момчето обичаше да стои с ангела горе на една от кулите и да обсъждат надълго и на широко всякакви проблеми и теми.
- Кевин а това там е Синята планина нали?
- Да..Нарича се синя, защото дори и през 20-годишното лято е покрита със сняг..Говори се, че там зимните демони прекарват лятото..но едва ли..
- Ти виждал ли си зимни демони?
- Да виждал съм - усмихна се Кевин, но нещо изведнъж го накара да се обърне. Това същество..Беше му познато..
- Пак се срещаме - гласът!Кевин пребледня и придърпа момчето до себе си. Гласът..Гласът на..Кейти Джоунс!
Да тя беше. Канаши беше минала незабелязано през стражите и видяла Кевин и Скай на кулата. Кейти се усмихваше зловещо докато се приближаваше.
"Скай..Качи се на парапета" нареди Кевин докато гледаше Кейти..Изведнъж се стресна виждайки в нейните очи други..толкова познати..после още едни..Значи не му се привиждаше.Бяха очите на Арвен..и Морзан..
- Какво си направила с Морзан и Арвен? - попита спокойно докато придържаше момчето, което се беше подчинило на заповедта му.
- О натрапниците ли?Дойдоха без разрешение да пречат на удоволствието ми.
Кейти изгуби търпение и се затича към Кевин с яростен поглед. Мъжа това и очакваше, хвана здраво Скай и скочи от кулата оставяйки стреснатата Кейти горе.
"Дай ми..крила..крила.."
Кевин усети белите крила, които разкъсваха дрехите му и чувствайки се по-уверен полетя с викове надолу. Отначало не го разбраха, но после викът му се разля из целия замък. "Кейти Джоунс е тук!"

- Алзиеа!Бързо отведи принца на безопасно място - Кевин сложи момчето а гърба на вълконещото, което го погледна тревожно
"Ами ти?"
- Спокойно..Ще се справя..Върви!
Вълконещото полетя напред докато ангела се обръщаше към Канаши и Кейти. Драконите я бяха наобиколили, макар и да изпитваха страх към нея..А бяха видели и нещо познато в този демон. Бром, подпрял се на няколко млади момчета излезе пъшкайки на двора. Нямаше да позволи всичко да премине без него.
- И тъй, Кевин Ру Уърт...Ти - тя го посочи с гневен поглед - Ти ще станеш притежание на черния свят..И аз ще те заведа там.
Канаши се спусна към белокрилия, който ловко избяга. Кейти беше решена повече от всякога. Това същество й трябваше и тя щеше да го хване каквото и да й струваше това. Изпрати няколко черни магии по бялото същество, но то май имаше някаква стратегия, защото просто ги отблъсна и продължи да лети и да отбягва Канаши
- Ти си страхливец!Ела долу, за да видиш на какво съм способна.
- Не ти..Тези в теб..Ти черпиш от тяхната сила, Кейти..Ще те върна в Отвъдното, колкото и да е трудно.. - пазителят кацна долу срещу Кейти, която слезе от Канаши. Около тях се образува кръг от зяпачи..Всички бяха готови да помогнат ако се наложеше

- Кажи ми..всезнайко..На кой е синът на Арвен?Доста интересен ми се вижда..Нали за неговия баща спорят..
- Не виждам причина да ти казвам кой е - Кевин извади жълтия си меч, докато гледаше как Кейти вади дълъг и изключително остър черен меч, заблестял в мъртвешка светлина
- Моля..Всички искат да узнаят преди да станеш тъмен ангел..
Кевин се усмихна.
- Дори и да ти кажа..Няма да повярваш.
Кейти вдигна рамене и нападна с нова ярост. Имаше за цел да доближи колкото се може повече Кевин и да хвърли в лицето му приспивен прашец. Така много лесно щяха да вземат белокрилия със себе си. Но Кевин всякаш четеше мисли, защото колкото и Кейти да искаше да го доближи все едно толкова повече се отдалечаваше. Канаши използва момента в който Кейти не й нареждаше и започна борба срещу драконите наоколо. Трябваше им много хаос, за да успеят да вземат пазителя със себе си..ако успееха разбира се.

В Кейти Арвен и Ерика отново бяха скочили на крака и обикаляха като луди, едната бърборейки разни ругатни, а другата нахвърляше идеи на все още спокойния Морзан
- Стоп! - нареди той след малко, когато почувства, че главата започва да го боли - Вие двете ще седнете тук и ще чакате знак от мен..Всички тук ще се обединим срещу Кейти и ще помогнем на Кевин..Но още не е дошло времето..Дотогава..Арвен защо не кажеш наистина кой е бащата на Скай?
- Не се опитвай да ме откъснеш от ставащото, Морзан!
- Не наистина..
Морзан искаше да успокои момичетата, за да могат после по-лесно да помогнат..Арвен се спря като изгледа Морзан по особен начин.
- Бащата на Скай е..
- Е? - настоя Морзан с някакво странно чувство в стомаха, което не му харесваше
- Кевин Ру Уърт - чувството веднага се замени с изненада. Духовете наоколо също изглеждаха доста изненадани. Арвен се настани до Морзан без да проговори повече и зачака мирно и тихо

Магиите започнаха. Кейти наистина имаше много хора в себе си. Такова разнообразие от сили Кевин никога не беше виждал. Той се защитаваше колкото можеше. Надяваше се да успее да пробие някак си защитата на този нов демон Кейти Джоунс..Не искаше да се ядосва, защото се страхуваше за съществата около себе си
- Момче! - викът на престарелия Бром отклони вниманието на белокрилия. Кейти използва тоя случай и обвърза с нещо лепкаво крилата на Кевин. Беше ужасно и болеше.
- Какво е това за бога? - попита докато се опитваше да премахне лепкавото нещо
- Това е лепило, което доста ще помогне..Но на мен - Кейти се изсмя и отново започна да напада

- Хайде какво чакаме?Време е - този път Арвен беше правя. Морзан се изправи и хвана едната й ръка. Останалите също се изправиха
- Права си..време е - всички се съсредоточиха..Трябваше да помогнат на Кевин..Засветиха в различни светлини и леко се издигнаха от това, върху което седяха допреди малко.

Кейти се разгневи и спря нападението си за миг..Те пак се бонтуваха..Не..този път нямаше да й попречат
"Канаши..Искам те в съзнанието си!" нареди тя на съществото, докато около нея черното сияиие изчезваше и започваше да свети разноцветно. Канаши спря битката си с драконите и се озова с един скок до господарката си, за да й помогне.

- По дяволите! - извика Арвен
- Мълчи и мисли! - беше отговорът на всички наоколо, заговорили в един глас..И Арвен трябваше да се присъедини

- Какво е това съзнание за бога!?
"Аз съм Канаши и вие няма да пречите на господарката ми сега"
- О страхотно...Отново ено от тези луди създания...
Всички в тялото на Кейти почувстваха как го напускат и влизат в едно съвсем ново съзнание за тях.

Отвън Кейти благодари с жест на Канаши и отново се изправи срещу белокрилия. Сега беше решена да използва и хитрост.
- Кевин..Вече ми лазиш по нервите. Честно.
- По-добре. Така по-лесно ще се ядосаш и ще се разкараш от тук
- О колко добре ме познаваш.
И момичето се зае със сложната магия. Около двамата които се биеха се образува черна мъгла, червените очи засвяткаха в мрака, Кевин усети как меча му натежава и започва да пари.Изпусна го за радост на Кейти, която замахна със своя меч и..е останалите, които бяха там те видяха нищо повече. Кейти, Кевин и Канаши бяха изчезнали. Но някъде от малката горичка две същества ясно бяха разбрали какво беше станало.
- Сега какво ще му правят, Алзиеа? - момчето на гърба й гледаше уплашено към мястото, където допреди малко стоеше Кевин
"Не мога да ти кажа, но ще е лошо нещо. Да вървим да потърсим някой"
- Няма ли да се върнем в замъка?
"Не..Сигурна съм, че целта на Кейти беше да вземе и теб със себе си. Няма да те изложа на опасност. Довери ми се"
- Но аз не познавам никого другиго освен хората от замъка
"Познаваш Муртаг и Мерик нали?Е, ще се опитаме да ги намерим..Ако не успеем аз ще те запозная с хора, на които имам доверие"

- Няма го!
Викове огласяха двора и двореца. Завръщането на Кейти беше разтърсило всички. А най-лошото беше, че не знаеха къде е принца. Бром стоеше съкрушен долу в Подземието на Последната битка, подпрял глава на стената, горе в стаите крешяха името на принца..но него го нямаше. Знаеха, че момчето беше с Кевин преди нападението, но пазителя беше изчезнал с Кейти..Бяха забелязали, че Алзиеа също я нямаше. Надяваха се принца да е с вълконещото и тя да се погрижи за момчето.

- Алзиеа..Ти откога си с Кевин? - Скай седеше здраво хванал се за врата на съществото, което тичаше нанякъде
"От много отдавна.."
- Той..Какъв е..
"Какво искаш да кажеш?"
- Има крила..Хората с крила са ми странни. Чел съм за такива, но..
"Къде си чел?"
- Ами не съм точно чел..Знаеш че не мога, но..В библиотеката веднъж имаше някакъв мъж с наметало, който четеше на глас. Каза, че хората с крила били ангели..Кевин такъв ли е?
"Ами..в общи линии"
Алзиеа се замисли. Кой можеше да рови из царската библиотека. На кой можеше да му трябва книга за прастарите времена?

- Тичай при Бром - порталът се беше отворил пред вратите на замъка и Скай зарадвано изтича към входа.
- Муртаг сър.. - един от войниците дотърча до него, за да окаже помощ ако трябва и тръгна към входа заедно с Ездача.
- Нещо ново? - попита сериозно мъжа, докато изкачваше стълбите към стаята си
- Имаше няколко нападения, всеки ден някакви странни неща прелитат над нас сър и..Бром ебритил е мъртъв..
Муртаг се спъна и претърколи
- Какви ги говориш? - попита след малко уплашено и се изправи
- Мъртъв е сър..Почина след битката на Кевин Ру Уърт от някаква болест сър..
- Гунтера! - възклвикна Муртаг и бързо тръгна надолу. Беше изпратил 3 годишно момченце при мъртвец. Настигна Скай по един от тайните тунели и успя да му препречи глетката навреме.
- Къде е Бром? - запита момченцето докато Муртаг го водеше назад, за да го предаде на една слугиня
- Скай..Бром отиде при мама..Разбираш нали?
- Горе на небето ли?
- Да..Довечера ще видиш как на небето до онази ярка звезда изгрява още една
- И първата ще си има другарче както каза Кевин
- Да така е..
Момчето тръгна с бавачката си и остави Муртаг да се сбогува с учителя си
- Сър?..Кой ще е новият регент? - това върна Муртаг в реалноста и той се усети, че седи върху трона. Стана и започна да обикаля. Единственият наследник беше Скай..Баща му беше неизвестен..Внезапно го осени идея.
- Винр Алфакин, Книфр! - извика към прозореца, от който веднага се показаха две глави. Винр и Книфр бяха още живи, макар и стари дракони, преминали през безброй неща, за да стигнат до тук сега. Муртаг се обърна към войника и двамата останали регенти.
- Аз Муртаг, пръв водач на войските назначавам тези два достойни дракона за регенти..Който не желае те да водят нашето царство, нека възрази..
Е, никой не възрази. След един час Муртаг вече беше долу при Тунела...
Няколко минути по-късно стражите видяха как от замъка сякаш излиза дух. Стройна фигура в синьото наметало на Арвен излезе спокойно и тръгна бързо на някъде.