Лов из горите

Заглавие: Лов из горите Чет Сеп 06, 2007 8:12 pm

- Тихо орки! - орките имаха способността бързо да изпълняват заповеди, а с помоща на новия пазител, порталите бяха сигурни. Сега тя, Татяна, ангелът, който черния свят бяха заловили седеше на едно клонче с измъчено лице обляно в сълзи.
На поляната имаше няколко белокрили хора, които явно чакаха нещо, а и бяха разтревожени. Висяха във въздуха, заради гадинките, които се опитваха да ги бодът. Орките се мърдаха точно поради тази причина, но трябваше да са търпеливи. Изведнъж до тримата белокрили се появи четвърти.
- Ето те..Джош..Лелее как ще свикна с фалшивите имена..Предупреди ли го?
- Да..Но той не знам дали ще иска дори да зърне шефа..Все пак знаете как го прогониха..
- А иначе А...Кевин..Добре ли е?
- Когато отидох там се лекуваше, май го бяха заловили..Като става на въпрос..Т..Мери къде е?
Татяна трепна, но имаше нови господари. Нищо не можеше да направи..Единствено истинския й човек можеше да я спаси..А тя служеше на едно момченце. Ангелите на поляната се огледаха и тръгнаха непредпазливо напред
- Да ги последваме - усмихна се Кейти.
"Татяна..Пази орките ми" чу в главата си ангела и почувства нови сълзи в очите си.
"Да..Господарю" каза с мъка и погледна черните криле, които заместваха истинските

Заглавие: Re: Лов из горите Чет Сеп 06, 2007 8:23 pm

- Джош ама нали си сигурен че беше А..Кевин..
- Ти луд ли си?Да не позная съседа си, приятеля си?Аз на тъп ли ти изглеждам?
Но нямаха време да спорят. Четиримата се озоваха изведнъж пред няколко вдигнати във въздуха странни палатки. Тук бяха настанени една половина ангели..Всички се бяха разпръснали. Бяха намерили тайната им страна и те трябваше по някакъв начин да се скрият.
- Ето ви!Вие.. - жената, която ги посрещна беше явно някоя от царския двор. Беше и по-възрастна и по-величествена..с по-големи криле..Беше продължила на някакъв друг език.
- Да нападнем! - каза без търпение Кейти. Не я интересуваше нищо друго освен да се разправи с тези гадни белокрили създания.
"Търпение..Татяна...Върви напред и само да си споменала нещо.."
Ангела се постара да избърше сълзите и окуражена от белите крила мина напред
- Мери!Къде беше, тревожех се за теб - онзи, който наричаха Джош хвана треперещите ръце на сънародничката си и се вгледа внимателно в нея
- Нищо ми няма...Спокойно..Успях да се справя.
- Трепериш..Спокойно.. - Джош я прегърна мило и се огледа. Приятелите му забелязаха подозрителния поглед и кимнаха едва забележимо. Интуацията на Джош никога не бъркаше

Заглавие: Re: Лов из горите Чет Сеп 06, 2007 8:36 pm

- Пусни ме..Моля те.. - изхълца Татяна внезапно решила да се бори с орките и всички останали зли същества
- Какво има? - продължи тихо и спокойно ангела, като изключително добре наподобяваше Ним
- Бягайте..Вдигни тревога..Нападат ви - тя млъкна измъчвана от адска болка, крилата й се промениха и Джош я пусна. Очите на приятелката му почерняха и пред него се изправи черен демон
- Напред - изкрещя съществото и орките долу излязоха на открито
- Много са - прошепна Джош, чието истинско име беше всъщност Ника - Всички да се махат!Нападение! - закрещя ангела и бързо полетя нагоре сред палатките
- Не!..Заедно ще се изправим срещу тях - водачката, която досега беше мъмрила четиримата приятели се изправи пред Ника и го погледна строго. Той се поклони. Още много ангели, всички, които сега бяха в лагера се присъединиха към мъжа и жената.
- Ние ще ви прогоним от нашия лагер - отсече твърдо водачката и кимна на всички да се съсредоточат.
- Ха..Мечтайте си..Орки! - нареди Кейти като полетя нагоре с Канаши. Но преди да докосне водачката нещо я отблъсна назад. Беше Ника.
- Ах ти! - изръмжа Кейти и се запъти към белокрилия. Той обаче успя да се скрие, а общата сила на всички летящи запрати Кейти отново долу.
- Искам помоща ви братя и сестри! - извика водачката

Някъде далече в пустинята Кевин се сепна при вика, който беше чул..Ника не лъжеше..

Заглавие: Re: Лов из горите Чет Сеп 06, 2007 9:18 pm

Бялата светлина свърши и на поляната ангелите усмихнато огледаха пораженията върху орките. Ника бързо се спусна надолу към Татяна и я грабна точно на време. Белокрилата щеше да се оправи под грижите на събратята си. Но Кейти още беше наоколо. Тя и Канаши се поддържаха благодарение на всички в тялото на Кейти, които тя с удоволствие измъчваше колкото можеше.
- Боли..Къде съм? - забълнува белокрилката, докато Ника я предаваше на лечителите. После се поклони на водачката, която си почиваше на един клон
- С ваше позволение, милейди..Искам да намеря онзи демон и съществото.
Водачката го погледна. Тя отлично знаеше, че Кейти щеше да се върне..
- Джош..Оставаш тук..Погрижи се за изтощените и за Татяна..
- Да милейди - не можеше да не се подчини. Не беше такъв какъвто беше човека, който защитаваше. Той кацна близо до лечителницата и острият му поглед бързо започна да обикаля наоколо
- Джош добре ли си? - попита приятеля му като кацна до него, само че прав
- Тя ще се върне..Сигурно господарят й умира от яд, че е загубил втори Пазител..Той иска да притежава някой от нас..Повече е по-добре..
- Ние можем да го победим..
- Но не винаги..Трябва да внимаваме повече вече..Водачът беше прав.

Заглавие: Re: Лов из горите Пет Сеп 07, 2007 11:54 am

Татяна се събуди и се намери под острия поглед на лечителката и водачката.
- Милейди съжалявам..Нямах избор..
- Спокойно дете..Всичко ми е ясно..Вече можем да те наричаме Татяна. Те знаят името ти, но благодарение на защитата на Джош..
- На..Н..Извинете..На кой?
Водачката посочи към Ника на клона който се усмихна и помаха.
- Какво е сторил той?
- Предложи да те защитава и го направи. Той е умен Пазител и ще се справи..И нещо ми подсказва, че неговият човек има нужда от помощ..
Ника се изчерви и отлетя по-нагоре, за да се усамоти.
- Джош наистина е добър приятел - замисли се Татяна и после понечи да се изправи, но лечителката я спря.
- Господарке, поставили сме патрули на всякъде..Веднага ще ви уведомим ако нещо се случи - намери сгоден случай да се изкаже приятелят на Ника, водачката кимна в съгласие.

- По дяволите с тези белокрилки - ядосваше се Кейти като гледаше как патрулите обикалят и старателно преглеждат наоколо.
"Пак ли ще намерим Татяна?"
- Не Канаши..Сигурна съм, че те са взели мерки..Ще си харесаме някой друг.
"Видях един, онзи, който ни попречи да убием главната, да се усамотява"
- Значи онзи, който пази има проблем..Чудесно той ми харесва..

Заглавие: Re: Лов из горите Пет Сеп 07, 2007 12:15 pm

- Джош?Свърши ли? - Татяна беше се отървала от лечителите и сега докосна леко Ника, който се стресна и обърна - Съжалявам..
- Не, няма нищо..Моят човек е добре..
- Никога не си ми разказвал за него..
- Нито пък ти за твоя..Не мисля, че има нещо за разказване...
Тотяна се усмихна и седна на клона, пълен с зелени и свежи листа.
- Моят човек е малко момченце, което един ден ще стане крал на драконите.. - каза след малко загледана в малкото късче небе - Скай Гондорски, синът на Арвен...Ангелът на Арвен почина..Помниш ли я?
- Да..Много беше добра..Но какво да се прави..Ние можем да сме безсмъртни, но каква е ползата от нас, когато не сме пазители на никого..
- Горкият Кевин..Ти знаеш ли на кого е пазител?
- Не, пише го само в свещените книги..Никой няма право да гледа там..
- Ами твоят човек?Разказах ти аз на кой съм Пазител..
- Ех казах ти, че няма какво да ти кажа. Аз съм пазител на елф..Не не искам да говоря..

Докато двата пазителя си говореха, отдолу под тях Кейти усмихнато слушаше разговора и чакаше удобния момент. Този път й трябваше Джош..Кой знае какво му беше истинското име, но този ангел някак й напомняше на враговете й..Канаши пък обикаляше внимателно и следеше близкия патрул.
- Джош?Защо ме спаси..защо ме защитаваш?
- Ти си ми сестра..Ние трябва да се подкрепяме естествено..Нали?
- Да, но някак..
- Спокойно..
Кейти даде знак на Канаши. Татяна се оттегли и остави Джош сам. Сега беше моментът. Но явно пазителят на елфа имаше остри очи, защото забеляза острието на меча, който летеше към него и блясъка на крилата на Канаши.
- Нападение! - закрещя отново и ловко тръгна към лагера
- По дяволите! - гневно извика Кейти след него

Заглавие: Re: Лов из горите Съб Сеп 08, 2007 4:53 pm

- Хей само не ми се сърди ако ти се скарат - синекосата пазителка водеше Кевин след себе си. Бяха намерили бърз начин за придвижване.
- Ако можех да се размина само с караница..
Гората му напомняше за тази в собствения му свят..Или пък това беше заради магиите, които ангелите разнасяха след себе си..Внезапно нещо го връхлетя и го събори. Кевин понечи да извади меча си, но в следващия момент разбра, че не е нужно.
- Знаех си, че ще дойдеш, знаех си..Ъ, искам да те предупредя, че имаме секретни имена. Аз съм Джош - ангела изправи приятеля си, който още крайно замаян успя бързо да разбере бързо изговорените думи.
- Разбрано Н..Джош..
- Ела ела..Само ако те види водачката..
- А на мен внимание малко? - обади се момичето нацупено докато Джош дърпаше Кевин напред.
- Оу извинявай..Как ти беше името?
- Настя..И аз не знам защо, повече си харесвам истинското..
- Че то кой не си го харесва..Не мисли, че ми е приятно да се казвам Джош..Сигурно се свиква, но..
Вече бяха навлезли между дърветата край палатките, където сега имаше няколко съвсем млади пазителя, между които и Татяна. По нагоре, от една здраво закрепена палатка надничаха няколко личица на деца, които още нямаха крила.
- Много сте намалели.. - отбеляза Кевин докато минаваха край два пазителя, играещи карти.
- Това е Горската Лилия..Лагерът ни се казва така..Тук ни води..хм..и на нея не помня името, май само твоето и моето запомних.
- Казва се Роузи
- Все едно..Сега ще ходим при нея..
- Аз съм прогонен забрави ли..
- Ако си намериш подходящия човек ще се върнеш пак.. - Джош усети, че издава неща, които на Кевин не бяха известни
- Не..Не е така..
- Ох.. - простена момичето, чието секретно име беше Настя - Кевин виж..Кралят се разболя няколко години, след като ти напусна..Беше сменен от сина си и той промени малко нещата..Сам ще видиш

Заглавие: Re: Лов из горите Съб Сеп 08, 2007 5:23 pm

Стигнаха до импровизирания площад, където Настя се извини, че има спешна работа при безкрилите. Тя беше назначена да ги пази. Около Кевин започваха да се навъртат любопитни лица. Белокрилия им събрат беше един от малкото прогонени..Според историята - досега само 5-има бяха имали тази "чест". Някои се правеха че помагат на своите хора, други все едно спореха, но за Кевин, дълго живял сред всякакви същества не беше трудно да забележи, че той е днешната атракция.
- Какво чуват ушите ми?Кевин Ру Уърт!? - от голямата палатка срещу Кевин и Ника излезе "водачката". Кевин се опули срещу нея. Той я познаваше разбира се..Да..И съучениците му като Ника и Настя например би трябвало да си я бяха спомнили. Това беше директорката Съмарел..О, колко много "обичаше" тя Кевин на времето. Но сега някак май всичката злоба се беше стопила..
- Милейди, радвам се отново да ви видя - започна Кевин изведнъж усетил се, че тя чака. Жената се усмихна и започна да обикаля наоколо като стара директорка, каквато всъщност беше преди.
- Много интересни неща са ми разказвали. Откакто напусна училище разбира се, помня..Но след като те изгониха..Намерил си добро и заможно семейство, на което да станеш син, много пъти си се представял за дете..Имал си дракон, имаш вълконещо. Живял си при девет различни народа, помагаш като пазител на Ездача Муртаг..
- Хубав е скитническия живот, милейди, стига да можеш да му се насладиш - поклони се Кевин. Мразеше когато разговорите започваха така.. Жената го погледна
- Кевин нали?..Виж мое момче..Знаеш ли колко липсваш на събратята си?Онези от Амвора - при спомена очите на Кевин пробляснаха бясно - постъпиха така непочтенно с теб..Колко ще е хубаво пак да се върнеш някога..
- Милейди..Научих за това ново правило и много ме учудва. Не мога да си представя как Амвона..
- Те са мъртви - прекъсна го жената, а Кевин потръпна при поредната доза изненада.
- Как за бога?Та те управляваха..всичко..
- И това ги погуби..Ти произлизаш от семейство на графове, нали?
- Оу, милейди, прекалено много ме издигате в обществото, не за бога. Аз съм син на обикновен ангел..
- Е, момче искаш ли още изненади?Новият крал е харесал твоята история..Иска те обратно, Кевин
- Милейди..Бях тръгнал да го кажа преди малко..Ще се върна само ако съм сигурен, че трябва. Че моите приятели нямат нужда от мен. И дори когато намеря този, който търся от години..аз ще остана при него..Настъпват нови тежки времена..И аз няма да оставя тях така..
- Привързал си се прекалено много към съществата..
- И това се очаква, когато живееш толкова дълго с тях..Извинете ме, милейди, но нека разгледам вашия лагер..
Жената се разсмя.
- Добре виждам, че разговорът те изтощава. Чувствай се като у дома си, братко

Заглавие: Re: Лов из горите Съб Сеп 08, 2007 6:35 pm

- Когато ти си отиде всичко тръгна по старому. Ние обаче се променихме и започнахме да те търсим. Знаеш, че всичките ти спомени..или повечето бяха изтрити. Е, ние не те забравихме и често ти помагахме, докато ти сам не се осъзна. Много неща се случиха от момента ти на напускане. Кралят се спомина, наследи го големият му син. Има нов принц, баща ти е кралският ключар, майка ти си отиде, след жестоката смърт на нейния човек. Сестра ти изчезна, но сме сигурни, че е още жива и сигурно те чака да се завърнеш някога. Другата ти сестра стана съпруга на граф..Общо взето това е накратко, не знам какво те интересува..
Джош млъкна и се вгледа в Кевин. Белокрилия още осъзнаваше накратко разказаното. Стояха около куп деца без крила, с които Настя играеше и в момента разказваше приказки.
- Добре деца време е за по-важните неща. До кой урок бяхме стигнали? - повиши глас синекосата жена и огледа всички присъствуващи с жълти очи. Веднага се смили над гостите в палатката, те толкова дълго бяха прекарали в училище.
- Деца нали ще ме изчакате? - каза мило и след като получи разрешение поведе Кевин и Ника навън. Щом вратата се затвори момичето се обърна към Кевин с проницателен поглед.
- Знаеш, че нямам нужда от помощ..Защо ми помагаше с моя човек?
Кевин я гледаше няколко минути глуповато, но се усмихна
- Защото твоя човек е нещо специално за мен..Извинявай, знам че не обичаш да ти се месят, но спомни си - не бях на себе си..

- Ох как вече чувствам някой от тях в ръцете си - Кейти наистина беше дошла тук след нападението в пустинята. Ако отново не успееше, пак щеше да си почине и да отиде при Клайв..Тази игра й харесваше. - Какво ще кажеш за оная със синята коса?
"Господарке, вижда ми се странна"
- Да познат ми е характера..Макар и не толкова гадно развит..Е, да измислим поредния си план, мила
"Да..господарке.."

- Добре съм - оповести Арвен и стана. Магиите в пустинята бяха омаломощили всички в главата на Кейти
- Честито - каза Морзан и с благодарност прие предложението от царицата да му помогне с изправянето.
- Вече ми лази по нервите..Няма ли начин да я разкараме от света на живите?
- Има..Но ни е нужна и външна помощ..
- Значи пак ще чакаме - с досада завърши разговора Арвен и се вгледа в картината, която изобразяваше какво ставаше навън

Заглавие: Re: Лов из горите Нед Сеп 09, 2007 12:24 pm

- Ей това е животът..Много обичам когато съм без работа..
- Което рядко се случва..нашите са много лоши..
Ника и синекосата стояха от двете страни на Кевин на някакво високо дърво. Кевин се усмихна.
- Вашите дори и аз не мога да им се противопоставя..
Беше му приятно да е тук..В същото време обаче не го искаше..Отдавна вече беше загърбил живота, който беше водил когато живееше с всички останали пазители. Техният живот беше лесен..Поне досега. Това беше първият път, когато бяха принудени да напуснат собствената си страна.
- Трудно ли е?..Да си прокуден..
- Трудно е..Но стига да имаш желание можеш да оцеелеш..А мен значително ме бяха олеснили..
Кевин млъкна внезапно отново усещайки съзнанието на онзи, който трябваше да намери. Само два пъти досега го беше усещал и му беше направило впечатление, че този някой не е особено добър..Явно доста добре се пазеше от натрапници, но този път май беше зает с нещо друго. Усети Кевин разбира се, което, съдейки по реакциата, го изплаши много. Гласа, който Кевин чуваше беше познат..много познат..Момчешки беше, пазителя явно чуваше това, което и онзи, който и да беше, чуваше..
- Какво ти става?!?
"Кой..Кой си ти?" и този глас беше познат, Кевин се стресна от внезапното проговаряне
- Кевин? - Ника усети потръпването на приятеля си и забеляза бледността му. Понечи да го докосне, но момичето от другата страна го спря. - Какво му е?
- Изчакай го.. - просто каза момичето, вгледано в Кевин с изпитателен поглед.
"Ти си..Алемаро?" Кевин подскочи и тръгна на някъде. Ника понечи да го последва, но момичето пак го спря.
- Първи етап от намирането..Джош..Остави го, трябва да се усамоти..
- Странно как точно когато е с нас намери..

"Господарке, Кевин се приближава"
- Приготви се...Сега!
Съществото подскочи, за да захапе белокрилия за едното крило и да го свали долу.
- Тъй отново се срещаме.. - засмя се Кейти приготвила няколко странни предмета..
"Ааа не..Това няма да го търпя" чу се гневен глас в главата й "Ти си още слаба, Кейти Джоунс..И докато си слаба няма да навредиш на никого. Ние ще се погрижим да нямаш сила..Ще те унищожим.."
Просветна светлина и Кейти изчезна, за да даде път отново на Арвен.
- Махай се същество такова иначе ще те опържа на шиш - заяви гневно на Канаши, която ръмжейки се скри..Щеше да се върне, но дотогава Арвен имаше друга работа

Заглавие: Re: Лов из горите Нед Сеп 09, 2007 2:12 pm

- Кевин? - той отвори очи за да се срещне с очите на Арвен и Ника, който беше проследил приятеля си, въпреки казаното от синекоската. Тя сега седеше настрана и се мръщеше.
- Добре съм.. - каза и се изправи в седнало положение
- Естествено..но си си разбил главата, дай поне това да оправим - усмихна се Ника
- Съгласен..
- Имаш много приятна компания - започна Арвен докато търсеше из дрехите на Кейти нещо - Уф тя дори не си носи ръкавици..Както и да е..
- Намери ли го?Твоя човек де..
- Ами..нещо такова...Чакай.. - Кевин отново пребледня, някой го търсеше..Същото съзнание, което беше успяло да отгатне неговото име без никакви затруднения.
"Не ми отговори на въпроса.."
"И аз те питам същото..Познат ми е гласът ти..Не, по-добре е да се срещнем.."
"Как?"
Кевин се изправи и направи знак, че ще се отдалечи за момент.
"Чуй ме сега който и да си..Може малко да те заболи"
Тялото на Кевин просветна и той се съсредоточи. Наколо всичко стана жълто, светлината се събра в една точка пред Кевин, за да образува след малко човек
- Наистина..боли - заяви този някой и се изправи с залитане.
- Ти?..Не..не, не..Как? - обърканият пазител не сваляше очи от онзи, който беше повикал, макар и да не знаеше кой вика..Елфът също се стъписа, но се овладя бързо.
- Значи всъщност можех да науча името ти и без да те подлагам на мъчения?
- Ти..Винаги си го знаел, Клайв..Странно как аз не те усетих..Но явно съм бил зает да търся някъде далече..
- Обясни ми..Какво същество си ти..
- Може и смешно да ти се види, но..Аз съм така да се каже ангел..Прогонен да търси съществото, което трябва да пази..
- И се оказа, че това същество съм аз така ли..Защо е толкова топло тук..Зима сме - зимния демон се огледа, но погледа му бързо се върна на белокрилия отпред, който още май не вярваше, че е успял да се справи лесно..
- Да не е станала някаква грешка..Ние сме коренно различни..
- Това не е от значение стига да си ти този, който търся..Сигурно някой друг ме е назовал по име?
- Не..
Отново просветна светлина, Арвен и останалите двама решиха да видят какво става
- Страхотно.. - заяви синекосото момиче, когато Кевин се строполи сякаш от високо долу в безсъзнание.
- Най-после и него да го заболи..
- Какво му е? - прекъсна разсъжденията Клайв, а двамата пазителя го погледнаха
- Хей ти си брат на Ним. Чудесно!Сега Кевин трудно ще се отърве от мен - захили се Ника - Мен ме наричай Джош и досаждам на брат ти..Кевин е уцелил десятката..Ще му преча много!
- Престани..И Кевин и Клайв имат нужда от обяснения. Ела.. - момичето хвана Клайв и го поведе на някъде, докато Ника и Арвен се оправяха с Кевин

Заглавие: Re: Лов из горите Нед Сеп 09, 2007 2:26 pm

- Къде изчезна този..
- Не мърдай..Онази със синята коса го отведе да му обяснява нещо
Кевин се изправи все още замаян и се огледа. Наистина синекоската обясняваше нещо на елфа малко настрани, а Ника и Арвен стояха до него.
- Сега аз ще вървя..Кейти скоро трябва да се върне..Нали? - усмихна се горчиво - Но се надявам ти и твоят елф да ни помогнете да я разкараме..
- Ще се постараем.. - Арвен изчезна в храстите и на полянката останаха само Ника и другите двама.
- Сега когато го намерих..Не мога да си се представя като пазител - обади се Кевин, а Ника се засмя
- И аз бях така..Всъщност..май всички са така знаеш ли..Но се свиква..Сега трябва да оставиш другите на техните им пазители и да се занимаваш с..Клайв..
- Мечтай си да оставя другите..Какво е това.. - на ръката му имаше сребърна верижка, подобна на тази на Муртаг, само че той я носеше на врата си. Май и с Клайв беше се случило подобно нещо
- Това ви свързва заедно..Всеки пазител е свързан по някакъв начин с своето същество. - усмихна се Ника, доволен, че може да обясни нещо...
- Той е прав..Сега можете да вървите двамата.. - синекоската се беше върнала - И помни, Кевин, че един ден ще решим да помогнем, така че не се стряскай.
- Едва ли ще го направя..
Кевин замлъкна, защото засвети в жълто, сля се с Клайв и изчезна.
- И трябваше да добавиш да се прибере скоро..
- Как ли пък не..Та да ми пречи още повече..Не стига, че се грижи за Муртаг, което е мое задължение, пък и да се прибира

Заглавие: Re: Лов из горите Нед Сеп 09, 2007 8:23 pm

- Да..хванах те! - зарадвано изрече Кейти и повлече дърпащия се отчаяно Ника към Канаши.. - Теб няма да те мъчим за името не..Разбра се, че първо трябва да ви направим зли..Спокойно, добре ще ти се отрази..Чакай..Как ли ще се отрази на твоя човек? - тя се засмя гадно и хвърли безпомощния пазител на гърба на Канаши. Синекосата пазителка се появи на едно дърво, в ръката й проблясна нещо, подобно на голям прът, но на края на пръта имаше голямо извито острие. Щеше да спаси приятеля си на всяка цена..Та той не й беше просто приятел, планираха да се сгодят колкото и много да се караха
"Не, Шайло недей..Пази Муртаг мен ме остави..Ще се оправя" успя да каже Ника, преди Кейти да го нокаутира. Шайло, истинското име на синекоската беше пазителката на Муртаг и също имаше инатлив характер. Не, нямаше да остави Ника на това момиче. Щом Канаши се понесе към Мраморната кула, белокрилата последва тихо Кейти. Знаеше, че тя пак отива до пустините..Надяваше се Муртаг да не усети пазителката си..Те никога не се бяха срещали и се бояха от тази среща..