Как сте всички?- попита работещите джуджета.
Добре сме Траяне! Ами ти? - попитаха някои.
Ами нали знаете? Обичайното...Разхождам се из света...Побеждавам врагове...
- Към мините ли отиваш? - попита го брат му Мунин.
-Естествен...Къде е Лунин?
- В мините...
Траян кимна с глава, доближи се до дървената стълба, спусната в дупката, водеща към мините, и започна да слиза по нея.
Когато навлезе в мините, той се отправи към един от проходите, в дъното на първия коридор.
Когато мина през прохода, той се озова в огромна мина, препълнена с работници и много златна руда.
Едно от джуджетата, което задълбаваше с лопата посипаната по земята руда и я пълнеше в малка триколка, го погледна, просвири пронизително и му махна.
Траян го изгледа весело, дотърча до него и каза:
- Как си Лунин?
- Добре съм! Потя се!Защо си се върнал толкова рано от обиколката си?
- Просто нямаше какво да правя, пък и ми дожеля за дома...
- Е...- Лунин го плясна по гърба - Ще работиш ли днес?
- Че как иначе! - Траян Съблече дрехата си, показвайки огромните си мускули, натрупани през годините от тежък труд в мините и на бойното поле, докопа една секира, вдигна я над главата си и започна да цепи камък, богат на руда.