Променено е...

Заглавие: Променено е... Сря Сеп 26, 2007 4:29 pm

Пътеката се виеше между къщите на преселниците. Хобитите усърдно се приготвяха за все по-лошата зима. Снежни преспи постоянно се трупаха по дворовете. Лилавинка, вълшебната гора на Мерик все още се зеленееше под огромната пряспа сняг..Но сякаш имаше нещо странно тук..Нещо необичайно...
- Нитцу.. - Муртаг стоеше пред огромен диамантен камък, хобитите го наричаха Диамантената скала. Само някои знаеха какво всъщност представлява. Беше гроб на покойния от 3 години Нитцу. Вълконещо, претърпяло безброй неща и убито накрая. Муртаг се усамотяваше край него, когато в главата му се въртяха лоши мисли. Сякаш още се усещаше наоколо спокойствието на съществото. Торн лежеше мълчаливо, знаейки, че господарят му не е в настроение.
- Помниш ли?Тук за пръв път усетих Ним като добър..Тук имахме много приключения.
"Да...Спомням си, когато трябваше да използваш полуелфическата сила за пръв път..Срещу Морисия..И когато ме жертва и направи Кейти на кайма.."
- Стояхме в онази малка къща..Досущ като семейство..А аз винаги се чувствах странно, прекрачвайки прага..Знаеш, никога не съм имал собствен дом, живея в двореца..
"Едно време си имал дом, но го разрушиха.."
- И от тогава съм просто скитник и натрапник..Е, да Драконовото царство ме почита...Арвен - той замълча, спомняйки си царицата и двамата останаха мълчаливи. После Муртаг се изправи.
- Искам да огледам наоколо..Докато отново не дойде някоя тумба орки..И се чувствам някак странно..Все едно разкривайки какъв същност съм съм сабудил и нещо друго в себе си...Дано не е някаква магия..
"Да отидем до мястото на къщата..Дали още я има?"
- Добре, твое желание

Заглавие: Re: Променено е... Сря Сеп 26, 2007 4:44 pm

С приближаването на мястото на Муртаг все повече пейзажа му изглеждаше променен..Дървета..Нови къщи..Стисна дръжката на Гламдринг и усети успокояващата студенина. Ним не намираше нищо странно. Но намери, когато стигнаха къщата. Нея все още я имаше, макар и двора да се беше сдобил с още няколко високи и странни на вид дървета. Чак сега Муртаг разбра какво го беше притеснявало. Започна да пристъпва бавно, едвам..Чувстваше се отпаднал..Навлезе в двора, приближи къщата и огледа. Беше си същата, той остана на входните стълби, загледан в новия пейзаж..
- Когато посещавам място, пропито със спомени ми става тъжно..Особено пък, когато посещавам къщи.. - той спря и отскочи напред. Много ясно беше чул стъпките отвътре..Че кой ли можеше да живее сега тук?Ийв и Андори?Не, той предполагаше, че са при русалките..Призраци от миналото?Ако Муртаг пожелаеше, можеше да пресъздава спомените. И наистина, той с облекчение забеляза, че навън изхвърча уплашеният Мерик, възседнал вълконещото Нитцу..Но и нещо друго го тревожеше, защото това, което последва не беше спомен..Вратата започна бавно да се отваря..Муртаг пребледня и стисна здраво Гламдринг..Показа се ръка, после лице с качулка. Муртаг изтегли меча.
"Муртаг..Муртаг" чу се наоколо, последвано от смях.
"Дарсия!" помисли си ядно Ездача, докато приближаваше ръмжащия дракон. Фигурата там, до вратата слезе по стълбичките и спря.
- Няма да се бия с теб, господарю..Ти, макар и да не искаш, носиш черна кръв и аз съм изпратена от твоя полубрат. Той желае да се върнеш с мен в Мраморната кула и да заемеш подобаващото място сред господарите.
Муртаг свали меча несъзнателно..За миг главата му забушува..Мраморната кула?Защо пък не?
"Муртаг бори се..Това е магия, не се предавай"
Ним беше прав, мъжа пък вдигна меча.
- Казано ми е, независимо колко се съпротивлявате да ви отведа при господаря..И ще го направя..Вашето място е там

Заглавие: Re: Променено е... Сря Сеп 26, 2007 5:10 pm

- Няма...Няма да отида там - изсъска с неприязън Муртаг, отдалечавайки се от приближаващата се фигура
- Защо?Ти си го заслужил..Ще седнеш на Черния трон, ще управляваш..Ти си един от най-известните изчезнали владетели от книгите
- Не..Не мога да стана владетел. Аз не съм чистокръвен потомък на Вариаки..Имам драконска кръв в себе си..Никога..Никога няма да седна на Черния трон...
А му се искаше..Къде беше изчезнал Ним?Меча не светеше, духа сякаш беше изчезнал в нищото..Нямаше кой да му помага сега..Фигурата явно беше предвидила Ним
- Това, че не си чистокръвен не е никакъв проблем..Важното е какво има в душата ти..
- Не..Не....Още от началото съм бил нежелан..Мразя ви..Всичките..
- Нима? - това накара и двамата да спрат. Беше женски глас, идваше някъде отблизо. Фигурата с качулката се поклони и се отдалечи почтително.
- Коя си ти?Къде си? - попита тихо Муртаг, усещайки нечие присъствие
- Къде си?Търся те в светлината..Къде си?Търся те в тъмнината. Криеш се, нали?Недей!Ела при мен, събуди се, живей!Ти си тъмнината, ти си светлината. Свободно зло с меч велик. Върни се!Чакат те там..Върни се!Чакам те и аз.. - изпя мило гласа, докато Муртаг се въртеше на всички страни, търсейки жената.
- Стига игрички!Покажи се! - извика накрая. Стъпките спряха и от лявата му страна се появи силует. Беше жена. Тя пристъпи напред и откри лицето си, по което падаха дълги черни коси. тук
- Позната съм ти..Нали? - усмихна се тя гледайки учуденото изражение
- Не..Но все едно съм те виждал и преди..
- Дойдох, за да те видя..Знай, че като не се присъединяваш към Черните сили ме оскърбяваш много..Но тъй като обичам всеки..уважавам решението ти..
- Вариаки?
- Да..Колкото и мнения да има за мен, аз не съм мъртва..Сам реши какво ще направиш сине..
Тя се обърна, за да не види Муртаг израза на лицето й. Искаше и той да управлява и трябваше да го накара..Трябваше му само време
- Ти! - тя се обърна стреснато от смяната на гласа, за да се сблъска с порасналия вече Ним - Ти!Не смей да прилагаш мръсните си номерца върху Муртаг!Не смей да се появяваш повече. Не те познавам, но знай, че както той защитава мен, така аз защитавам него. Махай се!Не смей да се показваш повече. Иди при черното си синче там, в Мраморната кула. Замисляй пъклените си планове, но не смей да приближаваш.
Жената го изгледа кръвнишки, той й отвърна. Тя изпищя и изчезна заедно с помощника с качулка

Заглавие: Re: Променено е... Сря Сеп 26, 2007 5:55 pm

"Тъкмо навреме, Ним..Почти бях склонен да отида с нея"
"Ха как не..Не бих ти го позволил..Вече не..Но сега чувствам, че трябва да бягаме.."
Едва изрекъл това, Торн го блъсна настрани и няколко черни оркски стрели паднаха на предишното му място. Ним се изправи и заедно с дракона горе в небето тръгна бързо към къщите..Но къде за бога бяха те?Нямаше ги..Къщите на преселниците ги нямаше, беше останала само гола равнина и съборетини..За 3 години преселниците се бяха присъединили към местното население и сега бяха долу, при хобитите. Тук се спотайваха само орки..Затова значи къщата беше обитавана от онзи качулат тип..Бяха чакали Муртаг..Знаеха, че поради липсата на дом той обичаше да посещава старите къщи..И му бяха заложили капан..
"Ним!Погледни..Погледни Гламдринг!"
Елфът се спря с усилие и извади острието. То светеше в синьо както обикновено, но сега в него имаше и още нещо. Муртаг и Ним неусетно се сляха в полуелф, острието засвети и всички орки напред паднаха като пометени от огън.
"Силата..Муртаг, това е силата на Чернотата..Гламдринг е оръжие на владетели..Има могъща сила..Намерил си я..Мислех, че е изгубена навеки..Дръж се!
Последва трус, земята се разтвори. Ним изглеждаше щастлив, смееше се. Орките изпопадаха, след което всичко стана както обикновено
"Благодаря ти..Силата се върна в меча..Заради теб.."
"Странно е, че точно сега..Когато разбрах какъв съм..Срам ме е от това"
"Не бива.."
"Мразя се..Мразя се..Защо не са ме убили..Защо съм тук?"
"За това ще попиташ някой друг, но не и мен.."
Ним прибра меча, потупа кацналия Торн по муцуната и се огледа
"Да влезем в къщата?"
"Какво ще правим там?"
"Ще видиш..."
Ним се обърна към къщата и се усмихна. Стъпките му не се чуваха в снега, вратата се отвори и елфа пристъпи вътре с усмивка. Кухнята, коридора, стаите..Всичко беше както го беше оставил за последен път...Тук там се криеха някои пръчици, останали от Мерик, вече с поникнали листенца..По натам чаша с отдавна заледена вода стоеше неизпита на масата, в кухнята цареше чистота. Но беше тихо..Никой все едно не беше идвал..
"Това място ми липсва..Старнно нали?"
"Не мисля..Все пак точно тук си усетил новия си живот..."
- Така е.. - тихо прошепна елфа и пристъпи напред, за да остави Муртаг с печалните си мисли. Седна до тъмното огнище и се загледа през мръсния сега прозорец..Беше тихо..Все едно беше сутрин сега..

Заглавие: Re: Променено е... Сря Сеп 26, 2007 6:24 pm

"Хайде..Трябва да вървим?"
"Къде?"
"В пустинята естествено"
"Значи сега искаш"
"Ами..Брат ми е там..Твоят също..Така де..Всички са там.."
Муртаг въздъхна, Ним беше усетил всичко, което се въртеше из главата на приятеля му.
"Да вървим" каза мъжа след малко, Ним кимна и се изправи. Отново се огледа. Къщата си оставаше празна..Но поне беше прекарал част от деня си тук..Харесваше му..Въздъхна и отново хвана дръжката на меча. Усети прилива на възвърналата се сила и излезе навън уверено. Торн го посрещна Ним заблестя и се превърна в леко тъжния на вид Муртаг. Все пак мъжа се усмихна и кимна приветливо на съществото