Обсадата на Авалон

Малката групичка отсъпваше с бой към портите на замъка. Но враговете бяха твърде много. Изведнъж в гърба на един орк се заби стрела. Той изпусна брадвата, с която се канеше да посече жертвата си и рухна по-очи. От небето се спусна млад тъмно син дракон бълвайки огън върху нападателите и помитайки ги с опашка. През това време Кубер изтрелваше стрела след стрела и всяка взимаше жертва. По този начин бегълците успяха да се доберат до замъка. Кубер потупа Орфей по врата:
- Достатъчно, връщаме се в Авалон.
- Еи сега - отвърна дракона. Само - и той сграбчи с лапи един кон без ездач пречупвайки му гръбнака и полетя към замъка. Кацна в двора и Кубер слезе от гърба му, а той се зае с коня - днешната му вечеря (Орфей за разлика от повечето дракони яде само животни за предпочитане говеда. Ако е много гладен и няма друго орк или трол).

Кубер мина през една врата и се отзова в широк и дълъг коридор. От двете му страни имаше врати и други коридори. Кубер зави по един къс коридор в дясно от него и след няколко крачки се отзова пред стълбище водещо нагоре и надолу. Тръгна нагоре и се отзова край спалните помещения. Мина покрай тях и се изправи пред дъбова врата, пазена от двама души. Единият я отвори и Кубер влезе.

- И, какво, ще ме спреш ли? - попита невярващо магьосницата.
Старжът стоеше и я гледаше изучаващо. Външният й вид не говореше в нейна полза. Нищо че бе красива. Просто имаше зловещо излъчване.
- Ако се наложи! - той пристъпи малко напред.
Алтанира се усмихна. Не обичаше насилието. Особено, когато може да се избегне. В този случай не беше нужно да наранява войника, но той явно бе упорит. Поне си вършеше задълженията съвестно.
- Виж, приятелче, аз ще вляза дори и да не искаш. Ще бъда послушна, обещавам. - тя припърха кокетно с мигли.
- Извинете, госпожице, но имам заповеди да не пускам никого.
До Алтанира пристъпи и другият страж.
- С какво можем да Ви бъдем полезни, мадам?
- Може да ме пуснете да вляза. - предложи тя отегчено.
Двамата стражи се спогледаха. Алтанира беше крайно неподзходяща като избор ако трябваше да пуснат някого да влезе. От друга страна тя не бе им стопира нищо, не бе използвала магиите си, за да ги сплаши. Само най-учтиво беше помолила да влезе. Докато се двоумяха какво да направят вратат се отвори и от там се показа ...

Двайсетина минути по-рано Кубер беше в голяма зала и разговареше с плешив чернобрад мъж в сребриста кираса.
- Готово е генерале - говореше младежът. - Селцето е прочистено, но за хората беше късно. Поне са отмъстени. Освен това слугите на Дасия опитаха да прокопят тунел от църквата, а друг започва в подземията на западната кула. Тунелите би трябвало да се срещнат по средата на пътя. Предателите са мъртви.
- Добре си се справил - кимна сър Ранд. Веднага ще изпратя някого да запуши тунела в кулата. - Издаде заповедтта.
- Ако няма друго, генерале ще си вървя.
- Свободен си!
Кубер излезе от стаята и слезе на двора. Приближи се до портата, защото дочу гласовете на стражите и на още някой. Видя ги да спорят с едно момиче.
- Какво става?- запита той.
- Това момиче иска да влезе, сър - отвърна един от стражите.
- Ами тогава я пуснете.
- Но...- понечи да възрази другия пазач но се отказа и направиха път на момичето, което влезе в двора на замъка.

Изведнъж от портата се показа някакъв мъж. Алтанира въздъхна облекчено, когато той каза на стражите да я пуснат. Най-накрая срещаше някой с малко разум в главата си.
- Е, боговете чуха молитвите ми. - тя се подпря на жезъла си.
Мъжът се усмихна. Старжите се отдръпнаха и Алтанира се насочи към вътрешността на замъка. Имаше желание да поговори с някой, който има власт тук. Момичето не знаеше кое къде се намира и затова в началото се огледа неразбиращо. В следващия момент вдигна жезъла си и той започна да свети едва забележимо. Тя кимна разбиращо и се насочи към тронната зала.

Кубер отиде при Орфей. Той тъкмо беше приключил вечерята си.
- Ей, Кубер - прозя се дракона. - Коя е тая дето флезе преди малко?
- Не знам. Изглежда свястна, но не е зле да я понагледам
- А на некои особени места? - ухили се дракона.
Кубер също се засмя, когато се появи един паж и каза, че го викат в тронната зала. Младежът отиде, а там...

Алтанира отхапа едно парче от ябълката, която беше изматериализирала преди секунди. Тя имаше различни способности, една от които бе да разкъсва тъканта на пространството и да преминава в различни паралелни светове и измерения.
- Мисля, че ще се заема. - тя прокара пръсти по корицата на една скъпа книга.
- Чудесно. - Ранд беше видимо доволен. - Но, мисля, че няма да е зле да си имаш компания.
Алтанира го изгледа подозрително.
- Нима не ми вярваш?! - тя остави ябълката на масата и тя веднага изчезна.
- Разбира се, че ти вярвам. - той се усмихна още веднъж. - Просто за по-голяма сигурност.
- Аз работя сама. - Алтанира започна небрежно да си играе с жезъла си.
Той започна да сияе в сребристо, което преливаше до сапфирено синьо, а накрая в червеникаво. Видим знак, че настроението й рязко се променя.
- Добре, добре. - Ранд поклати глава. - Поне ми позоволи да ти разясня ситуацията.
- С най-голямо удоволствие. - кимна жената.
Тогава мъжът извика някакъв страж и му прошепна нещо. Той се поклони и излезе оставяйки генералът и магьосницата сами. След минути в стаята нахлу мъжът, който Алтанира беше срещнала пред портата.
- Нека ти представя Кубер. - каза Ранд приближавайки се към мъжът...

- Здрасти - кимна й полудемонът подтискайки една прозявка. След това се обърна към Ранд
- Случило ли се е нещо, генерале - попита той, като същевременно наблюдаваше Алтанира, а ръката му беше на дръжката на меча

Магьосницата усети недоверието на новопоявилия се и се усмихна. Явно цал живот това щеше да бъде първата реакция на всеки, когато я види.
- Здравей. - отвърна му тя равнодушно.
Ранд усети, че скоро щеше да настъпи неловко мълчание и затова побърза да каже:
- Кубер, защо не й разясниш обстановката? Аз имам малко работа с един информатори, ей сега ще дойда.
При тези думи генералът излезе от стаята оставяйки Алтанира да разглежда библиотеката му, а Кубер да се чуди от къде да започне.
- Слушам те. - изведнъж гласът на Алтанира сякаш разцепи тишината.

Накратко - Кубер си наля чаша медовина и предложи една и на момичето. - От няколко месеца Дасия усърдно напада Авалон и околните села. За сега се държим, но не знам докога. Може и да греша, но според мен той търси нещо. И мисля, че знам какво е.
- Какво? - попита върналият се сър Ранд.
- Граалът.
- Чашата, която според легендите дарява безсмъртие - запита Алтанира.
- Същата - кимна младежът и отново отпи от медовината си.

- Интересно. - констатира Алтанира.
Двамата мъже нямаха какво да добавят.
- А вие знаете ли къде е чашата?
Двамата очевидно си нямаха представа. Разказваше се, че е някъде из крепостта, но това бяха само легенди.
- Затова те повиках. - каза Ранд. - Искам да намериш Граалът преди Дасия.
- За да се възползвате вие от него? - усмихна се магьосницата.
Кубер настръхна. Такава мисъл беше направо смехотворна.
- В никакъв случай. - отвърна генералът.
- Чудесно, значи, когато намеря чашата ще я унищожа.
Алтанира ги гледаше съвсем сериозно, което значеше, че възнамерява да направи точно това.

- Отлична идея - съгласи се Кубер. - Само, че дали е възможно? Доколкото знам биологичният ми баща е опитвал, но без успех. Може пък ти да успееш. Добре, ако няма друго предлагам да поспим, а утре започваме търсенето.
- Аз работя сама - отсече Алтанира.
- Нека го обсъдим утре - предложи Ранд. А сега намери й някаква спалня. И внимавай!
- Може да съм женкар - обидено отвърна младежът -, но на петата минута от запознанството не върви. Освен това тази вечер не съм в настроение. Но това не значи, че друг път няма да опитам. - Допи медовината и двамата излязоха. Стигнаха до края на коридора и завиха по друг в ляво. От двете страни имаше врати. По средата спряха. Кубер отвори една врата, която им се падаше в дясно.
- Дано ти хареса. - Ако имаш нужда от помощ или нещо друго аз ще съм отсреща. И той се прибра в спалнята си, оставяйки момичето само в нейната .

Алтанира пристъпи в стаята си. Всъщност беше наистина великолепна и би била по-подходяща за принцеса. Магьосницата отиде до леглото и погали копринените чаршафи. Усмихна се и се насочи към банята. Водата във ваната беше студена, но това не й пречеше. С едно кратко заклинание тя я стопли достатъчно и се излегна удобно. Утре щеше да тръгне да търси чашата и сигурна нямаше да има възможност да релаксира така приятно. Изведнъж през ума й минаха думите на Кубер :
"Само, че дали е възможно? Доколкото знам биологичният ми баща е опитвал, но без успех. "
Значи все пак този баща беше открил чашата. Чародейката се усмихна. Ако нещата се нареждаха правилно въобще нямаше да се бави с намирането на чашата. Тя притвори очи от задоволство и не усети как е задрямала. След няколко часа се стресна и се събуди. Водата беше станала студена. Алтанира стана от ваната и се облече. Имаше намерение да си поспи още малко. Отиде до огромното легло и се намести удобно. До главата си остави жезъла си, в случай че й потрябва ...

Кубер свали ботушите и ризницата и легна. Беше решил да се пробва с новодошлата. Той беше имал доста жени, но малцина го бяха вълнували. Те пък го оставяха щом разбираха за демонския му произход. Тогава мисълта му се насочи към баща му. Демонът Албас преди стотина години бе опитал да унищожи граалът, но без успях. От тогава чашата липсваше без следа. Постепенно Кубер заспа. Сутринта се изми с хладка вода, облече се и излезе в коридора. Там се срещна с Алтанира, която тъкмо излизаше от стаята си. Двамата се запътиха към троннната зала...

Ранд четеше някакво донесение от шпионите си и пиеше чаша чай. Когато Алтанира и Кубир влязоха в стаята той се усмихна и остави настрана пергаментът си.
- Е, наспахте ли се?
Магьосницата не отвърна нищо, а се огледа разучаващо. Имаше навик да проверява стаята, в която влезе, за скрити магии. Не откри такива, затова се обърна към генералът.
- Да кажем, че съм се наспала. - тя седна на един стол. - Но, предполагам, че не сме дошли тук да си приказваме колко добре си изкарваме. Мисля, че имам задължения към вас?
Алтанира се вгледа в Кубер. Нямаше желание да пътва с него, но знаеше, че трябва. Ранд щеше да настоява да го прати - от една страна, за да помогне, от друга, за да наблюдава здрачницата. Тя се усмихна едва доловимо с ъгълчето на устните си. Нямаше да се противи много, просто малка демострация и после щеше да склони. Любопитството винаги й беше слабост, но още щом Кубер спомена, че биологичният му баща се е опитвал да унищожи чашата, чародейката беше сигурна, че трябва да разнищи историята. Знаеше, че бащата на този младеж сигурно е бил доста могъщ щом е решил да се отърве от Граала. Съвсем нелесна работа, с която можеха да се справят прекалено малко хора, повечето от които вече бяха мъртви.

Кубер сложи втора лъжичка мед в чая си, изцеди вътре половин лимон и отпи.
- Кубер, - попита генералът - Вчера смомена единия от бащите ти. Знаеш ли нещо повече?
- За съжаление не - поклати глава младежът. Вярно, че Албас е последния видял чашата преди век, но от тогава липсва.
Внезапно се разнесе зов от тръба.
- Какво става? - попита Алтанира.
- Ново нападение - отвърна Ранд и излезе от стаята с изваден меч. Кубер пък се провикна:
- Орфей!
На прозореца се показа млад тъмносин дракон. Кубер скочи на гърба му и почна да стреля...

Кубер понечи да стреля, но разстоянието беше прекалено голямо. Без да се двоуми той тръгна напред. Алтанира въдъхна и се обърна към Ранд:
- Какво си мисли, че щом има дракон е много велик?!
Тя се изправи и се приближи до прозореца. Вдигна жезъла си и изведнъж той засия в сребристо. Във въздуха се образува някаква зелена топка, която постепенно започна да се уголемява. След секунди се превъртя и започна да се офоромя. Получи си крила и крака, паст и огромни нокти и зъби.
- Наричам го Никой. - Алтанира гледаше как съществото получава формата си.
- Какво е това, по дяволите? - извика Ранд.
- Дух на демон-пазител. Симпатяга беше преди да се срещнем. Реши, че трябва да ме изяде, но не му се отдаде и сега се наложи да ми слугува.
Съществото придоби огромни криле с шипове по краищата, от очите му излизаше огън, а от устатата пара. Краката и ръцете бяха дълги и яки. На ръст беше колкото възрастен дракон, но се различаваше доста. Лицето му бе някак човешко, а и имаше огромни рога.
- Отивам да помогна на фръцльото и после ще тръгнем след Граала.
Алтанира кимна на генералът и скочи на гърба на демона. Като по зададена заповед той се стрелна след Кубер, който имаше известна преднина. Магьосницата затвори очите си и премина на астралното си зрение. Под нея враговете й бяха оцветени в червено, маговете на другата страна в лилаво. Приятелите бяха в зелено и синьо съответно за маговете. Тя се усмихна. Чуждите чародеи бяха затворили съзнанията си и тя не можеше да прочете мислите им, но определено можеше да ги обърка. Жената отвори процеп през пространството и премина с Никой през него. Маговете се объркаха. Тъкмо бяха започнали заклинание срещу демона й, а тя беше изчезнала. Изведнъж материята зад тях се отвори и от там излезе Алтанира без Никой. Той беше изпратен обратно в небитието, където чакаше да бъде повикан отново.
- Изненада! - усмихна се тя.
Всички се обърнаха към нея, а тя описа огромен кръг с жезъла си. Изригна ослепяваща бяла светлина, която повали маговете на земята. Последваха няколко думи и няколко растения се увиха около телата им. Повечето бяха ослепени от светлината и от страх не можеха да направят нищо. Останалите, които имаха късмета да останат зрящи бяха притиснати така плътно към земята, че им беше трудо да дишат, камо ли да говорят. Когато вида свършеното Алтанира кимна и се запъти към другия край, където виждаше Кубер и драконът му.

Орфей избълва огнена струя и подпали неколцина, а с опашката си помете още двама. През това време Кубер стреляше и всяка стрела взимаше жертва. Стрелите свършиха и Кубер скочи от гърба на дракона. Извади меча си и с първия замах обезглави един от противниците си. Следващият беше огромен орк държащ жезъл. Орка насочи жезъла към младежа и каза нещо на своя език. Кубер приближи към него, като същевременно уби още двама тъмни елфи. Оркът се изненада, че заклинанието за подчинение не е успяло. Изпрати огнена топка. Младежът залитна назад, но после се втурна напред. Избегна още две магически атаки и стовари меча си върху жезъла на орка, строшавайки го на две. Атаката му продължи и меча се заби в сърцето на магьсника. Смъртта му обърка допълнително враговете и защитниците взеха превес...

Това беше добре дошло за всички. По пътя си към Кубер, Алтанира срещаше различни войници, повечето от които бяха на другата страна и се опитваха да й навредят. Няколко огнени кълба и две-три струи киселина ги отказаха от опитите им и те просто преминаваха покрай нея. Обаче след като я преминеха нещо започваше да ги души и те падаха на земята гърчещи се в агония. След десетина минути вървене магьосницата стигна до Орфей и ездачът му.
- Много насериозно примеа нещата. - каза тя на дракона, докато Кубер се биеше малко пред тях.
Съществото се обърна към нея и я изгледа неразбиращо. Тя говореше езикът на драконите.
- А, имам потекло на здрачник, не ми обръщай внимание. - усмихна се тя и изпрати една сфера към Кубер.
Докато летеше към него, тя постепенно стана невидима и мъжът не я забеляза. Точно, когато го обви някакъв елф изпрати мощно заклинание по мъжът в гръб. Ако я нямаше сферата можеше да пострада, но Алтанира нямаше намерение да го допуска. Така новият й спътник дори не забеляза атаката на елфът. Магьосницата се отдръпна от Орфей и се приближи до злият маг.
- О, не може да бъде! - каза тя иронично. - Пак се срещаме, а Стикс?
Мъжът я изгледа невярващо и набързо се телепортира. Алтанира вдигна рамене и се приближи до Кубер. Около него не бяха останали противници и той дишаше тежко чакайки да се разправи с още някой. Когато момичето се приближи към него, той механично замахна с меча. Алтанира въздъхна раздразнено и острието спря на милиметри от главата й.
- По-полека, звяр такъв. - усмихна се тя.
Когато я видя, Кубер бързо го отдръпна меча си.
- Виждам, че не си видал затруднения с тези приятелчета. - тя се огледа наоколо, където беше осеяно с доста трупове.

На няколко метра от тях имаше кладенец. Кубер отиде до него и извади голяма чаша с вода, която изпи на една глътка. Пресуши и втората и се обърна към Алтанира:
- И ти се справи доста добре. Виждам, че се разбираш с дракони. Ако не възразяваш можем да тръгваме. Освен ако не предпочиташ някакъв друг транспорт?

- Друг транспорт? Не виждам какво имаш предвид? - Алтанира се направи на приятно разсеяна.
- Имам предвид онази твоя магическа твар.
- А, Никой значи. Той е душица, но трябва да си почива. Когато стои прекалено много в нашия свят губи силите си. - магьосницата също отпи глътка вода.
После се приближи към Орфей и го погледна одобрително.
- Красавец е. - каза тя. - Нямам нищо против да се повозя на него.
- Добре. - отесече Кубер.
- Само че, къде отиваме? - поинтересува се Алтанира. - Тоест къде първо смяташ да се спрем, за да потърсим нещо за Граала?

- На последното място, където е бил - отвърна Кубер, качвайки се на гърба на Орфей. Алтанира се намести зад гърба му и дракона излетя. Вече във въздуха Кубер обясни:
- Татенцето е имал крепост на няколко дни от тук. Проблемът е, че никога не съм бил вътре. Всъщност не знам дали някой е флизал в последния век, но е възможно Дасия да се е намърдал вътре. Но ще се тревожа като стигнем. И докато не съм забравил благодаря за сферата.

- А, сферата. - Алтанира се усмихна, макар че Кубер не я видя. - Нищо работа. Пак заповядай.
Орфей летеше изключително бързо. Явно знаеше пътя към крепостта на "татенцето" на мъжът.
- Може да ви се стори глупаво, но как се намерихте? - попита тя драконът. - Имам предвид, аз се сдобих с Никой след като го победих, но вие двамцата как се събрахте?

- Беше преди близо 5 години - отвърна драконът. - Не съм сигурен как, но яйцето, в което съм бил е паднало от гнездото. Изтъркулвайки се в някаква долчинка. Там стоях няколко седмици, докато не се появиха Кубер, брат му, всъщност полубрат, имат различни бащи и още неколцина. И тогава се излюпих. Вече се беше появил.
- Появил ли?- попита Алтанира.
- Драконът сам избира ездача си.Не знаем на какъв принцип. Но не може да се излюпи докато този ездач не се появи. Случвалосе е дракони да стоят в яйцето си векове и дори хилядолетия, докато това стане.

- Разбирам.
Алтанира знаеше нещчико за драконите, но си мислеше, че те избират ездача си, а не че е предопределен.
- Ами ти как подбеди хм, демонът ти? - пита Орфей.
- Всъщност беше лесно. - тя повдигна рамене. - Просто го излъгах малко, но не му казвайте.
Кубер се извърна бавно.
- Е, тази история е за друг път, сега нямаме време. Та къде казваш е замъка на баща ти ? Знам, че е на няколко дни от тук, но дали няма да влезем в прекалено близък контакт с врага?
Кубер я изгледа още веднъж.
- Е, добре исках да кажа ... Ами кажете нещо, защото не обичам да мълча.