Обсадата на Авалон

- Близък контакт казваш - замисли се Кубер. - Ами не знам. Крепоста е изоставена от доста време, всъщност и аз никога не съм влизал, но може Дасия да я е завзел. А на всичко отгоре вътре може да е намерил нещо, което да използва с-у нас. Но за последното се съмнявам.
Орфей се спусна надолу и пак се издигна с един вол в уста.
- Ако вътре е имало нещо, някакво оръжие например, Дасия до сега да го е пуснал в употреба. - рече Алтанира след малко. - Но пък щом иска Граала сигурно знае къде е бил последно и ще търси следи?
- Съгласен съм с теб - отвърна Кубер. Но ще разберем повече, като пристигнем. Ако се движим с това темпо и нямаме пречки по пътя ще пристигнем в други ден следобед. Ами ти, ще кажеш ли нещо повече за себе си?

Алтанира се замисли. Какво всъщност знаеше повече за себе си. Отговорът беше нищо. Дъщеря на здрачница и на човек, тя не беше нито едното, нито другото. Може би някакъв хибрид между двете, подобрена или развалена версия на двете раси.
- Ами, какво да кажа. Майка ми е здрачница, баща ми човек, обичам магията и до колкото зна умея да я управлявам. Това е.
Кубер се обърна още веднъж. Нещо цялата й версия беше доста неубедителна.
- Добре де, ами какво искаш да знаеш? С доста труд постигнах сегашните си умения в магията, преди време дори не можех да запаля огън, но сега е различно. - тя вдигна незаинтересовано рамене. - Баща си не познавам, но искам да го намеря след като мама умря. Това е.
Не обичаше да говори много за съдбата на семейството си, затова й гледаше винаги да е кратка и ясна.
- И открила ли си някаква следа?
Алтанира не отвърна, а се обърна на ляво. Не оскаше до говори повече за това. Всъщност я разяждше ужасната мисъл, че баща й е умрял е никога не ще открие нещоза него.

- Извинявай рече Кубер след малко. - Сигурно ти е тежко? Още помня, когато разбрах, кой е истинския ми баща. Да не говорим, че мелезите не всеки ги приема. Знам от личен опит.
- И ти ли си хибрид? - попита Алтанира.
- Е и без това ще го разбереш - отвърна той след малко. Биологичният ми баща е демон...

Доста интересно твърдение. Демон ... доста силни бяха тези същества, особено когато бяха на своя територия. Алтанира имаше един като домашен любимец, но знаеше, че се е сдобила с него благодарение на изключителния си късмет.
- А, значи сродна душа. - тя се усмихна.
- Нищо такова. - промърмори Кубер.
Май не му се нравеше този факт, но не искаше да го покаже.
Тримата се движиха доста бързо и както всяка друго съществ ОРфей почувства нужда от почивка. Ездачът му заповяда да кацнат, за да си починат и продължат колкото се може по-бързо. Вълшебното същество избра една огромна гора до малко езеро за мястото за почивка. Щом краката й стъпиха на твърдата земя, Алтанира се усмихна доволно. Никога не беше обичала летенето.
- Отивам да направя няколко магически защити на мястото, после да се изкъпя и ще върна. - оповести чародейката безцеремонно е изчезна сред дърветата дори без да изчака отговор от Кубер.

Кубер се зае да събира сухи дърва за огън. Скоро щеше да се стъмни и полудемона реши да пренощуват тук. След малко огънят беше разпален. Кубер поседя малко и се изправи.
- Отивам да се разходя. - Драконът се изкиска. Съвсем "случайно" разходката отведе Кубер до брега на езерото, където се къпеше Алтанира

Алтанира размахваше ръце насам-натам и мълвеше неразбираеми заклинания. Обичаше да се подсигурява срещу всичко. Срещу абсолютно всичко. Магия срещу огнена атака, магия срещу откриване, магия срещу магическо следене, магия срещу ... И още няколко. Просто за всеки случай.
"Искам сега някой да се опита да ни открие и да премине защитите!"
Доволна от свършеното, чародейката се насочи към кристалните води на езерото. Обичаше водата, а още повече да плува. Преди да влезе направи още едно, две заклинания и остави дрехите си на един камък. Потопи се в хладните води и се наслади на прекрасното изживяване.
Беше във водата може би от петнадесет минути, когато чу стъпки. Вероятно Кубер. Шестото й чувство не я беше подвело. След секунди на полянката пред езерето пристъпи мъжът. Изведнъж над очите му падна сива мъгла и нещо го дръпна за глезена. Без да се усети се озова с главата на долу. Опитаваше се да се освободи, но му беше доста трудно имайки напредвид, че не виждаше нищо. След няколко минути отчаяна борба се освободи и падна на крака. Мъглата се разсея и изчезна. Той се вгледа в езерото, но там нямаше никого. Дрехите на Алтанира също бяха изчезнали.
- Търсиш ли някого?
Той се стресна и се обърна. Зад него стоеше доволна чародейката, при това напълно облечена.

- Доколкото знам мога да се разхождам където и когато си искам. - отвърна той. - Или да се къпя ако пожелая. И като говорим за къпане някога да си мислила да участваш в Мис Мокра фланелка. Имаш доста големи шансове за челната тройка. А сега ако ме извиниш мисля да се изчипкам. - Кубер се обърна с гръб към момичето и разкопча панталоните си.

Тя се засмя на хумора му. Очевидно беше раздразнен, че го посрещаше така, може би очакваше нещо "по-различно". Въпреки това не извърна поглед, докато той се събличаше.
- Прав си, отиди да се изкъпеш, аз ще правя компания на Орфей.
Без да бърза се обърна и се насочи към мястото, където беше драконът.
- А и, за мис мокра фанелка - тя се усмихна многозначително. - Всъщност бих била не в челната тройка, а бих взела първо място.
Чародейката се засмя отново и продължи по пътя си оставяйки Кубер сам със свалени панталони. Вървя известно време и стигна до огромното животно.
- Не е ли сложил нищо за ядене? - попита Алтанира.
Драконът поклати отрицателно глава.
- Е, за всичко ли трябва да се грижа аз!
- Не, аз улових няколко животинки, ако искаш нещо.
Орфей побутна с муцуна една сърна, която беше започнал да яде.
- Чудесно!
Алтанира се приближи до животното и отряза бутът и малко месо от гръбнака. Сложи ги на огъня и седна край Орфей.
- Разкажи ми повече за Кубер. Какъв е като характер? Предполагам е женкар?

Кубер излезе от водата и започна да се облича. Банята му беше дошла добре. В това време Алтанира попита Орфей:
- Какъв е Кубер като характер? Предполагам, че е женкар?
Драконът поклати глава:
- Не бих казал. По - скоро е моногамен. Само дето много бързо се разделят. Повечето пъти поради взаимно съгласие. Имаше и две - три, които побягнаха щом разбраха за демона. Последната даже опита да го убие.
- Имаш ли още въпроси? - разнесе се гласът на Кубер, точно зад нея.

Алтанира дори не си направи труда да се обърне. Обърна месото, което беше сложила да се пече и седна на мястото си. Щом видя, че няма да получи отговор, Кубер седна близо до Орфей. Чародейката глдаше някъде в тъмнината на гората и рзмишляваше.
- Всъщност няма какво друго. Чисто любопитство ако искаш да знаеш.
Тя се усмихна на Кубер, който едва сега разбра, че това беше отговорът на въпроса му.
- Пък и ако искам да питам нещо за теб, ще питам Орфей, не теб самият. Разбираш ли, малко съм сръмежлива.
Тя се засмя и се облегна на корените на едно дърво. Затвори очи и каза :
- След един час месото ще е готово. Събуди ме тогава.

- Пази тук - каза Кубер на дракона и се изправи. Видях някой билки наблизо, ще отида да насъбера малко. Когато младежът се върна месото беше почити готово. Той събуди Алтанира и започнаха да се хранят. Беше доста вкусно. По едно време Орфей се обади:
- Кой ще пази пръв?

Алтанира се протегна като котка преди да стане от мястото си. Беше доста изгладняла и нямаше намерение да пропуска вечерята. Всъщност самото хранене беше преминало доста скучно - и двамата гледаха да се насладят на печеното месо, от колкото да подхванат някакъв разговор.
Изведнъж драконът се обади :
- Кой ще пази пръв?
Алтанира остави храната на страна.
- Аз.
Чародейката се изправи и се насочи към гората.
- Ти си почини, аз успях да поспя 1 час, това ще ми е достатъчно да издържа доста време.
И в действителност на Алтанира не й беше нужно повече време, за да се наспи. Един час ий вършеше отлична работа, като се има предвид, че беше имало моменти, когато не е спала цели седмици.

- Добре - отвърна Кубер и се изправи. След което се отдалечи. Върна се след около 5 мин. и се излегна.
- Аз ще съм втори - обяви той и затвори очи.

Алтанира се огледа полуусмихната. Нямаше намерение да си губи времето с взиране с мрака. Беше поставила надеждни магически защити, които се преодоляваха доста трудно.
- Е, щом не искаш да си приказваме, заспивай.
Тя се обърна с гръб към Кубер и се насочи към един хубав камък. Трябваше да подготви няколко отвари, няколко по-мощни заклинания, които отнемаха време и да довърши започнатата си отвара за даване на сили на Никой. Искаше да го запазва за по-дълго в този свят, затова и се опитваше да му връща силите без да го праща обратно в Бездната. Досега опитите й бяха безуспешни, но тя се стараеше колкото може.
- Орфей, кажи ми, според теб две листа от драконова билка ли да сложа или едно?
Момичето знаеше, че драконите са мъдри същества и се надяваше той да й помогне малко.

- С едно отварата ще е слаба - отвърна драконът. - С две пък може да стане прекалено силна за него и да има някакъв страничен ефект. Пробвай да сложиш едно, а другото само го пусни за малко и после го извади. Сложи и едно от тези. - показа й оранжеви цветчета донесени преди малко от Кубер.
Малко повече от час по - късно последният отвори очи и седна.
- Какво правищ? - попита той момичето.
- Довършвам една отвара за Никой
- Аха. - Младежът се премести по близо и се загледа в действията на Алтанира. - Ти разбираш от магии - обади се той след малко. - Аз знам само една лечебна. Дали не би могла да ме научиш на някоя защитна?

---------------

katri_mei: Пратете ми ЛС, когато решите да продължите, за да отключа темата ако решите разбира се.