В тяхното търсене.

Анаю пристигна в подножието на планината, беше истощена, телепортацията изикваше много енергия, добре, че беше запазила от билоковия си сироп, тя извади шишенцето и отпи от него. Лечителката се почуства по-добре и отново стъпи на крака. Надяваше се, по пътя й да няма много препятствия.

Там я чакаха орки. Орките, които бяха обсадили планината и бяха пратени от злото. Засега не я забелязваха, но повечето бяха недоволни и ходеха напред назад като се жалваха от студа и пътя

Ездачката се вбеси, винаги реагираше импулсивно и твърде бързо и раздразнително, ако ставаше въпрос за това, че нео може да се случи на Аметист. Момичето затвори очи, но изведнъж спря, щеше да се почуства много зле, въпреки сиропа, все още небеше напълно възтановена. "Е, тогава ще трябва да е по сложния път, какво пък...",-рече си тя. Анаю грабна пръчката си, превъртя я, и я заби в каменната "стена", след това скочи върху нея. Взря се в шашавите същества, нямаше нито едно заклинание да й помогне в този миг, какво щеше да направи?

Онези продължиха да си оправят редиците, ужасени от нещо, което можеше да дойде, но можеше и да не го стори. Господарят на Злото напоследък никъде го нямаше...Но това нищо не означаваше.
Те бързо-бързо приготвяха оръжия, за да водят битка горе в замъка. Първо трябваше да проверят дали всичко е остро. Един от тях втренчено и намусено гледаше натрапницата и май имаше желанието да изпробва оръжието върху нея

Анаю го видя, насочи колкото се може пвоече енергия в стъпалата си, грабна пръчката из-под краката си, като по-почуда запази равновесие и се устреми колкото се може по нагоре:" Дано ме чуе... ако е там!", тя все пак опита:
-Амиииииииииии, там ли си? Аметист... Тук долууу!
Анаю се побърка, изподра колената си, от неровната повърхност и падането, но продължи.

Горе ездачите продължаваха да си шпионират заедно с драконите, а вика като че ли ги разтревожи.
- Ти чу ли нещо, бро? - едни доста...странни типове въпросително се спогледаха.
- Чух име на дракон...Я я повикайте, може да е важно

Анаю изнемощя, пробяга един километър нагоре, а беше изморена, лечителкта се провикна за последно:
-Амиииииииии! Аметист...!!!
След това момичето загуби съзнание и се затъркаля, по неравностите, тук ли бе краят й?

- Хвани я, Алексиел! - разкрещя се униформения ездач, който виждаше така прекрасно околността. Ездачът с зеления дракон се завихри надолу и хвана момичето преди да го докоснат оркските копия.
- Чудо голямо, внимавай с невинните. Не заслужава да я набодат на шиш...Дай да видим кой може да помогне...Май не е в съзнание...Не знам - измърмори същия униформен, когато дракона и ездача отново отидоха на безопасно

След извесно време, момичето се съвзе, от очите й се отрониха две сълзи които бавно се стекоха по бузите й, след това тя отвори очи и пророни:
-Аметист... Тя добре ли е? И ви Б...благодаря, че ме спасихте...

- Драконът който търсиш е наоколо някъде, но всички сме на различна височина и ни е трудно да се свързваме по между си - изрецитира сякаш нещо наизустено ездача. Всъщност това му бе натяквано стотици пъти и просто свикваше с думите. - Можем да я потърсим

Момичето плахо подаде снимката (https://2img.net/h/i254.photobucket.com/albums/hh82/kiwiwiki/Dragons/Twixydragon.jpg) с думите:
-виждали ли сте я?

- Да, от нашата групичка е. Нашата цел е да наблюдаваме орките и да предупреждаваме останалите, за да няма изненади. Тя е добър дракон. - той кимна, сякаш си го подтвърждаваше за себе си

След малко изключвам, защото ме боли глава, студено ми е и се разболявам общо взето..

-Може ли я видя? Липсва ми, тя е моят дракон...Наистина ми липсва... ,-проточи Анаю и умолително загледя спасителя си.

- Тариндар, да намерим търсената - потупа ездача зеления дракон, който кимна и се спусна рязко надолу. - Бързо, бързо ще стане, нашата група е малка. Тя най-вероятно наблюдава крайния лагер на орките, пнеже натам летим

-Много ви благодаря!,-извика момичето и се опита да се изправи на крака.

Аз ставам, до утре, че тук ми врякат.

- Внимавай да не паднеш...Не знам дали си достатъчно добра, с извинение. Добрите ездачи могат да стоят на крака където пожелаят върху дракона. Аз не съм все още от тях. Ето някъде тук, мисля...

-Спокойно. ,-отсече момичето и се изправи на крака.

- Чудесно...Пристигнахме, огледай се внимателно, аз не знам кого точно търсиш, дракона ми твърди че знае и му се доверявам

-Те са много... Но на всяка цена ще открия Аметист... Драконата ти какво мисли по въпроса?, -попита момието и направи сериозен поглед.

"Лесно ще я откриеш тук, времето е ясно. А с цвят като нейния драконите са рядкост. Трима на сто да кажем...Но в тази група, както виждам аз има само двама с този цвят. Един от двата дракона е този, който търсиш" обяви дракона, макар че ездачът му нищо не виждаше

Лечителката се усмихна и рече:
-Моляте... заведи ме при двата такива дракони, тя трябва да е там.

Драконът постоя малко на същото място, изчаквайки друг ездач да се появи.
"Нанали, поеми Алексис" обърна се накрая към ездачката от кафявия дракон, не изчака ездачът да възрази и тръгна напред без него, отправяйки се към първия лилаво дракон...Едва ли беше Аметист, понеже този бе с нарязани крила и едвам се държеше

Анаю видя това, очите на момичето се насълзиха, трябваше й помощ за поред път, ако това беше Ам, тя трябваше веднага да я излекува.

"Тариндар, по-надолу" каза тя и се отмести, та зеленият дракон да излети като вихър, оставяйки драконът с продупчените крила да гледа зад тях. Наближаваха следващия дракон...Познат и непознат.

Анаю гледаше като слисана, а сълзите засъхваха по бузите й. Кожата й в момента бе бледа, сърцето биеше бавно в страховитото очакване.