В тяхното търсене.

"Този дракон, познат ли ти е" бе се спрял около една група, но имаше предвид само един от тях

Анаю видя Аметист, дъхът й спря, сълзите потекоха като потоп и тя се втурна през глава към драконката си. Тъй като Анаю беше медик, тя изпрата енергия към китките си, надвеси се на едната част от крилото на драконката си, изрече заклинание, така излекува и двете й крила. След това приготви странен сироп който даде на драконката и зачака да види, да ли ще се свести.

(Ами...Не ми се ще да управлявам чужди герои, продължи си)

Зеленият дракон предпочете да обърне гръб и да потърси пак ездача си, който така лесно бе оставил

Анаю се изправи и викна по дир зеленият дракон:
-Благодаря ти много! Нямаше да се справя без теб и ездача ти! След което продължи да лекува Аметист.

Драконът отвърна с рев за довиждане. Едва ли щяха да се срещнат пак. Ездачите ги зовеше войната...Не тишината на скалите и мирните им долини....Долините превърнати в пепел.

След извесно време когато Ам напълно се свести, Анаю я прегърна внимателно и две сълзи капнаха по вратъ на дракона. "Ти... Анаю, ти ли си?". Аметист звучеше плахо, а Анаю само промълви:
-Аз съм...

След няколко часа Ам й беше значително по-добре, Анаю я помоли за една услуга, но преди това Ам също си даде съгласието. Анаю се качи на гърба на Ами... Отправиха се в посоката на Зеленият дракон, след като пристигнаха, Анаю успя да открие онзи ездач, оти до него и го попита сериозно:
-Може ли да помагам за войната, медик съм... Мисля, че мога да ви помогна, а и искам да ви се отплатя.

- Не, моля ви, на нас няма смисъл да ни благодарите - усмихна се ездачът като замаха с ръце, но после стана сериозен - Можете да се присъедините към войната...Много се бият без да са във войските и командирите нямат нищо против

Брой мнения : 26 Age : 32 Registration date : 11.12.2008

Моми4ето се телепортира с триста зора. Щом се озова на едно странно място, тя падна на колената си и си пое дъх. Беше наистина уморена, а не беше медик и нямаше какво да направи. Сега просто си седеше, не лежеше и 4акаше или да я нападнат и ограбят, или нападнат и убият, или само нападнат... Но нападение винаги имаше. И сега тя просто 4акаше...
- Какооо...
Киа бързо закри уста с ръце. Ве4е се срамуваше от себе си. Наре4е сестра си "како". Независимо, 4е имаше нужда от помощ, не искаше да е 4ак пък толкоз видно. И все пак тя продължи да вика сестра си по име, като се оглеждаше дали няма слу4айно да я види...

Аметист побутна Анаю с моцунка, ездачката до чу викът, гласът й бе познат:
-Киа!
Анаю се метна върху Аметист, а дрконката направи странен трик, Аметист видя Киа, странните джаджи щяха да я убия, или поне така изглеждаше, Аметист не кацна, само забави темопо и залетя по-низко, Анаю хвана сестра си за раката и я издърпа, след това Ам и двете Рейдота се върнаха живи и здрави. Анаю излекува раните на замаяната си сестра, а после за да се почуства по-добре, отвори едно пише ром, и го сложи до носа на сестра й за да усети мириса на най-Святото си нещо.

- Нали...Не се нуждаете от помощ? - подвикна онзи горе от зеления дракон след миг, когато осъзна точно какво бе станало

-Спокойно, всичко е наред!,-каза Анаю.

-Има ли още ранени?,-попита обезпокоено ездачката.

- Не...собено... - поклати глава онзи, после се обърна към планината - Друго, за което сте дошли?