Надежди и мрак

Трима кентаври гледаха от кулите седящите в далечината орки и тъмната фигура. Вече бяха съобщили за атаката,която скоро щеше да дойде.
-Странни хора-извика един от кулата. Тези сигурно са някъкви магьосници. Не съм виждал мрак посред бял ден.
Останалите само кимнаха. А може би това беше само начин да ги заблудят. Понякога се чуваха тихите стенания на орки,но нищо друго. Фигурите им бяха обгърнати с тъмнина.
Войниците на кентаврите бяха наблизо. Царят някъде отзад седеше и се усмихваше. Беше се отървал от задълженията си и сега щеше да се бие. Можеше ли да има по-хубав ден от този.

-Ти не си владетел,а само се мислиш за такъв-извика един от онези,които седяха по кулите като широко се усмихна.
Въпреки мракът те не се срахуваха...бяха свикнали нарочно,защото знаеха че Тъмния владетел винаги прави това. Това беше направил и на Царството на драконите.
Лампите светнаха. Хиляди кентаври запалиха своите фенери,лампи и всякъкви други,но нищо не помогна. Мракът беше съчетан с мъгла.

-Да не би да си мислиш,че можеш да ме опрекваш-чу се гласът на Луис.
Никой не можеше. Някога може би...но сега беше владетел. Отвоювал си бе това призвание. Помагаше на хората колкото може и никога не беше искал повече власт. Тази му стигаше и даже понякога му бе предостатъчна.
-Аз съм коренно различен от теб. Ти си откачен! Искаш власт и още власт. За какво ти бе да тръгваш да се бориш с Царството на драконите?-отново се чу гласът на Луис.

-Може би знаеш доста за нас...което е доста интересно. Ако те бяхме видели в нашето царство със сигурност щяхме да те запомним. Ние никога не забравяме хора,дори да не сме ги виждали векове или хилядолетия-каза Луис,докато се опитваше да извади един камък от почвата.

-Пазете се-извика Луис и извади меча си,който засия.
Кентаварът уся да отбие повечето от камъните,но останалите продължиха и захапаха хората му по краката.
-Мислиш че е смешно-изкрещя той и отвори една от портите.
Оттам като че ли оживеели излетяха няколко хиляди гълъба,които започнаха да бодът очите на орките.
-Те виждат в тъмното-чу се отново гласът на Луис.

-Тамън сега ще сте огуени хубавичко за моите...вълци-изкикоти се кентаварът и махна с ръка.
Няколко вълка изтичаха напред и разкъсаха орлите,като дори не оставиха и костите им.
-Явно не ги храня добре. Тогава ще пусна и останалите.
Мъжът махна и с другата си ръка и се появи една огромна глутница,която тръгна към орките.
Някои бяха убитии,други пък убиваха.

-Може би...-извика мъжът. Кентаврите са адски издръжливи,а и имаме добри медици и магьосници.
Той отново вдигна ръка и се появиха няколко феникса,които закръжаха отгоре.
-А и явно не знаеш много за тези същества. Те не умират...те знят кога ще умират-предвещават бъдещето. Затова и са толкова ценни за нас. Всеки път,когато умират се превръщат в огън и се появява нов или нови феникси.Никога не можеш да ги победиш. Те са безсмъртни.

Луис се разсмя още повече.
-О,спокойно. И за това съм готов. Твоите Балрози може да са от ада,но моите Зморки са от рая. Те са нещо като...ангели. Притежават най-чистата вода от рая и могат като нищо да унищожат твоите същества.
Кентаварът просто махна с ръка и фениксите отново се прибраха и на тяхно место се появиха странните същества приличаще на топки,като започнаха да се отварят.
Те бяха подобие на таралеж,но имаха и крила.

-Ангели срещу Ангели-каза тихичко Луис и се усмихна.
Беше тъй спокоен. Можеше Дарския да има гигантска армия и да изпотроши всичко,да убие всички,но спокойстве защинаваше кентаварът. Всеки който го притежаваше беше...непободим.
-Джейк,излез и им покажи. Покажи им моща на един бог на ангелите.
Ангелът засия и отпращаше силна зелено-жълта светлина навсякъде. Убиваше орки и превръщаше почвата в гигански камъни,които запречваха пътя на орките и останалите същества.
Отзад го следваха няколко феникса,а зад тях една огромна войска от кентаври,които бяха готови да атакуват при първо нареждане.

- Луис..Ти се обърка - усмивката му не се сваляше от това ужасяващо, ужасяващо лице - Бог на ангелите няма. Това би го потвърдил всеки ангел и нашата господарка Съдбата. Това, което наричаш бог е само ангел. И всеки друг ангел би го победил. Ти си глупав. Показваш ми сила, но тя се осланя само на твоите единици в битка. Отговарям ти просто защото си нямам работа. Говорим за богове....
Светлината образува кръг от портали. Появи се той...Руси къдри в бяла роба. Той беше същество, което не се срещаше често...И бе невъобразимо красив и величествен.
- Алексиел, богът на живота - представи го Дарсия все едно беше най-обикновено нещо. Всичко, което се приближаваше към тях загина, животът му бе отнет. А щом бе отнет от бог, значи нямаше да се върне

По принцип богове тук рядко и май никога не са участвали, но отговарям на тази сила със сила все пак. Ангелите идват отвъд морето и нямат бог. Управлявани са само от по-силни ангели, поне за тази история

-Може да имате бог на живота...но ние си имаме наши богове.Може би не толкова велики като вашия,но досататъчно,за да ни помогнат в тежка битка.
Луис вдигна високо ръце към леко виждащото се слънце и от тях излезе искрица. Тя щеше да допусне боговете им на земята. Тези,които трудно се гонеха и се викаха единствено по спешност.
-Нека да ти ги представя: Богът на слънцето и мрака-Мак и богът на морето и океаните-Атсу.

-Невъзможно е да ги убием-извика един от задните редици. Това са същества от ада.
Беше вярно. Много трудно щяха да ги победят. Може би заради силата и размерите им,но много от кентаврите от войската се разпищяха и разбягаха.

Започна битката. Предната редица от кентаврите изби няколко от съществата,но бързо беше повалена. Останаха стрелците и меченосците. Навсякъде се разнесоха силни писъци от убити орки или от съществата.
Другъде пък измираха кентаври-от ужас,от някоя забита стрела в тях или просто се бяха спънали и самоубили някъде.
-Най-ужасната гледка през живота ми-извика Луис,докато прибираше окървавения си меч.
Беше изморен...нямаше никъква сила. Тъмнината като че ли му изсмукваше самоувереноста и му се доплака. Нямаше светлина...тази,която захранваше и съхраняваше кентаврите от болести и други беди. Сега те бяха...безсилни. Трябваше да направят нещо...нещо,което да върне техния дух.