Надежди и мрак

-Запалете огън-разнесе се викът и всички се захванаха на работа.
Стрелите завършваха с малко пламъче огън достатъчно,за да може да се види накъде стреля и какво ще застреля стрелеца. Паднаха още няколко орки,няколко стрели се забиха и в грамадното същество,но то като че ли не усети.
Чуваха се странни звуци на местене на железарии. Появиха се някъкви странни метални предмити приличащи на топове,но пълни със сребро.
-Може би ще умрат ако ги уцелим със сребро и светена вода-беше казал един от магьосниците и кентаврите решиха,че е добре идея.

-Железни дървета? Още по-хубаво-каза Луис като заповяда на няколко души да хванат едно от тях и да го метнат към орките.
Те това и направиха. Повечето орки бяха напълно смазани-дори костите им бяха надробени на съвсем малки частички. Но продължаваха да остават толкова много...и онзи ангел,и онова подобие на дракон.
-Продължавайте да мятате железни дървета-чу се отново гласът на царя.

Стрелците отново заеха мястото си и се прицелваха насляпо.Чуваха се само гласовете на командирите:
-Ти,отиди там и ги накарай да се размърдат.
-Вие,наредете се в колона и...абе чували ли сте за щитове? Безнадежни сте!
Джордж също беше един оттях. Освен като дясната ръка на царя,той беше регент и командир при война. Трябваше да отговаря за половината войска,което не беше никък малка работа за същество като него.
-Войска номер едно да отиде на централната порта. Стрелците отляво и няколко стража да наблюдават и ако могат да предвиждат действията им-извисяваше се неговия глас.

Меченосците излезнаха през южната порта и нападнаха в гръб враговете си. Искаха да си отмъстят за техните умрели деца,участващи при стрелците. Голяма част от орките паднаха.
Разнесоха се радостни викове. Излизаше най-великия кентавър магьосник. Той хвана няколко меча и ги превърна в смъртоносни змии. Няколко от кентаврите се превърнаха в макеи. Бяха нещо между ангел и дявол. Попринцип живееха в облаците и контролираха вятъра. Може би щяха да им бъде от ползва.
-Войска номер две да мине през северната порта и да помогне на южните кентаври.

Те изчезнаха...целия народ изчезна.
-За втори път тази година-каза Луис и се усмихна. Поне този път наистина си заслужаваше.
Кентаврите никога не се предаваха. Никога не бягаха..просто се криеха.Криеха се под земята,когато могат но не за дълго. Можеха да седят там максимум няколко години. Въздуха беше разреден,нямаше светлина,а и трудно се палеше огън. Влагата не щадеше абсолютно никого.

Царството отново се наддигна. Бързо няколко войски разбиха тези на орките. Стрелците ги замеряха с камъни и други неща,като бяха толкова притеснени,че понякога и уцелваха по някой свой.
Съществата умряха...не останаха никъде вече.
-Сега,да възстановим щетите-каза Луис. Джордж,изготви ми списък с всички най-важни и едни с второстепенните.Искам го до няколко часа. Нека унищожените къщи да бъдат безплатно оправени и дори с някои екстри.