Без път и с път

Заглавие: Без път и с път Нед Дек 28, 2008 12:22 pm

- Чудесно - водеше го порталът и желанието му за мъст. Не знаеше господарят как едно нещо можеше да има желания, но то ги имаше. Отвеждаше го там, където трябваше да стигне според някаква предопределена пътека. По-добре беше да намине на едно друго място, там където царе и регенти нямаше и нямаше кой да му се противопоставя. Но щеше лесно да завладее различните, когато всички паднеха едно по едно. Драконите ги нямаше вече, останали само малцина и обградени само от мрак и отчаяние. Там горе в Динзел щастие никога не беше имало. Фактът че нервите им не издържаха го доказваше поне от части.
Сега къде беше?Беше в гора. И преди беше виждал тази гора, понеже беше идвал тук поради една или друга причина. Не си спомняше добре. Дарсия се огледа, сякаш очакваше нещо или някой и разбира се, те сигурно скоро щяха да дойдат, черната му енергия се беше разрастнала особено много в тези дни. Беше помогнал на ездачите да изчезнат и беше оставил малцина, които искаше да победи малко по малко. Беше ги надробил едни при кентаврите, но пък беше забавно. Сега пътят го водеше напред. Нямаше нужда да се бави или да избира друга пътека точно сега. Тъй че най-спокойно тръгна по пътя, който се откриваше между листата.
Нямаше никой?Още по-добре. Достигнеше ли целта си, щеше отново да последва...нещо интересно. Ето че излезе на оживено място. Какво ти място, замъкът беше. Познат...О да, беше го виждал в спомените на някой друг. Интересно беше да се ровиш в главите на хората. Нямаше никакво намерение да се крие между хората. Застана пред вратите с ръце на кръста си и огледа мястото.
- Странно, мислех че елфите очаквате нападения днес - обяви след кратка тишина и бутна вратите с магия, за да пристъпи вътре

Заглавие: Re: Без път и с път Нед Дек 28, 2008 2:15 pm

В градините на замъка той отново се спря. Беше мирно и спокойно и това още повече му харесваше. Тук нито губеше сили нито пък получаваше, но знаеше пределите на тъмната си магия и нямаше от какво да се страхува. Дори да бяха елфи, той пък беше господар и така арогантността му го водеше напред и му даваше достойна за бой сила, пък макар и да лъжеше често. Не, той не лъжеше, защото пътят, по който вървеше беше избран.
Един вече го беше видял, криеше се в храстите. Странно, страна на елфи, но пък той не беше елф. Беше земен дух, от онези, които обитават Долното царство и излизат само по празници или пък когато усещат важни неща да се случват на горния свят. Земен дух без име, той беше получил такова от една ездачка, някога отдавна преди три години. Някога, когато ездачите вървяха през необятната джунгла, търсещи нов път. Тогава ги беше превел земният дух през храстите и големите дървета. И понеже те изглеждаха толкова дружелюбни и мили, земният дух бше останал на горния свят, където силите му си оставаха все същите, но виждаше слънцето небето истински и красиви над него. И царицата на драконите беше го кръстила Нирка.
Сега Нирка се криеше в храстите от децата, но беше видял нещо по-ужасно от това да те открият детските невинни очи. Черният господар гледаше право през него, но може би го виждаше.
- Излез, излез, земно духче. - засмя се накрая Дарсия, докато се гледаха и гледаха в продължение на няколко минути. Чернотата под краката му засили действието си. Беше готов да нападне всеки, който се приближеше. - Време е на елфите да си размърдат задниците
- Не, време е ти да си ходиш - земния дух се изправи и стисна ръце в юмруци.
- Доста си наперен за земен дух. Ще се отбраняваш заедно с другите...Нирка!
Смрази съществото...Да не би...Да не би този...Докато се усетеше, първата магия срещу това царство го застигна и цялото му същество се превърна в прост и вечен камък

Заглавие: Re: Без път и с път Нед Дек 28, 2008 2:43 pm

- Сега, когато земният дух няма да ми пречи. - господарят се огледа наоколо. Мъртвешката тишина, която носеше със себе си изпълваше мястото изцяло. Знаеше, че вече са го усетили. Нека усещаха. Нека усещаха, но той нямаше намерение да спира до тук. Порталът го беше довел и порталът щеше да го отведе, когато всееше страх и неволи. Дали?Не, за това нямаше да мисли сега. Това започваше...Унищожението на тревата. Докосна земния вкаменен дух и се ухили.
- Теб ще използвам за защита, приятел. Матилда, разходи се и ми разкажи за околностите, докато се позабавлявам...С горящите дървета - вдигайки поглед срещна черните пламъци, които вече се разпростираха наоколо и нямаше да позволят на никого да се приближи, поне за момента...Докато дърветата не изгоряха и тревата не последваше примера им. Докосна главата на Нирка, после се отдръпна и му обърна гръб. - Толкова сте предпазливи вие, земните духове. Скрил си магията....Но някой ден аз ще я измъкна от теб, Нирка...Колкото и слаба да е.
Лисицата изтича по стълбите на замъка, за да разучи, оставяйки господаря и пращящите дървета. Щом Нирка беше тук имаше празник?Перфектно...ако беше така=
"- Ти си ужасно дете!Как смееш!Наказан си!
- Но татко, аз нищо не съм сторил"
Този някой, този, който някога му се бяха карали. Да, беше сторил. Беше направил дупка в иначе перфектната защита на това царство. И тази дупка в защитата сега използваше черния господар, затова се разхождяше така спокойно. Някога злото беше сторено по невнимание. Но сега Дарсия знаеше какво да стори..Знаеше, затова щеше да го стори. Докато все още не можеха да го разпознаят сред мрака...Магията не траеше вечно...Но пък докато изтечеше, той вече щеше да е направил нужното. А сега...магията...

Заглавие: Re: Без път и с път Нед Дек 28, 2008 11:19 pm

- Стой където си, господарю! - пак ли тези, разваляха му удоволствието. Никога не се предаваха нали?Всички рано или късно щяха да паднат под негова власт. Под властта на Мрака.
- Хюгес Ни Маес, Четвърти Мускетар и водач на Източната армия - тихо го приветства, когато тишината продължи достатъчно дълго. После се обърна и впери сините си очи в ездача.
- Аз съм - строго отбележи като за пръв път усмихнатия Хюгес, който стоеше непоклатимо на пътя на другия.
- Нима си дошъл да защитиш елфите?Защото не можа да защитиш своето царство?
- Моля те, не говори така. Но да, дойдох за елфите. Макар и един ездач да е твърде слаб...Аз не бих оставил никого пред твоята воля.
- Знаеш отлично, че и аз няма да ти отворя пътека, за да се върнеш - чернотата под краката му искаше да погълне и тази ездаческа душа. Но Хюгес вече знаеше какво го чака.
- Ти ни отне Рой. Наш дълг с останалите двама е да покриваме щетите.
- Ще им отнема и теб. Тогава Муртаг и Хавок няма да имат избор и ще се поддадат. Ти си единствената им опора.
- Не - тихо прошепна очилаткото и се усмихна. Виждаше само тъмнина и заплаха. Време беше да преодолее този страх - Дори и да бъда погълнат от тази тъмнина аз съм в техните сърца. Ти не разбираш...Изобщо не разбираш.
- Покажи ми...тогава... - просто го предизвикваше. Чернотата...Чернотата наистина викаше черната същност на Хюгес, която той нямаше, но...Всеки човек имаше някъде такава, нали?
Ездачът свали очилата и ги хвърли настрани. Светещите му ярко очи срещнаха тези на господаря
- Ще ти покажа...Каквото и да се случи от там нататък
Мракът обви същността му и всичко почерня, дори синята униформа. Но белите му очи останаха все така вперени в учудения господар. След малко с големи усилия Дарсия се отскубна от тях и се намръщи.
- Вие сте достойни хора. И тримата. Но няма да стане така... - и наистина, черната мощ...Беше много по-огромна

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 10:51 am

- Хюг, внимавай! - жълта светлина, като слънчевата успя да разцепи мрака преди ездача да се загуби в него без да успее да се пребори. Дарсия мигновено обърна глава към жената и се засмя силно, когато успя да я види.
- Рихата Тахари. Да не би да си дошла да отмъщаваш за Рой?
- Ти не си човекът, който трябва да знае за това.
Нещо огромно и черно с червени очи, по-пъклени и от най-червените застана между нея и Дарсия в този миг. Беше огромно..Тя не можеше да го познае...Невъзможно беше да го познае сега. И все пак, смътен спомен се яви в главата й, когато видя кървавите червени очи в мрака.
- Торн... - прошепна изумено, а драконът пред нея поклати глава.
"Не Торн...Глаурунг" изрева той с гърлен глас и понечи да й подари огъня си, който беше изпепелил толкова много същества досега. Огънят улови едно същество, което не искаше никой да пострада. Беше човек...Не, беше ашрак. Той ръмжеше от болка, докато огъня обгаряше същността му, но не се помръдна. В същото време Хюгес отново нападаше с вечната си усмивка срещу мрака на господаря. Знаеше, че няма шанс, но трябваше да се бори.
Полу-ашракът пред Риза падна на колене, след миг се преобрази във вълчи вид и нападна огромния дракон, нямаше да сполучи, ако Риза не се беше опитала да помогне. Полетя кръв, незнайно чия. Тя събуди пред очите на Дарсия желание за мъст, по-голямо от всичко досега и той се усмихна още повече.
- Хюгес...Обещах на народа ти да загине. Ще го обещая и на теб - и запрати по ездача още по-силна магия, изпълнена с мрак, страх и злоба

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 11:54 am

Пръски светлина сякаш избутаха част от мрака на страни. От тънка бяла ивица белокосият елф излезе бавно, а в дланта му гореше бял огън, в другата си ръка зеленият меч просветваше гневно. Зад него застана и червенокосото момче, взирайки се в Черният господар смръщено, а Анасази се спусна на страни, като малките му крилца също се обляха в някакво бледо сияние:
- Не мислиш ли, че прекали, Дарсия?- Нава пристъпи още няколко крачки, и когато порталът се затвори, той спря, като го стрелна с поглед.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 11:56 am

- Аз ли?Кога и с какво? - най-невинно повдигна ръце той въпросително, продължавайки да се смее, докато някъде зад него двамата ездачи се опитваха да отблъснат още по-черното същество и още един ездач си имаше работа с неговата тъмнина, която бавно и сигурно го поглъщаше. - Както виждате не се боря с елфи. И вкамених не елф, а дух. Следователно нищо не съм сторил

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:01 pm

- Дух?- белокосият присви още повече очи и стисна дръжката на Джиерда.
- Още по- зле.- обади се Шуичи тихо, като зае позиция до елфа. Ангелчето се насочи към ездачите, опитвайки се да привлече вниманието на съществото. За момент погледна към Нава и Шуичи, за тяхната тъмнина не знаеше, но той можеше да пострада ако Джин беше тук, и добре че не беше:- Някои духове са по- важни и от живите.- продължи червенокосото момче, стискайки ръцете си в юмруци.
- А кентаврите и драконите? Те нищо ли са?!- бялото огнено кълбо от ръката му внезапно полетя към Господаря, а очите на Нава порсветнаха в леко червено.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:10 pm

Дарсия го отблъсна, както отблъскваше и опитите на очилаткото, който още имаше проблем с безформената сянка, която вече го поглъщаше.
- Обещах на драконите, че няма да ги оставя...И не го сторих, затова загинаха. Някои от тях си плащат и в момента - отбележи той тихо, драконът сякаш го потвърди, защото в същото време избухна с пламъци срещу онези двамата зад него.
- А кентаврите просто бяха техни съюзници, пътят ме отведе натам. А духа...Той е просто детегледачка и не е точно дух. Отговорих на въпросите, мисля - нямаше значение дали отговорите бяха хубави или не. Той изплете вълна от черна магия и я хвърли в отговор отново върху всичко наоколо.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:21 pm

Елфът стисна очи за момент, като вдигна меча. Нещо не му позволяваше да се доближи. не, не беше само нещо, а и някой. Тъмнината наоколо и тъмнината в него. Брат му се съпротивляваше на действията му, като опитваше или да вземе контрол над тялото му напълно или просто да не му позволи да предприеме каквото и да било. Лявата ръка на Курама трепна и момчето подхвана кичур от дългата си коса, като рязко го изтласка на страни и се подсмихна леко. В ръката си държеше почти разцъфнала роза, която съвсем леко блестеше в слабо червеникава светлинка. Само мина крачка на пред и замахна с розата, като в същия момент на нейно място се материализира камшик в още по- ярко сияние и удари земята пред Дарсия:
- Предупреждение! Напусни тези земи!- извика червенокоското със сериозно и ядосано изражение.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:35 pm

- Ако я напусна ще трябва да взема и него - дори не трепна, макар че мракът се сгъсти още повече и очилаткото се отказа, оставяйки се да изчезне там, в тъмнината, а драконът успя да изпепели ашрака, оставяйки русата ездачка. - Той все пак за мен дойде

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:42 pm

Нов бял огън пламна в ръката на Нава, а Джиерда вече се обгръщаше от зелено сияние, придружено с няколко призрака които желаеха сякаш да излязат от острието и напираха упорито:
- Всички един по един ли ще отстраниш? Докато не остане само той, само Муртаг...- поклати глава, а бялото кълбо се разрасна и обгърна цялата му ръка:- Няма да стане!
Анасази кацна бързо пред ездачката, като разпери силно криле и бели пера се разпиляха наоколо, издигайки нещо като щит между тях двамата и драконът. Малко по- назад последва нов замах с камшика и ново бяло кълбо, по- голямо от предишното, което се насочи към Господаря.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:48 pm

- Разбира се, че ще стане. По един или друг начин. - изчезна тихо в тъмнината, изчаквайки светлината да изчезне. Тя се удари във вкаменения земен дух и камъкът се разпиля на парченца. Господарят вече стоеше до ездача, от който не беше останало нищо, освен необитаема черупка, докосвайки го образува лъч червена светлина и го прати с разрушителна сила да унищожи светлината.
Драконът беше сякаш подивял, понеже нямаше кой да го управлява, събираше пламъците си отново, напълно забравил кой е и къде се намира

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 12:55 pm

Курама се вцепени ужасено. За първи път виждаше нещо подобно, за първи път всъщност се изправяше срещу такъв враг. А тъмнината наоколо беше прекалено много. Белокосият се олюля леко и заби меча в земята, задържайки се. Прекалено много тъмнина, а той налагаше и воля на онзи вътре в него, който явно беше решил че иска да излезе. Издърпа меча от земята и пак го стисна с две ръце, а от острието бунтуващите призраци изхвърчаха, насочвайки се към Дарсия със зловещи смехове.
Анасази стисна очи при поредният огън на дракона, който се уради в щита му. Няколко перца попадаха обгорени, но ангелчето удържаше, поне за сега:
- Пътуваш ли през портали?- обърна се през рамо, като отвори едно око и погледна русокосата, на крачка зад нея се отвори малък процеп, но с отварянето му щитът отслабна и още повече пера обгоряха, също и няколко по крилете му.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:03 pm

Тя, все още ужасено гледаше към червеното палто, което някога стоеше на гърба на изгорения ашрак и стискаше счупените очила на другия, сякаш бяха най-скъпоценното нещо на света. Но после се съвзе и кимна, изчезвайки веднага през портала, вече не можеше да помогне на никого тук...сама...
Дарсия от своя страна отново се завъртя и отново изчезна в тъмнината. Неподвижният ездач потръпна след миг, сякаш нещо отново го беше докоснало. Няколко камъка от разрушения земен дух полетяха към нападателите духове, образувайки мрежа от синя светлина, която искаше да ги хване

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:09 pm

Мрежата улови зелените призраци като във вързоп, а те се разбунтуваха и нададоха пискливи крясъци. Джиа се материализира пред белокосият с леко стреснат поглед:
- Дух срещу дух.- промълви тихо и присви очи:- Някои материи са по- силни от други. Земен дух, много по- могъщ е...
- Върви!- извика на червенокосот момче до себе си и го прониза със сините си очи, които постепенно започваха да приемат златисти шарки.
- К... какво...?
- Шуичи, махай се от тук!- повтори елфът и кимна към Анасази. Ангелчето се отказа, силите му не стигаха. Порталът зад него се затвори и се отвори нов, до Курама, като момчето бързо се изгуби в него.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:14 pm

- Да могъщ съюзник е, когато го превърнеш в камък и вече не е живо същество - сега стоеше до едно дърво и премяташе в ръката си още един камък с подобна сила, макар и да беше било бяло същество...Служеше, все пак. Драконът прогори синята мрежа от магия и камъни, докато Дарсия хвърляше следващия, подкрепен с нова доза мрак

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:18 pm

Зелените призраци изпищяха като за последно при близостта с новия хвърлен камък и изчезнаха, като залети от киселина. Джиерда настръхна и отстъпи крачка назад:
- Не можем.- промълви и се обърна към белокосият, но погледът й срещна друго лице:- Ника...
- Колко по- лесно било, когато всичко наоколо е в черна магия.- усмихна се червенокосият елф и махна с ръка към зеленокосият дух, мина през нея и мечът се озова в ръката му, неспособен да се съпротиви.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:22 pm

- Сега още един противник ли имам?Дайте ми почивка, не съм машина чак дотолкова - тихичко се обади отново господаря с нов камък в ръце. Изпитваше известна трудност да държи тези камъни, заради бялата магия на стария земен дух, но него вече го нямаше...Ездача също му служеше за нещо все пак. Така и така брат му нямаше да дойде да си го върне

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:25 pm

- Противник?- подсмихна се Ника:- А защо не съюзник?- наклони глава на една страна и се вгледа в Дарсия с интерес, тъмнината наоколо напълно беше затворила същността на Нава някъде дълбоко, така че червенокосият беше повече от доволен и нямаше намерение да воюва, имаше други цели. Синекосото ангелче потрепери и падна на земята, крилцата му горяха вече, прогаряха се и предизвикваха силни болки, но това не можеше да го убие, не и този огън. Може би нечий друг, но не й драконовият.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:28 pm

- Че защо да смятам така?Все пак преди теб имаше някой, който е срещу мен. Съвсем нормално е ти да си срещу мен...Нещо подобно се случи с Ним преди три години. - и все пак все още нямаше намерение да напада, макар и да се беше подготвил вече. Оставаше само дракона да се успокои, а това май нямаше да го стори. И той изглеждаше така, сякаш беше изтъкан от тъмнината. Тя беше взела същността му, преди беше бил друг

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:35 pm

- Моя брат, Светлината, да.- съгласи се и кимна с глава:- Но ние сме различни. Аз искам тялото му, но не бих могъл да се отърва от него. Обаче...- замълча, като пак се подсмихна:- Твоята магия, Черни Господарю, го прати някъде в дълбините на общото ни съзнание, което е добре. Докато тъмнината я има, Нава няма да пречи, а аз съм свободен.
- Предаваш... близнакът си...- пророни Анасази без да вдига глава.
- Разбира се. А не е ли време да се махаш малки двойнико?
Ангелчето стисна ръцете си и събра в шепи малко сняг, но не бял, беше черен, както всичко останало наоколо. В следващият момент просто се пръсна на множество мънички перушинки, от които повечето все още горяха.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:40 pm

- И искаш да говориш с мен, защото... - някак беше изпаднал в обикновената си меланхолия, където дори фойеверки да гърмяха над главата му, той пак щеше да проточва и всичко да изглежда сякаш вечно и никога нямаше да сложи край. Драконът тупна на земята, изгори едно от дърветата и затвори очи, сякаш успокояваше духа си, сливайки се с тъмнината наоколо напълно.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:43 pm

- Защото...- заговори тихо и скръсти ръце, придържайки зеленият меч леко с няколко пръста:- Преди три години загубих моето скъпо демонче, което реши че трябва да се жертва за... тях. Преди три години всъщност загубих и собственото си тяло, затова съм в тялото на брат си, но това е без значение сега. Искам да си върна демончето, да го съживя и да си върна собствената си сила. А и да отмъстя, ще е перфектно.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:48 pm

- Може и да имам представа как се съживяват демони. - отговори лилавокосия след малко, като пусна камъка върху черния сняг, там той засвети, сякаш се вледени и се образува тъмно зелен кристал. Един ден от този кристал някой щеше да сътвори пръстен. - Може би ще реша, че ми е интересно