Без път и с път

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:52 pm

- О, определено.- усмихна се пак и присви лукаво очи:- Става дума за демон- пазител, но още не знае кого трябва да пази със сигурност. Нейната сила не е като на ангелите, но пък на нея се подчиняват и други демони от същото потекло.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:56 pm

- Не се занимавам с това. Някога съживявах на шега. Демоните понякога са безполезни също като орките. Но пък това зависи от демона, който си повикал. Глаурунг, ти какво мислиш.
"Ако искате да го сторите никой не ви спира" драконът можеше и да говори, което беше странно. Така, изтъкан от тъмнина, той беше по-скоро само чернота, отколкото живо същество.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 1:59 pm

- Не се тревожете за демона, тя е послушна и мъдра. Опитвала съпротива и срещу Съдбата някога...- отвърна Ника и се вгледа в острието замислено:- А това скоро няма да ми е нужно.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:03 pm

- Ти решаваш. - в същото време чернотата се разцепи от чистата бяла светлина, която можеше да победи мрака...Само докато белите му крила не се свиха. После чернотата пак зае обичайното си вече място. - Кевин приготви се, ти ще си ми малко нужен сега

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:07 pm

Червенокосият притвори доволно очи и отпусна ръце, като пусна зеленият меч на земята.
" Не би посмял!"
" При кого ще отидеш сега? Господар нямаш, вече не си ми нужна, Джиерда."
" Джесика, тя може да ми бъде господар, не забравяй!"

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:12 pm

Черният господар обиколи наоколо, като оглеждаше някак доволно черния сняг, подритваше ездача или пък гледаше червените остатъци от палтото на полу ашрака. Сигурно си взимаше почивка, преди да се заеме с нещата. Тук в тази тъмнина, дори да се намираше по средата на светло царство, тук имаше власт над своята магия.
Ангелът се появи отново, но вече не блестеше. Сега и двамата изчезнаха в обграждащата ги светлина, напоена с една нова магия, сякаш си играеха на криеница

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:16 pm

" Това е лудост! Знаеш как биха реагирали други демони ако..."- гласът му беше тих, заглъхнал и много слаб, сякаш на тежко болен.
" Ти нямаш сила, братко. Така, че просто си мълчи, докато не е станало късно и за теб."- усмивка пак се появи на лицето му и той проследи действията на Черния господар с поглед, покле се обърна и към дракона заинтересовано:
- Значи някогашния Торн?

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:20 pm

Червените му очи отново се отвориха и той избълва няколко черни пламъка, помагайки на мрака да стане още по-черен преди да отговори.
"Вече се казвам Глаурунг. Дракон като Торн не съществува" и никога не беше съжалявал за това. Защото истинската му същност беше открадната завинаги. Завинаги от едно същество, което сега си играеше с тъмнината и създаваше и викаше нещо...отново

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:23 pm

- Разбирам.- съгласи се с нова усмивка. Завъртя се на страни, а по гърба му се спусна червено наметало с качулка, която той вдигна с една ръка. Въвеждаше нови промени по себе си и белокосият му брат нямаше воля за да се наложи и да го прекъсне дори за миг.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:28 pm

"Сега..Кой демон искаш да върна или повикам?От къде?Кой демон искаш до себе си" тъмнината трепереше странно, но магията не се разваляше. Беше все така мрачно и прокълнато...Снегът щеше да остане черен дори след като Дарсия си отидеше от това място...Щеше да се оправи след много време

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:32 pm

Ника вдигна поглед и прие сериозно изражение:
- Гато Грифон, сестра на Анубис и Ишизу, погубена от собствената си магия и осъдена да обитава пространството пред портата на Зидът към Отвъдното.- изрече спокойно и притвори очи, усещаше нейното присъствие там, винаги е знаел къде е тя, дори и да не е бил точно съществуващ.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:39 pm

Господарят не отговори и настъпи тишина. За миг беше усетил какво беше сторил и в Динзел. Но да, с това щеше да се справи някой ден. Когато той останеше сам, без никой да му помага и да го пази. Тогава щеше да стъпи господаря в Динзел...Ако дотогава Муртаг не излезеше сам. Заблестя зелена мрачна светлина, като мъгла, която покри цялата чернота, та дори и дракона изчезна внезапно. Притъпена бяла светлина започна да действа и силно притегляше всичко наоколо...В същото време отблъскваше. Пулсираше със собствена сила. Нещо...Щеше да дойде...Рано или късно, сега или никога

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:43 pm

Ника затаи дъх, като се вгледа в светлините, смесващи се една в друга и едновременно разплитащи се. Големи сини очи се отвориха някъде там и се чу само едно тихо смеещо се гласче. Настъпи кратка тишина, която се разчупи от звънтенето на нещо метално и едно мъничко бяло същество се спусна към червенокосият елф, а на опашката му дрънчаха метални пръстени:
- Гато...- пророни тихо и се приведе, вдигайки на ръце малкото демонично коте.
" Ти си луд, че имаш такива цели."- отвърна тя, като затърси с поглед из мрака:" Господарю Дарсия, благодаря!"

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:45 pm

- Пак заповядай. - той стъпи на земята, сякаш досега беше летял или нещо такова. Чернотата се разреди поне малко и позволи на дракона отново да съществува. От ангела бяха останали няколко пера, пак беше тръгнал нанякъде. Или се подготвяше за оттегляне

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:49 pm

- Черни Господарю.- елфът пусна котето на земята внимателно, като леко се поклони:- Сега съм ти длъжник и ще ти служа.
Гато примига няколко пъти и се огледа, имаше чувството че сега се ражда, а то беше и от части така, само че беше същата както някога, когато беше загинала.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:55 pm

- Не е нужно да го правиш, ако не искаш - потупа черния дракон и го накара да излети. Заедно с него се оттегли и по-голямата част от тъмнината наоколо, сякаш той я носеше. Да, черните му криле я носеха, беше ги разпрострял над цялата зона - Не че не бих приел това. Но пък може да се наложи да ти заповядвам, а моите заповеди не се харесват на всеки

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 2:59 pm

- Без значение е.- отвърна, надигайки се бавно и пак с лукава усмивка:- Аз съм част от тъмнината, докато...- не завърши изречението, наведе се и пак вдигна котето. - Докато Джесика Дънканс не се намеси, тогава Нава може да надделее.- изрече го по- тихо, сякаш не искаше и сам да се чува какво говори. Гато го изгледа въпросително, но не каза нищо, всъщност нямаше какво да каже, този път щеше да следва червенокосият до самият край.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 3:06 pm

- Добре, предупреден съм. - отговори след още малко размисъл Дарсия, като гледаше към тъмнината, сякаш очакваше някой да дойде. - Сега е време да отида още някъде. Ще обиколя всяко място....И ще взема това, което ми е угодно. Ти избери сам какво ще правиш

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 3:09 pm

- Разбира се.- очите му просветнаха:- Ще се заема първо с най- малко очакващите ме.- сините очи на котето също просветнаха леко, а в следващият момент то се промени, издължи и прие формата на странно алено оръжие, нещо средно между широк меч и къса коса.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 3:11 pm

- Това е хубаво. И винаги е забавно. Надявам се и мен да не ме очакват, където и да отивам - знаеше, че следваше желание на някой друг, не собствено. Но пък досега не беше съжалил за това

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 3:13 pm

- Те никога не очакват...- подсмихна се и замахна с оръжието, червен процеп се отвори мигновено, а отвъд него сякаш нямаше нищо, само някакви сенки и мъгли.

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 3:15 pm

- Може би само някои. - чернотата се събра в миг и остави горящи треви и дървета, камъни и неподвижното тяло на ездача. Нищо друго нямаше вече. Чернотата се сви и също образува един портал, водещ незнайно къде...Към следващите усмивки и разруха

Заглавие: Re: Без път и с път Пон Дек 29, 2008 4:15 pm

Изчаквайки всичко да утихне, две очи се показаха в мрака и се огледаха още веднъж. Пак се приближиха и пак се скриха. Двата портала бяха се затворили, но не можеше да бъде сигурен. Той пак се скри зад един камък и се огледа. Имаше сини коси, пълни с пясък. Подсказваха, че не е обикновен човек. Но не беше и елф. Имаше си катана и изглеждаше като човек...Беше долноземец, беше усетил изчезването на земния дух...
Приближи се отново до зеления камък и остана край него с жално изражение. Няколко сълзи покапаха върху неподвижния диамант...След кратка тишина съществото се изправи. Едно желание го беше довело тук.Желание по-силно от другите в момента. Камъкът засвети в ръцете му - ръце неопетнени от злото. Дълго свети той там, а човекът беше неподвижен...Докато накрая блясъкът не стихна...В ръцете на този долноземец, престрашил се да стигне до тук, стоеше един прекрасен малък пръстен. Той за пореден път се огледа.
- Един ден, ако ти е писано, Моуси. Ще го получиш - каза на себеси и все така внимателно тръгна по обратния път за земните бездни. Там щеше да изчака той добрите дни, а когато те настъпеха, щеше да занесе пръстена на един нов господар