Дай ми душата си....

Фериел се усмихна. Власт значи...
- Но какво ще правим от сега нататък, Бейл? Предполагам, че имаш нещо наум... Или пък ще предпочетеш първо да видиш колко нещата са се променили или не откакто за последно си бил тук?
Изведнъж Некра се замисли и над друго проблем:
- И как ще реагира Светлината? Няма ли да пратят някого по дирите ти?

Бейл се замисли за момент.
- Погрижил съм се за това. Никоя сила, която иска да ми попречи, не може да ме усети, когато съм в човешка форма. Изградил съм твърде мощни прегради, които ме пазят. А за другото...е, все пак искам да поразгледам какво става тук. Трябва да съм подготвен за всичко...а и не бързаме особено. Чакал съм толкова много време...още месец-два няма да ми навредят. Като за начало трябва да намерим място, където да отседнем за сега. Тогава Андариел и Азмодан ще могат да ме намерят. Те ще ни помогнат...

Фериел се усмихна. Всичко това беше толкова невероятно...
- Аз вече съм отседнала в хана в близкото градче. Предполагам, че там ще се намери място и за теб... Всякакви чудати същества минават по тези земи, едва ли ще привлечем много внимание... Пък и съдържателят ме познава... Навремето му направих услуга, която трудно би могъл да забрави - Некра се усмихна иронично - Предполагам, че и наследниците му ще са ми задължени...

Белиал се ухили.
- Е, очевидно е наистина голяма услуга. Ами, щом е така...предлагам да тръгваме натам. - той погледна небето. Вече се разсъмваше... - Ще изчакаме слънцето да залезе. Не обичам особено светлината... той се усмихна и я погледна. - След теб, Фериел...

- Тогава да тръгваме!
Белиел кимна и двамата поеха бавно към селото. Небето вече започваше да изсветлява и докато стигнат градчето първите слънчеви лъчи се показаха. Ханът се намираше в центъра му и хората бяха почнали ежедневните си занимания. Никой не обръщаше внимание на двамата качулати странници, доста често те самите се разминаваха със същества, привличащи много повече вниманието. Фериел бутна леко вратата на странноприемницата, която със скърцане се отвори. Без да каже и дума тя се насочи към стълбището...

Бейл я последва. Качиха се по стълбите и завиха надясно. Стигнаха до края на коридора в пълно мълчание. Фериел извади някакъв ключ и отвори последната врата. Белиал пристъпи в нея и се огледа. Цареше пълен безпорядък - леглото беше обърнато с краката надолу, малкото дрехи бяха разпиляни, всички шкафове бяха извадени и преобърнати.
- Май подреждането не е твоята стихия... - каза той и погледна Некра, която точно влизаше зад него.
- Какво по дяволите... - тя огледа стаята с полуотворена уста и се втурна вътре.
Белиал затори вратата и започна да оглежда. Някой определено търсеше нещо. Но дали го беше намерил?...
- Нещо липсва ли ти..? - попита той и погледна въпросително жената.

Само това оставаше...
Фериел бързо се ровеше из пръснатите по земята неща. По принцип не оставяше ценните си вещи в стаята, но се случваше да забрави нещо... Парите й бяха недокоснати. Тя погледна учудено към Бейл:
- Явно не са били обикновени крадци...
Той кимна и продължи да обикаля из стаята.
След няколко минути обстойно оглеждане Некра осъзна какво липсва. Колко интересно...
- Откраднали са свитъка с последната ми задача... Към него имах собствени бележки и една доста ценна карта... Но по принцип тези неща биха били абсолютно непонятни за друг, освен мен... Такава е целта им...

Бейл я погледна.
- Задача? - той докосваше различни предмети в стаята и си мърмореше някакви неща. - Странно...
- Какво е толкова странно? - попита го Фериел.
- Ами...този, който е тършувал...не е оставил почти никакви следи. - намръщи се той. - Очевидно знае с кого си има работа...или поне така си е мислил. Преди аз да се намеся. - той се усмихна злобно. Белиал отиде в средата на стаята и започна да изписва някакви символи във въздуха. С едно махване на ръка, завесите на двата прозореца се дръпнаха шумно, а лампата изгасна. Настана пълен мрак, въпреки изгряващото слънце навън.
- А сега...запознай се с Андариел... - блесна светлина и в стаята се появи красива жена, с черни крила и лукава усмивка...

Фериел застана нащрек. Нови демонски номера... Андариел? Кога митовете щяха да свършат?
Жената огледа от глава до пети новопристигналата. За какво им беше тя? Какво беше научил той, а тя не усещаше? Въпросите бяха твърде много...
- Какво имаше предвид? За какво се е прикривал? Да не намекваш, че някой е знаел или подозирал, че тук може да се появи демон?
Тя се засмя:
- През всичките тези години не са ме преследвали ловци на демони... По-скоро аз съм издирвала пъклени изчадия...

Бейл едва удържаше смеха си при вида на лицето на Андариел, което изразяваше едновременно обида и гняв.
- За да прикрие така успешно миризмата и отпечатъците си, въпросното лице е имало едно наум за възможната поява на демон. Може би е усетил и моето идване...и е решил да провери дали нямаме нещо общо. Само тази карта не ми се връзва. - той се загледа в демонката, която обикаляше около стаята и гледаше Некра. Андариел се приближи до него, докосна го по рамото, обиколи го и му прошепна, достатъчно силно, за да чуе и Фериел:
- Може би просто е търсил..нея, господарю...а вашата поява да е просто съвпадение.
Демонът се замисли.
- Не мисля. Такива съвпадения...не. Твоята задача, Андариел, е да събереш абсолютно всичко, което откриеш за този...човек и да се опиташ да го намериш. Ако забележиш нещо подозрително, веднага ми съобщи.
Тя го изслуша, кимна леко и започна да събира нужната информация.
- Ще събера нужното докато нощта падне, Бейл...и тогава започва моят лов. - тя пусна лека злокобна усмивка и изчезна, оставяйки странна зеленикава мъгла след себе си.
- Тя ще ни е много полезна. Има умението да намери човек, дори само ако докосне предмет, до който той се е допрял. Но в този случай работата й е доста затруднена...затова теорията ми е, че този, който е тършувал из тази стая, е знаел, че ще бъде преследван и е направил всичко възможно, за да се покрие. Аз също можех да го открия, но предпочитам да остана близо до теб. - той погледна леко през прозореца. - А и, не обичам особено светлината...
Белиал се замисли.
- Какво искаш да кажеш? Че си преследвала, или че си убивала демони, Некра?... - той се опитваше да разчете очите и мислите й, но имаше нещо, което му пречеше...

Фериел се усмихна гадничко...
- По принцип като преследваш демони, стигнеш ли ги... Най-често е за да ги унищожиш... Не случайно ти казах, че острието ми е способно да съсича подобни създания...
Тя несъзнателно постави ръка на катаната си.
- Не винаги съм ги убивала... Имаше един период... - тя замълча за миг - Преоткривах силата си... Тогава осъзнах, че низшите демони могат да ми дадат повече сила... Благодарение на един магьосник с разни черни изкуства някак поглъщаш тези същества... И демонът в мен се успокояваше за дълги периоди от време... По-късно се научих да го контролирам само чрез волята си... И тогава тези ритуали спряха...

- Е, ето една от причините да сме толкова малко на брой. - той й намигна съвсем леко и се усмихна. - Направо ме удивлява силата ти...определено приличаш на Дуриел. Повечето хора на твое място до сега щяха или да са мъртви, или още по-зле...да са останали просто тела, без души и жизнени сили - той направи кратка пауза - но ти...ти си направила точно обратното...погълнала си неговата сила. - Бейл пак замълча доволно. А и, не винаги демоните са преследвани, за да бъдат убити. Понякога преследвачите имат доста по-различни планове за тях...

Жената се усмихна разсеяно. Все още не вярваше напълно на тези истории за Дуриел, макар че живото доказателство, че част от легендите са истина, стоеше пред очите й. Но и той можеше да е някоя заблуда... Но тези последни думи... Различни планове? Фериел го погледна с любопитство.
- Какво искаш да кажеш?

Белиал се замисли.
- Хм, ами, просто е. Някои магьосници разбраха, че истинската сила не е при Светлината. Боговете са доста стиснати относно раздаване на могъщество. Докато ние, демоните, сме доста по-щедри....Едни от най-великите магове работеха за нас, едновременно със службата си на страната на Доброто - той натърти на последното. - Повечето взимаха пример от тях - вместо да унищожават, те се съюзяваха с адските същества. Благодарение на точно такива изменници, аз разбрах какво трябва да направя, за да дойда тук. И как точно да върна Ада на земята...Е, разбира се, имаше и такива, които се опитаха да завземат нашата власт. Но те свършиха доста...зле. - той се усмихна злобно. - Последният такъв, Кабрас, в момента е заключен на една скала, а тялото му, или по-скоро това, което е останало от него, бавно е разкъсвано от гладните ми немъртви подчинени. - каза той с някакъв странен вид умиление..

Фериел потръпна. Всичко това звучеше толкова абсурдно...
- Значи това е целта ти? Да върнеш Ада на земята...
Тя се усмихна разсеяно. Защо ли това не изглеждаше така ужасяващо, както би трябвало да е?
- Сега разбирам защо си по земите на Даркан... Всичкото зло тръгва от тук... И какво по-точно смяташ да правиш?

Бейл се замисли за секунда.
- Не съм много сигурен още. Най-великите неща стават, когато не си ги планирал... - той се усмихна леко и продължи. - Най-важно е да премахна Мефисто. И Диабло...а това няма да е никак, ама никак лесно. Извини ме за момент... - Фериел го погледна въпросително. В този момент подът около Белиал се запали и той прие истинската си форма.
- Така е доста по-добре. Човешките тела не са много удобни. - каза той, оглеждайки смъртоносните си нокти. - О, съжалявам. - дъските вече започнаха да образуват дупки от жарта и огнените пламъци. С един замах той поправи щетите и се огледа. Навън вече беше тъмно...най-сетне. Слънцето започна да му омръзва...За няколко минути настана мълчание, което беше развалено от силен шепот и трясък. Пред тях се появи Андариел с лукава усмивка.
- Или доста бързо си свършила задачата си, или не носиш добри новини. - каза Бейл, гледайки проницателно новопристигналата.
- О...господарю, ще останете много доволен от мен. Успях да проследя крадеца. Но той ме усети, въпреки всички мерки, които бях взела. Опита се да избяга, но аз му направих заклинание, с което ще може да знаем местонахождението му във всеки момент. Поне за това не се усети. - тя се усмихна доволно. - Чух мислите му. Мисли си, че демонът, когото преследва, е един. Очевидно до сега не е усещал...нея, но когато и ти си се появил, силата се е увеличила многократно и я е уловил. Но поне имаме преимущество. Не знае, че сме толкова...
- Ммм...браво, Андариел. Великолепно. - тя му се поклони леко и отстъпи назад.
- Добре. Трябва да измислим план и тогава да действаме...

Фериел се засмя:
- За какво са ни планове? Щом този тип е по петите ни, ще си плати за забавлението...
Тя подритна няколко изпочупени дъски, наведе се и взе едно ножче.
- Мразя хора да се ровят в личните ми вещи... Последният, който го стори, не остана очарован от срещата ни... - тя се усмихна. - Дай ми няколко минути и ще се махаме оттук... Нямаме излишно време за губене...
Тя все още не смяташе да разкрива пълното значение на този проклет свитък...

Какво ли криеше Некра...не можеше просто да разбере сам...трябваше да го научи от нея...колко глупаво.
- Разваляш удоволствието от цялото преследване...но както искаш. Ще тръгнем след него веднага...
Андариел нетърпеливо разтвори криле и започна да оглежда маникюра си. Бейл я погледна.
- Ще летиш точно над нас, Анди. Вечерта е безлунна, така че няма опасност да те забележат. - тя кимна леко. - Когато усетиш, че го наближаваме, ни уведоми...Е, Фериел, готова ли си? - той я погледна и се усмихна чаровно, сякаш отиваха не да убиват, а на бал.

Жената се усмихна:
- Разбира се...
Хвърляйки последен поглед на опустошената стая, тримата излязоха. Андариел изчезна почти веднага от полезрението им, но демонът не изглеждаше учуден или обезпокоен, затова Фериел реши, че това е нещо обичайно.
Преди да излязат, Некра вдигна огромен скандал на съдържателя, който за да я успокои и най-вече, за да я накара да млъкне, й връчи доста солидна сума злато. Доволна от постигнатото, жената излезе навън, където я чакаха Бейл и призованият демон.
Тримата потеглиха в нощта...

Андариел почти веднага изчезна над тях, скрита от черната пелерина на нощта. Бейл и Некра се движеха безшумно и бързо. Крадецът имаше няколко километра преднина, но двамата изминаваха разстоянието два пъти по-бързо от нормалния човек.
- Виждаш ли го, Андариел?
Демонът се появи точно зад тях и измърка:
- Да, господарю...точно на километър пред нас е...устройва си малък бивак, където да пренощува. - тя започна да се киска и отново изчезна.
- Май ще бъде доста по-лесно, отколкото предполагахме... - каза Бейл и замислено погледна Фериел.

Жената само кимна. В главата й се въртяха милион мисли. Най-вече за свитъка, който бяха откраднали. Нямаше желание да казва на Бейл за какво служи, но много добре съзнаваше, че може да е опасно и за двамата. Но имаше нещо в демона, което я привличаше неустоимо. В началото мислеше да се възползва от него по някакъв начин, все пак дълги години беше преследвала и убивала разни изчадия от ада… Чудеше се дали е някаква магия или не, но в този момент не можеше да остави Белиал…
- Не мислиш ли, че е твърде лесно? Този или е глупак, или ни готви някакъв капан… Макар че не усещам чуждо присъствие…