Песнички без смисъл...

- Едно...
- Две...
- Три!
Бяха три момичета, три странни и виждайки се от далеч демони. Едната беше по- висока, синекоса и оранжевоока, другата най- дребничка с кестенява коса и червеникави очи, а третата- зеленокоса и със сиво- сини очи. Вървяха една до друга и тихичко си тананикаха някаква песен, като най- често наблягаха на трите цифри сред куплетите на песничката. Вървяха и се смееха като малки деца, но всъщност възрастта им беше много много голяма.
- Едно...- изрече синекосата.
- Две...- продължи кестенявокосата.
- Три.- завърши зеленокосата и пак се засмяха гласно.

Вървяха дълго, но за тях разстоянието не значеше нищо. Не бяха вървели с векове, бяха затворени, заточени, прокудени след гибелта на господаря им, а сега пак бяха тук:
- Той ще се събуди и ще си отмъсти.
- Ще вземе няколко живота.
- Няма милост, няма.
Синекосата спря и се огледа, подсмихна се лукаво и очите й просветнаха, ярко оранжеви и зловещи:
- Скоро, сестрички, скоро нашият господар отново ще живее...
- И този път ангелите и Съдбата няма да го спрат.- обади се другата, с червените очи и се засмя тихичко.

- Вървим на север, на север, а после на изток...- песничката на тризначките продължаваше, но сякаш нямаше смисъл в никоя от думите им, пееха шептейки, без да правят граници от един куплет до друг, но значението беше коренно различно:
- Първо оранжево кристалче, после синьо, после пък червено.
- Ши- Джи!- сепна се изведнъж синекосата и прониза сестра си, онази с кестенявата коса, гневно:- След синьото кристалче е лилавото, а преди оранжевото е зелено.
- Малък пропуск, Би- Джи, значение има ли?- запита късокоската.
- Определено, но спрете за сега.- намеси се третата, зеленокосата и се огледа смръщено:- Време е да продължим, че часовете си текат, а нашите сили вече са достатъчни.
- Господарят ни зове, нали?- попита по- тихо Ши- Джи и погледна двете си сестри въпросително:- Да ,знам.- но си отговори сама, без дори да дочака техни отговори.
- Да отключим порталите, време е.- промълви Би- Джи и присви очи, а на лицето й се изрисува лукава усмивка. Трите вдигнаха ръце, а очите им засияха, но запазвайки цветовете си, само станаха по- ярки, а в следващия момент от тях нямаше и следа.

***

- Провал!- кацайки наоколо се разпиляха още прокъсани черни перца, но това сякаш не му правеше впечатление, той беше гневен на онези трите, които се появиха зад него, и те така като от нищото, както винаги. Те винаги се появяваха така:- Провалихме се! Провалихте се! Загубихме последното шишенце и сега господаря Уайдет няма да е доволен!
- Нима той знае какво вършим?- попита Ши и скръсти ръце.
- Знае и още как, той ни го заръча! Той може да е в забвение, но е като жив, съзнанието му е живо и нарежданията му са сънища и видения!- отвърна Охайо и се извърна към тях, а червените му очи просветнаха гневно:- И се провалихме, а бяхме толкова близо и кой... кой по дяволите беше онзи елф?!
- Брат на младия двойник на господаря.- отвърна Ди замислено.
- Брат- близнак?- повтори ангелоподобният:- Колко интригуващо, някой като него, но с тъмна сила. Това може да ни послужи добре.- подсмихна се дяволито и ако не бяха тези криле като на ангел, щеше да прилича на същински демон.
- За какво? Сам се убеди, че онзи е част от него, не може да съществува самостоятелно, но...- Ши млъкна и очите й се разшириха:- Но кой му беше дал това... тяло?
- Кой? Толкова глупави ли сте?!- изсмя се Охайо:- Разбира се, че тя... тя изглежда ги приема за свои деца, макар и да няма нищо общо с тях. Не очаквах, че ще имаме толкова проблеми с възраждането на Аион Уайдет, не очаквах дори че някой от миналото му ще си пречи, някой толкова скъп за него...
- Какво искаш да кажеш с това " някой скъп"?
- Не, няма значение, не съм сигурен, това са само предположения, но ако този елф, белокосият, пак е близо, неговият брат може би ще се появи също, това е магия- дар, макар и от някой вече мъртъв.
- И какво ще правим?
- Ще чакаме. Той все още може би е слаб, но скоро ще си върне силите, а вие се подгответе, трябва да подготвите двойни окови. За двамата близнаци и за още някой, ако реши и друг да се намеси.
- Ще чакаме, просто така?!- подвикна неодобрително Ши- Джи.
- Да, ще чакаме. Той ще ни търси, защото тя така иска, а тя иска това за да си върне любимия.
- Тя? Значи говориш за...
- За Лейди Кармен, да.

- Колко отегчително...
- Много...
- Много...
Повториха още няколко пъти, последният, от които малко напевен. Червеноокият ангелоподобен ги изгледа гневно и се намръщи още:
- Вие си го правите така.
- Какъв ти е проблема, Охайо?- Ши се появи пред него и се взря в неговите очи, като нейните просветнаха за малко.
- Проблем аз нямам, поне не голям, но вие явно... Толкова сте нетърпеливи, непоносими чак. Той ще дойде при нас, не разбирате ли? Ще дойде, защото тя го е пратила, но има... нещо друго, което не разбирам...- затвори очи и скръсти ръце, а няколко черни перца настръхнаха.
- Какво?
- Защо го праща след пас, вместо да го прати далеч от нас. Иска да си върне господаря, но не иска така наречените й синове да пострадат. Глупаво е, неразбираемо!
- Ами ако...- кисокосата сестра млъкна и извърна глава на страни. Бялото сияние, порталът и сините очи. От начало се ужасиха, сякаш виждаха, онзи когото трябваше те да върнат, но знаеха че е е той, че е двойникът, синът може би.

Зеленото острие изсъска, разсичайки въздуха и просветна слабо, предупредително. Тризначките отстъпиха още назад, но Охайо остана на място, наблюдавайки белокосият с някаква увереност и странна спокойна усмивка:
- Все още не си се възстановил, нали? Защо тогава си тук, защо ни търсиш, Уайдет- сама?
Очите на Нава просветнаха леко и той отпусна меча надолу, като върха бегло се заби в снега на земята. Пристъпи още крачка напред, а Джиерда оставяше права ивица след себе си по бялото покривало:
- В началото... отговори.- процеди тихо и също спря, чернокрилият скръсти ръце и се подсмихна повече. Целеше нещо, да го ядоса вероятно и май успяваше, и то доста бързо. Самото му изражение, червените очи и тази усмивка, белокосият потръпваше гневно.
- Отговори значи?- отпусна ръце и се придвижи напред, като се издигна на сантиметри над повърхността, а неговите бели кичури се повяха назад:- Не ти ли беше достатъчно това, което разбра до сега? Уайдет Аион Каин Данте, нашият господар, твой предшественик... вие с него сте еднакви, само че магиите на сестрите не действат върху него. Онези магии, от които ти толкова добре вкуси.- усмихна се по- широко и мръдна на страни, оглеждайки меча:- Хм, да... магиите на тризначките доста ти повлияха, нали, нали?
- Стига.- изсъска и вдигна оръжието към него, но Охайо отбегна разсичащия замах:
- Е, добре... но първо ти ми кажи какво научи?
- Няма да отговоря!
- Но защо? Не искаш ли от собствените си знания да разбере още неща?
- Какво?!- трепна и очите му се разшириха леко:- За какво говориш?
- Имаш слабост, нали? Ето тук... точно тук.- приближи се към него и леко докосна лявото рамо, там където под светлите зимни дрехи се криеше черен белег от рана, от отровна магия. Нава се отдръпна рязко и хвана Джиерда с две ръце, насочвайки я отбранително към ангелоподобния:
- Какво знаеш ти?!
- Знам... че моят господар може да те излекува... защото... защото ти и той сте еднакви. Усещам силата ти, ако не знаех какво се е случило с него, веднага бих ви сбъркал. Бих се подчинявал на теб... Ничи- доно.
- Стига с това!- изкрещя, едновременно ядосано, но и уплашено. Макар и да не разбираше от къде идва този страх, усещаше го и то прекалено силно, а опитвайки се да потърси брат си в себе си, сякаш нещо просто затваряше връзката им в кутийка. Така го усещаше, като една малка кутийка, в която Ника е пленник. Кутийка в душата си.
- Но защо? Знаеш за какво говоря, досещаш се, нали? Твърдиш, че нямаш нищо общо с Уайдет Данте, но и ти самият си Уайдет... ти си детето...
Изтърва меча на земята, а ръцете му се отпуснаха до тялото, взирайки се в Охайо с разширени и треперещи очи.

"Слънцето залязваше, бавно и спокойно, шарейки малките облаци с оранжеви и червени багри, все топли и приятни, някак меки и много успокояващи. Там долу, в подножието на заоблената планина нежни бели воали галеха крехката трева, докато високата жена вървеше боса, плетейки венче от малки цветчета и тананикаше нежно спокойна песен, спокойна и красива. Изведнъж се спря и вдигна глава нагоре, тъмните й очи обходиха планината към върха, но не защото за първи път я виждаше, а защото знаеше че там ще види нещо друго, някой друг. И той наистина беше там, както винаги по това време, както беше обещал. Широка усмивка засия на лицето й, на неговото също. И двамата с бяха бели, сияйни дрехи, но тя беше кестенявокоса, а той белокос. Изглеждаха щастливи, с всяка изминала минута все повече и повече, но имаше една важна разлика между тях. Тя беше дъщеря на висш ангел, а той... той беше демон. За някои съвсем обикновен, но той беше сторил толкова добри дела, че Съдбата му беше обещала нещо. Да му даде силата на божество, за да може да живее сред ангелите, далече от своите себеподобни, там където той не се чувства добре. Оставаше още малко време, скоро щеше да отиде на прага на самата Съдба и да даде клетва, която Тя желаеше от него, скоро щеше да стане различен, единствен, но... но както във всяко щастие има черни сенки и в неговото, и в това на неговата любима. Сянката обаче беше само една, сянката на ангел, некръвен брат на кестенявокосата, който се гневеше заради това, което щеше да се случи. Ако онзи демон станеше бог, той щеше да поиска ръката на сестра му, а ангела не можеше да го допусне. Затова прекрачи законите и уби... уби нея, в деня в който демона трябваше да даде клетвата си на Съдбата. И така се случиха нещата... силата му беше почти безгранична, той беше могъщ щом самата Съдба не успя да му се противопостави, нямаше власт над него, не можеше да разплете и оплете нищо повече по неговото каре, той твореше собствената си съдба, той беше разгневен и настървен срещу крилатите, той не беше онова светло божество, което всички мислеха че ще е, то беше демон в бяло, полу- бог, унищожител и убиец на ангели... това беше неговото отмъщение за убийството на неговата любима..."
Нава отвори очи и пое дълбоко дъх:
- А после...?- прошепна тихо. Бяха само той и Охайо, Тризначките ги нямаше или бяха наоколо, но далеч, защото нямаха работа тук.
- После... после Съдбата се намеси и призова всички сили, които владееше и й се подчиняваха. Избра своите последователи, събра войска от други всемогъщи, дали й обет за вярност много отдавна. Сред тях бил и Цинк Голем, един от водачите, заради който Уайдет Аион падна, загуби. Бяха създадени петте кристални шишенца, които разделиха неговите сили и неговия живот, така че той никога вече да не може да съществува. Само че той съществува, макар и не в реалното време и пространство, той е част от чужди спомени и мисли, той е част от нечии души... От твоята също. Ти! Ти и твоя червенокос брат! Като части от Калисто, дъщерята на Уайдет- доно, сте наследили нещо негово. Всъщност сте наследили неговото съществуване. Вие не сте ничии деца, създадени от магия, творения на тъмнина, но ти си чисто добро, което е странно. Ти си онази част от господаря ми, която той е би преди смъртта на Лейди Кармен, а Ника е онази част от него, която той е бил след нейната смърт. И все пак сте близнаци, създадени по едно и също време, зародени в пространството в един и същи момент, само секунди ви делят. Секунди преди смъртта на Катедрале- сама и секунди след нейната смърт. Всичко, то което е имало нужда са били гибелта на Калисто и лунната енергия, за да просъществувате. Вие сте родени... отдавна, много отдавна, но не сте били на този свят, не сте били на никой свят, и все пак сте били деца... някъде другаде, сред измеренията, някъде където Лейди Кармен съществува и където се надява нейния любим да живее отново.
- Не... не го разбирам?- изправи се леко и отръска главата си от попадалите снежинки.
- Има толкова много измерения и светове, различни пространства, подобни на този свят, подобни на Отвъдното, светове и земи като тези на ангелите, отвъд морето... непознати за хората, непознати за повечето същества изобщо. Там където вие сте родени не съществува нищо друго, там се зараждат душите, там спят божествата и се грижат за неродените в другите светове. От там Съдбата взима своите прежди и плете, плете... там сте родени и отраснали, но не помните. Няма ида си спомните, докато моя господар не просъществува отново. Той не желае повече отмъщения, просто иска да живее, иска да си върне любимата, Кармен Катедрале, той може да те излекува и никога повече тъмната енергия да не те наранява, прониквайки като нова отрова през вече съществуващата, той... той може да отдели брат ти от теб и да му даде собствен живот. И да живеете нормално.
Белокосият го загледа замислено и отнесено, мигна няколко пъти и затаи дъх:
- Ами... ако лъжеш?
- Да лъжа!- възкликна Охайо:- Възможно е, наистина. Вяра не можеш да ми имаш, но ти приличаш на него, това е факт, не можеш да го отречеш. Можеш ли да ми обясниш тогава защо е така, ако не е това което ти казах?
Поклати глава леко и затвори очи, отново отпускайки се назад, на земята и взирайки се в сивото небе през клоните на дърветата:
- Какво да сторя?
- Ще ти дадем другите четири шишенца, от теб зависи кога да възвърнеш нашия господар, кога да върнеш баща ви и да си спомните с брат ти всичко.

- Какво?!- силният писък на Ши- Джи се разнесе нагоре и наоколо като тътен:- Какво, по дяволите?! Ти луд ли си? Да дадеш...
- Млъкни!- отвърна й с вик Охайо и я стрелна с поглед:- Това е решението! Дайте му ги!
- Чие решение?- попита спокойно Ди, макар че се смръщи недоволно, стискайки в една ръка висящи на връвчици две от кристалните шишенца.
- Мое, на господаря ни... решение е. Заповед!
- Заповеди от теб повече няма да приемаме!- изпищя отново късокосата.
- Дайте му ги.
- Какво?! Ди, какво говориш?
- Ако чернокрилия мисли, че двойника може да направи нещо повече от нас, тогава да видим.
- Но, но...
- Добре.-
- Би- Джи! И ти ли?
Онази със синята коса пристъпи към Охайо и го подмина бавно без да го поглежда, но впиваше поглед в онзи зад него. Белокосият елф:
- Ето тези двете... И имай късмет да не направиш нищо. Няма да си играем с теб, а направо ще те унищожим.- просъска тя и му подаде своите две кристалчета, червеното и оранжевото. Нава преглътна тихо и протегна ръка напред, хващайки внимателно въженцата на двете от ръката й. Когато ги взе в себе си, шишенцето на врата му просветна слабо.
- Това е знак, че кристалите се приближават един до друг.- кимна леко ангелоподобният:- Да не се уплаши, Ничи- доно?
- Не.- отвърна троснато и тихо, като хвърли бърз поглед на зеленокосата.
- Хубаво... - усмихна се и скръсти ръце. След малко и другите две шишенца вече бяха в ръцете му, а с това и значително силно сияние от всичките пет едновременно. Охайо кимна с глава леко на Тризначките, като те се отдръпнаха назад:- Нека ти кажа още нещо, което пропуснах... щом шишенцата са веднъж в теб, всичките имам в пердвид, само ти можеш да ги държиш докато техните пазители не се върнат. Следователно дори да не възвърнеш Уайдет Аион сега, а след време, кристалите ще са у теб и вероятно ще те тормозят, но и друго... когато господаря ни се върне, той ще върне и четиримата пазители.
- Наистина?- вдигна глава към него, готов да се усмихне.
- Да. Но те ще са безсилни срещу него. А сега се махай, писна ми от детинщини. Искам да си поиграя още малко с другия.
Тъкмо обърна гръб, когато чернокрилия спомена "другия":
- Кой е другия?- погледна през рамо и се смръщи.
- Анасази. Той е още в Динзел, заедно с останалите ти дружки... част от тях. Е, предлагам ти да не се връщаш там докато шишенцата са в теб, те няма да го одобрят и ще искат да ти ги отнемат.
- Невъзможно!
- Аз просто те предупреждавам.- ухили се и се издигна нагоре бавно:- Чао!- махна с ръка и се обви в тъмно сияние, подобно на слаб вихър, след което изчезна. А когато Нава свали поглед към Тризначките, тях също ги нямаше... никъде.
- Чудесно! В какво се забърках... отново?- просъска на себе си и въздъхна дълбоко.
" Ей, пак е нещо... Може би тоя дребен беше прав, сигурно сме съществували другаде. Не искаш ли да си спомниш?"
- Не знам, Ника, ако е лъжа и всичко е грешка...?
" Тогава... сме грешници. Но ние и без това сме такива, от толкова време. Служители на нещо тъмно и нещо светло, убийци, деца на зли енергии..."
- Магиите на Джесика не са зли!
" Добре, те не, щом казваш, макар че съм на друго мнение... но енергиите на Калисто? Те са повече от всичко... Ничи- кун."
- Хъх, и ти ли?- въздъхна, а след няколко крачки белотата на дрехите и косите му се обгърна от мъглата на горите.

Краищата на дългата бяла коса се опираха в ледената повърхност на малкото езерце, до което беше стигнал, пеша, имаше чувството че за друго нямаше сили, но дори не беше опитал да си тръгне от тук през портал. Просто стоеше така вече доста време и се взираше в собствения си образ, в повърхността на леда. До него нямаше никого, не се виждаше никого, но огледалното отражение доказваше присъствието и на другия. Неговите червени коси също се опираха в леда, макар и бледи и прозрачни:
- До къде ще стигнем така?- въздъхна и затвори очи.
" Все до някъде... Вече се замисляш сериозно нали?"
- Не знам какво да правя, боя се че ще ги разочаровам, всичките... а така искам да разбера.- обхвана здраво връвчиците на петте шишенца, висящи на врата му и въздъхна пак:- Ника... ти какво би направил, ако беше... истински съществуващ?
" Аз? Аз бих... го направил. Явно съм прекалено любопитен, искам да знам от къде идвам наистина."
- Но нас... нас Джесика ни е създала... ний-чан...
" Така- така, но... чу го онзи, не му вярвам, затова искам да знам."
- Аз... също, но се боя...
"Бака!"- засмя се червенокосият и вдигна глава. До Нава нямаше никого, но образите им в леденото огледало бяха повече от ясни, единя гледащ себе си там, а другият небето:" Все някога... ще разберем истината... а до тогава..."
- До тогава да търпим, а?
" Така изглежда..."
Белокосият се усмихна съвсем леко и се изправи, заедно с невидимия си брат. Пое си дъх и обърна гръб на езерото, отдалечавайки се и продължавайки по пътя си, към нищото.

- Мисля, че... реших.- проговори тихо, спирайки се по средата на пусна снежна поляна:- Ника, нужен си ми сега.
" Тук съм, както винаги. Прави каквото мислиш, че е правилно."
- Джиерда?- обади се пак и вдигна поглед към появилият се пред него зеленокос дух:
- И аз винаги съм тук.- кимна и се усмихна бегло.
- Добре... да... да видим...- откачи първото кристално шишенце от врата си и го задържа във въздуха, докато то не засия и се остана на мястото си без да бъде държано, левитирейки.

- Там.- въздъхна Охайо и посочи надолу, където усещаше вече активиращата се енергия на кристалите.

Джесика понечи направо да си скочи от гърба на дракона,но Дейвид запърха точно пред нея и започна да кряска и да плющи с криле.Синекосата го изгледа ядосано,но се вслуша в неизказаните му думи и просто реши да гледа надолу и да се надява...
-Господарке...
-Тихо.-отвърна шепнешком.
Дакиан сведе глава и прехапа устни.Как ли щеше всичко това да свърши.
-Татко!
О,не...
Синекосата уплашено вдигна глава и с ужас забеляза как бялата опашка на Дрики се размяткваше на сантиметри от носа.Вдигна поглед към малкото момиченце,което изглеждаще по-ужасено и от нея.

" Сумимасен..."- прошепна на ум и пусна във въздуха и петото шишенце. Затвори очи и остана на място, думи кънтяха в главата му, а цветовете на кристалните предмети изграждаха различни кръгове около него. Отвори очи, едното синьо, другото червено като няколко червени кичура покриха бели. Последва нещо като експлозия от светлини и един ярък процеп в пространството пред него, една тъмноока жена, която мило и топло му се усмихваше. Той се вгледа в нея и протегна ръка, но друг го задържа. Ника, дръпна ръката му назад, макар и да не беше от плът, сякаш можеше да го докосне:
- Не искам да се връщаме там!- отвърна червенокосото привидение и поклати глава:- Не сме тук за това... майко!

- Лейди Кармен...- прошепна Охайо:- Първата съпруга на господаря Уайдет. Знаех си, знаех си че желанието е било нейно.

-Ъ?
"Ти само това ли имаш да кажеш?Едно 'Ъ'?"
-Ъъъ...да.
Синекосата продължи да зяпа надолу с отворена уста,разширени очи и никакви думи.Внезапната експлозия беше вдигнала косата й нагоре и сега изглеждаше като някой бръкнал в контакта.
-Ъъъ...-същата работа беше и Дакиан.

" Щастлива съм, че ви видях... отново."- пророни тихо онази жена и затвори очи, две бели, но прозрачни криле се разтвориха зад гърба й и тя сякаш се отдалечи назад.
- Майко...- прошепна Нава и отново опита да протегне ръка към нея:
- Красива е нали?- този глас. Дълбок и плашещ, но някаква нотка в него наподобяваше гласа на самия Нава. Обръщайки се бавно, се озова на земята и като някаква ирония кръглите очила се изтърсиха от джоба на палтото му и паднаха в снега, пред онзи там. Онзи с белите дрехи и сините очи. Наведе се и вдигна очилата, подсмихвайки се леко:- Все си мисля, че ти е още рано за това.- погледна го и наклони глава на една страна. Беше същият като него, като живо огледало, само че бялата коса беше прибрана на опашка, а очилата бяха друга форма:
- Господарю Уайдет!- извика радостно Охайо и се дръпна надолу, но въжето на елфката около врата му едва не го удуши.
- Ти... ти си...- едва проговори, взирайки се в двойника си с разширени очи, дори треперейки. Привидението на Ника до него също не беше в по- различно положение, сякаш виждаше най- големия си кошмар. И светлината внезапно изчезна около тях, като петте кристални шишенца се озоваха на врата на новопоявилия се белокос.

Дрики замръзна във въздуха,съзирайки мъжа.Хвърли един поглед на Нини да стои мирна,преди да се опита бавно да я измъкне от там.
-Т-т-т-...
Тръпки побиха Джесика.Гореща пот изби на челото й и една капчица полетя надолу,сблъска се със снега...
-Нава...-прошепна съвсем тихо.

- Те... те са...- заекна Джин, взирайки се в двамата долу.
- Еднакви.- довърши Джули:- Това ли е... нашият...
- Вашият дядо. Бащата на Калисто и Горгодия, бащата на Арагорн и...- отвърна Анасази тихо:- Енергийния родител на... Нава и Ника.

- Е, ставай, момче.- приближи се бавно към него и подаде ръка:- Нава Уайдет, нали?
- Сър?- прошепна, но не реагира по друг начин, остана така, вцепенен.
- Ще ставаш ли, или ще си стоиш долу?- смръщи се и прибра ръце в джобовете:- Имам да върша работа, благодарен съм ти че ми върна живота, но ме бавиш.

"Аз като казвам,че тоя човек хич не си поплюва,кой да ме слуша..."
-Враг,съюзник,какво си ти бе,мътните да те вземат?!-синекосата избухна вече,нямаше представа как да мисли и какво да очаква и това я побъркваше най-много от всичко.-И в двата случая стой далеч от Нава инъче ще сляза долу!

Вдигна глава и се подсмихна:
- А това трябва да е... Създателката?- обърна гръб на Нава, но по такъв начин, че някаква магия избухна от под краката му и се пренесе към Нава и вдигна насила:- Тази дала ви животът в този свят. Спасила ви от гибелта в света на мъртвите- живи.
- За какво говориш?- процеди и стисна очи, не можеше да се освободи от тази магия, която го държеше прав.
- За света, в който сте родени разбира се.- погледна го през рамо и се усмихна пак:- Радвай се докато можеш.

-Добре,това беше!-изръмжа като тигър,сграбчи няколко стрели от колчана си и опъна лъка срещу мъжа.-Ще те пръсна на парченца!
Луната над нея сякаш засия по-силно и върховете на стрелите придобиха странен блясък.Очите й се напълниха с мощни пламъци,щом ги пусна.
"Деца,аз предлагам...да се махнем от тук.Това никак няма да свърши добре."Орелът познаваше това нейно състояние перфектно и знаеше,че трябва да бяга."Веднага!"

" Добре."- отвърнаха двамата Дракинзи плахо- плахо и кимнаха.
- Колко много си приличате...- подсмихна се и поклати глава. Стрелите сякаш бяха обвити в чиста лунна светлина, но при достигането на целта си, паднаха, ударили се в невидима бариера пред него.
- Не наранявай никого.- промълви Нава зад него.
- Не мисля, поне за сега, но ако тя е решила да си играе, ще ми простиш.
- Никога! Дори не те познавам!
- Надникни в себе си по- силно, там ще видиш каквото те интересува.

-Пусни го!-вече беше на земята пред тях с нова група стрели готови за целта си.-Пусни го веднага!
Вятърът се усили рязко и това беше знак за Дейвид,че трябва да изчезнат.Птицата се издигна и драконите последваха,без един...Нини не искаше да си тръгне,а продължи да гледа надолу изумено.Коя беше тази жена?
Сините й коси започнаха да летят насам-натам около нея.Пламъците станаха още по-силни,още по-настоятелни.Ако дръпнеше още повече щеше да си счупи лъка...
-Веднага!

Уайдет я погледа така известно време, безизразно и без особено впечатление:
- Добре.- отвърна просто така и вдигна рамене, а зад него другия белокос се озова на земята отново:- Но не отговарям за обездвижеността му. Можех да помогна, но щом Луната не желае.- усмихна се пак и тръгна към нея бавно, но уверено.

-Обездвиженост?-пламъците угаснаха и за миг тя погледна към Нава.-Каква обездвиженост?Какво си му направил?!
Пое няколко крачки назад,докато не се озова приклещена към едно от дърветата.Задържа защитна позиция и се приготви за всякакъв тип атака...
-Тате!-щом Нини чу,че нещо не беше наред с Нава,детето не издържа.

Приближи се съвсем и притвори леко очи:
- Частица от него...- зашептя тихо и я погледна, като сека пролича нова малка разлика, неговите очи бяха тъмно сини, не кристални:- За малко щеше да се върне там, от където идва, и там щеше да бъде погубен. За негова Създателка си много безотговорна, но и той не е дете, той е глупав че забърква толкова хора в това.
" Тате?"- това закънтя в главата на Нава и той вдигна поглед нагоре, към белия дракон и белокосото момиче:
- Какво говориш?

Преди да се е усетила,синекосата беше зашлевила един на натрапника.Стрелите паднаха в краката й,блясъкът им си отиде.
-Лъжец!-изкрещя тя,а сълзи напълниха очите й.
-Тате,моля те,бъди наред!-Нини продължи да вика от горе.