Песнички без смисъл...

- Лъжец? Но защо, това е грубо.- отдръпна се малко назад и въздъхна поглеждайки нагоре:- А това...идваш от там, от където идват Нава и Ника? Интересно, интересно.- подсмихна се и сведе поглед към Джесика:- Кажи ми името си?

-Дай ми една причина...да го направя.-дали за да не изглежда още по-жалка не се опита да избърше сълзите?

- Защо не? Не знаеш колко добър или лош съм. Не знаеш нищо, а аз просто питам. Не е хубаво да не знам името, на спасителката на сина ми.- отвърна и й обърна гръб:- Е, Нава, как чувстваш ръката си?
- Ръката?- трепна и го погледна ужасено:- Какво?
- Беше толкова глупаво да се опиташ да докоснеш съня на някой бог. Ако беше успял, щеше да е много лошо.- извади едната си ръка от джоба и щракна с пръсти:- Охайо, довиде ми малката госпожица от горе.- нареди тихо, а чернокрилият се появи до него и кима с глава, като след секунда се издигна бързо нагоре.

Дрики изръмжа срещу чернокрилият и замахна с опашка.Момиченцето се хвана здраво за дракона,стискайки очи от страх.
-Остави детето,то пък за какво ти е?!

- За да ви стане по- ясно всичко.- отвърна с широка и самодоволна усмивка:- Че нищо не разбирате, деца.
Охайо избегна опашката на белия дракон, но от ревът се постресна и отдръпна.

"Стой...далеч!"Даже избълва няколко кълба огън.
-Дрики,не,ще нараним останалите!
"Не ме интересува.До теб няма да стигнат."

- Е, добре...- въздъхна тихо:- Малката, защо тогава не обясниш от горе всичко? Охайо, остави я. Не желая най- верният ми поданик да пострада, все пак имаме да приключим със започнатото от преди. Имаме да отмъстим на още някого.
Ангелоподобният се отдръпна и снижи до господаря си.

Нини плашливо премести поглед от Уайдет и Джесика към Нава и обратно.Пое си дълбоко дъх...
-Ние...сме създадени в друго измерение.От енергията на...господаря-лош вкус остана в устата й-Уайдет преди години.Та-не,Нава...щом се появих в онова измерение,го почувствах като свой баща.Но бързо бях отделена от него и чичо Ника.Преди три години някакси аз се озовах на този свят,някой ме беше призовал.Но...и до сега не знам как.Намирах се в царството на драконите и там Дрики,като млад дракон,ме намери и ме избра веднага за ездач...Разказах му за себе си и досега ме е водил по земите,търсейки татко ми...

Настана кратка тишина, която Уайдет наруши с ръкопляскане:
- Браво! Ето на!- засмя се и погледна към Нава, а после и към Джесика:- Бързо станахте семейство. Макар, че лично аз не одобрявам това. Сигурно ще трябва да направя нещо, само че ще ви оставя още малко така.
- Нищо няма да правиш!- изправи се с трудност и се насочи към него, стискайки едната си ръка в юмрук гневно, движещата се ръка, тъй като другата не можеше дори да усети дали е на мястото си:- Ти си...!- замахна, но не го удари, а сякаш юмрукът му мина през Уайдет или по- очно през негова цветна сянка, нова магия:
- Деца, деца... имате толкова много да учите.

Нини прехапа устни притеснено,а Дрики прониза с поглед крилатия и изръмжа отново.Синекосата просто остана да я гледа с увиснало чине,докато Дакиан пърхаше над нея,чакащ за някаква неприятна изненада.

- Хайде, Нава, не бъди такова дете. Очаквах повече от теб. Никакво спокойствие, никаква съобразителност... ако искаш да постигнеш нещо голямо, трябва да имаш самоконтрол, но ти липсва. Чудя се дали не си го прихванал от нея.- поклати глава и погледна към Джесика с лека усмивка:- Дали наистина не го е прихванал от теб, как мислиш?
- Млъкни!
- Говоря с дамата, момче, не ме прекъсвай. Стой си долу и кротувай.

–Може би...-присви устни,стискайки лъка докато той не изпращя.-Добре...картинката ни става...ясна.Какво искаш от нас?Сигурна съм,че няма да ни кажеш 'О,деца,колко се радвам за вас!'.