Пътя на свободния гладиатор

ГЛАВА ПЪРВА
"СВОБОДА"




Беше прекрасен ден.В една гора птиците пеят,вятъра нежно поклаща дърветата,толкова е спокоино че можеше да се как тревата расте ,освен ако не бе поредния спор между Гладиатос със Black Reaper.
-Aaaa.Земята на драконите.Какво да направим първо?Да убием един два дракона и да им продадем кожата,или по-добра идея,да вземем най-силния дракон и да унищожим едно-две селца, или пък.......
-МЛЪКНИ!!!(извика героя)Няма да правя нищо такова!
-Изненадан съм че след като уби стария си господар,слугите му и арената му,имаш сили да ми викаш.(каза смееики се Black Reaper)
-Аз не го направих,ТИ ГО НАПРАВИ!!!
-Още не си разбрал нали.Слушай внимателно.АЗ СЪМ ТЕБ!!!!!!!(извика Black Reaper)
-ЛЪЖА!!!!!!!
-НЕ МОЖЕШ ЗАВИНАГИ ДА ГО ОТРИЧАШ!!!
-Няма да е нужно.(каза спокойно героя)
-Какво имаш предвит "няма да е...",аааа разбирам искаш да намериш Виктор които е някаде в Двата Кръга.Затова минаваш през тук.
-Как разбра това!
-Аз съм теб,значи мога да ти чета твоите мисли и да виждам твоите спомени.
-Не си мен.
-Ха-Ха-Ха.Но ти наистина ли си мислиш че доктора че ме премахне от теб.МЕН. Та аз съм най-добрата му работа.
Героя замълча и продължи да върви напред,егнорираики черното му "аз".
Излизаики от гората,героя видя хълм и реши да го искачи за да огледа пътя.Качвайки се на хълма той видя село от което излиза черен дим.Загрижен той се втурва към него.

Влизаики в селото героя видя само трупове и горящи къщи.Миразма на сяра се носеше от цялото село.Ходейки из пустите улици,Гладиатос мислеки какво се е случило,не можа да забележи че от някой го наблюдава.
-Мисля че ни наблюдават(каза в съзнанието на Гладиатос Black Reaper)
Героя се обърна и видя че го следвало едно малко дете.То беше мърсно,с болен вид и обляно с кръв,то поглед героя и почна да плаче.Героя не знаще какво да прави и той останабезмълвен и единственото което можеше да гледа горкото дете.След малко детето се сатърча и почна да ударя крака на младия войн и да вика.
-ВЪРНЕТЕ МАЙКА МИ!ВЪРНЕТЕ Я, ВЪРНЕТЕ Я, ВЪРНЕТЕ Я!!!
Не знаеки какво да прави,героя единствено можеше да гледа как малкото хлипащо дете го ударяше.След малко се появява блед старец от една от къщите и взе малкото дете в ръцете си и почна да се моли.
-Моля ви не го убиваите,то е малко и не знае какви ги върши.Моляви простете му.
-Спокойно никой няма да убивам (каза героя)Какво се е случило тук?
Стареца огледа младия войн,исбърса очите си и каза.
-Извинете ме, не бях видял че не сте от тук. Това е селото Гранд.Едно време бе ендо голямо и богато село,токато е дойдоха те.(казвайки това стареца стисна сдраво юмрука си)
-Кои са "те"? (попита героя)
-Разбоиниците от бандата на Хрул.Те са били войници в армията на Царството на Драконите,докато техния командир Хрул решил да избяга от бойното поле и взел част от войниците си.Сега с група разбоиници те минават веднъш месечно убиваики населението, взимали деца и жени за роби наскоро и майката на младата Сия тук.Ние сме прости селяни,не можем да се одбраняваме сами.(казваики това стареца започнал отново да плаче)
-Знаете ли каде се наират сега тези разбоиници?
-Да имат лагер 2 часа пеш на исток,но защо питате?
-Ще направа това което иска малката Сия,да върна майка й.Преди да съм изял още един бой (добавил смейки се героя)
-Но вие не расбирате имат поне 4-5 драконоездачи и 20 рабоиника,вие нямате никакъв шанс!
Гладиатос погледна стареца и се усмихна.След това погледна малката Сия която още хлипаше,избърса сълзите от очите й и каза
-Спокойно малката,скоро че си в прегрътктите на майка си отново.
Сия го погледна героя учудено
-Това е обещание.
Казваики това героя се изправи,обрна се и тръгна на исток.Стареца гледаше само как младия войн напускаше селото и мислеше как един странен младеш моше да даде такава силна вяра на хората на едно бедно село,но дълбоко в себе си нещо го караше да вярва че той че успее и ще си испълни обещанието си към малката Сия.

-И са к'во.Че отидеш до бандитите и че ги помолиш да освободатъд робите ли?(говореше в съснанието на героя Black Reaper)
-Ако това не стане че ги освобода аз.(отвърна Гладиатос)
-И как че направиш това?
-Насила.(каза с половин уста героя)
-ХА-ХА.Май почвам да ти влиая.
Героя остана мълчелив.
-Друго да те питам.Нали чу стареца.Те са 20 разбоиника и 4 драгоездачи, а ти си един гладиатор с меч,кама и дълга верига с гюле.Какво мислиш да направиш?
-Остава малко път(каза гладиатора поглешдаики в далечината видя лагера)
Лагера бе няколко палатки в подножието на планина.Виждашесе че в дъното имаше пещера която сигурно бе обежището на драконите.
Героя спря,седна в сянката на едно блиско дърво и извади от торбата си една мръсна червена тетратка,на корицата на която пишеше "Правила за битка" той прелистваше страниците и накрая се спре на правило номер 23
""Правило номер 23""
"ДРАКОНИ И ДРАКОНОЕЗДАЧИ"
'При битка с дракон е вашно да сапомниш че те са обикновено с голям размер,имат крила,дълги вратове и опашки.Това значи че слабото им място е гърба.Добре поставена атака в гърба е единствения шанс за победа.Ако дракона е летящ е вашно да пуде свален на земята преди да го атакуваш.При битка с драгоноездач винаги трябва да събориш ездача от дракона,защото драконите който са яздени обикновено са питомни и безпомощни без тяхните ездачи.Най-ващното е брибитка с дракон е полето.За да осигуриш преимущество трябва полето да бъде някаде на тясно пространство за да се ограничи движение то на дракона'

-Аха,много полезна информация,няма що.Никаде не пише какво да правиш ако дракона е огнедишащ (измармори Black Reaper)
-Ти да мълчиш, тук пише достатъчно полезна информация.(каза героя)Това че тебе те е срах от дракони не е важно(каза героя смейки се)
-НЕ СЕ ПРАВИ НА ХИТЪР ИЛИ...
-ИЛИ КАКВО(спря го героя)
-Хмхм(каза усмихвйки се Black и замълча)
Продължавайки по пътя си най накрая стигна до лагера на бандитите.За една секуда той бе ограден от разбойници.
-Момчета виште какво имаме тук, един изгубен турист.С лъскава рония и хубаво наметало.(каза един от разбоиниците)
-Хаиде дай всичките си принадлешности и може да те оставим жив.
-Идвам тук за да говора с водаче ви.Каде е той(попита героя)
-ХАХАХАХАХ (избухна бурен смях между разбойниците)За да ти кажем това трябва да бобедиш всичкини,ати едвали можеш да направиш това сам.
-Не дойдох тук да си губявремето с утрепки.(каза исползваика героя Black)
-КОЙ НАРИЧАШ УТРЕБКА(извика се един разбоиник и се затърча срешу героя с вдигнат меч)
Гладиатора се объра и с невероятна бързина прониза ръката на разбойника.С това и другите разбойници също се втурнаха срещу него.Обръщаики се той видя трима от тях се упитаха да го убият в гръб,но той бързо се обърна и с един замах ги повали и тримата.Тяхната кръв обля лицето на война както и на неговия меч.Нападенията продължаваха и той продължаваше да полива земята с тяхната кръв,но никой не беше убит.Накрая остана само един разбойник.Глдиатос се приближи до него.
-Каде е лидера ви?(попита хладнокръвно героя)
-тттаааммм.(каза уплашен разбойника и посочваики пещерта)
Героя избърса лицето си, с един здрав замах махна и кръвта от меча си и продължи към пещерата.Влизайки в пещерата той забеляза стълби водещи надоло.Започна бавно да слиза по тях,мислейки каква да е слдващата му стъпка.Стигна до края на стълбите той видя коридор и тръкна по него.Стигна до края на коридора той се изненада.В края на коридора бе бодобие на тронна зала.Гиганските скални образование приличаха на голями колони,в дъното имаше трон овормен от скала, а по таваните визяха трупове,по стените имаше голями дупки с решетки.В тях Гладиатос видя млади жени и деца.В дъното,седящ на трона бе един гигант с голяма брада и дълга черна коса,около него имаше двама близнаци,с средна височина и дълги сини коси,а най откраи имаше едно малко 15 годишно момче,мръсно и с грозни дрехи като на един разбоник.
-Много си добър(извика на война гиганта)Изби всичките ми разбойници само и само да говориш с мен.Е кажи за какво искаш да си говориме?
-Идва от името на хората от село Грант,за да освобода хората кадето ти си поробил.
-ХАХАХАХАХА.(смеха на четримата драгоездачи испъли залата)Очакваш,аз Хрул да освобода селяните,само защото един никаквец е казал.По добре се раскарай от лицето ми

-Никаде няма да тръгна без хората кадето си поробил.(отвърна героя гледайки тиранина в очите)
-Виш са,това че си пребил малко разбойника не те прави по силен от мен.Сигурен съм че най-слабия от нас че те размаже.(каза смейки се Хрул)
-Сигурен ли си?(каза бойна гледайки тиранина в очите без никакво чуство,нито на срах,нито на самоовереност)
-Добре тогава, хайде един двубой между теб и Рики(каза разбойника посочвайки 15 годишния младеж)
-Ще го размажа шеве,този никаквец е нищо пред мен(каза малкия ездач самодоволно)
-Значи ако бобеда детето ще освободите робите?(попита война)
-КОЙ НАРИЧАШ ДЕТЕ!(искрещя малкия Рики)
-Да,но ако загубиш ти ще ни станеш роб,както сляните и драконите.(каза тиранина усмихваики се злобно Хрул)
С последните думи Гладиатос се обърка.
-Ти си поробил и драконите си?
-Да,те не бяха много послушни като избягахме от бойното поле,затова трябваше да ги бием за да ни послушат.Даже на Рики дракона трябваше да одрежем крилата му.(продължавайки да се смее разбойника)
-ТИ СИ ЧУДОВИЩЕ!(извика героя)
-Хмхм,да започваме(след като каза това той штрапна пръстите на лявата си ръка)
Изведнъш семята се разтресе,все едно имаше семетресение.От една от клетките излезна Кафяв оседлан като кон дракон,не много голям,още млад с два голями белега на мястото на крилата му.Рики веднага яхна дракона и тръгна с бясна скорост към война.Веждайки това той прави кълбо настрани избягвайки на косъм от челустите на дракона.
-Бърс си,(каза Рики)НО НЕ ДОСТАТЪЧНО!
Казвайки това той задърба юздите на дракона,обърна се и пак се засили към гладиадора.С същата скорост героя се спаси но този път челустите на дракона одраскаха кожата на героя.Гладиатос,използвайки праха от бързащия дракон се скри зад един от конусите.
-НЕ МОЖЕШ ДА СЕКРИЕШ ВЕЧНО.(извика Рики оглеждаш се за героя)
През това време Гладиатос извади гюлето и подсвирна.Чувайки това дракона се обърна.Героя видя възмошноста метна гюлето.То летеше право срещу ездача,то не удари дракона а момчето право в гръдния кош.

Момчето падна от драгона,неподвижно и мъчейки се да си земе дъх.
-Унищожи го!Убийго тъп драгон такъв!(викаше с последни сили момчето)
Дракона отново се засили към Гладиатос.Този път героя стоеше на едно място.Дракона се по близо и по близо идваше но той не отстъпваше.Накрая точно в последния момент Война се отдръпна,махайки юздите на дракона.Дракона се спря и отиде до героя сякаш той му е собственик.
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИШ?УБИИИГО!(извика рики който бе вече стъпил на крака)
След тези думи дракона скочи във въздуха,прескачаики растоянието между него и Рики,приземисе пред него и започна да удара с опашката,да го настъпва и да го драска с ноктите.
-КАКВО ПРАВИ ТОЗИ ДРАКОН?СПРИ,КАЗАХ СПРИИИ!(викаше с цяло гърло Хрул)
-Няма да спре.(каза Гладиатос докато дракона продължава се да бие младия разбойник)Няма да спре защото вече е своподен.Вие му одрезахте крилата,отнехте му свободата и го унижавахте.Сега той е свободе и си иска мъста.(каза хладнокръвно героя)
С тези думи героя видя в какво се превръща дракона,в него. Под влиянието на жажда за мъст и гняв дракона се превръщасе в чудовище.Осъснавайки това героя извика дракона преди да е убил младия разбойник.Дракона се обърна поглеждайки героя в очите.След няколко секунди мъчание,дракона отстъпи и остави момчето.То вече бе в бесъзнание.
-Добре аз спечелих, сега пуснете селяните.(каза героя и погледна към Хрул)
-Ммммм(замисляки се разбойника,усмихна се словещо)Разбирасе.Пуснете селяните.(извика Хрул и в този момент всички клетки се отвриха.)
Селяните, който вече бяха свободни излизаха от клетките и бързаха да искачат стълбите към дневната светлината.
-Ходи с тях, погрижи се да излезнат безопасно.(каза героя на дракона)
Дракона се обърна към героя и зякаш се усмихва и тръгна след селяните.Троната зала се испразни вътре останаха само героя,Хрул и двамата близнаци.тъкмо стигна героя края на залата,когато изхода се затвори.Героя се обърна гледайки разбойниците който вече бяха се качили на свойте сини дракони.Драгоните бяха бронирани,с сребърни шлемове и щитове покрай тялото им.Личеще че те са били воени дракони.
-Какво правите?!(каза героя като гледаже омразно Хрул)Аз спечелих!
-Да ти спечели.Но сделката бе да освободиме селяните ако спечелиш.Никой не каза че не може да те убием след това.(каза разбойника)
Близнаците минаха покрай лявата и дясната страна на героя.За една секунда ръцете на героя бе хванати с вериги.Неподвижен Гладиатос се мъчеше да се измъкне от веригите,но без успех.
-Ти изби мойте разбойници,освободи мойте роби и бреби най-младия ми разбойник, и мислиш че че се измъкнеш жив от тук.Довиждане!
И с тези думи от устите на трита дракона излезна горещи струи огън към героя.Там каде бе героя вече имаще само пламаци.Миризмата на сяра и горяна кожа се носеше из въздуха.Но огъна просто продължаваше да излиза от устите на боините дракони.
-ДА,ДА!ГОРЕТЕ ОЩЕ И ОЩЕ!НЕ ИСКАМ И БРОНИЯТА ДА МУ ОСТАНЕ!(викаше с цяло гърло командира)
-Хахахахаах(смях излизаше от пламаците)Добре стига толкова забавления!

-КАКВО?!КОЙ ГО КАЗА!!(извика командира)
-:Огнен Щит:
В центара на пламаците се оформи друг огнен кръг,но на този пламъците бяха по-силни,по-тъмни и по-горещи.В центъра на този кръг не седеше младия войн,а някое чудовище,с черна кожа,бяла коса и кърваво червени очи.Това вече не бе Гладиатос а Black Reaper.
-Ex,от кога не съм бил обгърнат от топли пламъци.Малко слаби ама нищо.(каза смеейки се Black)
-КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТИ?!?(извика Хрул)
Black само се обърна и почна да се смее.След секунда от раменете му излязоха змиеподобни глави.Те се протегнаха от рамото му със сиви вратове и за един мик така се протегнаха чак до близнаците като им захапаха вратовете им.Двамата близнаци паднаха от драконите мъртви,обляни от кръв и частично обезглавени.Драконите им веднага побягнаха.
-КОПЕЛЕЕЕ!ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!!(извика Хрул)КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТИ!?!
Вбесе той се засили с дракона си към щудовището.То бързо се измъкна от пътя на дракона.Не можешт да спре дракона се зблъска в един от колоните.
-ОТНОВО(викаше с цяла сила бившия комендат)
Дракона отново и отново се засилваше и отово се блъскаше в колоните.Всичко това се случваше под бурния смяь на Black Reaper.Накрая дракона нямаше сили да търчи и се спря в центъра на залата.
-ДОБРЕ, ПИСНАМИ ВЕЧЕ!СЕГА ЩЕ УМРЕШ!HELLFIRE(адски огън)СЕГА!!
Дракона отвори широко уста и в нея се събираше голямо количество енергия коята се преобразуваше в огън.
-Хе Хе(исмя се рипъра):Огнено Копие:
От ръката на Black излезна лъч огън и се сбъска с този на дракона и за секунди огненото копие премина през огнения лъч на дракона и удари главата на дракона.Толкова бе силен че премина през главата на дракона и удари Хрул право в бронията.Той излетя от обезглавения дракон и падна право на трона си.Black взе меча си и отиде до Хрул.Командира погледна черния убиец и с последни сили каза.
-Добре....не ми каза кой си.......поне ми кажи какво си.Не си обикновен бойн, нито магиосник защото може да се биеш с меч,......тогава какво по дяволите си ти?
Black reaper погледна към очаяния мъж,исмя се и каза
-Няма значение кой съм или какво съм,важното да знаеш е че вдигнеш ли ми меч срещу мен,АЗ СТАВАМ ТВОЯТА СМЪРТ!
С тези думи той вкара меча си в сърцето на командира.Той исплю кръв върху меча и просто затвори очи.

-Моята работа тук свърши.(каза Black)
С тези думи героя падна на колене.Бавно черната кожа започна да изчезва,косата почервеня и Гладиатос се върна.Ставайки,той погледна трупове,които бе направил неговото черно его.След няколко секунди цялата пещера се тресеше.Поглеждайки настрани героя видя че колоните бяха почти разрушени,заради блъсаците на дракона.Разбирайки че цялата пещера че падне върху него той побягна към изхода стигнайки до него ,тойкато той още бе затворен той започна да блъска,да удря с юмруци и да рита с цяла сила.Но единственото което направи бе да направи дупки в огромната стена.По едно време се чу блъскане от другата страна и след мигове от стената се появи огромна дупка,достатъчно голяма Гладиатос да се промъкне през нея.След като мина от другата страна война видя че тази дупка бе направена от дркона който освободи.След като видя освободителя си дракона легна по корем и почна да маха с глава към гладиатора.Той го караше да го язди.Разбирайки това младия гладиатор се качи на гърба на дракона.Той се изправи и почна,с невероятна скорост да изкачва стълбите.Избягвайки бадащи скали,най-накрая бяха излезли от печерата.Поглеждайки назад героя видя как часта от планината,която бе убежище на разбойници,вече е само свачище от скали и гробница на страхливи войници.
По-късно в селото Грант,героя гледаше как майките прегръщаха силно децата си,плачейки от радост.
-Как можем да ти се отблагодарим.(каза стареца който вече не бе толкова блед.
Преди да отговори,крака на героя бе прегърнат от малката Сия.
-Благодаря ти!(каза детето което плачеше от радост)Благодаряти че върна отново мама.
Казвайки това тя се обърна и се върна в прегрътките на майка си.
-Няма защо.(каза героя който се усмихваше)Старче ти каза че едно време това село било едно много проспериращо село нали?
-Да (каза учудено стареца)
-Тогава искам следващия път като дойда искам да му видя стария блясък.
-Разбира се.(отвърна стареца който се усмихна широко)
-Но какво че стане,ако дойдат пак лошите хора.(попита Сия с огриженост)
-Не се тревожи.(отвърна героя,разрожвайки косата на Сия)Оставям ви този дракон да ви пази.(и посочи дракона който си ближеше раните)Той вече е свободен и крилата отново ще му пораснат след време.
Вече тръгнал от селото,героя погледна назад помахвайки на спогувашия старец и качилата се на дракон Сия. След като се отдалечи от село Гладиатос отново чу гласа на Black в главата си.
-КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА ГЛУПАВ!НЕ САМО ИМ ДАДЕ ДРАГОНА,НО И НЕ ПОЙСКА НИЩО.НИТО ПАРИ, НИТО ХРАНА,НИТО ЖЕНА, НИЩОООО!
-Мен това не ме интересува.Единственото което искам е свобода.
-Но ти си свободен не помнищ ли.
-Свобода от теб.
......

ГЛАВА ВТОРА
"НОЩА НА ТЪМНИЯ ДРАКОН"



Тъмнина вече бе покрило полетата,мрак погълна всичко и единствената светлина идваше от луната,която вече седеше високо в небето.И през този необичаен мрак,Гладиатос се скиташе без дори мисъл да спре и да почине малко.
-Ехх как обичам мрака.Как всичко красиво е погълнато от него,как тъмнината погълва всичко живо или мъртво,малко ми напомня на нас двамата.(говори радосно Black)
-.....(остана безмълвен Гладиатос)
-Защо си толкова мълчелив?
-Има нещо страно в този мрак.(отвърна тихо война)
-Какво имаш предвит?
-Сякаш има нещо в него.Цякаш някой дебне в него.(отвърна гладиатора,който не спираше да се оглешда)
-Като се замисля май си прав.Усещам жажда са кръв и смърт.(отвърна сериосно Black)Но тази жажда не е моя.(отново почвайки да се смее)
Продълвавайки да ходи,героя просто не можа да се отърве от това чуство.По едно време той усети полъх на топъл вятър на врата си.
-Топъл вятър в този регион няма,особено през вечерта.(каза учудено героя)
Той ряско се обърнал и видя че това не беше топъл вятър,а дъха на един звяр.Пред Гладиатос седеше един голям черен дракон.Драко бе три-пъти по голям от Гладиатос,с дълуг врат с шипове,рога на главата си, дълга опашка и крила голями колкото самия звяр.
Гледайки звяра в червените му очи,гладиатора можешесамо да гледа.След мигове той се осъзна и тръгна да вади своя меч.За жалост свяра бе по-бърз от него и за една секунда той бе захапал ръката на гладиатора.Кръвта на война потече по земята.Дракона вдигна високо Гладиатос в въздуха.Осъснавайки се,война смело грабна меча си с другата ръка и с ограничената си сила той удари врата на дракона.Ревящ от този удар дракона метна бойна в въздуха.Пролетявайки в въздуха вече Гладиатос се бе напълно осъзнал и се опърна във въздуха, така че да се приземи на крака.Приземявайки се той се изправи и погледна напред ,но звявра вече бе изчезнал.

-Каде изчезна!(отвърна объркан героя)
Поглежайки нагоре с цел да види дали този дракон не е излетял,но не го видя.Чувайки ръмженето зад гърба си,той се бърна и видя че дракона бе точно зад него.С рязък замах на опашката си дракона удари бронята толкова силно че тя раскъса бронята,сякаш бе тя бе от най-обикновена дриба и го избута надалеч.Като се изправи той видя че дракона се превърна в сянка и изчезна.
-Това е невъзможно!Такъв вид телепортаця е възможно само за съсданията от земята на двата кръга!(каза объркан Гладиатос)Какво прави такова съсдание тук!?!
След като каза това дракона бе отново бе зад него.Замахвайки с меча си Гладиатос очакваше този път ще уцели,дракона отново изчезна.За един мик дракона се появи до него и със замах на врата си го избута.Този път война испусна меча си.
-Хайде мой ред е!(отвърна Black,като се опита да земе контрол)
-НЕ!(извика гладиатора)НЯМА ПОСТОЯНО ДА РАЗЧИТАМ НА ТЕБ!
-ТИ ЩЕ УМРЕШ БЕЗ МЕН!
-ЩЕ ТИ ТОКАЖА ОБРАТНОТО!
Замаян,младия войн извади свойта кама и пое бойна поза.Оглеждайки се наоколо търсещ дракона ,търпеливо изчака,докато усети присъствието на щудовището.След като го усети той ряско се обърна и забоде камата си в корема на дракона.Той изрева и изчезна отново.Като видя своята кама война видя че кама та светеше за миг и спря.

-Превижда ли ми се?(каза почти замаян Гладиатос)
Ставайки той видя следа от капки черна кръв.Той вдигна камата в посоката на кръвта и тя отново заблестя.
-Дали?(замисли се война)
Вдигна най-блиския камък и го метна в посоката на камата.С голямо очудване той забеляза че камъка отскочи и от тъмнината се появи ранения звяр.Той вдигна високо главата си,отвори широко устата си и сякаш събираше тъмнината около себеси и я превръщасе в енергия.Замян от силните удари и болката на ранената си ръка,Гладиатос импулсивно се засили срещу дракона.Яроста на война бе огробна като със последните си сили търчеше срещу звяра със светещата кама в ръце и мисълта че това е края.Звяра видя че война вече бе блиско до него и реши да атакува.Но от устата на този дракона не излезна огън а черен пламък,който попадна право на целта си.Дракона гледаше пламъка,и търсеше трупа на жертвата си.
-АААААААААА!
От пламаците излезна героя който се засили срещу дракона.Скочи пред него и с цяла сила заби камата си в главата на дракона.Той се приземи и гледаше как дракона викаше от болка и накрая падна пред него.Младия войн гледаше как трупа на дракона се изпаряваше в тъмнината.
-Казах ти че ще се справя.(каза Гладиатос с последния си дъх героя,след което той изкашля кръв и падна на земята)
.....

ГЛАВА ТРЕТА
"МЪРТВИ СПОМЕНИ"


В място на пълна тъмнина,само един лъч светлина.Тази светлина бе Гладиатос който туко що се бе събудил.
-Каде съм?
-ХАХАХАХА!
-Кой е там?
-Познай от три пъти!
Гладиатос се огледа и пак почна да вика.
-Покажи се, който и да си!
-Глади разочороваж ме.Не ме ли позна.МЕН!Та нали см една и съща личност!
-Не може да бъде.
-Да!Това съм АЗ.BLACK REAPER!
Изведнъш мрака се раздели.Вече мястото не беше само мрак.Едната част бе тъмнина с Гладиатос като лъч светлина,а другата бе вече светлина с една сянка.Младия герой гледаше сянката с учудване.Изведнъш сянката взе образа на човек.След като се огледа гладиатора видя че тази сянка изглеждаше като него.след секунда косата на сянката побеля и очите скаха червени като тве капки кръв.
-Радвам се най-после да се запознаем лице в лице.

Гладиатос гледаше своя мрачен обрас уплашено,докато той само седеше и се смееше
-Умрял ли съм?(попита уплашено Гладиатос)
-Умрял ли.Да ти кажа чесно не знам дали си умрял(отвърна Black reaper)
-Докгава гаде съм?(попита настоятелно младия гладиатор)
-Еми ти си ТУК!В сопственото ти съзнание.И токато си тук мисля да се забавляваме!Като например да се поразходиме из твойте спомени!(каза Black Reaper който не спираше да се смее)
Той си вдигна ръката във въздуха и я размаха.След което пространството почна да се смесва.Тъмнината се сля с светлината докато накрая не се получи следната картина.
Дълък мрачен коридор.Осветен само от една факла.Тази факла седеше срещу една килия.Вътре в таз килия имаше само едно удеяло,вериги на стената и едно червенокосо момче което седеше в ъгъла на килята,рани от камшик по цялото си тяло и което плачеше.
-Това съм..... аз.(каза уплашено Гладиатос)
-Да!Виж колко си бил жалък.Свит на калбо в ъгъла.Просто се чуда защо не са те убили!(каза сянката кадето нае спря да се смее)
Гладиатос само седеше пред киияна и гледаше как младежа плачеше.
-Хайде кажи нещо,така и така няма да те чуе.Все пак това е само спомен.Я виш,най-добрия ти прияте идва.
От коридора се задате висок чернож мъж,без коса и държаш камжик.
-Това е Гид,моя трениор и този който ме измъчваше.(каза с омраза Гладиатос)
-ХАХАХА.Мой тип приятел.(каза Black който не спираше да се смее)
Гид отвори килията,хвана момчето за косата и го завлече извън килията.
-Охо каде отивате? (попита Black)
-Време е за тренировка(каза с мъка гладиатора)
-

След миг картината се промени отново този път в коляма килия в която имаше много тренировечни кукли,дървени оръжия от всеки вид(от обикновената кама до арбалетът) и даже балкон от който собственика гледаше как върват тренировките.Тази кили представляваща голяма кръгла стая с 12 кили по стените ,даже и на тавана висяха кили.Някой кили пяха с роби а други с трупове и скелети.А в цетъра на тази стая бе малкото ропче където тренираше бойните си уменя със сабия и надзорника който го гледаше и наказваше.
-ЗАХВАТА ТИ Е ГРЕШеН!(извика Гид и удари момъка с камшика си)ЗА ПО БЪРЗИ УДАРИ ИЗПОЛЗВАЙ ЕДНА РЪКА,А НЕ ДВЕ(крещеше Гид и отново удари момъка с камшика отново)
Момчето падна на колене и заплака.
-СТИГА СИ РЕВАЛ!(извика отново и отново почна да бие момчето)
-Мале колко си бил жалък.(каза Back reaper който се смееше и гледаше как гиганта биеше момчето отново и отново)Но все пак се чуда,как при така жестокос ти си не си превърна в мажина за убване?
-Еми ти не знаеш за Линда.(каза Гладиатос и се усмихна)
-Коя е тази Линда?
-Тази която бе светлината на моя живот.Моята надежда и моята първа и последна любов.(каза гладитора на който усмивката порасна)Тя също е автора на "Правила за битка".
След тези думи картината отново се промени.Този път не беше мрачна килия а една огромна библиотека с безброй равтове пълни с книги от всеки кът на света.С безброй информация.Всяка книга бе на рзличен език,независимост същесствуващ или мъртъв.
-Какво по-дяволите е това!?!(попита с голямо учудване Black Reaper)
-Еми собственика имаше иделогия ,че первекния войн трябва да бъде не само силен но и мнго умен.Затова имаше и библиотека в собствената си арена.(отвърна гладиатора)Ето виш ето как се запоснах с Линда.
На входа на тази библиотека седеше Гид и вече малко по възрасния Гладиатос,който всетака изглеждаше улашен и навел глава.
-Ето ти новия ученик (каза Гид като бътна момчето напред)Шефа очаква много от него така че гладай поне на основните знания да го научиш.Той си няма име и затова шефа го кръсти Глатиатос,защото иска той да стане перфекния гладиатор.
С тези думи Гид се обърна и излезна от стаята.
-Приятно ми е да се запознаем Гладиатос. Аз съм Линда.(каза с приятелски тон момичето)
Момчто бавно погледна нагоре и видя момичето.То бе малко по голямо от него,къса синя коса и очила,както и одежди на дете на херцог или граф.Тъй като това бе за пръв път кадето момъка бе видял момиче той моментално се изчерви.Тя го погледна и с приятелски отвърна.
-Хайде,хайде по-бързо имаме много работа.
Тя хвана момчето за ръка и го повлече към най-блиската маса,на която вече бяха наредени няколко книги.
-С време тя продъжаваше да ме учи и да ме въспитава и с време прекарвано с нея ми все се влюбвах повече и повече.Научава нещо също.(каза Гладиатос който не спираше да се усмихва)
Картината отново се промени.Отново бе същата библеотека но този път момчето вече бе на петнайсе и чакаше на масата. След миг се появи момичето с тъжно лице.
-Какво има? (попита загрижен младия Гладиатос)
Момичето повдигна очи и каза
-Днес ти е първия турнир нали.
-Да,но какво ти е...
-Ето(прекъсна момичет младия войн и му подаде една тетратка)
-"Правила за битка"?
-Това е тетратка,в която съм написала за теб в нея е написано всичко което трябва да знаеш за всякакъв битка,независимо от опонента ти.
-Много съм ти благодарен но защо си тъжна.
-Защото мойта работа тук свърши и си отивам.
-НО КАК!?!ЗАЩО!?!(извика момъка)
-Ти научи всичко което мога да те науча и сега си тръгвам.
-НЕ МОЛЯТЕ ОСТАНИ!
-Знаеш че не мога да го направва,но моляте обещай ми нещо.Моляте не става убиец.НЕ СТАВАЙ УБИЕЦ КАКЪТО ИСКАТ ДА БЪДЕШ!
-Обещавам!
С тези думи момичето повдигна глава и целуна момчето.След което се обърна търчейки и ронейки сълзи.
-НННННЕЕЕЕЕЕ!(извика младия гладиатор и почна да плаче)
картината изчезна и Гладиатос отново се озова в мястото на мрака и светлината.
-ЗНАЧИ ЗА ТОВА НЕ МОЖЕЖ ДА УБИВАШ! ЗАРЕДИ ПРОКЛЕТО ОБЕЩАНИЕ!(извика Black Reaper който вече не се усмихваше)
-ТИ НЕ РАЗБИРАШ!(почна да вика и Гладиатос)
За един миг Black reaper бе хванал Гладиатос за врата и го вдигна.
-КАКВО НЕ РАЗБИРАМ?А!КАКВО!?!
-пусни ме(каза гладиатора който се задушаваше)
Гладиатос събра сили и удари песница на Black.Той изчезна и картината отново се променяше.Като отвори очи гладиатора видя че се намираше в поле.Оглеждайки се той видя и една прекрасна планина.В подножието той видя и малка дървена колиба.Отпрет седеше една жена която държеше малко дете.Гладиаос тръгна към тях,но земята по едно време се растресе и той падна.
.......

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
"ГРАНИЧНАТА ВОЙНА"


-Аааа,главата ми(измърмори гладиатора който лежеше на земята)
-Олеле!Какво правиш на земята!
Като погледна нагоре,Гладиатос видя висока жена с зелена коса и облекло на военна медицинска сестра,която изглеждаше много на елф.
-Коя си ти ?Каде съм и защо земята се тресе?!(попита война който забеляза че целия под на който лежеше се тресе)
-Аз съм медицинска сестра трета класа Дарина,а ти си в караваната ни.(отвърна момичето)
-Какво права тук?(попита Гладиатос)
-Първо легни отново на леглото преди бинтовете да са паднали.
Като се огледа гладиатора видя че целия е обвит в бинтове,от краката до жията.Той стана и отново легна на леглото което също се тресеше.
-Събуди ли се вече?
От входа на стаята влезе висок мъж,с дълга кафява коса и брада на плитки,с червена броня на която беше гравирана емблемата на царството на драконите.
-Аз съм леитенант трета класа Рудгард.Виждам че си се вече запознал с сестра Дарина.А ти как се казвапш?(попита мъжа който не отърваше очи от гладиатора.
-Аз съм Гладиатос.Как попаднах тук и каде е тук?
-Еми ти си в нашата каравана.Тук има общо 10 войника.Ни бяхме изпратени от нашия командир за да се отървем от едно същество на мрака.Както вървяхме по следите му минахме покрай теб.Ти лежеше на земята целия в кръв а блиско до теб бе испаряващия се труп на съществото което издирвахме.Ти си един неверояте войн знаеш ли.Уби тъмен дракон,посред ноща и се измъкна само с контузена ръка.Ако не беше и помоща на сестрата разбира се.(поправи се Рудгард който видя сестрата която го гледаше агресивно)
-А благодаря,а по начина който се представихте мисля че вие сте войници,така ли е?
-Да, ние сме отряд 13.Назначени бяхме от владетеля на царстото да намерим дракона който ти уби.(отвърна леитенанта)
-Но как е стигнал до тук,този драко и как така владетеля не е предопредил хората?
-Този дракон е от войската на Даракан.Хората не знаят че ние и Даракан сме във война.Ако хората разберат че настане паника и ще настане хаос.Затова владетеля искаше да е тайна.

-Но това не е редно!Как хора чесе предпазад ако не знаят за войната!(отвърна срасно гладиатор,който се хвана за реброто си)
-Успокой се,не се напрегай, раните не са зараснали.(каза сестрата,който го хвана и го прикани да полегне)
-Аз съм просто войник,не мога да се противопостава на владетеля.(каза командира.)Та иначе ти накаде си се запътил?
-Тръквам към.....
Разговора бе прекъснат от свученето на камбани.
-СЪР!!АТАКУВАТ НИ!(извика млад войник който туко що бе влезнал в стаята)

-КАКВО?!?КОЙ?!?(извика командира който се изправи и изглеждаше уплашен)
-Войници от Дарака!Заобиколи са цялата каравана!Двама редници вече са мъртви!(каза войника който вече се препотяваше)
-Бързо кажи на всички!ЗАЕМАЙТЕ ЗАЩИТНА ПОЗИЦИЯ!!!(извика командира който излезна от стаята викайки)
-Чакайте ще помогна.(каза Гладиатос който стана от леглото )
-Ти никаде няма да ходиш с тези рани!(каза сестрата която хвана Гладиатос и го хвана преди да стане0
Гладиатос хвана ръката й,погледна я право в очите и каза.
-Моляте!
Сестрата гледаше очите на война и каза
-Добре.Но как че се биеш, знам каде са ти оръжията,но бронята ти е напълно унищожена?
-Кажи каде държите войнишките броний.(каза гладиатора който се усмихна)
През това време отвън войниците се биеха.Войниците на мраа бяха около 50,арчарите бяха 25 ,който седяха назад и опсипваха караваната с стрели.А пред караваната биеки се с цели сили лейтенант Рудгард и малкото войници който останаха се опитваха да не допуснат никои от мрачните същеста да не премине.Рудгард който се биеше с голям чук на който отстрани имаше емблемата на царствота на драконите,подържаше почти цялата защита.Стрелите се сабиваха право в бронята му,но той продъжаваше без да сприра да се бие.Поглеждаики назад той видя младия войник да лежи и който бе вдигнал ръка нагоре,защото пред него седеше войн от мрака който си е вдигнал мрака горе в въздуха готов да го убие.
-ННЕЕ!(извка лейтенанта)
И за миг мрачния войн бе срезан на две.
-Ей леитенанта,защо твойта униформа е същата като тези на редниците!
Рудгард се обърна и видя Гладиатос облечен в войнишка униворма,и с войнишки меч.
-Какво да направа? Без никакво чуство за стил(отвърна лейтенента който също се засмя)

-Дарина покрижи се за ранените.(каза гладиатора който се обърна назад)
-Добре.(извика сестрата)
Гладиатос взе щита който бе на ранения войн,вдигна го нагоре и се затърча срещу войската.
-ТИ ЛУД ЛИ СИ!?!(извика Рудгард)
-Повярвай ми!(отвърна Гладиатос)
Търчейки нагоре срещу дъжда от стрели и войските на мрака който той убиваше с лекота.По-пътя си той оставаше трупове който се ипаряваха и оставаха само тяхните черни броний и оръжията им.Щита му бе покрит от горе до долу с стрели.Изминавайки половината пут ита му не издържа и се разруши.Той метна останките който държеше и погледна настари.Един от войниците на се бе засилил срещу него.Виждайки това той го прониза в корема с меча си.Место да извади меча,той говдигна нагоре заедно с пронизания в гърдите войник,извади камата си която отново светеше и продължи да търчи срещу баталюна.
-Не ги ли истрепахте вече!?!
От хъма излезна голям мрачен войн с лъскава лилава брония,направена сякаш от черепи,шлем от дроконски череп,лице различно от тези на войниците сенки,неговото бе зякаш било някога човешко,но сега изглеждаше сякаш е горяноТой също държеше в ръцете си два тъмни меча.
-Господарию!(каза един от арчарите)един войник ни избива,той идва насам!
-Какво!?!Толкова ли не можете да се справите с един войник!!(извика командира и отреза главата на войника)
Той се огледа и видя войника който избиваше войниците му,стисни толкова силно ръцете си че дружките почти се бяха счупили.
-Значи най-накрая срещах един от децата.(каза хладнокръвно война и тръгна срещу него)
Гладиатос се биеше с войниците като по едно време той усети едно вълнение,из цялото си тяло.Като се обърна той видя мрачния гигат и го обзе чуството че и преди го е срещал.Той се спря и единственото кето правеше бе да гледа война.Мрачни командир вдигна ръката си във въздуха и войниците се спряха.
-Здравей избано дете.(каза война който не сваляше очи от Гладиатос)
-Как ме нарече!?!(отвърна обърка гладиатора)
-Ти не знаеш.(каза война който се усмихна)Е по-добре да не знаеш.ВОЙНИЦИ ОСТЪПВАМЕ!СЕГА!!!
-Чакай(извика гладиатора)
-Отново ще се срещнем и тогава ще се бием,но сега не е мястото.(каза война който се обърна и се качи на мрачния си кон който му бяха донесли)Аз се казвам Дуку
-Аз сам Гладиатос!
-До следващата ни среща Гладиатос(каза война който се обърна и тръгна)
Гладиатос само седеше и гледше как войниците отстъпваха и война на който думите му се бяха забили в главата.
-Избрано дете.(каза почти безмълно)
Той се обърна и потегли надоло по хъма.Той видя лейтенанта,сестрата и останалите войници да ликуват от победата.От сички тези радосни лица само усмивката на гладиатора бе фълшива.
....

ГЛАВА ПЕТА
''ИЗБРАНИТЕ ДЕЦА"



-Значи ти реши че атакувайки командира им те ще се отеглят.ГЕНИАЛНО!(каза лейтенатна който държеше часа с алкохолна напитка)
-Аз знам че тези чудовища не могат без някой да ги командва,но той като ме видя сигорно се уплаши(излъга Гладиатос който се смееше и държеше също чаша от напитката)Впрочем какво е това кето пия?
-Наричам го "Драконски дъх".Лично аз съм го правил.Направо те удара в гърдите нали.(каза Рудгарт)
-Да.(каза война който испи една голяма глътка от питието си)Как са ранените?
-Ами от 10 войника останаха 5 с леки охлузвания,3 ранени но с малко почивка ще се оправат и двама за съжеление са мъртви.(каза Дарина която сега излезна от мед стаята)
-Нека боговете се смилят на душите им.(каза с тъга Рудгард)Но трябва да сме благодарни за този войн нарече Гладиатос,заради който сме живи!
-Е сигурен съм че ще се да се правиш и без мой помощ.(каза Гладиатос)
-Не не! сериозен съм!(каза лейтенанта който стана и хвана война за рамената и го погледна право в очите)Не знам от каде си и какъв си,но едно знам ти си пратеник на боговете да ни избави от тези щудовища.В първия миг който се върна,задълйително в доклада си ще напиша за теб!
Гладиатос седеше и гледаше как войника го гледаше и го въсхваляваше и после погледна Дарина който седеше до него и му се усмихваше.
-Впрочем така и не разбрах на каде си се запътил?(сети се изведнъш Рудгард)
-Ами...(знижи тон гладиатора)отива в Даракан.
-КАКВО!?!(каза лейтенанта който се задави)КАКВО ЩЕ ПРАВИШ ПОДЯВОЛИТЕ ТАМ!?!
-Имам недовършена работа с един човек.(каза мъчеливо Гладиатос)
-Знам че не е моя работа,затова няма да се опитвам да те спирам,но сигурно е много важно.
-Да засяга своботата ми.(каза гладиатора който гледаше треперещата земя)
Рудгарт и Дарина се спогледаха.

Тишината в стаята седеше дълго време в стаята,докато изведнъш не се чу тропане на вратата.
-Кой може да е сега?(каза лейтенанта)
Той пристъпи до вратата и леко я отвори.От врата въхрлетя един орел,който почна да лети из стаята. Гладиатос и Рудгарт се опитваха да го вханат,но в опитете си те събаряха всичко по пътя си.
-Престанете тук има хора който се опитват да спът!(извика сестрата)
Тя удари по-една песница на двамата и те паднаха на земята.Тя подате ръка и орелът кацна на ръката.Сестрата видя че на кръка мъ имаше писмо.Тя го взе и орелът излетя отново през врата.
-За вас е лейтенанте.(каза сърдито Дарина)
-Благодаря.(отвърна с нежен тон лейтенанта и пчна да чете писмото)
Токато лейтенанта четеше писмото Гладиатос се исправи и почна да се извинява на Дарина който го гледаше сърдито.
-Дарина щях да забравя.В мойте неща имаше и една тетратка,да знаеш каде е?(попита загрижен гладиатора)
-Да.Аз даже малко прочетох от нея.Има много полезни съвети.(каза сестрата която отиде до най-блиския шкав и извати тетратката)Могали да те питам нещо?(попита Дарина която подаде тетратката на Гладиатос)
-Какво?(отвърна Гладиатос който взе тетратката)
-По почерка на тетратката си личи че не е писано от мъж.От кой ти е?
-От една приятелка.(каза гладиатора мълчеливо и с лека усмивка)
-Тя сега каде е ?(попита Дарина която видя изражението на война)Изинявай,аз просто....
-Не нищо няма.Не знам каде е в момента,отдавна не съм я виждал.(отвърна гладиатора който се мъчеше да се усмихне)
Гладиатос и дарина се опитваха да не се поглеждат и отново настана тишина.Изведъж Рудгарт спря да чете писмото и излезан навън.Караваните силно се разклатиха и се обърнаха.Рудгарт влезна отно в стаята и каза на Дарина и Гладиатос да влезнат в помещението на болните.След като влезнаха лейтенанта каза на сестрата да събуди войниците.Тя видя че той е сериозен и започна да ги буди.След като се събудиха всички,лейтенанта застана пред тях каза.
-Войници!Сега получих писмо от царството.В него пише всички отряди да се събериат в Полето на спящия дракон.Там е войска от мрачни създания от Даракан.Събираме се с другите отряди за да помогнем на войската.За Владетеля!За Царстото!(извика лейтенанта)
-ЗА ЦАРСТОТО!(извикаха и дугите войници)

Рудгард се обърна и преди да излезне той хвана Гладиатос за рамото.Гладиатора разбра веднага че той иска да говори с него.Излизайки двамата седнаха на масата и веднага Рудгард почна говори.
-Виж,разбирам че си се запътил към Даракан и знам че не е моя работа(тук той се спря за малко и продължи)но те моля да бомогнеш в тази битка!Трябва ни зякаква помощ,ти имаш голяма сила и затова те моля,да ни помогнеш!
-Добре ще помогна.(каза спокойно Гладиатос)
-Но тази долина е много далеч от границата.Това е голяма стъпка назад за твойто пътуване.(каза мълчеливо лейтенанта)
Самисляки се малко гладиатора тресна масата и каза.
-Независимо от това аз че ти помогна!(каза война)
По лицето на Рудгарт се очерта една голяма усмивка,той прегърна Гладиатос и извика
-А ТАКА!Знаех си че мога да разчитам на тебе!А сега е време за лягане, трябва да си починеш, за голямата битка!
След това лейтенанта се запъти към стаята си.Гладиатос стана от масата и тръгна към неговото легло което бе в стаята на лекуващите се войници.Тъкмо тръгна да си лега на Дарина го спря.
-Тук е за ранени войници,а като те гледам хич не си ранене.(каза стого сестрата)
-Догава каде ще спа?(попита объркан война)
Тя му хвана ръката и го заведе в помещението на войниците.Той легна на едно от леглата.
-Лека нощ.(каза Дарина пак толкова строга)
-Чакай(каза с висок тон гладиатора)Кажи ми защо си толкова сериозна изведнъш.
-Ами писна ми!
-От какво?
-От всичко!Писнами да следва заповеди!Писна ми да седя встрани и да гледам как мъже умират само защото им е наредено!Писна ми от войната!(каза Дарина която почна да плаче)
-Успокой се(каза гладиатора който стана и я прегърна)Ако не ти харесва защо стана воена медицинска сестра?
-Защото мислех че ще помогна на войниците,но разбрах колкото и да ги лекува те пак ще тръгнат към смърта си,и така ще продължава винаги.
Гладиатос не знаеше какво да каже, просто я държеше.
-Хайде заспивай,трябва да си починеш.(каза Дарина която се измъкна от прегрътката на война)
Тя излезна от стаята.Гладиатос седна на леглото и гледаше как тя излиза от стаята.

-Пху.Какъв ден!(каза Гладиатос който полегна на леглото и си затвори очи)
Лунната светлина,треперенето на караваната и шума от тъкаралящите се дървени колела пречеха на гладиатора да заспи.Той се въртеше,покриваше се,поставяше възглавницата на главата си,но нищо не помагаше.Чак след час той успя да заспи.
-Хайде!Отвори малък червей!(каза познат глас)
-Кой?(каза Гладиатос който бе отворил очи)О не!Пак ли тук!?!
Той видя че е отново е в бялото пространсто и че срещу него бе тъмното му изображение.

-Откога чакам да заспиш!(каза смееки се Black reaper)Tрябва да ти благодаря за промушването от последната ни среща.
-Ти се опита да ме удушиш!
-Да така беше.Ама ти не трябваше да оцелеш.(отново се засмя тъмното съзнание)Но искам да обсъдим нещо с теб.(погледна сериозно Гладиатос)
-Какво те кара да мислиш че ще искам да обсъждам нещо с теб!(каза гладиатора и се обърна с гръб към ображението си)
-СЛУШАЙ КАТО ТИ ГОВОРАТ!(извика Black reaper,след което се появи пред Гладиатос и го удари в лицето,след което гладиатира падна)След като ме намушка ми трябваше време за да се осъзная.Тъкмо щях да влезна в боя когато усетих някаква сила.
-В смисал?
-След като видя командира на онези съсдания,някаква ударна вълна те удари.Снана няка толкова силен че аз не можах даже да говора.Усетих че и при него се получи същото.
-Знам и аз го усетих.Той каза че съм "избрано дете".Каквото и да значи това?
-Разбрах че се присъединяваш с войските на царството за една битка.
-Какво от това?
-И ти знаеш че този също ще е там.Усещаш го нали?
-Да.(каза тихо Гладиатос)
Гладиатора погледна надоло и видя че в ръката си държеше меча си,след което погледна нагоре и видя че и Black Reaper е със същия меч.
-Да започваме тринировката ти.Нали знеш какво казват"Попедиш ли себеси,ще бобеди света",така че хайде да видим дали си достатъчно силен.
Гладиатос го погледна,зае бойна поза и каза.
-Хайде да те видим!

Картина отново се промени.Гладиатос гледаше как около краката си се появяваше черен пясък,от този пясък се издигна една голяма кръгла стена,тя нямаше врата за изхот и вхот,само килий,от тази стена се образува покти от който се извисяваха клетки с скелети.Гладиатора веднага разбра че това е мястот където той тренираше като малък.
-Мислех че ще е по комвортно ако се бием тук.Много ми харесва това място!(каза Black reaper който бе раширил ръце и се усмихваше)А сега да започваме.Приготви си оръжията!
-Кои оръжия!
Гладиатос се огледа и видя че неговите оръжия се бяха появили.В дясната си ръка държеше меча си,в лявата ръка му бе омутано гюлето с веригата и че в колана бе камата му.Той погледна нагоре и изведъш бе ударен с песница от Black reaper.Той пролетя и се удари в стената.
-Много си бавен!
Гладиатос се исправи,избърса кръвта от устата си.Погледна сериозно изображенито си,което не спираше да се усмихва.Стисна здраво меча си и се затърча право към черната вигура. Black reaper изватди черната имитация на меча на Гладиатос и се защити от негова атака като постави меча диагонално срещу тялото си.Двата меча се притискаха един в друг,от тях излизаха искри,а двамата войни се гледаха очи в очи.Те отскочиха настрани и се приземих на колене погледнаха се един в друг и се затърчаха един срещу друг.И дватамата допираха мечовете си един в друг секи път когато стигнаха до себе си.Всеки път от тяхпламваха искри и те продължаваха в посоката в която се бяха затърчели ,обръщаха се и пак се затърчаваха един срещу друг.И така продължавха извесно време.
Не мога да продължавам така вечно(замисли се Гладиатос)
При поредния сбъсак,вместо да удари сянката си той отскочи назад.
-Какво по дяво....
Докато той се изкаже бе ударен от гюлето,което Гладиатос бе хвърли срещу него.

Black reaper падна на земята и погледна към Гладиатос и се усмихна.Той се изправи,погледна гладиатора,който си омотаваше веригата на раката си.
-Искам и аз да пробвам това!ХАХАХАХА!
Черното създание отпусна веригата си и почна да я върти във въздуха .Такава бързина разви въртенето че вятъра зъсдаден от него направи пясъчна бурия.Гладиатос се опитваше да види през пясъка,но преди да се уседи гюлето на Black reaper го удари.Удара бе толкова силен че гладиатора се заби в една от килийте на стените и влезна в нея като броби решетките й.

Исправейки се замаян,Гладиатос видя че Black reaper въртеше отново гюлето и идваше бавно към него.Той се изправи и се огледа.Видя няколко решетки на земята .Той взе найдългата и права решетка и погледно към черното си изображение.Исчака потходящия момент,Гладиатос се затърча към Black reaper .Той видя че гюлето идваше към него,той се спря,наведе се и заби решетката в земята.Гюлето се замота за решетката.
-Какво!?!
Виждайки възможноста,гладиатора извади меча си и се затърча с пълна сила към Black reaper ,като плъзгаше меча по веригата на гюлето.Точно стигна пред лицето на сянката,той замахна с цяла сила ,но Black reaper използва ръката на която се беше омутала веригата за да се предпази от удара.Веригата се скъса от силния удар и докато Гладиатос се усети какво е станало той бе ударен с песница и се одръпна назад.Видя че неговата сянка извади меча си и се затърча срещу него.Гладиатос се обърна и се затърча към решетката,която бе забил.