Пътя на свободния гладиатор

Гладиатос стъпи на върха на решетката и скочи нагоре.Той се хвана за еднда от висящите клетки.
-Така ли мислиш да ми избягаш!!?
Black reaper застана под кледката и гледаше нагоре.Гладиатос се покатери на върха на клетката.Там той хвана веригата на която се дършеше клетката и я одряза.Клетката бадна ,но Black reaper отскочи настрани преди да го е ударила.Гладиатос се люлееше на веригата и отскочи на следващата клетка.Там той залюля клетката и среза веригата.Клетката се засили към Black reaper,този път тя го удари.Гладиатос слезна на земята и тръгна бавно към сянката си.Той се спря и вдигна високо меча си,над лежащия Black reaper.

Гладиатос застана над лежаштия Black reaper.Той го погледна и видя че той се усмихва.Гладиатора вдигна меча си във въздуха.
-Аз попедих!
-Така си мислиш ти!
Гладиатос тръгна да забива меча си,но бе спрян .Гладиатора си погледна ръцете и видя че те са захапани от нещо.Като погледна отблизо той видя че това са смийте на Black reaper.
-Не мисля че сте били представени официално.Това са Anger и Wrath.
Гладиатос се дръпна назад и почна да се бори със змийте.През това време Black reaper се изправи.Той штракна с пръсти.Змийте се прибраха в рамената му и той погледна залитащия войн.
-Добре стига толкова игри.(той вдигна ръка и каза)*огнена топка*
От ръката се образува топка от огън.Той метна тази топка по Гладиатос.Тя го уцели в бронята, война се замая и се опря на колене.
-Какво стана!Няма ли да ме изхитриш отново!(той вдигна отново ръка,но този път право срещу гладиатора)Добре тогава!*огнено копие*
От ръката на сянката излезна огнен лъч.Той удари гладиатора,силата бе толкова силна че Гладиатос излетя и се удари право в стената.С последната си капка сила Гладиатос погледна нагоре.Пред него стоеше Black reaper с меч в ръка.Той го вдигна нагоре и каза.
-Аз печеля!
След тези думи Черното чудовище замахна с цяла сила меча си и го заби право в сърцето на Гладиатос.

Гладиатос лежеше и гледаше как черния му облик се смееше.Той се опита се размурда и по едно време усети как си удари главата в нещо.
-АААА!Това заболя!
Гладиатос си отвори очите и видя Рудгарт да седи над него и той се бе хванал за главата.
-Извинявай!Много извинявай!
-Нищо,нищо не се притеснявай!Аз съм виновен че те рзтресох,ама изглеждаше все едно имаше ужасен кошмар.Тръжкаше се и викаше все едно умираше.
-Ами просто сънувах битката,не е нищо важно.
-Е добре тогава.Исках само да ти кажа че се пристигнали.
Война стана,все си екипировката и войнишката брония и излезе навън.

Война застана на входа на караваната.Той видя едно голямо поле пълно с войници,млади и стари,герой от сякъкви видове,раси и години.Той дори видя че идват още войници, още каравани и още герой.Битката се очертаваше да бъде грандиозна.Гладиатос гледаше почти безкрайния поток от войни и герой готови да умрат за тяхната земя. Той се огледа и видя че Рудгарт седеше до него и се усмихваше доволно.
-Чудесно нали!С толкова много герой няма начин да не загубим!По по-следните ни данни знаем че имаме повече от тях войници!Ха Ха Ха !
Гладиатос затвори очи и почна да се концентрира.
-Рудгарт,кога са били дадени последните данни?(попита гладиатос който прдължаваше да е със затворени очи)
-Ами приди 3-4 дни,защо?
-Защото както и ние се оголемяваме ние така и те се увеличава.
-Какви ги говориш?
-Просто ги усещам.Енергията просто се носи из въздуха.
-Сигурен ли си?Обикновенно няма да повярвам на такива глупости.Но ти не си обикновен войн. Имам чуството се га ще поръчам да прата сокол да изясни нещата.Ти през това време пообиколи наоколо и се запознай с другите герой.

Гладиатос изгледа как лейтенанта тръгна към една от палатките.Той въздишна и тръгна да обикаля бойното поле.Той почна да върви и да оглежда войните.С учудване той видя че те не бяха еднотипови герой.Те бяха с различни размери,полове,години и раси.Той гледаше как всеки тренираше по свой си начин.Как арчарите си остреха стрелите и се опражняваха с мишени,какразлични бойце се биеха един с друг в упражнителни мачове.Тъкмо като младия войн тръгна и той да се упражнява с тях той чу отново поснатия глас.
-Хей хей хей.Как я караш.
Гладиатос единствено седеше и и нищо не казваше.Само продължи да ходи напред.
-Така ли сега правиш.Нищо не ми казваш нищо защото ще те помислят за лъд че си говориш сам.Е аз само исках да кажа две неща.Първо:1 на 0 за мен.Чак сег ти го казам защото боя малко ме нарани.И второ:само да кажа че единствения начин да усетиш че войниците на мрака са се увеличили е че аз ти помогнах.Нали и аз съм 90% чисто зло.Останалите 10% си ти,за жалост.Иначе кога почва битката за да мога да изтребя всички тук а?ОООО хайде кажи нещо.А СЕТИХ СЕ! Дай и аз малко да се повеселя!
Гладиатос се хвана за главата и се бореше ченото му изображение да не хване контрол над него.

Гладиатос се опитваше да не позволи да загуби контрол.Накрая той падна на колене и извика с цял глас.
-НЯМА ДА ЗАГУБА КОНТРОЛ!!!!
Всички герой и войници почнаха да се споглеждат и да гледат Гладиатос.След като тои се изправи видя как повечето герой го гледаха.Той усети че герой идва зад него и той се обърна.

-Ти добре ли си?
Гладиатос погледна нагоре и видя че пред него седи магиосник,целия покрит с червена роба и магиосническа шапка,която така му покриваше лицето че само носа му се показваше.Гладиатос се изправи и каза.
-Добре съм,просто от време на време нещо ме обсебва и губя.....
-своята психика!
-Е не бих казал това.
-Така ли.Не просто усетих как като си хвана главата черна аура.А знаеш ли кой имат черна аура?
-Кой?
-Ами съществата на мрака!
След като каза това маг вдигна високо ръката си и от нея се появи огнено гълбо.След което той метна гълбото срещу Гладиатос.С бързите си рефлекси гладиатора вдигна меча си и спря топката.
-Какво по-дяволите!
-Всеки който излъчва такава аура,значи е противник на Царството на драконите.А аз убивам всеки враг на Царството!!!

Магъосника скочи назад вдигна и двете си ръце и от тях отново излезнаха две топки.Гладитос стисна здраво меча си и се приготви да търчи.Всички войници и герой се одръпнаха и оформиха кръг.Мага и гладиатора се гледаха втренчено.Всеки гледаше другия втренчено и чакаше да направи нещо.Всички който бяха направили кръга почнаха да викат "Бой Бой Бой Бой Бой Бой".Гладиатос и мага не спираха да се гледат.Война видя че по носа на мага имаше капка пот.В момента като тази капка пада на земята Гладиатос се затърча към него.Мага веднага почна да метка огнените топки.Всеки път като метне топка нова се появяваше в ръката му. Гладиатос избягваше някои топки а други използваше меча си да се предпази като удари топката.Всеки момент се опитваше да стигне до мага но той се телепортира на другата на кръга.
-Стига си бягал!!!Ти започна този бой!!!!!СЕДИ И СЕ БИЙ МАМКА МУ!!!!!
-Добре,стига толкова игрички.
Мага скочи назад вдигна високо ръката си и почна да казва някакво заклинание
-ТА-ДРА-СА-ФИН!
Гладиатос видя момента и се затърча с цяла сила към мага.Тъкмо да направи свой удар,мага го посочи с пръст и от него излезна светкавица.Тя удари Гладиатос .Той падна на колене,но мага продължаваше да казва заклинанието и светкавицата не спираше да излиза от пръста му.Светлината от светкавицата бе толкова силна че се виждаше от цялата долина!

След като маг спря заклинанието си,видя че цялата тази светлина остави всички с прикрити очи.Като се оглеждаше той чу смях.Той почна да се оглежда но смеха не идваше от бубликата а от центъра на кръга.
-Ама ти не умря ли?
-ХА ХА ХА !Това ме погаделичка!
В центъра на кръга седеше мрачния образ на Гладиатос.Той се смеше и не спираше да гледа мага който сякаш бе вкоченил.
-Какво ти стана!Нали ти убиваше всичко мрачно!Защо не правиш нищо а!!!Да не би мойта аура койта поглъща всичко по-пътя си или ти си просто само един страхливец!!!!.
С тези думи Black Reaper се затърча към мага с цялата си сила.Точно като стигна до замръзналия от стах маг.Точно като стигна до него отпубликата се чу глас.
-Какво става тук по-дяволите!

От тълпата излезе лейтананта,който видя кръга от войнци и по-среда на този кръг седяха червения маг и припадналия Гледиатос който се бе върнал в нормалния си вид.
Лейтенанта погледна мага и извика.
-Какво ви става бе!Едно е една спаринг битка но вашето бе направо борба до смърт!От 5 километра сигурно бе видяна тази светкавица!Ако войниците на Даракан я видят,има опасно да сме си разкрили местоположнието!Ами ако вечерта ни актакуварт през вечерта!А какво ще стане тогава!?!?.
-Лейтенант,вие не разбирате,този е.......
-Не искам да слушам повече!Ако не бе този войн нямаше да разберем че войниците на Даракан са се утройли!Туко що пратихме писмо за подкрепления!Ако не бе той,щяхме да загубиме!!!
Мага погледна лежащия войн и се загуби в собствените си мисли.През това време лейтенанта бе наредил на двама войници да отнесат гладиатора до медицинската палатка.Както мага гледаше как го отнасят той чу шепот в главата си.
-Пази се на бойното поле господин маг.хаххахахахах!
Мага пребледня и почна да се оглежда.След което погледна отново гладиатора и си помисли
дали този млад войн е враг или приятел.

На следващия ден,всички войници се бяха наредили на бойното поле.Тези войни с различен пройзход,години и пол бяха готови да дадът всичко от себе си за да предпазат своята земя от мрачните същества,дори живота си,държаха здраво оръжията си и с нетърпение чакаха заповетта да атакуват.На първия ред на тези смели герой се бе наредил и Гладиатос който бе вече отпочинал.Той здраво държеше меча си и се оглежда за мага от вчерашното му збиване,но той не бе в пръвия ред.По-едно време гладиатора чу тропод на копита и се обърна напред.Пред войската бе застанал един Миос,един от генералите на армията.Той бе изцяло в златна броня,шлема му бе във формата на драконска глава и в дясната си ръка той държеше меч,на който цялото острие бе в древните символи на царството.В момента когато този войн застана пред войската,всички войници спряха да говорят и погледнаха към него.
-Войници!Днес вие ще станете част от една историческа битка!Поради новата информация която получихме,знаем че армита на Даракан е много по голяма от наща!Пратихме молба за подкрепления,но докато те дойдат трябва искам вече да сме убили всички!Нека покажем на тези създания че няма значие от големината на воиската,а големината на бойна дух!Искам да дадете всичко от себеси!и при никакви обстоятелства НЕ ИСКАМ НИКО ДА УМИРА ДНЕС!
Докато реча на генерала протичаше,на хъма стана мрачно,тревата почерняваше и умираше и от хълма се бавно се появяваха мрачните същества.Генерала забеляза това вдигна високо меча си и рече.
-Нека боговете бъдат с нас.ЗА ЦАРСТВОТО!!!!!
И в този момент всички войници надигнаха боен вик и тръгнаха с цели сили към мрачната войска.

Бойните викове на двете войски испълниха долината.Земята се тресеше от ударите да краката на всеки войник,дракон,магиосник,стрелец и кон.Със всяка изминала секунда те се доблийаваха една до друга,но за войниците им се струваше сякаш цяла вечност.И накрая те се сблъскаха.И за тази секунда смърта вече беше взела няколко души.И за още една секунда още няколко души,и така продължи.На бойното боле настана пълен хаос.Кръв поливаше тревата,трупове падаха под дъжд от стрели.Магове не спираха да пращат всякакви елементни магий,Светкавици и даже черни табу магий.И из този хаос кадето виковете на хиляди умиращи войни,само един войн се биеше с усмивка на лице-Гладиатос.Той поваляше враг след враг и не спираше да се усмихва.Сякаш цялата тази смърт му харесва,сякаш той го приемаше като игра,сякаш бе направен за това.И той през цялото това време чуваше само един глас.Глас който му казваше"Не спирай,Продължавай,Те си го заслужават!Убивай убиВАй УБИВАЙ!!".Той продължаваше да убива,докато капки кръв от последната му жертва не му паднаха на лицето.Той тръгна да си избърше лицето и погледна че ръката му наполовина е станала черна.Той разбра че цялатот това насилие е причинила той да се превръща в Black Reaper.Той пусна сабята погледна нагоре към слънцето което му се струваше с кървав цвят и каза на глас.
-Какво направих!
И в този момент лицето му стана червено и очите му станаха червени.Той вече бе станал напълно във свето черно отражение.Black Reaper се огледа хаоса в който бе попаднал.Усмихна се и извика.
-Време е да си пойграя!