По следите на отмъщението

Вървях из града на мрака.Побиваха ме тръпки.Изведнъж една странна и доста мрачна жена на около 30 години видя че минавам покрай нея и че съм елф-и то добър.
-Какво търсиш в нашите земи???-изсъска ми тя и извади оръжието си.Тъкмо щеше да ме нападне когато й казах:
-Търся Крос,владетел на Аритония.-жената се усмихна злобничко и ми каза:
-Преди няколко дни мина оттук но сега не знам къде е,но може би синът ми знае.-тя извика синът си:
-Миличък ела да дадеш малко информация на този досаден елф.-пред мен се появи едно злобно но същевременно сладко момче на около 20-22 години:

-Какво искаш???-попита ме той
-Търся Крос...виждал ли си го???-попитах го аз а той отговори:
-По принцип не давам информация на жалки елфи като теб но ти си сладка затова ще ти кажа.Преди няколко дни мина оттук.Търсеше скривалище от някакво момиче което тръгнало след него и искало да го убие.
-Това бях аз...кажи ми на къде отиде-казах му аз
-На там но друго повече няма да ти кажа.-каза ми момчето и ми посочи един мрачен път.
-Благодаря ти-казах му и тръгнах по пътя а той се провикна след мен:
-НЯМА ДА ТИ Е ЛЕСНО ДА ГО УБИЕШ!!!-Дълго вървях по пътя и видях една примигваща светлина.Приближих се и видях една малка бърлога на зло.Продължих да вървя.Бях уморена,гладна и жадна.Изведнъж пътя ми препречиха няколко харпий и ме нападнаха.Нямах много сили и не успях да раегирам на време.Раниха ме в корема и дрехите ми станаха кървави от кръвта.Насочих лъка си към едната харпия и извиках:
-УНСАКАЙ ЕЛИТЕ АРОНА!!!-стрелата блесна в ярко синя светлина и щом я изстрелях и проподох с нея харпията тя се вкамени и падна на земята.Същото направих и с другите харпий.Като ги убих продължих по пътя но раната в корема ме заболя адски много и припаднах.

Айдо изтича бързо покрай дърветата,водейки се от кръвта на Елион.На края я видя да лежи на земята.
-ЕЛИОН!!-извика й Айдо и бързо клекна до нея,оглеждайки раните й.Толкова много кръв..Сила го видя и го потупа по рамото.
-Успокой се..-каза му тя.

Отворих очи.Едва ги държах отворени.Видях Айдо клекнал до мен.Усмихнах му се слабо.
-А-Айдо...-само това казах аз.Целунах двата си пръста и с тях докоснах устните на Айдо.Мислех си че ще умра но...

Айдо се погрижи това да не стане.Той със треперещи ръце съблече горната си дреха и я разкъса на малки палцалчета.Този път не облиза кръвта от тялото й.Щеше да е голяма грешка..Айдо започна да превързва момичето,придобивайки кърваво-червен ирис.
-Добре ли си?Какво стана?

Отворих очи и му се усмихнах слабо.
-Нападнаха ме харпий...но ги убих...не се чувствам много добре Айдо...-казах му.Очите ми се премрежиха от сълзи.

-С-Спокойно..всичко ще се оправи..-простена Айдо тихо и погали нежно Елион.После се обърна със разярен поглед към Сила.
-Е?Нямаше ли да ми помагаше?!Какво може един благороден вампир да направи?!-попита той раздразнено.
-Да дари кръв..вампирската кръв е лечебна,особено тази на благородните вампири..но ти незнаеш как да го правиш и може да стане гадно..Имам един познат вампир който се опита да спаси една негова приятелка,свърши доста зле..но има и вампири които просто им се вие свят.Да се надяваме че ти ще си един от тях..
-Просто ми кажи как да го направя?!-заупорства Айдо раздразнено.Сила извъртя очи и застана над момичето.
-Впии захапката си в плътта й,но вместо да й пиеш кръвта,опитай се да я тласнеш към нея..да я натискаш навътре..това ще предизвика разкървяване в гърдите ти и кръвта ще се стече към раните на момичето.Внимавай,Блекхарт..-каза й Сила и приближи,наблюдавайки го отблизо.Айдо си пое дълбоко въздух и хвана ръката на Елион.
-Добре..-измънка той и впи захапката си в плътта й.После започна да натиска това чувство за жажда и сякаш връщаше бликащата кръв на Елион обратно в плътта й.Тогава нещо друго се случи.Някакво отвратително чувство.Сякаш нещо натиска гърдите ти до смачкване.Айдо едва не повърна,но скоро усети как неговата кръв минава през раната на Елион..Действаше...

Усетих странно чувство.Докоснах нежно лицето на Айдо.
-А-Айдо какво точно става в момента???-попитах го

Айдо не можеше да отговори.Това беше най-отвратителното чувство с което се беше сблъсквал в живота си.
-Дарява ти кръв.-отвърна Сила вместо него,навивайки вързаните й две опашки,правейки ги като опашката на едно прасе - навита.

Когато Айдо свърши го прегърнах и му прошепнах:
-Тенкс...чувствам се малко по-добре.

Айдо започна да кашля кръв,отвратен.
-Ще ми се и аз да кажех същото..-измънка той,кашлейки.

Погледнах го и го попитах:
-Добре ли си???

-Разбира се ,но аз ПИЯ кръв..не дарявам..чувството е отвратително..сякаш ти изкарват мозъка през носа със онези странни египетски клещи..и на всичко и отгоре ми се вие свят и ми се отпи кръв..ти добре ли си?Подейства ли?

Прегърнах го още по-силно.
-Добре съм и май подейства-прошепнах му.Айдо ме прегърна а момичето което той познаваше се изкикоти и каза:
-Колко романтично!!!-изгледах я и попитах Айдо:
-Коя е тази???

-Сила.Каза че ще ми помага да намеря брат си.-обясни Айдо.Той преглътна трудно и се обърна към Сила.
-Кажи ми поне кога ще свърши ефетка от даването на кръв?
-Скоро..

Пуснах Айдо и му казах:
-Съжелявам но ще трябва да продължа да търся Крос Айдо.Трябва да вървя-целунах го и поех нататък.По пътя ме нападнаха два демона.
-ОООО стига вече!!!-казах си аз и започнах да ги целя със стрели.Убих единия но другия ме рани и избяга.
-Не отново!!!-казах си

-МАМКА МУ!-извика Ерик на ум и бързо изтича до Елион.
-Е..да повторим процедурата..искаш ли?

Искашлях се и му казах:
-Не...не ти е приятно...

-Няма значение дали на мен ми е приятно или не.Ако искаш да го направя,веднага го правя.И без това няма как да свикна иначе..

Замислих се малко и казах:
-Добре давай.

-Добре..-Айдо се приближи и отново направи това което Сила му бе казала.Този път обаче се оказа по-отвратително от преди.Айдо усети че краката му се подкосяват и направи знак на Елион да седне.После той падна на колене,все още забил захапката си в плътта й,дарявайки кръв на тялото й.Беше по-гадно от миналия път...

Видях че на Айдо не му е приятно и го избутах настрани леко.Целунах го нежно по устните и му прошепнах:
-Трябва да тръгвам и да продължа с търсенето ако съдбата е определила ще се срещнем отново Айдо.-усмихнах му се и станах.Тръгнах с пламък в очите.Вървях дълго...много дълго и много се уморих.Видях едно имение и тъкмо като щях да почукам на вратата тя се отвори.Влязох в имението и се огледах-навсякъде цареше тъмнина.Изведнъж забелязах доста познат силует.
-Най-накрая те намерих...Крос-казах аз а в тъмнината се появи Крос:

-Не ти отне дълго да ме намериш-отбеляза Крос и се усмихна злобно.Махна с ръка и ме нападнаха хора,по точно вампири от неговата армия.Неуспях да раегирам на време и ми взеха лъка.Завързаха ме и Крос се приближи към мен.
-Щом аз съм царя на Естония ти трябва да си царица и моя жена.-каза той и се усмихна отново злобно.
-Не си и никога няма да бъдеш цар на Естония докато съм жива.-казах му а той се изхили злобно и каза:
-Е тогава да приключвам с теб и да заема заслужената титла.-приближи се още повече към мен и извади меча си.Използва някаква странна техника и започна да ме намушква.С тази техника се появяваха негови клонинги и правеха каквото и той.Едновременно ме намушкваха от няколко страни.Изпитвах ужасна болка а той се хилеше злобно като ме гледаше как се мъча.Тъкмо си помислих че ще умра когато дойде Айдо и...

Рязко изблъска Крос от пътя си.
-НАЗАД,ПСЕ!-извика той разярено и застана пред Елион,стоейки лице в лице срещу Крос.
-МАХНИ СИ ДОЛНИТЕ ВАМПИРСКИ ЛАПИ ОТ МОМИЧЕТО МИ ДА НЕ ТИ НАВРА МЕЧА В З*ДНИКА!

Крос се изсмя и ме погледна.
-Не знаех че си "момичето му".Е няма значение...няма да те оставя толкова лесно-каза ми той и избута Айдо.Намушка ме в корема но понеже имам сили да лекувам те не му позволиха да направи раната по-дълбока.

-ЕЛИОН!-извика Айдо уплашен и изкара меча си.Той се опита да наръга Крос но избяга преди да го направи..Двамата започнаха битка.

Крос наръга Айдо в ръката и каза:
-Бъдете готови защо това е само началото-след тези думи той изчезна и с Айдо останахме сами.
-А-Айдо...съже...-но преди да продължа той сложи два пръста на устата ми и каза...