По следите на отмъщението

Усмихнах му се и го прегърнах.
-Чувствам се страхотно когато съм с теб.

-И аз..-каза й Айдо и се усмихна чаровно.
-Май няма да ни трябва много време да си докажем че се харесваме...

-Май да-казах аз и се усмихнах
-Ти си всичко за мен Айдо.-казах му

-Дамм..знам.Бих казал същото и за теб..-каза Айдо и се усмихна.Изведнъж усети друга миризма във въздуха и очите му почервеняха.
-Някой друг..е тук..

Погледнах го притеснено и попитах:
-Сигурен ли си???-тогава в имението влезе едно момче но...това бе момчето с което говорих в Даркан.
-Хей...какво правиш тук???-попитах го
-Търся теб...трябваш ми...е не на мен а на Крос-отговори ми то

Айдо се изправи разярен и застана пред Елион.
-Я не се прави на много важен че ще направя така че НАИСТИНА да ти се прииска да си тръгнеш..

Момчето отдръпна Айдо и ме хвана както младоженеца хваща булката и ми каза:
-Ще се наложи да дойдеш с мен.-и изчезна заедно с мен.Озовахме се на едно странно и пусто място и момчето ме пстави на земята.
-Къде е Крос???-попитах и се обърнах към момчето а той ми отговори:
-Точно пред теб.-и промени външния си вид.
-Какво искаш от мен???-попитах го.Крос се усмихна дяволито и каза:
-Просто е...за да стана цар на Естония трябва да се омъжиш за мен.
-Няма ли да се откажеш???
-Нека помисля...НЕ!!!-каза той и хвана ръката ми грубо.
-Ще се омъжиш за мен или с онова момче е свършено!!!-каза ми той.Просълзих се и му казах:
-Добре...но няма да го закачаш!!!
-Добре...-каза Крос и сложи на единия ми пръст пръстен с черен камък със змия.
-Но с него ще правим каквото си искаме-казах му а той се съгласи.Тогава Айдо дойде.

Той беше ужасен..от гледката-не,а от гадния пръстен на пръста на Елион..Значи тя се е..тя го е..и не само че тя го е оставила но и е намерила друг..Айдо падна на колене,гледайки в една точка със леко притворена уста.

Помолих Крос:
-Крос моля те...повече не го закачай...
-Давам ти думата си...ако я пристъпя ще умра...-каза ми той.Обърнах се към Айдо.
-Ама какво става тук???-попита ми той.
-Крос ме заплаши че ако не се сгодя и омъжа за него ще те убие Айдо и трябваше да се съглася...не изпитвам нищо към него...той иска да сме женени само за да властва на Естония...обич единствено теб...и това никога няма да се промени а и...още сме гаджета освен ако не скъсаш с мен...-обясних му аз.Просълзих се.

Айдо не отговори.Това значеше..края на света..за него..
-Ти..-той не можа да продължи и вдигна окървавената си ръка.
-Мислех си че..го направих защото..не исках да позволявам да те наранят но..ти..ти ме уби..-простена той,кръвта от ръката му бавно се стичаше на земята...

-АЙДО!!!!-извиках.Свалих пръстена и го хвърлих надалеч.
-Няма да бъда твоя годеница Крос!!!НИКОГА!!!-казах му аз.Изветнъж цялата станах от синя светлина:
(представете си цялото тяло да е така)
Светлината блесна много силно и в мига в който огасна Крос бе мъртъв.Придобих нормалния си вид и клекнах до Айдо.
-Айдо...моля те не умирай!!!Бях се сгодила за Крос за да не те изгубя...вече не съм му годеница...моля те Айдо...моля те-простенах аз и от очите ми започнаха да капят блестящи сълзици.

Айдо погледна настрани.
-Няма да умра заради теб.В никакъв случай.Каквото и да правиш,вече свърши Катърмолт.Като се..сгоди с него ти първо ми опетни името и доказа че мислиш че аз съм по-слаб от една жена и че не мога да се грижа за себе си..а след като вече го уби след като можеше да го направиш само и само да се върнеш при мен,отново доказа че съм жалък..Не,наистина,не вярвах че ще направиш такава простотия..Съжалявам,Елион,но не съм от метал.Това което ние преживяхме за около седмица,ти го провали за секунди..Това не мога да приема..значи и ти си ме използвала..но за собствено удоволствие..знаех си че има нещо такова,но ти се доверих за разлика от теб..но край,вече всичко свърши.Да беше мислила по-рано.-каза й той и се изправи.

Останах клекнала и заплаках.
-Нищо не разбираш Айдо...-проплаках аз.Вече бях напълно решена който ме нападне да не се съпротивлявам и да ме убие...

-О,разбирам Елион и то повече от който и да е.Не си момичено което видях в мига в който се запознахме.Ти напълно се отказа на всичко.Нали щеше да се бориш срещу този Крос?Та ти се сгоди с него а после го уби!Какво ти става?!Както и да е,няма значение.Тръгвай по пътя си и ме остави.Не,всъщност..забрави ме.А какво ще кажеш да ми направиш някоя магия за да мога само и единствено на теб да ти се подчинявам и т.н..?Сигурен съм че и на това си способна..

Тръгнах по един прашен път.По елия път плаках.Пред мен се появи една млада жена на около 30-40 години.
-За гаджето ли плачеш???-попита ме тя а аз отговорих:
-Да...но вече нямам такова.
-И да имаше нямаше да ти помогне-каза ми тя и извади един остър и блестящ меч.Нападна ме и ме намушка в корема.Дори не извиках...отдадох се изцяло на болката...

Айдо отново усети кръвта й.Не можеше да продълава така,трябваше да си тръгне оттук.Но това щеше да почака малко..Той бързо изтича до Елион и блъсна жената рязко и силно,беше се променил.Очите му бяха кърваво-червени и студени,погледа му беше раздразнен.Когато жената се нахвърли върху него,Айдо бързо си изкара меча и я наръга в устата.Тя изкрещя и черепа й се пръсна,заедно с това и цялото й тяло.Кръв се разлетя навсякъде.Айдо видя че Елион беше ранена,но не можеше да предприеме мерки..Все пак,той я превърза със светкавична светлина.После прибра меча си и се обърна с гръб кън ея.Вятър полъхна и развя косата му.
-Тръгвам.Няма да се върна повече,затова не ме търси.Имам по-важни работи да правя,но защо ли го казвам?-попита той тихо и обърна главата си настрани за да вижда Елион.
-Внимавай да не умреш.-и след тези думи той затвори очи и изчезна...

Седях на земята и ревях.
-Защо???Защо си мисли такива неща???-питах се когато...

Едно момче с черна коса и лилави очи мина покрай нея без да обръща внимание.Котешки уши стърчаха над главата му а котешка опашка се мяткаше бавно и плавно отзад.То със сигурност беше някакво чудадо същество (хехехе).

Погледнах странното момче и го попитах:
-Извинявай но...ъъъ...какво точно си ти???

-Нищо.-отвърна момчето безразлично и се загледа в небето.И то всъщност не знаеше какво е,може би нещо..нереално?

Избърсах сълзите си и го попитах:
-Амм...как се казваш???

-...защо питаш?-попита то със същия любопитен и безчувствен поглед.Обърна се към момичето и го погледна с лилавите му очи.Опашката зад него се мяткаше бавно и замайващо.

Извъртях очи отегчително и казах:
-Просто искам да се запознаем...аз съм Елион Катърмолт...-протегнах ръка за сдрависване

То погледна учудено ръката.Докосна я плахо но след това веднага я скри зад себе си.
-Топло..е..-промълви той тихо,гледайки уплашено ръката.Зениците му станаха по-тънки..

Учудих се и попитах:
-Нещо не е наред ли???