Една неочаквана среща в пустинята

Един ден докато бродеше в пустинята наречена от хората " Море от Пясъци " ,
Джон се заслуша във вятъра и разбра че скоро ще настъпи пясъчна буря и трябва да намери заслон ...

Мей също търсеше подслон но в този пустиня надали щеше да намери такъв.Затова вървеше на където и видеха очите.

Джон побърза да разпъне палатката , за която се съмняваше че ще издържи на бурята , но трябваше да опита защото имаше спешна работа
в храма на огъня които се намираше на 1 ден път ....

Момичето продължаваше да върви и зад една дюна видя малка палатка.Засмя се весело и тръгна към нея.Проблемът и се решаваше бързо.

Джон видя силуета които се движеше извън палатката и побърза да извика: Ако търсиш подслон влез , но ако си търсиш белята подобре недей.

-За момента ми стига и подслона.
Отвърна гедайки го с любопитство.Усмихна се колтурно и се настани вътре в палатката.

Джон огледа момичето и започна да грее чай
: Та какво те води в това богу-забравено място млада госпожице ?

-За сигурност не това което теб те води.-изплези му се тя.

- Очевидно ... промълви каточели на себе си магът. - Чай ? и подаде малката чугунена каничка на момичето .

-Благодая.Май не си тукашен.Откаде си и какво си?
Зопочна да го разпитва изпивай чая наведнъж.
-Нали не си му сложил отрова?

-Не разбирасе ! Аз съм Джон , странстващ пиромансер . изпивайки своя чай той оправи подпорите на палатката.
-Трябва да издържи но всепак се задава голяма буря

-Ще видим.И какво дириш в тези земи?
Намръщи се и си сипа още чай.

-И аз мога да те питам същото.отпи бавно от чаят които беше с приятен дъх на горски плодове.-Трябва да видя едно писание в древния храм на огънят. А ти ?

-Търся нещо.И вмомента си губя времето.
Тя му обърна гръб и си остави чашата.

-Мога да ти помогна знам много за това място ... каза той и прибра чашите който въпреки че бяха желязни ,бяха изработено доста финно.
-Сигурно имаш някакво умение щом си тръгнала сама през това опасно място . Наоколу живеят доста опасни същества.

-Те се страхуват от мен макар да не съм опасна.От една страна е добре но от друга...Както и да е.Храмът не е много долеч.Когато минах от там се опитаха да ме изгорят на клада.Не са особено гостоприемни.Вярно е че разроших статоята посредата на храма но незнаех че това е важна скулптура.А щом разбраха че не съм изцяло човек...да не ти разправям.-засмя се детински.

-Хех . Споко , тя беше само дупликат , истинската е в подземията ...
Монасите смятат че в мен се е вселил древен дух на огънят и затова имам тези способности ... А може и да е така ... Затова отивам там да направя проучване по въпроса .

-Дърти чичковци!-ядоса се още повече.-Как ме измамиха...

-Хмм ? Вятърър започна да бие палатката с невидимите си раце. - Май бурята започна, нядям се да можем да поспим малко на спокойствие ако идържи палатката ... каза момчето и започна да приготвя спалния си чувал.

Тя го изгеда отново накриво и легна върху пясъка правейки си фигурки върху него за забавление.

Бурята започна и вятърър се превърна във фурия , Джон се зарадва наум че крехката му палатка издържа на такива неща . Навън се чу жален вой на койот , които явно не е имал късмет в лова . Чуха се и други звуци от животни , някаде наблизо мина пебъл а някаде дълбоко под тях ровеше скалочервей ... На сутринта пустинята беше абсолутно различна .

Мей излезе от палатката радостна.Но усмивката и помръкна като видя гледката.
-Направо без думи.

- Можем да се ориентираме по слънцето ... каза Джон и започна да разглежда небето . - Е , аз трябва да вървя . и потегли на изток.

-И ще ме зарежеш тук!И аз какво да правя?
Разкрещя му се.

-Та аз дори незнам името ти ... отвърна той въпросително . -Ако искаш мога да те придружа до целта ти щом искаш толкова , но след като си свърша работата в храма . каза той и пристъпи до момичето за да я оспокой .