Една неочаквана среща в пустинята

-Моята цел е сложна и надали в тоя скапан живот ще успея да я направя.Затова да идем при гадните дядовци и да м развалим развалените физиономии.А името ми е Мей.Кратко точно и ясно.

-Трябва ми само един свитък а те ще ми го дадът на драго сърце .
-Е какво чакаме , нека тръгнем докато е хладно .

-И значи умее само магия?Не е ли малка?Не си ли мислил за нещо по буйно?Такаде да не скучаеш.

-Не , не точно . Огнените магий са моя специалност ... Другите видове магий почти немога да ги правя . А и съм добър с меча . осмихна се той и показа дръжка на меч под дългото си черно палто.
- А и повечето ми огнени магий не са никак малки . каза той и тръгна с Мей на север към " Храмът на Огъня "

-Демек умираш от тъпня.

-След 2-3 часа трябва да сме там . Бих желал да знам за целите ти , всепак си моя спътничка.

-Както обикновенно-НИКАКВИ.-засмя се.-Преди веме имах но сега...-намръщи се.

Джон се замисли , небеше виждал толкова странно момиче , но тъкмо да й зададе още 1 от тъпите си вапроси и в далечината се показаха първите кули на храмовете . Великият Храм на Огъня се намирасе последен а преди него бяха храмовете на другите елементи .
-Мей , няма да е зле да си закриеш лицето , всепак тук не си желана .
И й подаде едно сатенено фередже.

-Уау.Добре че ми каза незнаех.-намръщи се и тръгна направо.

Джон се опита да я спре , но тя продължи да върви като лъв които преминава през саванна ... Спря се чак когато стигнаха до стените на първият храм . Земният храм беше най-старият от всички наоколу .
Изведнъж зад ъгълът излязоха два стража и леко се учудиха когато ни забелязаха , и тръгнаха право към нас....

-Това да не са приятелчетата ти?-попита го свъсено.
Тръгна към тях отново без клебание надявайки се да не се стига до бой.Спря се пред тях и се усмихна.
-По какав повод сте тук?-попита еди от стражите.
-Ами ние...-започна да си мисли отговора.

-Очакват ни в Великият Храм на Огъня .-прекъсна я той-
-Ние ще ви ескортираме до там , за да не си навлечете повече проблеми . -Джил ! извика стражът и се обрърна към своя другар.-Кажи на момчетата да ни заместят. И ни поведе към храмът .
-Е какво чакаме ? -каза Джон

Всички тъгнаха натам.Сигурно храмът бе наистина важен щом ги придрожаваха.Пътя небеше много.Имаше само сгради и монаси.