Пътешествие до Отвъдното

Мей и Агар се чудеха как да влезнат живи във отвъдното и да излезнат оттам.Те искаха да видят духа на пророка на Калт-родното място на Агар.Мей също търеше някой...

-Тук си е истинско бедствие.Трябва да намерим начин.-подскачаше на едно място момичето
Новото приключение беше почти невъзможно за изпълнение.Бяха на място където жив не може да влезеш или излезеш.Но за всяко нещо си има и решение...Поне така казват мъдрите хора...

Агар поразмисли и каза:
-Бингооо!Знаеш че контролирам стихията огън, нали?Тя ще ни помогне!Ще се обградим от огън и духовете няма да могат да ми наранят!Така ще минем и през портата!Какво мислиш?

-Всъщност като влезем ще ни нападнат.-изчака с уста.-Или намекваш че можеш дълго време да използвашо гъня?-заяде се-Но може да се бием.Млади ми приятелю с теб съм.Може да съм алчна,но както казват:целта оправдава средствата независимо какви са те.
Мей се засмя и завъртя оръжието си.от толкова много битки поне се беше научилa как да борави с меча си.Може още да тренира,но...вече не беше толкова недъгава.

Агар я упрекна:
-Духовете нападат новодошлите, за да видят какви са били!Логично е да нападнат и нас!И мечът не помага, защото те са безплътни!Само два начина:да ги обгориш с огън(да се защитиш с него) или да ги нападнеш с меч от метеор!Моят меч съм.Сам си го направих и наистина е от метеор!Дано и твоя да е такъв!Най-добре ще е да използваме и двата метода!
Тя отвори уста да каже нещо, но Агар я прекъсна:
-Има начин, който ще увеличи огнената ми сила!Трябва да се запали огън-без силата ми, да седна върху огъня и да медитирам 1 час!Така ще увелича силата си, а всяка сила е по-слаба в отвъдното!Какво мислиш, Мей?

-Мисля да поспя,a ти да си медитираш.А другото е че не съм c метеорен меч,a c йокайски.Има голяма разлика.-намръщи се.-И по бързо с твоите работи че няма да си прoспивам младините тук!

Агар се обиди, но свърши работата и се опита да я събуди!
Нарая й се извряка в ухото:
-Ставааааааааааааааай!
Тя се събуди, а косата й беше наелектрезирана от стрес(все едно е бръкнала в контакт).
-Айде че ще се загуби ефекта!-охвана го параноята Агар.-Готова ли си да отворим портала, за който трябва да намерим ключ?

-Добре!Не беше нужно да крещиш!
говореше докато си оправяше "прекрасната" коса.Изправи се и изкара оръжието си.Усмихна се гордо и каза:
-Първо малките деца.А след тях какичките.

-Е добре господин умник!Щом ни трябва ключ,ще го намерим!А дотогава защо не похапнем?
Като му видя изражението се засмя изплашено и започна да маха с ръце пред себе си.
-Всъщност...може би ще поработим,а?

Агар запали огън с размер около милилитър и каза:
-Ще пусна капка вода върху огъня:ако се изпари-обяд, ако огънят загасне-продължаваме мисията!
Водата се изпарила и било време за обяд...

-Имам късмет!-зарадва се тя и се изплези на спътника си.
Той се ядоса.Започна да казва нещо но само прехапа устната си и замълча.Мей го погледна нищо не каза повече.Обядът премина тихо и спокойно.Когато привършиха отново дойде време за работа.Двамата отидоха до портите и ги заогледаха.

-Ми аз си мислех да минем съвсем културно.Знам,че е тъпа идея,но не е лошо да опитаме.А относно караниците така няма ли да ни е скучно ако не се караме?
Усмихна се и тръгна да върви.Момчето я погледна учудено,но неказа нищо.Той се изправи и двамата бойци тръгнаха към големите порти.Те се отвориха и от там се показа заслепяваща светлина.Тя го погледна с поглет който казваше "Казах ли ти!" и продължиха да влизат към необяснимото.

Те попаднаха във нещо като...черна дупка, само че мнооого по - светло.Те пропадаха и накрая стигнаха до голяма изпепелена поляна...Огън бе вилнял на нея.Там един сфинкс ги очакваше и каза:
-Първото испитание за вход към отвъдното е следното:Ще ви дам нещо като тест със исторически въпроси за мъртви хора.Трябва да знаете кой ще срещнете тук.Ако сте безгрешни ще преминете към следващото испитание.
Двамата си казали:
-Късмет!
И започнали...
Свършили и нямало нито една грешка в тестовете и на двамата.Сфинкса ги пусна към следващото испитание.Те минаха по същото "нещо" както при влизането във портата и попаднаха на...(Ти продължи за следващите 2 испитания)

Намираха се в една огромна стая където нямаше нищо и всичко около тях беше тъмно.Крачките им се отразяваха.Голямото пространство създаваше ехо.Двамата започнаха да разглеждат,но нищо не се виждаше.Изведнъж се запалиха огньове около четирите края на помещението.Двамата застанаха в бойна позиция с очакване да ги нападнат.
-Добре дошли.
Чу се някакав съскащ глас.Не се разбираше от къде идва и от кого,но беше зловещ.Пред тях се появи някакъв дим,който се преобразува във човек.Стоеше пред тая и им се смееше.Беше момче което много наподобяваше змия-кожата му беше от люспи.Отиде при тях и с един жест на ръцете му се появиха 3 стола.Покани ги да седнат.
-Какво търсите тук?
-Дойдохме да търсим едни хора,които са важни за нас.
-И защо мислите че са тук?
-А къде да са?
-Добре...Имам един въпрос.Вие безгрешни ли сте?
Ето този въпрос беше много интригуващ.Та кой беше безгрешен?Кой би бил такъв?А дали имаше такива?
-Не.
-Всички на този свят.Включително и ние.
-Добре...Току що преминахте и 2 изпитание.Честноста и истината са във вас.
Появиха се нови порти през които преминаха.Озоваха се на някаква поляна.На нея имаше всичко чак до забрава.Всички се смееха и веселяха.Агар и Мей се погледнаха.Но усмивката на момчето замръзна.
-НЕ!
Изкрещя се той.
-Какво има?
-Това е капан.Тук ако се присаединиш към тях забравяш за какво си дошъл и никога не излизаш от тази мрежа.
В същия момент поляната се разпадна,а пред тях стоеше ангел.

Ангела заговори:
-Преминахте трите испитания!Поздравления!Във първото имахте нужда от ум, във второто имахте нужда от честност, а във третото ви трябваше удържимост и сигурност.Вие не сте духове(мъртъвци).Останалите духове няма да одобрят присъствието.Качествата, които приложихте в испитанията ще ви трябват и при срещата в духовете!
Ангела приключи речта и замахна с ръка, тогава се превърна в гигантски паят и просъска:
-Това е част от испитанията...Вие сте първите които минавате първото испитание!Герои сте!Но ума от първото испитание, честността от второто и удържимостта от третото ще ви трябват сега.Преценете врага си и се бийте с него!Ако ме надвиете ще влезете в отвъдното, ако пък не успеете ще платите с живота си!
Агар извари камите, Мей своите оръжия и...(Мей, за тебе оставям следващият епизод )

Двамата бяха готови за бой.Мей държеше затворена своята катана и плавно започна да върви като по вода.Това беше нейната запазена марка.Макар по принцип да се ужасяваше от паяци сега трябваше да се бие с един такъв.Агар от време на време нападаше противника ,а помощничката му изучаваше.
-Няма ли да помогнеш?
Изкрещя и се той.Та го погледна и му се усмихна.Преобрази се в йокай и тръгна да напада.Отвори си катаната и проблясна светлина.Величието на уръжието и беше огромно както и смъртоносно.От двете му страни се отбелязваха силуетите на това място.
-Сега вече съм готова.
Съобщи му и побягна.Нападаше паяка,а той отблъскваше атаките й.Агар и той помагаше.Всеки с каквотта можеше,но винаги бяха с една крачка назад.Битката продължи дълго време някъде около час.Силите и на двамата бяха на привършване,а на проклетия паяк нямаше и помен от умора.
-Какво ще правим?
-Незнам.
-Но ние губим!
Изтена момичето докато се доближаваше към съотборника си.






*йокай-демон

Ся си ти и на тебе малко да ти е трудничко

Агар каза:
-Дай си меча!Моят е от метеор!Със силите ми ще претопя двата меча и ще ги комбинирам.Ще стане бързо.Прикривай ме.3 минути максимум ще ми отнеме.
Той взе двата меча и ги комбинира.Рече:
-Направи му магия за закаляване и още няк`ва тайна магия за стратегията ни!Аз съм по добър в камите и в кинжалите.Ще те прикривам за магиите.
Агар направи от огън няколко кинжала и започна да замеря паяка, който се преобрази във базилиск.Мей трябваше да направи магиите...


Айде ся ти си избери магии и т.н..........

-Надявам се после да ми върнеш меча,иначе...
Ядоса се тя.Заколеничи на земята и започна да си шепти нещо накрая седна изморена и замаяна.
-Имаш 8 минути.




такамммммм......друго неможах да измисля

Кинжалите летяха и влесто да се забият в тила на Мей, което НЕ трябваше да става, те я заобикаляха.Агар я успокои:
-Споко.Метеорита не е метал...Ще го претопя комбинирания меч и с магнит ще разделя метала от метеора и ще му върна формата.(Товас кинжалите стана като филма "Летящи кинжали" )
Тя нападна паяка но нарочно испусна меча, заради магията й, той се насочи и прободе паяка, гърчещ се от болка.Агар раздели набързо комбинираният меч и й върна нейният си.Те минаха през портала и видяха...

(Не знам к`во да измисля...Твой ред е!)

Те минаха през портала и видяха...много сърдити духове.Всичките се бяха скупчили отпред и ги гледаха.Те стояха,а Мей се засмя тъпичко.Отново си възвърна нормалната форма и си скри оръжието.
-Май не се радват на присъствието ни...
-Да.
Те вървяха,а пред тях духовете им правиха път.


За тая вечер стига.Аз ставам.Лека мека и полека.Надявам се утре пак да попишем

Те продължиха по пътеката, обградена от разярени души.Накрая стигнаха до огромен трон, на който седеше дебел намръщен дух, който проговори с груб глас:
-Какво правите тук?Вие сте първите живи, които ни безпокоите.Казвайте всичко и си отивайте, за да не пострадате!
Мей го изгледа намръщено и се пресегна до меча си, но Агар я спря:
-Те са съставени от екто-плазма.Нямат плътност!Безмислено е!Материализирят се само когато нападат.
Агар съм "старейщината" на духовете:
-Ваше...ъъъ...височество, търсим много важни за нас хора!Аз трябва да науча нещо много важно от един мъртвец, а за Мей не знам, но за да е с мен, има основателна причина.Аз търся Шифо Тай Езебър - един от прапредците ми.Мей, твой ред е!.........................


ПП
Айде довърши и ти кой търсиш че този "дух"(хаха) ми се вижда малко...ъъъ...подозрителен(хахахахаххааххахахах)!

-Аз търся брат си.Последния път когато го видях беше преди около 10години дори може да са и повече.Историята е дълга.Аз съм на половина йокай.Или по скоро незаконно дете на йокай с човек та брат ми оби майка си докато тя се опитваше да ме убие.В крайна сметка като я уби той изчезна и оттогава га търся.Името му е Ник.Ако ви говори нещо...
-Не.Тук няма такъв дух,а още по малко човек.
Бързо я отдряза събеседника и.Тя се ядоса и щеше да му се развика,но си замълча.

Агар каза:
-Хммм...като сте толкоз умни, г-н Дух...Защо на нас давахте испитания и за ум, а се опитвате да ни изгоните.Щом същество умре то идва тук!А, колкото до Мей-тя е избухлива и то много, но щом успя да си задържи яда и да не ви се развика, значи е герой!Казвай каквото ни трябва на секундата!
Юмруците на Агар пламнаха в огън.Духовете се страхунаха от огъня, защото той единственото по-силно от огъня за тях беше ухапването от йокай!

(Ти си!Малко се забавих щото бях наказан...ама...к`во да се прави!)