Пътешествие до Отвъдното

Мей се усмихна което казваше "Вярно е."е си изпльока кокалчетата на ръцете.Духът се изправи и ги погледна надменно.
-Ако можете го намерете.
След това изчезна.

Дюхът се засмя и се преобрази в истинското си лице-братът на Мей.Той рече:
-Мей, аз съм!Отдавна не бях те виждал!Нарочно направих това, за да видя дали наистина си ти...

-Ник!-изненада се момичето.
Брат и започна да се приближава към нея,а нейните очи се насълзиха.Когато вече започна да я прегръща от щастия тя го удари с юмрук в корема.Момчето се смвлече на земята от болка и изненада,а сестра му продължи да го бие.Този път го риташе в краката.
-Не те е страм а ме зарежеш така!Поне а се беше обаждал от време на време!...
Крещеше му тя.Накрая спря да го бие и го прегърна силно.
-Да не би сега да се опитваш да ме удошеш?
-Глупчо.
А зат тях баз да забелязват стоеше духът,който също търсеха.

Агар видя прапрапрабаба си:
-Бабо Тао Лин, ти си тук!
Момчето, зарадвано от срещата рече на прапрапрабаба си:
-Пращай отвреме на време някой метеорид, за да знам че си ти!Моля те, кажи ми мистичната Драконова тайна.Само ти я знаеш!Ако ми я кажеш ще мога да помогна на много хора!
Баба му:
-Агар, радвам се да те видя!Тайната:Вярвай че силата е в теб и ще я откриеш!Аз така победих Кронтимар, който се опитваше да огнената сила на калтонците!Времето изтича, трябва да си вървите, иначе ще останете тук завинаги!Бързооооо, порталът ще се затвори!

Ник,Мей и Агар се обърнаха.Мястото откъдето идваха се затваряше.Нито много бързо,нито много бавно.Тримата се спогледоха.Агар пристъпи назад неискаше да си тръгва толкова рано.Не и сега,когато получаваше информация.Мей го хвана за ръката опитвайки се да го съвземе.Той я погледна с объркан поглед.Зад тях се обади и духът на баба му:
-Тръгвайте!
Той се обърна,но момичето го хвана за ръката и след това го задърпа към изхода.Тримата тичаха молейки се да преминат преди да се е затворила дупката.Първо премина Ник,последван от сестра му и накрая и Агар.Когато и тримата преминаха входа изчезна.Момчето стоеше и гледаше мястото където дореди секунди стоеше дупката и не помръдваше.Брата и сестрата се спогледоха.Накрая Мей отиде при Агар.Сложи си ръката на рамото му и го погледна мило.Знаеше какво му е изатова му съчувстваше.
-Да поговорим ли?-попита го тя,а Ник продължаваше да стои зад тях.

Агар каза:
-Няма проблем!Ако трябва друго пак може да се върнем, но сега имам нужда от почивка.Виж!
Агар посочи Ник:
-Във нашия свят той се материализира!Вече ще има тяло и няма да е дух!

ПП
Май историята свършва!Искаш ли по ЛС да се разберем за ново пътешествие, но по-дълго!