...Антарес...

Двамата вървяха по дългата пътека.Красивият ден неприличаше по нищо но педния.Сега печеше пролетно слънце,дърветата разцъфтяваха,а птиците се връщаха от юг.Момичето беше изкарала меча си и се подпираше на него.Вече я мързеше да върви.Нейният съотборник я гледаше с изражение,което показваше,че вече неможеше да я търпи.Вървяха вече няколко дни,а те постоянно така се държаха.Можеби и затова Ник беше си останал в едно от абутаните селца по време на пътешествието им.Подуха лек ветрец,което й рзроше дългата и немирна коса.Сега колкото беше рошава от сутринта сега беше отврат.Момчето се засмя пресилено.Мей го изгледа и изръмжа.Пристъпи напред и започна да го гони.
-Малък разбойник!Ела тук!-крещеше му тя.
-Ела и ме хвани!-дразнеше я той.
Момчето започна да скача в едни храсти и се натъкна на една пръчк.Тя приличаше много на магическа.Той я взе и изведнъж тя засвети.Зад него стоеше йокая и го наблюдаваше.
-Брей.Малчока стана магьосник...

Агар пгогледна резпомавата пръчка и каза на опитната магьосничка Мей:
-Малчока има нужда от учител!!!Ти си няй-добрата магьосничка, която съм виждал, затова ще се радвам да ме обучаваш!
Мей бе станала в 5 часа тази сутрин и й се спеше.Тя взе една книга и я хвърли по малчока:
-На, учи магии, докато поспя час-два.После ще ти покажа как изглеждат действията на заклинанията и ще ги направиш ти!Сега чети!Нито думичка, защото съм уморена!Лека нощ!
И тя заспа...Момчето все тухлата...пардон...книгата и започна да зубри...

ПП
Айде ставай поспалано(шегичка) и да ме учиш!

Мей продължаваше де спи,а Агар да чете.Когато слънцето се извиси над лазурното небе Мей стана.Агар я погледна и се размрънка.
-Час-два.А?Май бяха цели СЕДЕМ часа!
-Е може и да съм подребнала малка повече.Ти докъде стигна?
-Има ли значение?И без това не съм ги видал как действат.
-ОООООффф...Голяма си офтика!
-А ти си...с една дума немога да те определя!
Момичето се изправи и изкара своата магическа пръчка.Намери си едно листо и мила му каза:
-Уингардиум Левиоза!
В следващия момент листото трепно и Мей го контролираше.
-Е многознойко твой ред е.
Йокая отново се настони и се прозя време е за сън...

Агар самоуверено си откъсна и той едно листо и самоуверено каза:
-УнигардиОм левиоСа!-произнасяше грешно и ударението на думата "левиоСа" бе сложено на последната сричка...Той го повтаряше и на десетия път изгуби контрол.А резултатът беше:
Вместо листото той повдигна себе си и се изтърси върху една скала.
Малчока каза:
-Е, добре!Имам нужда от обучение.Помогни малко де!Пра като пор и ся направи едно заклинание и искаш да го науча от първия път...пардон...от десетия?!-момчето не искаше да си признае че е сгрешило и само се цупеше...

Ти си!

-Не слагаш правилно ударението.
Тя се зесмя и го стовари на земята доста грубо.
-И пръчката се размахва лекичка,а не като теб.А и имаме работа.Намерих си работа.
-А?
-Каквото чу.

Агар повтори магията отново като внимаваше.Повдигна листото но щом изрече магията наново(неправилно), листото се превърна във скала и падна надолу, стоварвайки се в/у Агар.Момчето беше повалено от самия себе си.Извика Мей, защото не можеше да мръдне:
-Ехо, малко помощ тук, моля!Ауч!

ПП
Мей обърни ми малко внимание че ще вземе наистина да се стовари скала върху мен!Хаха!

-Разбира се.Уингардиум Левиоза.Произнася се с "у" ,а не с "о".Разбра ли?Уин гар ди ум Ле ви оза.Така се произнася на срички.И са две отделни думи.Точно лесно и просто.
-Да за теб...
-Не са всеки магьосник.Даже е по-добре,че се удари.Моите първи няколко пъти се подпалих.
Момичето се върна в своите години на обучение.Спомените я накарха да се замисли над миналото.Очите и се просълзиха,а на устните и се озари една усмивка.Беше завършила преди една година,но това и се струваше прекалина далеч.
-Та докаде стигнахме?А дя.И тайната се крие и в киткта.Отпускаш я.Сякаш ще свириш на пияно.Замахваш леко и произнасяш заклинанието.Хайде пробвай.-подкони го тя.

Той откъсна поредното листо и произнесе:
-Уингардиум Левиоза!-за пръв път бе правилно!!!
Листото се извиси нависоко и успехът в първата магия даде кураж и самочувствие на Агар!Каза:
-Благодаря за вниманието!Моля за още малко внимание за следващата магия!

-Добре.Пробвай с "Акцио".Например Акцио листо!
И в ръката си държеше малък камък.Тя се усмихна и го погледна.
-Не е толкова трудно.А сега ме остави намира.Имам работа.
След тва подължи напред по пътеката.Не се спираше дои да си почине.Агар започна да тренира без да обръща внимание на този факт.

Този път Агар следваше инструкциите и се получи:
-Акцио въже!
И след като в ръката му имаше въже той направи капан за лов, защото не бяха яли от...10 минтути...пардон...10 часа!После каза:
-Акцио Мей!
И тя се появи пред него.Той и каза:
-Следваща магия, моля!
А тя като се разбесня...

ПП
Сори че се забавих но бях на Созопол, после на село и ня видях компютър повече от седмица!

-Ти не се ли нуждаеш от почивка!С талкова много магии надали ще ги запомиш всичките!Несхващаш ли?Разбойник!Защо ли изобщо тръгнах с теб?Преспокойно можех да си остана в онова забутано село при Ник!Проклятие!И без никакво ядене.Нямаме врема за такива привилегии.Но ако искаш си остани да ловуваш.Само гледай ти да не се превърнеш в плячка.
Старата Мей.Винаги сопната и сърдита,когато си мислеше нещо и са я прекъснали.След като си изказа бурната реч продължи да върви оставяйки след себе си младият Агар с отворена уста и недоумяващ защо партньорката му по уръжие беше в такова лошо настроение впоседните дни.Затова тоя си пребра въжето с къркорещ стомах и с овесена глава тръгна след нея.Докато вървяха мълчешката Мей ай-неачяквано заговари:
-Пробвай с та зи магия.Алохомора!Магия за отваряне на заключени врати, прозорци, шкафове и др.Схвана смисала.
след това от джоба си изкара един отключен катинар.Подхвърли га на Агар и продължиха напред.

Той не можеше да се съсредоточи на магията от глада и се сети:
-Акцио Плюскане!
И пред тях имаше софра със най-различни вкусотий!Дори и любимото на Мей(каквото и да е то).....
-Мееей!-подвикна се Агар към сърдитката и рече:
-Дано да ти хареса!
Но това беше просто съндък...Агар се сети и каза:
-Алохомора!-и софрата беше тук!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ПП
Гладен съм наистина и не се сетих за друго!

-Е браво сега си тренирай магиите които научи.
След това продължи да върви као този път се глеждаше с педпазливост наоколо.Сякаш можеше някой да ги дебне.Затова дори необръщаше внимание на Агар,кйт опорито я дразнеше.

-Мееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееей!-извряка се Агар и гаргите излетяха.-Знаеш ли какво значи вълчи глад, бойна машина такава.Ти с твота човка можеш ли да правиш нещо друго освен да плямпаш врели-некипели??????????????????????????
Агар я обгради с огън и дори магията, призоваваща вода, не можеше да го загаси.-Сега идвай да плюскаш, гарга такава!

ПП
Sorry, не ми хрумна друго, а и на нашета банда кавгите са професионалност!!!Не ми се сърди!

-Виж хич не ми е до ядене.Имам си работа.Да не мислиш,че неискам да подремна?Затова тръгвай!-заповяда му тя като прдължи да върви.
Когато минаха покрай една барака Мей спря.Агар също.Той я погледна уцудено.Да не полудяваше това момиче?Мей се усмихна и тръгна към това място.Момчето я последва.Вратата сама се отвори,а на един стол стоеше някой.Агар се риготви за бой,но до такъв непоследва.Новодошлите се настаниха кой където намери и се заслушаха в пронизващата тишина.
-Не сме се виждали дълго време Мей.-обади се мъжът,който беше вътре преди тях.
-Мда.Имаш ли работа за мен?-отвърна тя.
-Какво става?-учуди се Агар.-Кой е тоя?-продължаваше момчето.
-Това е Майкъл.Той е вампир.-отвърна му Мей.
Агар му хвърли един изпитателен поглед и отново погледна йокая.Все още неразбираше какво стова.Но определено очакваше обяснение.
-Преди около година Мей работеше при мен.Преди можеби да се срещнете.-всички затаиха дъх.-Сега отново май ще поработи.
-И все още нищо неразбирам.-изтена младият бъдещ магьосник.
-Означава,че заова нетрябваше да спираме да се тъпчем с боклуци,хлапе.-отново го сряза йокая.-Дойдохме тук заради тва,че трябва да изпълня някоя мисия а да си намеря нормално място за живеене след около някоя и друга година.
-Проблемът е,че сега както сама забеляза е спокойно.-отвърна Майкъл.

ПП:Нататак измисли нещо като например за някой върколак нали сме в земите на тези два вида

Беше ден, но в стаята беше мрачно.Ако вампирът видеше слънчева светлина, той ще се изпепели и Агар не видя лицето му:
-Ама...ти от добрите вампири ли си?
Майкъл:
-Все ще разбереш някога...-и се услихна.
Първо се почука леко на вратата, а после беше разбита.Майкъл се скри във шкафа, за да се опази от проникващата слънчева светлина.Злосторника беше върколак.Агар каза на Мей:
-Да се развихрим!УИНГАРДИУМ ЛЕВИОЗА!
И един от върколаците в армията на разбивача на врати се вдигна.Щом Агар освободи магията върколака се строполи и бутна още 10-тина.
-Браво...напредваш!-за пръв път Мей го похвали.
Мей извади скъпоценния си меч и се втурна в битката.
Агар си направи ками от огън и нападна, като одра няколко върколака, а Мей разби доста от армията.След 3 минути, Агар и Мей разбиха армията от 999 човека и остана само шефът на армията.Той страхливо каза:
-Ъъъ...аз съм Тритлос...Търсех вампира Майкъл за да му отмъстя и мислех че това му е къщата.Сбъркал ли съм?
Мей рече:
-Не си сбъркал къщата, сбърка че дойде!!!
Тритлос побегна, а Агар запрати към него една огнена мълния, за да улесни Мей, а тя се превърна в йокай и полетя към него, за да го довърши.Момичето се върна мигновено със 2 от 20 сантиметровите му зъби.Единият го даде на Агар за да си направят оръжие.

ПП:
Мей, разкажи дали Майкъл е добър, някаква история за него и т.н.!

След тази злочестна случка за върколаците,които измряха двамата главни герои трябваше да поправят вратата.След края на работата си Майкъл излезе от нищожното си скривалище и отново се настани одобно.Този път Агар видя лецето му ( хич не му мясат 150 години
)
Майкъл си беше много красив вампир.Лицето му беше спокойно макар да си личаха в очите му раздразнение.След това той заговори:
-Преди около 6 месеца убих един от тяхните.Небеше нарочно,а при самозащита.Тогава бях на мисия.Трябаше да браня господаря си,но за нещастие неуспях.-той въздъхна.От тогава се крия от тези същества.
-Но тогава защо каза,че нямаш нужда от помощ?-говореше съвсем приятелски Мей
-Неисках да забърквам и други.Все пак аз съм лошият вампир,който трябва да бъде унищожен.-говореше през черен хумор.
-Напротив!Ти си добър вампир,който както мен понякога първо действа после мисли.А доколкото за къщата ти...Защо си тук?
Майкъл я изгледа смаяно.Нима неразбираше?Нима е станала по-глупава?Той поклати глава и насочи погледа си към Агар.Младото момче,което се дразнеше,че не е част от разговора.Усмихна му се и отново погледна Мей.
-Зощото това се предполагаше,че е скривалището ми.Затъпяласи повече отколкото преди.
-Не просто ти се станал по-умен отколкото можеш.-беше ответния удър.-Добе нека го измислим.Пъро трябва да се махнем от тук колкото се може по-скоро.След това трябва да се опазим живи и за десерт да ти изчистим името и ако имаме късмет ще ни платят извършената работа.Какво ще кажеш Агар?Влизаме ли в играта?

-Влзаиме!Имам идея за бързото махане.Мей, ти си на 17, значи си пълнолетна(както е при Хари Потър), професионалистка си в магийте, просто ще се магипортираш или ще направиш летекод.Към Майкъл:трябва да смениш цвета на косата си, да сложиш контактни леши за цвета на очите, да смениш името, самият стил на прическата и, дрехите и разбира се - местообитанието си!Какво ще кажеш.-Агар го заболя устата да говори като латерна.

-Еми добре-съгласи се вампира.
От джоба си изкара контактните лещи,които винаги си ги носеше и си ги сложи.След това Мей изчезна остовяйки момчетата самички.

-Къде отиде тя?-каза момчето.-Меееееееееееееееееееееееей!Къде сииииииии?-изкляка се.
Атар се сети и каза на вампира:
-Докато я няма ще допроменим вида ти...Руса коса може би...
Майкъл:
-Бляяя...светъл цвяттт!?!?!?Блякс!
Агар:
-Всеки знае че няма вампир със светла коса...е точно затова трябва да си рус!Малко обгоряване(не запалнане а нагряване) на косатя це я изсветли!-и косата стана тъмноруса.-Дрехите...червени!-Агар взе няколко ягоди и ги направи на сок, с който поля дрехите му.Изсуши ги с огън и станаха светлочервени.-Готов си!Сега да чакаме Мей!Къде си, бе Мееееееееееееееееееееееееееееееей!

От своя страна Мей се намираше в някакъв неголям град или по-скоро село.Оглеждаше навсякъде като търсеше нещо.Около нея имаше много магазини от всякакъв вид и сорт.Най разпространени бяха за прибори.Сякаш в такива времена хората се интересуваха от порцеланови чинии.
Продължи пътя си по една тясна уличка,където трябваше да намери това,което търсеше.Там беше един малак магазин невидим за обикновените създания наречени хора.Това беше магазин за Въллебни същества като нея.Тя влезе вътре и се заогледа.Малкото помещение беше претрупано с предмети и същества,което го правеше дори още по малко.Човек трябваше да внимава,когато се обръщаше настрани за да не събори нещо.Така тя провървя няколко метра,когато пред нея се показа една жена.Не беше мнного възрастна,но небеше и млада.Имаше крив нос и кръгли очила.Тя се осмихна на клиента си.
-Добър ден.С нещо да помогна?
-Да,търся летекод.
Жената я изгледа много странно.
-Хайде.Знам,че имате.Колка?
-Моля!?
-Колко струва?
-2000 златни гроша.
-УАУ!Добре се пазарите.
Магазинерката и даде летекода,а Мей и плати.Излезе от магазина и застина на мястото си.Сега беше момента да пробва дали работи или не.

Мей се появи при тях.Агар видя летекода и каза на Мей:
-Луда ли си?Като дойде с него и го рабвали.Само един път може на се изполсва летекод!И защо го купи-има магия за да се направи летекод!Така пише в книгата!!!Колко стуваше?
-2000 златни гроша.
-КАКВО!?!?!?Отидоха си спестяванията за 6 месеца!

-Карай.Ако поработим малко ще си възвърнем изгубената сума.А-сега тя се сети нещо ш в очите и се показа пламък.-Ти малък лигльо защо е ми каза,че това се използва веднъж!Само дето похабих време и средства.За това изгубено и ценно време щях да се наспя добре.Малък.....
-Добре МЛЪКНЕТЕ!
Изкрещя се вампира.

-Не аз съм виновен.Аз само зубря магическата книга, която ти си чела много пъти.Ти си малката...
-И ти млъкни, Агар!!!-изкрещя се повторно вампира.
Агар каза магията(звучи нещо като Портиус или Портиум ама не съм сигурен) и една чаша стана летекод...

ПП
Довърши нещо че ме мързи!

-Е добре.Да тръгваме.-промърмори Майкъл.-Чудя се как не сте се сбили?
-Ами незнам.Може скоро да го пробваме.-зарадва се Мей.




ПП.ти си и сж. че пиша рядсо,но ме оформат и трабва да уча много.